Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРАВОСЪДНИЯТ МИНИСТ`ЪР Е КАТО ВОАЙОР ВЪВ ВСС

ВИЗИТКА
Иван Колев е роден на 5 октомври 1952 г. в гр. Дряново. Има две дипломи за висше образование - от Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски и от Висшия финансов и счетоводен институт Д. А. Ценов в Свищов, където завършва Счетоводство и контрол.
От 1978 до 1987 г. Иван Колев е следовател във Велико Търново, след което се прехвърля в Плевен и започва работа в Плевенския военноокръжен съд. На 1 февруари 1991 г. той отново сменя професията си и става ревизор в Инспектората към Министерството на правосъдието. На тази длъжност той се задържа само десет месеца, защото на 1 октомври 1991 г. отново облича съдийската тога, но като магистрат във Върховния съд.
На 2 юни 1998 г. Иван Колев за пореден път сменя професионалното си поприще, напускайки съдебната система. В продължение на четири години, пет месеца и две седмици той работи като адвокат на свободна практика, вписан е в Софийската адвокатска колегия, а на 17 ноември 2004 г. е избран от Висшия съдебен съвет за председател на Софийския районен съд.
На 18 септември тази година делегатското събрание на съдиите го избра за член на първия постоянно действащ Висш съдебен съвет.

Г-н Колев, първо да ви поздравя на Патерици за рождения ви ден, който беше в петък, 5 октомври. И второ, честито за избора ви за член на постоянно действащия Висш съдебен съвет (ВСС). Какво ви накара да се съгласите да станете член на съвета?
- По принцип на всеки пет-шест години си сменям местоработата. Но в конкретния случай става дума за нещо друго. Да си призная - когато за първи път ми предложиха да стана член на съвета, бях доста скептичен към идеята, защото с последните промени в конституцията доста орязаха правомощията на съвета. Знаете например, че управлението на сградите и изготвянето на бюджета бяха прехвърлени на Министерството на правосъдието. За ВСС остана само кадруването.
Така е. Но защо се съгласихте все пак да участвате в първия постоянно действащ ВСС?
- Искам най-напред да отбележа, че идеята Висшият съдебен съвет да стане постоянно действащ орган е много добра, аз съм неин привърженик. Но не в този мащаб, който е в момента.
Тоест да не са 25 души, а по-малко.
- Да. Според мен членовете на съвета не трябва да бъдат повече от 11 души, като от него трябва да отпаднат тримата по право, говоря за председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС), както и главният прокурор. Чудя се и каква е ролята на министъра на правосъдието във ВСС. Той е там като воайор, който само седи и наблюдава. Или по-скоро като агент на изпълнителната власт в съдебната. Нямам нищо против г-жа Миглена Тачева, с нея сме в добри отношения, говоря за това как стоят нещата по принцип. Но все пак законът е такъв, какъвто е, и трябва да се изпълнява. А иначе да стана член на съвета ми предложиха определен кръг лица. Аз първоначално отказах, но после се съгласих.
Кои лица?
- Беше ми предложено от председателя на Софийския градски съд Светлин Михайлов...
Защо първо се отказахте, а после се съгласихте?
- Не знам дали знаете, но имах една-единствена причина да се съглася да оглавя Софийския районен съд (СРС) преди три години. Конкретната ми цел бе да измъкна съда от мизерията, в която работи, и да създам по-добри условия за гражданите и за адвокатите. Исках, като приключа с реформата в СРС, да се върна отново към адвокатската си практика, защото много си харесвам професията.
Когато ми предложиха за първи път да се кандидатирам за член на ВСС, ме посъветваха да си помисля добре, преди да откажа. Казаха ми, че по всяко време мога да напусна Висшия съдебен съвет и отново да стана адвокат. И хората бяха прави. Заради това най-накрая се съгласих. А и възможностите ми за реформа на СРС като негов председател започнаха да се изчерпват. Надявам се сега като член на съвета и с новия ръководител на районния съд в София, който ще заеме моето място, да успеем окончателно да го измъкнем от мизерията, в която все още функционира.
Други цели като член на съвета поставихте ли си?
- Когато човек започва нова работа и има желание да работи, може да си постави много цели и да изпълни голяма част от тях. Доверието на хората, които гласуваха за мен, сега адски ме задължава. Както знаете, на делегатското събрание на съдиите, което се проведе на 18 септември, от 218 делегати 163 гласуваха за мен...
Събрахте най-много гласове...
- Да. Всички те се надяват да защитавам техните права и интереси, да направя всичко възможно да работят при по-добри условия. Още сега искам да кажа, че няма да допусна магистрати да бъдат санкционирани незаслужено.
Доверието, за което говорите, не ви ли прави малко зависим от хората, които са ви подкрепили?
- Аз не мога да бъда зависим. Бил съм адвокат и утре като изляза, пак ще стана адвокат. Не съм венчан за съдийската професия, нито пък за ВСС. В момента, в който видя, че не съм полезен за хората, ще им се извиня и ще напусна. Но смятам, че трябва да отстоявам техните интереси докато мога.
Тоест ще работите по съвест, по закон и по вътрешно убеждение.
- И най-вече в интерес на хората, на магистратите, тъй като тяхното доверие ме задължава.
Къде ще се помещавате на първо време, докато новата сграда на съвета на ул. Екзарх Йосиф стане готова?
- Сега ВСС се намира в сграда на ул. Съборна, разположил се е от третия до петия етаж. Доколкото разбрах, наскоро е бил нает и първият етаж, където се правят кабинети за нас. Ще седим по двама души в стая. Всичко зависи от това как ние самите ще организираме работата си. Мисля, че има доста дейности, които ще наследим от стария съвет - дисциплинарни производства, трябва да изготвим правилник за работата на ВСС.
Познавате ли останалите членове на новия ВСС?
- Повечето от тях - да.
Това означава ли, че ще се сработите?
- Да, така мисля. Има една военна колегия във ВСС. Пет човека сме бивши военни магистрати, работили сме заедно и при това много добре. С другите колеги също се познаваме. Смятам, че няма да имаме проблеми да се сработим бързо.
Предстоят ви три важни избора - председатели на ВКС и на СРС, както и на директор на Националната следствена служба (НСлС). Какъв, според вас, трябва да бъде човекът, който ще наследи сегашния шеф на ВКС Иван Григоров?
- Естествено, председателят на Върховния касационен съд трябва да бъде от гилдията, човек, който е работил в системата поне десет години и е бил съдия. Несериозно е да дойде човек, който не е заставал зад съдебната банка, не е правораздавал, не знае какви са тегобите на съдиите и да ръководи ВКС. Според мен не е чак толкова задължително да е добър юрист, важното е да бъде добър мениджър. Това го разбрах,когато станах председател на Софийския районен съд. Смятам, че той е много голям и тежък за управление съд.
Който и да бъде избран за шеф на ВКС, трябва да знае, че ще се занимава с финанси - със сграден фонд, със заплатите на хората, които работят там, и с много други неща. А другата негова важна задача, а и на всички съдии ще е осъществяването на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Тоест да издават тълкувателни решения за уеднаквяване на съдебната практика.
Редица магистрати открито признават, че изборът на председатели на ВКС, ВАС и на главен прокурор е политически. След като вие смятате, че трябва човек да е навътре с материята, как бихте се справил с евентуален политически натиск?
- Аз не съм избран от управляващата коалиция, нямам никакви ангажименти към нея, нито към която и да е политическа сила. Така че аз ще гласувам по съвест за човек, когото познавам и за когото смятам, че ще бъде добър председател на ВКС.
За конкретен човек ли говорите, или имате вече свой кандидат за този пост?
- Не, не говоря за конкретен човек. Първо, трябва да видим кои ще бъдат предложени, кои ще се кандидатират за този пост. Едва след като видим кои са конкретните лица, когато се запознаем с техните автобиографии и разберем какви са техните виждания за развитието на ВКС и въобще на българското правораздаване като цяло, тогава мога да кажа към кого са моите предпочитания. Но, както казах, според мен трябва да бъде човек от гилдията, професионалист.
А за директор на Националното следствие? Там нещата са доста сложни...
- И там е необходим добър мениджър. Освен това новият директор на НСлС трябва да извади следствието от незавидното положение, в което е изпаднало. То има своето място в системата. Това беше много добре работеща структура, преди да започнат да се правят някакви измислени реформи. Не знам по какви причини, но политиците са причина за съсипването му. Спомням си навремето идваха чужденци да се учат как е изградено нашето следствие и как функционира. А сега се оказва, че дознанието куца много здраво. Смятам, че трябва да се възвърнат част от правомощията на следствието и то да започне да работи по повече текстове от Наказателния кодекс (НК).
Вие като член на съвета как може да помогнете за това?
- Стига да поискат съдействие, ще лобирам за интересите на следствието. Винаги ще го направя, защото смятам, че трябва да има такава структура. Отделен е въпросът дали тя трябва да бъде самостоятелна, или да се върне към МВР. Това е въпрос на обсъждане и може да се реши с разговори между заинтересованите страни.
Какво наследство оставяте на вашия заместник?
- Надявам се добро. Съдът работи ефективно, структуриран е добре. Магистратите се стараят да вършат в срок поставените им задачи. Но е много трудно. Сроковете в новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) и в новия Гражданскопроцесуален кодекс (ГПК) бяха доста съкратени. И при огромния обем от работа съдиите много трудно могат да ги спазват. От друга страна, условията за работа все още са тежки. В момента магистратите работят по четирима в стая. Скоро могат да станат по петима души в кабинет. Такава обстановка изключително много пречи на творческата им работа. Недостатъчни са и съдебните зали. В общи линии битовите условия не са се променили от години насам.
Докъде стигна ремонтът на сградата на бившите строителни войски, или ГУСВ в кв. Лагера?
- Благодарение на отличните промени в конституцията отделът Инвестиционна политика и сгради към ВСС беше закрит, а това беше много добра структура, която се занимаваше със сградите и тяхната поддръжка. Бяхме провели обществена поръчка и избрахме фирма, която да извърши ремонта на зданието. Договорът изтичаше на първи август тази година, което ще рече, че до тази дата сградата трябваше да бъде готова и ние да се преместим. Но след промените в конституцията, с които управлението на сградите и бюджета бяха прехвърлени от съдебната власт в министерството на правосъдието, нещата забуксуваха. В продължение на година ведомството не прие обекта, за да довърши ремонта. Нищо не направи и нещата така си и останаха. На първи август 2007 г. изтече договорът, а сградата стои непокътната, даже започва да се руши.
Дължат ли се някакви неустойки?
- За това вече трябва да питате Министерството на правосъдието. Тепърва ще трябва да се правят нови обществени поръчки, да се сключват нови договори... Има пари за строителството, но никой не работи както трябва.
Можете да участвате в Комисията по бюджет и финанси към ВСС и поне да се опитате по някакъв начин да помогнете, въпреки че парите ги управлява министърът на правосъдието.
- Аз съм единственият от членовете на ВСС, който има икономическо образование. Второто ми висше е Счетоводна отчетност, което през годините бе прекръстено на Счетоводство и контрол. Така че няма да имам проблеми да участвам. Но според мен това ще бъде най-тежката комисия, тъй като при този недостиг на парични средства в държавата ще има проблеми и в съдебната система. Всяка година бюджетът на съдебната власт се орязва наполовина и парите не стигат за всички съдилища, прокуратури, следствени служби, сгради, които трябва да се строят или ремонтират. С две думи, в новия Висш съдебен съвет ни чака много работа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във