Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРАВОСЪДНОТО МИНИСТЕРСТВО Е ВИНОВНО ЗА МИЗЕРИЯТА ПО ЗАТВОРИТЕ И АРЕСТИТЕ

Странна е логиката, по която върви борбата между изпълнителната и съдебната власт през последните четири години. Причината е, че всеки път, когато управляващите от НДСВ тръгнат да цакат магистратите по нормативен път, слугите на Темида тутакси отвръщат на удара с удар, който няма нищо общо с писаните закони. Много са примерите за немирното съвместно съществуване между НДСВ и висшата съдебна номенклатура, но един от тях прави особено впечатление. В средата на юни 2002 г. правителството внесе в Народното събрание проект за изменение на Закона за съдебната власт, в който имаше няколко забележителни момента: възстановяване на Националната следствена служба, въвеждане на правила за временно отстраняване на главния прокурор от работа; осигуряване на възможност Инспекторатът към Министерството на правосъдието да проверява работата на Върховната касационна прокуратура (ВКП), на Върховната административна прокуратура (ВАП), на Върховния касационен съд (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС).Десетина дни по-късно (на 26 юни 2002 г.) пресслужбата на прокуратурата разпространи факс, в който се съобщаваше, че двама от заместниците на правосъдния министър - Миглена Тачева и Марио Димитров, ще бъдат разследвани за престъпления, извършени от тях в битността им на магистрати. За да докаже правотата си, държавното обвинение въоръжи няколко медии с подробности около двата случая. На 31 юли 2002 г. управляващите приеха общо 107 изменения на Закона за съдебната власт, а едва в средата на декември същата година, по искане на ВКС, Конституционният съд изхвърли от употреба 44 от тях, защото противоречали на основния закон. Горе-долу по същата схема се разви и последната битка около новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК). На 9 май правосъдният министър Антон Станков обяви, че окончателният вариант на проекта е готов, на 10 май следствието, прокуратурата и съда обявиха бъдещия закон за нескопосан и писан на тъмно, а на 11 май Висшият съдебен съвет заяви, че ще обсъди качествата на четивото след две седмици. На редовното си заседание миналия четвъртък сутринта (12 май) правителството прие проекта за нов НПК, а няколко часа по-късно държавното обвинение изуми обществеността със специален факс, в който едно към едно се казва:Върховната касационна прокуратура извърши проверка през месец март 2005 г. на всички арести и затвори в страната, където се задържат лица по мерки за неотклонение задържане под стража (без влезли в сила присъди лишаване от свобода). По отношение осигуряването на законните права и битов статут на задържаните проверката констатира редица нарушения на нормативните изисквания, като в над 80% от арестите не се осигурява престой на открито, достъп на пряка слънчева светлина до килиите, наличие на санитарни възли и чешми в килиите, стаи за свиждане, не е осигурено минимално изискуемото жизнено необходимо пространство и др. Освен това охранителният състав не отразява отказите на задържаните от техните права - разходка на открито, телефонни разговори и др.Констатирано е, че поради стара материална база съществуващите арестни помещения в по-голямата си част не могат да се приведат според изискванията чрез реконструкция, поради което е необходимо изграждането на нови арести или преместването им в подходящи сгради. За отстраняване на нарушенията прокуратурата ще направи предложения до министъра на правосъдието по чл.119, ал.1, т.5 и т.6 от Закона за съдебната власт.За да стане ясно по силата на каква логика току що цитираният факс се вписва в скандалите около проекта за нов НПК, трябва да бъдат направени три много важни уточнения. През есента на 1998 г. управляващото мнозинство ликвидира Националната следствена служба и прехвърли следствените арести в системата на Главно управление Места за лишаване от свобода към Министерството на правосъдието (днес - Дирекция Изтърпяване на наказанията) и ги обособи в отделна структура, пряко подчинена на един от заместник-министрите.Второто много важно уточнение е, че открай време всички обвиняеми с постоянни мерки за неотклонение задържане под стража, чиито дела (следствени или съдебни) са се проточили във времето, изтърпяват тези мерки не в следствените арести, а по затворите из страната. На всичко отгоре те са задължени да спазват един и същи режим с осъдените, макар по конституция да са невинни до доказване на противното (чл.128 - чл.132 от Закона за изпълнение на наказанията). А трето уточнение е свързано с нормативната база, дала основание на прокуратурата да спретне проверката, за която стана дума по-горе. Във факса на Върховната касационна прокуратура, изпратен на 12 май до медиите, е спомената само една разпоредба от Закона за съдебната власт (ЗСВ) - чл.119, ал.1, която гласи: При изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може... да изпраща материалите на компетентния орган, когато установи, че има основание за търсене на отговорност или за вземане на принудителни административни мерки, които не може да осъществи лично (точка 5); да взема всички предвидени от закона мерки при наличие на данни, че може да се извърши престъпление от общ характер или друго закононарушение (точка 6)....Кой знае защо авторите на споменатия факс, изпратен до медиите на 12 май, са спестили на широката общественост информация за действителните правомощия, с които държавното обвинение разполага в подобни случаи. И докато в историята с предварителните проверки, които Наказателнопроцесуалният кодекс забрани през юни 2003 г., а прокуратурата си разреши с Инструкцията за взаимодействието между органите на досъдебното производство през февруари 2004 г., по отношение на предварителните арести всичко е... съобразено както със Закона за съдебната власт (ЗСВ), така и със Закона за изтърпяване на наказанията (ЗИН). Според чл.119, ал.6 от ЗСВ например, при упражняване на надзора за законност върху изпълнение на наказанията, на другите принудителни мерки и в местата за задържане (т. е. - и в следствените арести - бел. ред.) прокурорът може:1. да посещава без предварително разрешение на администрацията местата за задържане, лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки и да проверява документите, въз основа на които се задържат лицата;2. да разговаря насаме със задържаните или настанените;3. да разглежда предложения, сигнали, жалби и молби във връзка с изпълнение на наказанията и на другите принудителни мерки, предвидени в закон;4. да нарежда писмено на органите по изпълнение на наказанията и на администрацията на местата за изпълнение на другите принудителни мерки да го уведомяват за определени действия, актове и събития.А съгласно чл.119, ал. 7 от ЗСВ, за отстраняване и предотвратяване на нарушенията по ал. 6 прокурорът:1. освобождава незабавно всеки, който е задържан незаконно в местата за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки;2. дава задължителни писмени разпореждания за отстраняване на констатирани нарушения;3. спира изпълнението на незаконосъобразни писмени заповеди и разпореждания на длъжностни лица и иска отменяването им по съответния ред....Срещу всичко това законодателят е предвидил само три правомощия на администрацията, управляваща местата за лишаване от свобода. Те са описани в чл.4, ал.4 от Закона за изтърпяване на наказанията (ЗИН) и гласят, че въпросната администрация е длъжна да осигури на прокурора по всяко време достъп в затворите, поправителните домове и затворническите общежития и възможност да разговаря с лишените от свобода в отсъствие на други лица, както и да изпълнява всички нареждания на прокурора относно спазването на установените правила....Както става ясно от тези няколко реда, лостовете, с които държавното обвинение може да стъжни живота на правосъдния министър, на неговия ресорен заместник и на останалите чиновници, имащи нещо общо с бурния живот, който кипи зад решетките, никак не са за подценяване. Още повече че примерите за издевателства над осъдени, подсъдими и обвиняеми са стотици, а корупцията в затворите и арестите отдавна е широко известен факт. Остава да видим как ще реагира правосъдното ведомство на резултатите от проверката и до каква степен новите управляващи (ако, разбира се, има такива), ще са склонни да направят бартер с държавното обвинение на тема: резултатите от проверката в следствените арести и затворите срещу деликатни корекции на някои от прокурорските текстове в новия Наказателнопроцесуален кодекс. ЗА ПРЕПИСВАНЕ - ДВОЙКА!Всъщност големият въпрос е не какво е състоянието на затворите и следствените арести, а защо държавното обвинение не повдигна този въпрос преди година или преди две? Най-бързият отговор гласи, че проверката е станала през март 2005 г., а резултатите едва сега са били обобщени. В същото време обаче прави странно впечатление, че изводите във факса на Върховната касационна прокуратура от 12 май много странно съвпадат с изводите в доклада на Държавния департамент на САЩ за спазването на човешките права в България през 2004 г., публикуван на 28 февруари тази година.Условията в някои затвори остават сурови - те са пренаселени, тоалетните им са в окаяно състояние, отоплението е слабо и няма вентилация. В края на юни 2004 г. средната гъстота в тях е била 122%, като в Бургас положението е най-лошо - 208.4 на сто. В границите на допустимото са само три затвора - в Бойчиновци (за непълнолетни - бел. ред.), в Сливен (там е единственият женски затвор в страната - бел. ред.) и в Пазарджик, се казва още в доклада на Държавния департамент.Щатските експерти са категорични, че храната на българските затворници е повече от мизерна, защото всеки осъден изяжда на ден по 79 американски цента (т. е. - 1.18 лв. - бел. ред.), а бруталността на надзирателите далеч надхвърля представите за лошо отношение към затворниците. Сериозни критики търпят и процедурите, по които лишените от свобода са длъжни да подават жалби срещу нарушаването на правата им. ЧЕЛЕН ОПИТТочно преди година и двайсет дни (бр. 17 от 1 май 2004 г.) Параграф 22 публикува поредния си текст, посветен на манипулациите и гаврите зад решетките на Софийския централен затвор, под заглавие Труп + убиец + очевидец = съдебна грешка?Историята сигурно е позната на по-редовните читатели на Параграф 22, защото вестникът се занимава с нея още от края на 2002 г.: на 2 февруари 2000 г. софиянецът Стоян Димитров разстрелва приятеля си Николай Влахов в собствената си къща и в присъствието на Веселин Мешев, на когото Димитров дължи пари. На 7 септември същата година Стоян Димитров е арестуван в района на Сточна гара с граната в ръка, а в средата на 2001 г. следствието приключва работа си със заключението, че Димитров трябва да бъде съден за умишлено убийство. През пролетта на 2002 г. обвинителният акт по делото най-после е внесен в Софийския градски съд, а на 9 януари 2004 г. Димитров е осъден на 19 години лишаване от свобода. На пръв поглед това решение изглежда логично, защото всичко по делото е точно: има труп, има очевидец, има килър, има и... оръжие на престъплението. Има обаче и няколко тънки разлики, които допреди три-четири месеца не бяха направили никакво впечатление на т. нар. компетентни власти. Като се започне от шефовете на СДВР и Столичното следствие, мине се през всички възможни нива на прокуратурата и съда и се стигне до Висшия съдебен съвет, министъра на правосъдието и Народното събрание. Казано в прав текст, става дума за груби манипулации по делото, за брутално нарушаване на процесуалните права на обвиняемия Димитров, за подмяна на веществени доказателства и дори - за манипулиране на протоколи за разпит. Върхът на сладоледа обаче е решението на Софийския градски съд, с което Димитров хем бе оправдан за граната (защото е подменена в хода на следственото дело) и за оръжието на престъплението (защото върху него не са открити отпечатъци на Димитров и към делото не е приложен протокол за неговото изземване), хем го осъди на 19 години затвор. Неотдавна Софийският апелативен съд също не пожела да спази духа и буквата на закона, въпреки че отмени присъдата на Димитров. Причината за този извод е, че апелативните магистрати не върнаха делото на прокуратурата за ново разследване и изясняване на обективната истина, а го върнаха на Софийския градски съд за гледане от друг състав. От 7 септември 2000 г. до момента Стоян Димитров е зад решетките с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража близо 56 месеца, без по делото да е приложено нито едно доказателство, че точно той е гръмнал приятеля си Николай Влахов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във