Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРЕДИ ДА ПРОПИШАТ ЗАКОНИ, ДЕПУТАТИТЕ ДА НАЗУБРЯТ КОНСТИТУЦИЯТА *

Из Мотиви на омбудсмана на Република България за обявяване на част от разпоредбата на чл.3, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност, а именно израза както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус, за противоконституционна, тъй като нарушава правата на гражданите.

С оспорвания текст от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) се предвижда процесуалното представителство, осъществявано от адвокатите или техни сдружения по Закона да адвокатурата, както и дейността на нотариусите и частните съдебни изпълнители, да бъдат третирани като независима икономическа дейност, от което следва, че субектите, които извършват такива дейности, са определени като данъчно задължени лица. На това основание ЗДДС постановява, че хонорарите за адвокатски услуги и таксите, които се събират по нотариалните и изпълнителните производства, трябва да бъдат облагани с данък върху добавената стойност.
Тази постановка в Закона за ДДС противоречи на:
а) преамбюла на конституцията и чл.4, ал.1 от основния закон, които прогласяват Република България за правова държава;
б) чл.6, ал.2 от конституцията, който установява принципа на равенство пред закона;
в) чл.56 и чл.134 от основния закон, които гарантират конституционното право на защита и уреждат дейността на адвокатурата като необходим инструмент за гарантиране на това право...
Омбудсманът не оспорва необходимостта от облагане с ДДС на независимата икономическа дейност на свободните професии, съгласно чл. 4, т. 2 от Шестата директива (№ 77/388/ЕИО) на Съвета на Европа за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа.
Същевременно обаче следва да се подчертае, че тази директива не съдържа изричен текст, който да включва дейността на адвокати, нотариуси и съдебни изпълнители в нейния обхват. Нещо повече, тя няма върховенство по отношение на българската конституция и предприеманите от българските власти законодателни мерки за нейното прилагане не могат да противоречат на действащите конституционни разпоредби.
Омбудсманът намира за недопустимо приравняването (което българският Закон за ДДС прави) към понятията свободни професии и независима икономическа дейност на адвокатурата, нотариусите и частните съдебни изпълнители по следните причини:
АДВОКАТУРАТА е конституционна институция, чийто статут, организация и дейност са установени в чл.134 от основния закон, който гласи: Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. Организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон.
Същината на адвокатската дейност, особено в частта й, свързана с процесуалното представителство, е да съдейства на гражданите за осъществяване на едно от техните основни и неотменими конституционни права: правото на защита, определено в чл. 56 от конституцията.
Значението на тази дейност за ефикасното упражняване на правото на защита се подчертава и от предвидената в нормативната уредба служебна защита, която се осигурява от държавата в случаите, когато гражданинът няма финансова възможност да ангажира адвокат.
Дейността на адвокатурата не е част от свободата на стопанската инициатива в страната, установена с чл.19 от основния закон, а е изпълнение на конституционно уредена функция, гарантираща едно от основните права на гражданите.
По своето съдържание адвокатската дейност не е стопанска дейност и не е насочена към създаване на добавена стойност. От тази гледна точка приравняването на процесуалното представителство, а в по-общ план и на адвокатската дейност въобще, към независимата икономическа дейност е неоправдано и противоречи на конституционния статус на адвокатурата, като свободна, независима и самоуправляваща се.
Наред с това предвиденото начисляване на 20% ДДС върху адвокатската дейност, в т.ч. и върху процесуалното представителство, създава допълнителни икономически пречки за гражданите, които искат ефикасно да упражнят своето право на защита. Това произтича от естеството на ДДС като косвен данък, който се плаща от крайния потребител - в случая от гражданите, които търсят защита на своите права и законни интереси.
В случая е налице и нарушаване на чл.6, ал.2 и чл.19, ал.2 от конституцията. А именно, ако адвокатската помощ се ползва от юридическо лице, регистрирано по ДДС, или опосредено от гражданин чрез такова юридическо лице, то такова юридическо лице и/или гражданин няма да заплаща ДДС за оказаната му адвокатска помощ. Докато гражданин, който ползва същата помощ, директно ще заплаща ДДС.
Нещо повече, практически гражданите са данъчно обложени два пъти по повод на правосъдната дейност. Веднъж част от данъците, събирани от физически и юридически лица, отива за финансово обезпечаване на съдебната власт и правосъдието. И втори път гражданите плащат ДДС, когато търсят съдействие от адвокати и техните сдружения за осъществяване на конституционното си право на защита пред органите на съдебната власт.
НОТАРИУСИТЕ обезпечават правната сигурност на гражданския оборот като елемент от характеристиката на правовата държава. На тях държавата делегира извършването на действия, които са предвидени в специален закон, така че дейността на нотариусите не може да се третира като независима икономическа дейност. Освен това конституционният принцип на свобода на стопанската инициатива и принципът на свободното договаряне, които са валидни за икономическата дейност въобще, са напълно изключени и несъвместими с нотариалната дейност. Дори и заплащането на нотариалните услуги става по приета от Министерския съвет тарифа.
ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ осъществяват част от държавната власт, а именно държавната принуда, по силата на правомощията, които държавата им е делегирала със закон. Тяхната дейност е част от правораздавателната функция и е една от характеристиките на правовата държава. От тази гледна точка третирането на тази делегирана държавна функция като независима икономическа дейност е напълно неоснователно и противоречи на чл. 4, ал. 1 от конституцията.
Наред с това чл.6, ал.2 от конституцията обуславя еднакво третиране на длъжниците, независимо от това дали мерките на държавната принуда в изпълнителния процес се прилагат от държавен или от частен съдебен изпълнител. Докато оспорваната разпоредба от Закона за ДДС предвижда, че с данък върху добавената стойност се облага само дейността на частните съдебни изпълнители...
-------------------
* Публикуваме мотивите, с които националният омбудсман Гиньо Ганев атакува Закона за ДДС пред Конституционния съд със съкращения и незначителна редакторска намеса. Заглавието е на редакцията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във