Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Предизборна бомбастика срещу съдебната мафия

Несъстоялата се две десетилетия съдебна реформа беше впрегната официално за предизборни нужди. Правосъдният министър Маргарита Попова обяви, че започва консултации за конкретни законодателни и конституционни промени. Новината прозвуча във вторник (21 юни) след заседание на т. нар. обществен съвет към кабинета на министъра. В него магистрати на практика няма, а членовете му са основно представители на неправителствени организации. Според огласеното в сайта на министерството Попова поискала обсъждане на конкретни предложения за преформулиране на конституционния модел на устройството и управлението на съдебната система.
И още: Инициативата за свикване на съвета е свързана с необходимостта от формулиране на ясна цел с пакет от мерки, които своевременно да отговорят на обществените очаквания за защита на върховенството на закона. Управлението на съдебната система е в криза и това генерира обществено напрежение. С пакета от мерки се цели формиране на отговорно и ефективно управление на съдебната система.
На заседанието нямало възражения и за необходимостта от цялостно осмисляне на конституционната уредба на съдебната власт, преди да се пипат законите. Това е очевадно от години и същинският въпрос е защо се признава едва сега. Същевременно са се чули и обичайните опасения за трудното постигане на квалифицирано парламентарно мнозинство, което е необходимо за конституционните промени. Тук пък Попова би трябвало да каже защо чак сега се сеща за тези неща, при положение че в началото на мандата и доверието, и съюзниците на управляващите бяха повече. Да не говорим, че конституцията позволява тези промени да бъдат приети и с мнозинство от 2/3 от гласовете.
Само ден след въпросното заседание Попова хвърли нова бомба. В порив да сподели някои идеи преди заседанието на Министерския съвет в сряда тя сащиса юристи и медии с новината, че една от възможните промени в конституцията е да се премине от триинстанционно към двуинстанционно производство. Дойде време да поговорим имаме ли нужда вече от триинстанционно производство, което така или иначе поставя въпроса за правосъдие, по-дълго, отколкото е обикновено, заяви правосъдният министър.
Този шок няма да преживее лесно не само юридическата общност, но и всеки, имащ представа от правораздаване. Триинстанционното производство е общ принцип в страните с отлично работещи съдебни системи и е пълен абсурд да бъде премахнат точно в прояденото от корупция и обвързаности родно правораздаване. Третата инстанция е единствената надежда срещу безобразните актове на районните, окръжните и апелативните съдилища, чийто произвол е в състояние да узакони всяко противоправно действие. Актовете им често са толкова разнопосочни, че гражданските и наказателните дела рядко приключват, без да стигнат до Върховния касационен съд. Пълната непредвидимост на процесите пък е най-сигурният белег за кошмарната корупция в съдилищата.
Подхвърлянето на Попова създава усещане за задкулисни котерийни интереси, прокарвани под знамето на съдебната реформа. Общият конституционен принцип за триинстанционно разглеждане на делата е всъщност едно от малкото неща, по които у нас има широко съгласие. Извън довода за нуждата от разтоварване и ускоряване на съдебния процес всичко говори в негова полза. Всъщност необходима е не неговата отмяна, а точно обратното - неговата защита. След като от обхвата му бяха изключени повечето административни, трудови и брачни дела, беше допуснат истински законодателен бандитизъм, след като в новия Гражданскопроцесуален кодекс бяха въведени основания за допустимост за касационно обжалване. Стъпил на тях (и нарушавайки ги поголовно), Върховният касационен съд вече три години отказва правосъдие дори при очевадни извращения в гражданските дела. Девет от всеки десет касационни жалби не се допускат за ревизия под формални претексти, включително и случаи, в които решението е абсолютно неправилно и основанията за допускане са очевидни. А юристите са категорични, че след това законотворческо безумие трета инстанция в гражданското съдопроизводство на практика вече няма.
Попова съчета тази предложена неизвестно от кого идея с друга, която макар и лансирана отдавна и имаща поддръжници, работи точно в обратната посока. Министърът каза, че трябва да се помисли и за евентуалното редуциране на броя на съдилищата и прокуратурите в страната. И съвсем конкретизира: Имаме ли нужда от 28 административни съдилища?
Всъщност ропот срещу тези съдилища има, откакто бяха създадени преди пет години. Въпреки че разтовариха районния съд от повечето административни дела, административните съдилища бяха засипани с упреци, че не работят достатъчно. В същото време се отчиташе, че самите административни дела се насрочват и разглеждат доста по-бързо отпреди, а натоварването е голямо - най-вече в София. В крайна сметка проблемът се оказа изцяло в полето на съдебната власт, която така и не направи нужното за уеднаквяване на натовареността чрез чисто кадрови мерки и преразпределяне на щатове. Кой знае защо не бе възложено на административните съдилища да поемат и административни производства.
Съпоставени едно с друго, двете предложения, за които става дума, изглеждат разнопосочни. Ще се премахва инстанция, която работи наготово по вече събрани доказателства и е облекчена от свършеното основно от първата. А първата ще бъде натоварена допълнително с делата, разглеждани сега от административните съдилища. Интересно какво има предвид Попова с обещанието, че основна тема в консултациите ще бъде и намирането на решение с натовареността на магистратите в големите градове и по-равномерното разпределение на делата между тях?!
Извън тези бомбастики правосъдният министър засегна обичайната тема за състава и начина на избор на Висшия съдебен съвет. Според нея най-важната стъпка за продължаването на съдебната реформа е да се предвиди механизъм за избор на кадровиците в съдебната власт при абсолютна сигурност, че възможностите за външни и политически влияния са минимални. Споменатите начини за постигане на такава сигурност изглеждат обаче твърде наивни. Сред обсъжданите идеи било намаляване или дори премахване на парламентарната квота от 11 членове на ВСС. Трябва да се подобрят и правилата, по които избира членове на ВСС самата магистратска общност, добави Маргарита Попова.
Нито дума за разширяване на правомощията на ВСС по отношение на правораздаването и проверката на съдебни актове, които противоречат и на доказателствата, и на закона. Нито дума за отговорността на магистрата, постановил такъв акт. Нито дума за ролята на административния ръководител в пресичането на порочното правораздаване още преди актът да бъде изготвен. Докато всички тези проблеми са извън дневния ред на съдебните началници, за съдебна реформа, разбира се, не може и дума да става. А съдопроизводството може да бъде сведено до една-единствена инстанция - историята изобилства от примери. Хем бързо, хем лесно и облекчава поредния приятелски кръг, който е на власт в момента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във