Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Председателят на Бургаския апелативен съд Мелкон Мелконян: ГОТОВ СЪМ ДА ОСТАНА БЕЗ ИМУНИТЕТ

В БОРБАТА С ПРЕСТЪПНОСТТА СЪДИЛИЩАТА НЯМАТ ПРАВО НА УЧАСТИЕ. ИНАЧЕ КОЙ ЩЕ РАЗДАВА ПРАВОСЪДИЕ?Страстен пушач, известен ветроходец и майстор на доминото и бриджа, председателят на Бургаския апелативен съд Мелкон Мелконян има зад гърба си 30-годишна съдебна практика. Кълне се, че през всичките тези години не помни случай да му е оказван политически натиск. Готов е във всеки един момент да се раздели с имунитета си и твърди, че магистратите нямат нужда от подобна защита. Съдебната си практика Мелкон Мелконян започва през 1971 г. като младши съдия в Бургаския окръжен съд. Двадесет години по-късно става негов председател. От първи април 1992 до края на 1997 г. е заместник-председател на Върховния касационен съд. Застава начело на Бургаския апелативен съд през март 1998 г., когато се създава и самата институция.Г-н Мелконян, как ще коментирате критиките към българската съдебна система, включително и от експерти на Европейския съюз, по отношение на нейната непродуктивност?- Действително, в последно време тези упреци зачестиха както отвън - от Евросъюза, така и от общественото мнение вътре в страната. Донякъде тази критика е основателна. Ние хукнахме към промените с едни бързи законодателни мерки, недобре обмислени, много често спорадични, неподходящи за съществуващите институции в нашето право. Поради това и правораздаването стана бавно, тромаво, непродуктивно. От друга страна, господа европейците понякога смятат, че ние сме чужди на много правни институции, които всъщност са познати твърде отдавна на нашето законодателство. Не е вярно, че правораздаването като цяло е непродуктивно. Но на обществен прицел винаги е наказателното правораздаване, борбата с престъпността. По мое лично мнение в борбата с престъпността съдилищата нямат право на никакво участие. Следствието може да се бори с престъпността, прокуратурата и полицията - също, но ако и съдът се бори - кой тогава ще раздава правосъдието? Съдията, както са казали римляните, е живият глас на закона. Той трябва да отсява истината. Затова съдията не може да бъде борец срещу престъпността, а радетел на правосъдието.При наказателното правораздаване наистина има много проблеми и това е така, тъй като през последните години настъпиха много законодателни промени. Ако отворим Наказателния кодекс, ще видим, че от 1989 г. насам поправките в него са над 20.Приемате ли упрека, че магистратите с лека ръка променят мярката: задържане под стража в по-леката: освобождаване под парична гаранция?- Няма да отбегна и конкретните упреци, които неотдавна бяха отправени точно към Бургаския апелативен съд по няколко дела за взетата мярка задържане под стража. С промените в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) тежестта на престъплението вече не е самостоятелно основание за задържане под стража. То е залегнало още в член 5 от Европейската конвенция за правата на човека и нашият законодател се е съобразил с това. Тежестта на престъплението не може да обосновава задържането, защото така то би се превърнало в наказание. Мярката за неотклонение не може да бъде наказание. Тя се взема с цел да се осигури един наказателен процес, присъствието на подсъдимия и евентуалното изпълнение на бъдеща присъда.Какво е водещото в подобни случаи? Дали лицето е обществено опасно например?- В европейските стандарти именно личността на подсъдимия се приема като главно условие, тоест дотолкова, доколкото лицето няма да се укрие или няма да извърши престъпление. Даже, забележете, в последно време законодателят избегна думата друго престъпление. Сега се подчертава - за да не извърши престъпление. При фразата друго престъпление изглежда сякаш вече е доказано, че е извършено такова. Това е в разрез с презумпцията за невинност, която е залегнала също в Европейската конвенция за правата на човека, пък и в нашето законодателство.Ще цитирам член 9 от Международния пакт за гражданските права и свободи - Задържането на лицата, очакващи да бъдат съдени, не трябва да бъде правило. В Швеция например задържане под стража може да бъде постановено единствено за да не се пречи на хода на следствието. Тоест когато задържането е в интерес на разследването. В Дания е допустимо задържането на извършителя с цел осигуряване на неговата сигурност, за да бъде избягната евентуална саморазправа под давление на общественото мнение.Доколко е вярно твърдението, че осъдителните присъди са твърде малко, именно поради слаб доказателствен материал?- За слабо досъдебно производство говорим обикновено когато става дума за полицейско разследване. Това са дела с по-нисък обществен интерес. Поради което те се гледат от първоинстанционните районни съдилища. При нас подобни загуби на време и енергия просто липсват. В това отношение е похвална практиката на полицията в случаите с дребната престъпност, където се използва възможността за постигане на съдебно споразумение. Доколкото имам поглед върху тези дела - твърде голям брой от тях се отхвърлят именно чрез споразумение. Това е едно разумно начинание в нашето законодателство.Къде виждате следствието - вън или в системата на МВР?- Когато чета различните позиции, особено на политици, разбирам, че по този въпрос няма ясна концепция. Смея да кажа, че когато следствието беше към МВР, работеше по-добре. Едновременно с това не смятам, че следствието трябва да се върне към МВР. Следователят не трябва да бъде зависим от полицейския началник. Но, от друга страна, като е отделен от полицията, той не може да изисква от оперативния полицейски работник събиране на доказателства. Трябва да се намери някаква формула, в която следователят да е абсолютно независим. Сега той не може да извърши дори един обиск без разрешение на съдията. Да не говорим за следствен експеримент или нещо друго. За всяко действие се изисква съгласието на съдията. Следователят трябва да има своята оперативна самостоятелност.Каква е европейската практика в това отношение?- В различните държави е различна. Според мен, това е лично мое мнение, следствието трябва да бъде отделено от съдебната система, прокуратурата - също. Дотолкова, доколкото работят за събирането на доказателства и за поддържане на държавното обвинение, те просто нямат работа в съдебната система. Съдебната система е изградена от различните съдилища - от районния до Върховния касационен съд. Следователят и прокурорът могат да бъдат към изпълнителната власт. Схемата обаче трябва да бъде така направена, че едновременно с това следствието и прокуратурата да не са подчинени на представителите на изпълнителната власт.През тези повече от 30 години в съдебните зали спомняте ли си случай да ви е оказван политически натиск?- Кълна се, че върху мен лично никога не е упражняван натиск, нито преди 10 ноември, нито след тази дата. Преди десети ноември 1989 г. в съдебните статистики водехме данни за това колко членове на БКП са осъдени, колко на ДКМС, на БЗНС... За да бъдат по-малко осъдените партийци, просто преди да бъдат дадени на съд, ги изключваха и заставаха пред съда като безпартийни. Тогава когато трябваше някой по-важен другар да бъде защитен, се действаше преди съда. Още на етап следствие и полиция. Изобщо не се допускаше да се стигне до съд. Така че нямаше нужда от давление върху съдията.Как взаимодействат на местно ниво полиция, съд и прокуратура?- Поначало взаимоотношенията между полицията и съдебната власт в Бургас са много добри. Вярно, че прескочиха искри за конкретни дела, но искам да бъда ясен. В основата стои погрешното разбиране на полицията, че задържането под стража е някакъв вид наказание. Отправяни ли са ви сериозни заплахи?- Сериозни заплахи за физическа саморазправа към мен или към семейството не съм имал. Вярно, на два пъти беше откраднат служебният ми автомобил, някои казаха, че е на личностна основа, но аз не мисля, че е така. И в двата случая колата беше намерена изоставена и разбита. Явно крадците са разбрали, че е държавна и че от мен не могат да искат рекет.Как ще коментирате имунитета на магистратите? Има ли добър механизъм за обратен контрол върху действията им?- Смятам, че нито един магистрат в България не се нуждае от този имунитет в този широк спектър, за който се говори напоследък. Аз съм готов да остана без имунитет. В 30-годишната си практика не съм извършил престъпление и нямам намерение да извърша, така че този имунитет не ми е нужен. Обаче представете си - че всеки, които е недоволен от някакъв мой съдебен акт - било решение, било присъда, може да тръгне да ме съди, да ме обвинява, че съм извършил престъпление. В този период, ако имунитетът ми бъде снет, аз няма да мога да правораздавам. Няма да мога да работя. Мисля, че в сегашната уредба в Закона за съдебната власт има достатъчно гаранции за това никой магистрат да не работи разюздано. Главният прокурор има право да внесе предложение за снемане на имунитета на всеки, за когото има данни, че е извършил престъпление. И аз като член на Висшия съдебен съвет неколкократно съм гласувал за снемането на имунитета на такива магистрати. Отделен е въпросът, че много от следствията не можаха да приключат.Как преценявате дейността на Бургаския апелативен съд?- Истината е, че ръст на увеличение бележат не само наказателните, но и гражданските и търговските дела. Това е положителна тенденция, която показва нарастващото доверие към съда. Колкото до доверието към съдебната система, през последните 13 години съм прочел стотици рейтинги и, извинявайте, ама към подобни неща нямам никакво доверие. Вие спомняте ли си, че за личност на века беше избран Петър Стоянов и на следващата година загуби изборите за президент за втори мандат. Затова за мен проучвания от подобен характер, особено за доверието към съдебната система, нямат никакъв смисъл, те не са показател. Разбира се, че рейтингът на съда не е висок и не може да бъде висок. Защото пред нас се съдят двама души - единият винаги печели делото. Този, който го губи, обвинява съда - било в корупция, било в продажност или в недобросъвестност. Същото е и при наказателните дела. Дори ако подсъдимият остане доволен, пострадалият ще бъде недоволен. Достатъчно компетентни хора ли се избират в правните комисии в парламента?- Далеч съм от мисълта да давам каквито и да е оценки на политиците. Не обичам политиката и не се занимавам с нея. Даже винаги съм казвал, че има много начини човек да си вади хляба честно, камо ли да се занимава с политика. Но веднага искам да добавя, че на много отговорни постове в Народното събрание са изключително добри правници, известни имена в правната доктрина. Но може би в творенето на законите човек също трябва да има особен талант. Не бих казал, че аз самият, който прилагам закони толкова години, при нужда ще създам най-ефикасния, най-хубавия закон. Това е различно. Може би затова и нашите законодатели твърде често отиват към преписване на чуждо право. Но защо дейността им е толкова неефективна ми е трудно да кажа. Може би в комисиите трябва да влязат повече експерти по законодателна дейност, които да дават съвети, да генерират идеи...

Facebook logo
Бъдете с нас и във