Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРАВОСЪДНОТО ВЕДОМСТВО СЕ ПОХВАЛИ БЕЗ НУЖДА И ЗА ЧУЖДА СМЕТКА

Преди няколко дни европейската общественост трябваше да припадне от възторг. А след като се свести, възторжено да изръкопляска на поредния успех в борбата срещу организираната престъпност, постигнат от правителството на Сергей Станишев и от неговия най-заслужил (в случая) правосъден министър проф. Георги Петканов. И как не, след като именно те сториха онова, което не пожелаха да сторят нито един премиер и нито един правосъден министър преди тях. А именно - да пуснат в експлоатация (както се казва на строително-монтажен жаргон) първия етап от Единната информационна система за противодействие на престъпността, чието изграждане започна още през... далечната 1996 година.
Знаменателното събитие се състоя във вторник (7 март), когато правосъдният министър Георги Петканов организира в столичния Грандхотел София първата публична презентация на новата придобивка. На церемонията, неприлично скромна за епохалността на събитието, присъстваха двайсетина дипломати от страните членки на Европейския съюз и от държави, кандидатстващи за пълноправно членство в ЕС, заместник-министърът на вътрешните работи Румен Андреев, неколцина представители на Националната следствена служба, петнайсетина журналисти от национални медии и... толкоз.
От чувство за благоприличие домакините от Министерството на правосъдието не пожелаха да съобщят кого точно са поканили на церемонията. Със сигурност обаче би било редно в залата да присъстват поне няколко по-видни представители на съдебната и на изпълнителната власт. Примерно - главният прокурор Борис Велчев, неговият заместник и шеф на Върховната касационна прокуратура Христо Манчев, директорът на все още съществуващото Национално следствие - Ангел Александров, и председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров.
По линия на изпълнителната власт хубаво щеше да бъде, ако сред официалните гости бяха вътрешният министър Румен Петков, главният секретар на МВР ген. Илия Илиев, и директорът на Националната полиция ген. Валентин Тодоров. Плюс директорът на Агенция Митници - Асен Асенов, министърът на отбраната Веселин Близнаков, шефът на служба Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване ген. Орлин Иванов и т. н.
Причината, поради която всички тези хора трябваше да са сред зрителите и участниците в презентацията, е съвършено семпла: именно те и поверените им ведомства са пряко ангажирани не само с изграждането на Единната информационна система за противодействие на престъпността, но са задължени да осигурят нейното нормално функциониране. И точно тяхното отсъствие, което приличаше по-скоро на масов бойкот (защото е малко вероятно екипът на проф. Петканов да не ги е поканил), принуди правосъдния министър да наблегне повече на емоционалните приказки, отколкото на информацията по същество.
Внедряването на Единната информационна система е еманация на държавната воля за противодействие на престъпността, Сбъдна се една смела мечта, Изпитахме трудностите на истински пионери, Уникална система за наблюдение на цялата регистрирана престъпност, Българското ноу-хау в противодействието на престъпността...
Това са само малка част от цветистите изрази, с които Георги Петканов се опита да разкаже на гостите и на журналистите какво значение има за България и за бъдещото ни европейско членство окончателното изграждане на Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП). Но щом дойде време за обяснение на детайлите и принципите, по които ще работи системата, правосъдният министър благоразумно отстъпи думата на Тодор Тодоров от екипа, участвал в разработването на ЕИСПП.
За разлика от Георги Петканов, експертът Тодоров още с първите си изречения отиде в другата крайност и засипа аудиторията с цяла камара високопрофесионални термини и словосъчетания. Вярно, по-голяма част от думите му останаха непонятни за аудиторията, но все пак тя успя да схване основните послания на експерта Тодоров.
Първо - в завършен вид Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) ще обхване цялата регистрирана престъпност и във всеки един момент ще се знае не само докъде е стигнала работата по дадено наказателно дело, но и защо то се бави.
Второ - ЕИСПП е съставена от ядро в Министерството на правосъдието, към което трябва да бъдат вързани ведомствените информационни системи на съда, прокуратурата, следствието, Националната полиция, Служба Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване към МО, Дирекцията за изпълнение на наказанията към правосъдното министерство (т. е. - затворите, следствените арести и пробационните центрове), Националната агенция за приходите и Агенция Митници.
Трето - изграждането на ЕИСПП е регламентирано в Закона за съдебната власт, правителството е приело специална наредба за взаимодействието между органите на държавната и на съдебната власт, а дейността на системата ще се ръководи от Междуведомствен съвет начело с министъра на правосъдието.
И четвърто - става дума за изключително трудно и скъпо удоволствие. Ето защо на 3 март 2006 г. е реализиран едва първият етап от изграждането на ЕИСПП: към ядрото на системата са вързани Служба Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване и Националното следствие. До няколко месеца се очаква включването на МВР, докато присъединяването на системата за управление на съдебните дела (т. е. - на съда) ще се забави по технически причини най-малко с една година.
Всъщност конкретният повод, заради който Параграф 22 реши да отдели цяла страница на т. нар. въвеждане на Единната информационна система за противодействие на престъпността, е именно последното послание в изказването на експерта Тодоров.
Звучи изключително тъжно, но е факт: ако пълноправното членство на България в Европейския съюз не зависеше от въвеждането на системата, на 3 март военната полиция и следствието нямаше да се включат към никакво ядро, а на 7 март правосъдният министър щеше да си върши делничната работа, а не да се хвали пред дипломати и медии.
Причините за тази констатация са няколко. Най-напред първата копка за създаването на тази система е направена още през 1996 г. от правителството на Жан Виденов. По мнение на специалисти, цялостното изграждане на тази система не би трябвало да струва повече от 20 млн. долара и не би трябвало да продължи повече от четири години. Пари и време, които държавата преспокойно можеше да отдели доста отдавна. Както по времето на синьото управление (1997-2001 г.), така и по времето на жълтия мандат (2001-2005 година). Вместо това обаче се случи нещо съвсем друго. Всички средства, които правителствата на Иван Костов и на Симеон Сакскобургготски отделиха за изграждането на ЕИСПП, както и по-голяма част от парите, които България получи от Европейския съюз и от Американската агенция за международно развитие (USAID), просто се... стопиха като ланшния сняг.
А накрая, сякаш за да докаже, че нищо на тоя свят не е случайно, в емоционалното си слово във вторник (7 март) правосъдният министър Георги Петканов благодари от сърце за Единната информационна система на правителството (което и да е то), на приятелите от Европейския съюз, на военното министерство и на Националното следствие. И съвсем забрави да произнесе поне три-четири топли думи за онези два субекта, без които българските съдилища и българската прокуратура все още щяха да са в епохата на химическия молив и карираните листа: Американската агенция за международно развитие (USAID) и правосъдното министерство на Бавария.
Но, за да няма повод някой да се почувства засегнат от написаното дотук, ще трябва да споменем и няколко цифри. Един от най-мащабните проекти, финансиран от USAID, започна през 1999 г. под наименованието Програма за развитие на съдебната система (ПРСС). Неговата цел, съвсем накратко, може да бъде описана така: доставката на ново обзавеждане, телекомуникационно и компютърно оборудване; създаването на нови и подобрени системи за съхранение на делата в папки; реорганизирането на административните процедури, документооборота, системите за подреждане и съхранение на делата; разработването на нов софтуер за управление на дела и стандартизиране на формулярите; въвеждането на нови системи за управление и развитие на кадрите и т. н.
През 2000 г. ПРСС стартира пилотен проект, който бе наречен Съдилища - модели и в който бяха включени 11 районни, окръжни и апелативни съдилища от цялата страна. По време на този проект над 400 съдии и съдебни служители преминаха през специално обучение по съдебно управление и работа с компютър; в пилотните съдилища бяха инсталирани над 400 нови компютъра; въведено бе обслужването на едно гише, което бе съпроводено с тоталния ремонт на деловодствата и архивите в пилотните съдилища; специално за нуждите на съдебната система бе създадена автоматизирана система за управление на дела и т. н.
В средата на 2003 г. стартира втората част от проекта, озаглавен Съдилища - партньори. Също накратко в нея става дума за следното: всеки от единайсетте модела започва работа с по един партньор с цел обмяна на опит и полезни практики, обучение на кадрите и т. н. Като финансирането на компютъризацията на съдилищата - партньори, стандартизацията на процедурите и ремонта на съответните помещения отново бе поето от USAID.
В края на 2004 г. проектът Програма за развитие на съдебната система приключи, но Американската агенция за международно развитие веднага стартира нов проект - Инициатива за укрепване на съдебната система в България, по който - в периода 2005-2006 г. - към досегашните 21 съдилища - модели и съдилища - партньори, трябва да се присъединят още десет регионални съдилища.
Не по-различно е и положението с модернизацията на държавното обвинение, което, само по небезизвестния българо-баварски проект за институционално укрепване на прокуратура (2001-2005 г.), получи по линия на Европейския съюз общо 3 млн. евро. От които 1. 8 млн. евро бяха отделени за придобиване на дълготрайни материални активи, т. е. бяха компютъризирани напълно 99 прокуратури в страната...
А какво направи през това време (1999-2005) българската държава, за да докаже поне с един-два жеста, че заслужава всичките тези усилия и пари? Казано в прав текст - абсолютно нищо... положително. Защото до момента Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) все още е една смела мечта (по думите на проф. Петканов) и по всяка вероятност още дълго ще си остане такава. Въпреки че Националната агенция за приходите (където се вля Главната данъчна дирекция), МВР и Агенция Митници открай време разполагат с абсолютно завършени ведомствени информационни системи, за които също са изразходвани несметни количества европейски и американски пари (в периода 2004-2007 г. за реформата на митниците ЕС е предвидил да инвестира в България 15 млн. евро). Така че тяхното включване към ЕИСПП не би трябвало да е никакъв проблем. Стига, разбира се, някой да има желание и... партийна воля за подобно нещо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във