Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Председателят на Великотърновския апелативен съд Йорданка Неделчева: ЧУВСТВОТО ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ НА БЪЛГАРИНА Е НАКЪРНЕНО

Йорданка Неделчева е родена на 4 юли 1955 г. във Велико Търново. През 1973 г. завършва езиковата гимназия Асен Златаров в старата столица, а пет години по-късно - и Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски.
През 1978 г. Йорданка Неделчева постъпва на работа като съдия-стажант във Великотърновския окръжен съд, през 1979 г. е назначена за съдия-изпълнител в Свищовския районен съд, през 1980-а става редови съдия и в продължение на осем години се занимава с граждански и наказателни дела в крайдунавския град. През 1988 г. тя е назначена за председател на Свищовския районен съд, година по-късно оглавява районния съд във Велико Търново.
През септември 1990 г. Йорданка Неделчева е повишена в ранг и става съдия във Великотърновския окръжен съд, а през юли 1991 г. е повишена в длъжност и е избрана за заместник-председател на същия съд. През месец май 1998 г. Йорданка Неделчева става съдия от Наказателната колегия на новосъздадения апелативен съд във Велико Търново. През април 2002 г. тя е повишена в ранг председател на отделение във ВКС и ВАС, а на 19 май 2004 г. е избрана от Висшия съдебен съвет за председател на Апелативен съд - гр. Велико Търново.
Омъжена е и има двама синове.

Г-жо Неделчева, според вас българските съдии готови ли са да правораздават по стандартите на европейското право?
- За мен съдебната реформа в България е средство за постигане на основната цел: да правораздаваме по стандартите на европейското право. Но за да бъде успешна тази реформа, са необходими много, при това - взаимносвързани предпоставки. На първо място е доброто законодателство, което не се прави хаотично (в зависимост от партийните или корпоративните интереси на управляващото парламентарно мнозинство) и в което нормите не могат да бъдат тълкувани по два или повече различни начина, в което няма противоречащи норми.
Какво имате предвид?
- Не може при всяка смяна на политическата власт да се променят и правните норми. Понякога това става дори по няколко пъти в рамките на един парламентарен мандат. Недопустимо е и в един и същи закон да съществуват разпоредби, които взаимно се изключват. Така например чл.74 от Наказателния кодекс гласи: Президентът може чрез помилване да опрости изцяло или отчасти наложеното наказание, а смъртното наказание - да опрости или замени. В същото време обаче чл.36, ал.3 от този кодекс ясно и недвусмислено прогласява: В Република България няма смъртно наказание.
Е, тук може би става дума за обикновено недоглеждане, не мислите ли?
- Ето още един пример. Според чл.28, ал.1, т.1 от Наказателнопроцесуалния кодекс, когато за престъпление се предвижда наказание до пет години лишаване от свобода или друго по-леко наказание (глоба или пробация - бел. ред.), делото на първа инстанция се гледа от един съдия. По силата на чл.28, ал.1, т.2, когато за престъплението се предвижда наказание от пет до петнадесет години лишаване от свобода, съставът се състои от един съдия и от двама съдебни заседатели. А съгласно т.3 от същата разпоредба, когато за престъплението се предвижда наказание най-малко петнайсет години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, делото се гледа от двама съдии и трима съдебни заседатели. Никъде обаче в новия НПК не се казва какъв трябва да е съдебният състав, ако престъплението се наказва с лишаване от свобода от две до осем години, каквото предвиждат преобладаващата част от текстовете Наказателния кодекс.
Какво следва от тези разминавания?
- Неясните и противоречиви законови разпоредби водят до постановяването на противоречиви съдебни актове. Вярно е, че когато има две спорещи страни, едната винаги ще бъде недоволна. Съдът изслушва две противоположни тези, преценява тежестта на събраните доказателства и трябва да приложи закона такъв, какъвто е. Ако е добър, т.е. разпоредбите са ясни и категорични - няма проблем. Но ако законът позволява едни и същи факти и обстоятелства да бъдат възприемани и тълкувани по няколко различни начина - настъпва нещо много... некоректно. Меко казано, някои хора започват да обвиняват съда в некомпетентност и в корупция пред международните институции. Въпреки че съдът, като главен субект на процеса, просто прилага законите, такива, каквито са.
Работата на Великотърновския апелативен съд проверявана ли е от Европейската комисия?
- Да, от 4 до 15 юли 2005 г. при нас бяха експертите д-р Ернст Метцгер и Вилхелм Вьобкин, които в доклада си не констатираха нито един пропуск в работата на съда, не цитираха нито едно забавено дело, нито пък случай, когато съдът да не е осигурил на страните по делото равен достъп до правосъдие или поведението на един или друг магистрат е породило съмнение за корупция.
А вие каква оценка давате на апелативния съд като негов ръководител?
- Може да прозвучи нескромно, но смятам, че съдът работи много добре - при пълна прозрачност и независимост, с необходимата бързина и качество, със зачитане на върховенството на закона.
Колко съдии работят във Великотърновския апелативен съд?
- Тук работят тринайсет магистрати - петима мъже и осем жени. През 2005 г. те са разгледали общо 1207 дела, решили са 1082 от тях, като в 866 от случаите са се произнесли в тримесечен срок. Особено добър, според мен, е резултатът на наказателното отделение, в което - в тримесечен срок и със съдебен акт - са приключени 91% от делата.
Не смятате ли, че на фона на други съдилища при вас положението е по-спокойно?
- Не бих казала. По правило страните в едно дело трябва да подават и да представят всички възможни искове, факти и доказателства още пред първоинстанционния съд. В практиката обаче спазването на това изискване е по-скоро изключение. По най-различни съображения страните предпочитат да обосновават и доказват претенциите си едва пред въззивната инстанция, а това натоварва допълнително съда, води до отлагане на делата и до забавяне на правораздаването. Така че десет дела месечно на един наш съдия може да изглеждат и незначителни като бройка, но като обем и сложност на работата натовареността никак не малка.
Как бихте охарактеризирали делата, които влизат във Великотърновския апелативен съд?
- В Гражданското отделение най-много са делата за парични вземания между търговци (включително и исковете, предявени от Агенцията за следприватизационен контрол за неизпълнение на сключени договори), следвани от установителните искове (по чл. 97 и по чл. 430, ал.2 във връзка с чл.498 от Гражданскопроцесуалния кодекс). Увеличен е значително и броят на делата по Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите. Най-малко са гражданските спорове по Семейния кодекс и делата за нищожност и унищожаемост на сделки. Що се отнася до Наказателното отделение - за Великотърновския апелативен съд най-характерни са делата за общоопасни престъпления и по-конкретно - за разпространение на наркотични вещества. Следват ги кражбите, грабежите и посегателствата срещу личността. Все още минимален е броят на делата за престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система.
Кога Великотърновският апелативен съд ще излезе с решения по две от най-шумните дела във вашия съдебен окръг - за катастрофата в р. Лим и по аферата Акрам, които приключиха съответно на 9 март и 10 март тази година?
- Държа да отбележа, че до днес (18-19 май 2006 г. - бел. ред.) жалбите против първоинстанционните присъди по тези две дела все още не са постъпили в апелативния съд. Но ви уверявам, че независимо от предстоящата съдебна ваканция, нашият съд ще се произнесе в тримесечния законов срок от постъпването им в съда.
Г-жо Неделчева, нека сменим за малко темата. Оказван ли е политически или друг вид натиск върху вас, или спрямо някой ваш колега?
- Категорично не. Великотърновският апелативен съд разполага с компютърна система за управление на делата и за тяхното разпределение по случаен признак. А практиката му е ясна и предвидима, тъй като е съобразена изцяло с практиката на Върховния касационен съд. Всичко това прави нашата работа прозрачна, което пък ограничава възможността за политически или друг вид натиск.
А сигнали за корупция и за нарушаване на професионалната етика получавала ли сте?
- Със задоволство мога да кажа, че като административен ръководител на Великотърновския апелативен съд не съм получавала такива сигнали. Не само срещу апелативни магистрати, но и срещу колегите от петте окръжни съдилища в района. Във фоайето на нашия съд сме поставили специална кутия за жалби и сигнали още през месец май 2004 г., но до момента - за моя най-голяма радост - в нея не е пуснат дори един лист хартия.
Вие самата констатирала ли сте некомпетентност у колегите си от първоинстанционните съдилища?
- Да се говори чак за некомпетентност ще е пресилено. Наистина срещат се пропуски в работата на някои първоинстанционни съдии, но те са по-скоро резултат от неправилно прилагане на спорна законодателна материя.
В такъв случай какъв процент от делата се връщат на първоинстанционните съдилища за ново гледане от други състави?
- Едва 3.8% от наказателните дела и 4.1% от гражданските дела, приключени в нашия съд през 2005 г., са с отменени изцяло съдебни актове и са върнати на първоинстанционните съдилища за ново гледане. Най-честата причина за това са допуснати процесуални нарушения, които няма как да неотстрани въззивната инстанция.
Смятате ли, че триинстанционното производство е причина за задръстването на съдебната система?
- Лично аз намирам триинстанционния модел за успешен и гарантиращ качествено правораздаване, но смятам, че голяма част от по-леките производства трябва да приключват на ниво апелативен съд. По този начин ще бъде намалена натовареността на Върховния касационен съд и той, като най-висша инстанция по наказателни и граждански дела, ще започне пълноценно да изпълнява двете си основни функции: съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите и контрол върху правораздавателната дейност на всички съдилища в страната.
А как се отнасяте към предложението на един ваш колега, по-нататъшната работа по глава 24 от договора за присъединяване към ЕС. Правосъдие и вътрешни работи да бъде разделена на два отделни потока - реформа на МВР и реформа на съдебната система?
- В това предложение има смисъл, но... само на пръв поглед. Наистина съдът обира негативите на обществото заради несвършена или недобре свършената работа от МВР. Дейността на МВР, прокуратурата и съда в наказателното производство е тясно свързана и за да е успешна, между трите институции е необходим синхрон. Същото се отнася и за реформирането на тези три институции - те трябва да вървят в пакет. Колкото до разделянето на работата по глава 24 на Правосъдие и на Вътрешни работи, то най-вероятно би довело до повишаване на имиджа на съда като институция, но едва ли би постигнало голямата цел - повишаване на ефективността в борбата срещу престъпността.
А как смятате, българският съдия има ли самочувствие?
- Аз съм прям човек и ви отговарям директно - няма! От какво да има самочувствие - от това, че всички неуредици в държавата и всички провали в администрацията се приписват на съдилищата? От това, че съдилищата са принудени да прилагат объркани и взаимноизключващи се закони? Или от това, че трудът на съдиите в Европейския съюз е далеч по-добре оценен от нашия? През годините обаче стана изключително удобно да се внушава непрекъснато, че за всичко е виновна съдебната система. И днес всеки, който има нужда да оправдае определено свое действие или бездействие, започва да разбира от правоприлагане и да критикува от смело по-смело. Ние от Великотърновския апелативен съд много добре разбираме, че чувството за справедливост на българина е накърнено и че ние сме в дълг към обществото. Това обаче ни мотивира не да търсим виновниците около себе си, а да повишаваме собствения си професионализъм и да работим все по-добре за утвърждаването на правовия ред в страната. А обществото - аз съм твърдо убедена в това - рано или късно ще ни оцени обективно.

За щастие, през 2005 г. във Великотърновския апелативен съд бе изградена съвременна компютърна мрежа. Всички съдии и служители разполагат с техниката, необходима им за изпълнение на всекидневните задачи. Осъзнавайки, че демократичното общество се нуждае от съдилища, които са безпристрастни, ефективни, открити и отворени и в които гражданите имат доверие, по инициатива на ръководството на съда и с помощта на Проект за развитие на съдебната система в България на Американската агенция за международно развитие през 2004 г. бе изградена ИНТЕРНЕТ страница на съда, в която всяка седмица се публикува подробна информация за насрочените и за решените дела.

Незадоволителните резултати, доколкото ги има при нас, не се дължат на непрофесионализъм или на липса на желание у колегите. Основната причина се крие в несъвършенството на нормативната уредба, която е узаконила две порочни практики: страните по делата да представят доказателствата си и да обосновават претенциите си за първи път едва пред втората съдебна инстанция, и шиканирането (т.е. умишленото размотаване на делата - бел. ред.) чрез тежки заболявания на адвокати, подсъдими, ответници и свидетели. За съжаление българският законодател не показа твърда позиция и не въведе в процесуалните закони ограничителни мерки срещу отлагането на делата като форма на защита. Давайки по този начин възможност на недобросъвестните страни да отлагат до безкрай делата, водени от мисълта, че тежестта на престъплението се размива във времето. Това важи в еднаква степен за гражданския и за наказателния процес.

Facebook logo
Бъдете с нас и във