Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРЕДИЗВЕСТЕНАТА КАСАПНИЦА

В миналия си брой Параграф 22 писа за поредното неразбирателство между главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов и двама от заместниците на министър Петканов - Бойко Коцев и Тоньо Железчев. Този път поводът е умопомрачителен - къде трябва да се намира мемориалът в памет на полицаите, загинали при изпълнение на служебния си дълг. Първоначалната идея на генерала била той да бъде поставен във фоайето на централната сграда на министерството (където между другото му е истинското място). Двамата цивилни шефове обаче дружно се противопоставили на генералския порив и не докладвали на министъра за благородното намерение. Със страховитите аргументи (според признанието на самия ген. Борисов, направено пред журналистите, присъствали на церемонията на 23 април), че паметникът не се връзвал с интериора на фоайето. Ето защо се наложило той да бъде поставен в Дирекцията на националната полиция. Ако поводът за днешните ни писания не беше (отново) тъжен и срамен - отдавна да сме забравили ситуацията около мемориала като нелепа. Обявяваме я за плод на традиционното неразбирателство между цивилните и униформените в МВР и готово. Две са нещата обаче, които продължават да човъркат. Първото е, че върху паметната плоча няма нито едно име. Сякаш през всичките тези години са избивани някакви абстрактни незнайни войни, а не конкретни служители, при конкретни обстоятелства и на конкретни дати. И второ - според статистиките, от 1970 г. досега при изпълнение на служебния си дълг са загинали над 30 полицаи. Но колко точно - 32, 50 или 200 са героите - статистиките мълчат. Хората, които се грижат за актуалността и пълнотата им, както и техните началници - също. Няма точни цифри, няма анализ на инцидентите, не са направени изводи, които да са се превърнали в задължителни практически правила. Да не говорим, че обществото няма никаква представа какви са същинските резултати от следствията, образувани по повод на тези трагични инциденти. Примерно - колко от тези дела са завършили с мнение за съд и колко са прекратени. В колко от случаите са осъдени не само физическите убийци на униформените, ами е потърсена персонална отговорност и от преките началници на жертвените агнета, които са ги пратили на заколение единствено заради честта на собствения си пагон? Без да им дадат необходимата изходна информация, без да ги инструктират за евентуалните опасности и без да преценят дали подготовката на бъдещите герои е достатъчна за участието им в подобен род операции?Но най-непростимо е, че през годините вместо отговори на всички тези въпроси обществото беше залъгвано с купища абсурдни и взаимноизключващи се версии, с откровени лъжи и брутални манипулации. Докато нещата около поредния убит полицай утихнат и тръгнат постарому.Траурните примери за неадекватното поведение на десетки дребни и средни полицейски ръководители, за престъпната колегиалност на висшите им началници и за абсурдната безпомощност на военна прокуратура да разнищи дори елементарни казуси (от рода Неизпълнение на задълженията ръководния полицейски кадър при организирана и провеждане на акция или операция) са много, но днес ще се спрем на един от най-показателните сред тях. Става дума за тройното убийство в столичния жк Люлин на 3 май 1996 г., когато бяха разстреляни старши сержантите Ангел Ангелов и Красимир Трошанов и капитан Йордан Бинев. Четвъртият от групата - лейтенант Пламен Варадинов, оцелява по чудо. След пет дни се навършва точно една година, откакто на 23 май 2001 г. Софийска градска прокуратура свали всички обвинения срещу нарочения за съучастник в касапницата Милен Захов и спря делото, тъй като не е разкрит истинският извършител на престъплението. Същинският екзекутор на полицаите - Иво Кашавелов, бе признат за виновен от Трети състав на Софийски градски съд и на 8 март 2000 г. бе осъден на доживотен затвор без право на замяна. До този момент обаче никой не си е направил труда да информира българската общественост за три неща. Първо - че делото срещу Милен Захов е прекратено поради липса на каквито и да било доказателства за неговото съучастие в кръвопролитието. Второ - да обясни по чия вина Захов преседя зад решетките на испански затвор и на софийския следствен арест почти четири години. И трето - ако той реши да съди България в Страсбург (което е много вероятно да се случи) - кой ще плаща масрафа?

Facebook logo
Бъдете с нас и във