Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРЕДИ ОЩЕ ДА Е ТРЪГНАЛО ДЕЛОТО СРЕЩУ МИРЧО ЦИГАНИНА ОТТЕЧЕ

Едно от мегаделата за източване на Държавния резерв май кривна от правия път. На 4 февруари Софийският градски съд (СГС) е върнал обвинителния акт срещу небезизвестния бизнесмен Мирчо Петков-Циганина на прокуратурата за отстраняване на процесуални нарушения.
Срещу Петков са повдигнати две обвинения - за измама в големи размери (чл.210, ал.1, т.5 от Наказателния кодекс) и за ръководене на организирана престъпна група (чл.321, ал.1 от НК).
Заедно с Мирчо Циганина пред Темида ще застанат още осем души. Шестима от тях са управители на фирми, които са участвали в източването на резерва. Срещу тях е повдигнато обвинение за участие в организирана престъпна група (чл. 321, ал. 2 от НК).
Седмият обвиняем е бившият шеф на Агенция Държавен резерв и военновременни запаси Станислав Копаров (уволнен на 4 декември 2003 г. от тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски). Компания на подсъдимата скамейка ще му прави и бившият директор на дирекция Държавен резерв Васил Цоконов. Срещу двамата е повдигнато обвинение за престъпление по служба (чл.282 от Наказателния кодекс).
Според обвинителния акт престъпленията са извършени за времето от пролетта на 2002 до февруари 2004 година. Тогавашният директор Станислав Копаров праща молба до Междуведомствения съвет по въпросите за резерва да разреши деблокирането на 60 000 т пшеница с цел опресняване. Зърното трябвало да се даде на съхранение за една година на частни фирми, а резервът да освежи своите запаси.
Без да дочака решението на съвета обаче, Копаров обявява два търга за избор на фирми, с които да извърши търговия чрез т.нар. стоково кредитиране. Явяват се доста кандидати, но шефът на резерва избира 22 фирми, две от които са на хора от обкръжението на Мирчо Петков. Според уговорката фирмите получавали тонове пшеница срещу банкова гаранция, която да покрива 120% от стойността на зърното.
На 30 април 2002 г. дружествата подписват договор с резерва, като се задължават в срок до десет дни да предоставят банковите гаранции. В документите е посочен и шестмесечен срок, в който дружествата трябва да върнат пшеницата в бази на резерва.
До 10 май същата година нито едно от дружествата около Циганина не дава изискваните в договора документи. Сторили са го няколко месеца по-късно, но банковите гаранции се оказват фалшиви.
Въпреки липсата на документите между 20 и 30 май 2002 г. ортаците на Мирчо Петков все пак са получили 18 000 т зърно. Шофьори на дружеството го откарали във Варна, където на пристанището ги чакал чуждестранен кораб. Плавателното средство щяло да пътува зад граница, където да продаде зърното на много по-високи цени.
Но танкерите се оказали полупразни, тъй като въпросните 18 000 т не успели да запълнят хамбарите. Заради това чужденците поискали да купят още пшеница, за да не правят празни рейсове.
Копаров по спешност организирал трети търг, на който избрал още няколко фирми, осем от които отново били на хора на Мирчо Циганина. Така в схемата участват общо десет негови дружества: Таврос интернешънъл ООД, Петков Шмалцл ООД, Елеганс ООД, В и Н АД, Ви Ти Ви ЕООД, ЕТ Николай Костов, БГ Снакс ООД, Анома ЕООД, ДБС инженеринг ООД и Митан ООД. Общото количество пшеница, което взели фирмите на Циганина от резерва, е 84 000 тона.
Междувременно обаче срокът, в който зърното трябвало да бъде върнато в бази на резерва, е изтекъл. Мирчо Циганина не се притеснил от този факт. Той наел чрез поставени лица няколко хамбара из страната и стоварил там една малка част от пшеницата, вместо където й е мястото - в бази на резерва.
Същинското разследване срещу Мирчо Петков и компания започна на 3 август 2006 г., когато магистрати от Столичното следствие и антимафиоти от ГДБОП обискираха дома му. Там откриха няколко чувала с доказателства за бизнеса му с Държавния резерв.
На 28 август 2006 г. прокуратурата повдига обвинение срещу Мирчо Циганина. На същата дата Станислав Копаров също бе сюрпризиран с обвинение - за престъпление по служба.
Обвинителният акт, който е от 640 страници, бе внесен в Софийския градски съд на 14 септември 2007 година. Според чл.252, ал.1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) съдията, определен за докладчик по делото, трябва да определи дата за процеса до два месеца от внасянето на обвинителния акт. Ако делото е сложно и обемисто, то този срок може да бъде удължен до три месеца. Тоест крайният срок за определяне на дата за старта на процеса е изтекъл на 14 декември 2007 г., но съдията-докладчик Алексей Трифонов не успя да спази разпоредбите в НПК. От Софийски градски съд пък обясниха, че делото е изключително обемисто и заради това е необходимо повече време. Освен това Алексей Трифонов имал и други дела за решаване.
Наистина при внасянето на обвинителния акт в съда прокурорът по делото Станимир Димитров каза, че материалите са толкова много, че спокойно могат да запълнят от пода до тавана един средноголям кабинет. А нито един уважаващ себе си съдия няма да претупа работата си по толкова нашумяло дело. Заради това на Алексей Трифонов му е простено забавянето.
Докато се запознавал с материалите обаче, съдията открил процесуални нарушения, заради които е върнал делото на прокуратурата за тяхното отстраняване.
На първо място четирима от обвиняемите имат един и същ адвокат, а това пречи за разкриване на истината, защото те имат противоречиви интереси, обясниха от СГС. Най-вероятно някой от тях може да даде такива показания, че да накисне останалите. Тогава не се знае адвокатът кой по-напред ще защитава.
Другото нарушение е свързано с обвинението срещу Станислав Копаров. Не е ясно дали с неговото действие или чрез бездействието му са нанесени щети на Държавния резерв за милиони левове. Тепърва прокуратурата ще уточнява този факт.
И третата нередност в обвинителния акт е свързана с Наредба за Държавния резерв и военновременните запаси. В самия подзаконов нормативен акт има противоречие. В една от разпоредбите се твърди, че могат да се деблокират 30% от запасите, които впоследствие - в шестмесечен срок, трябва да бъдат върнати. А според друг текст може да се освободи само 25 на сто от резерва. Та държавното обвинение ще трябва да прецизира и коя точно разпоредба е нарушена от въпросната наредба.
Като запълни всички пропуски, прокуратурата отново ще внесе обвинителния акт в съда. А кога ще стане това остава в тайна. Ясно е обаче друго - в близките три месеца делото няма да тръгне в Софийския градски съд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във