Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРЕДИЗВЕСТЕНИЯТ ПРОВАЛ

Днес се навършват точно 25 месеца от нелепата смърт на Елеонора Димитрова. Шестнайсетгодишното момиче бе пронизано от куршум малко след полунощ на 30 януари 2001 г. пред очите на приятеля си и почина по-късно в Пирогов от масивна загуба на кръв.Ден по-късно убиецът Калин Кьосев (полицай от столичното Шесто РПУ) доброволно призна пред началниците си, че по онова време е бил в района на инцидента и е стрелял със служебния си пистолет. По една или друга причина, Параграф 22 досега не се е занимавал сериозно с две убийства, разбунили държавата през 2001 г. - на Елеонора Димитрова и на Пепи Терзийски. Те си приличат по няколко неща. Първо - изглеждаха елементарни (от гледна точка на криминалната литература и добросъвестно свършената работа). Второ - предизвикаха изключително силни обществени и политически сътресения, съпроводени с искания за правителствени оставки и МВР-чистки. И трето - така се случи, че дори подсъдимите по двете дела (Даниела Терзийска и Калин Кьосев) да бъдат осъдени, завинаги остава блудкавият привкус, че нещо не било съвсем истинско. Случаят Елеонора (на делото Терзийски още не му е дошло времето) е показателен и в още една посока. За първи път съдебен състав е поставен (на шахматен език) в положение цунгцванг, тоест всеки следващ ход е грешен. Основната вина за това принадлежи на МВР, следствието и прокуратурата, тъй като те не са си свършили работата или са допуснали някой друг да забърка кашата. По следните няколко причини.Изключено е по делото да има свидетел-полицай, който е видял как Калин Кьосев стреля и не се е намесил още тогава. Най-малкото, за да го задържи за безпричинна употреба на огнестрелно оръжие. Още по-абсурдно е, че по време на инцидента на метри от Кьосев е имало цял полицейски екип, който не се е намесил, защото имал друга задача.Невъзможно е по куршум, който е пронизал човешко тяло (минавайки през кожа, мускулна тъкан и бял дроб, отчупвайки пътьом парче ребро), да не остане и микрон проба, годна за ДНК-експертиза. Независимо от това дали впоследствие този куршум е минал през два ката дрехи, или през вълнен дюшек. По нищо от материалите по делото не личи (поне засега), че е правен следствен експеримент, който да установи не дали Кьосев е стрелял, а какво е правил Филип Вушев във фаталната нощ. От момента, в който е видял обляната в кръв Елеонора, до приемането й в Пирогов. Този следствен експеримент би отговорил на два въпроса - дали Вушев е припаднал (та никой наоколо не е разбрал какво се е случило и не се е притекъл на помощ), или пък е решил да се оправя сам и затова е мълчал. Все пак Елеонора е починала вследствие на масивна кръвозагуба, а това означава, че тя е могла да бъде спасена. И накрая (поне засега) - във всички справочници пистолетът Макаров е обозначен като отбранително оръжие. Изключително точен и ефикасен на разстояние до 25 м и върши някаква работа на разстояние до 50 метра. Именно заради това стандартните куршуми са с оловен сърдечник и са силно заоблени (почти тъпи). Ето защо е загадка как такъв куршум ще прелети 65 метра, ще прониже тялото на Елеонора и ще строши стъклото на колата. При това движейки се почти в права линия, макар да е срещнал по пътя си... ребро.Но най-големият абсурд, заради който (най-вероятно) делото скоро няма да завърши, е, че никой няма никаква представа как точно е била застанала Елеонора в мига, когато куршумът я е пронизал. И който и каквито траектории да си чертае - истината никога няма да излезе на бял свят. Член 86 от Наказателнопроцесуалния кодекс гласи: Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват както доказателствата, които разобличават обвиняемия или утежняват неговата отговорност, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия или смекчават отговорността му. Толкоз. Така е казал законодателят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във