Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Председателят на Великотърновския окръжен съд Даниел Минов: ДА СЕ ОГРАНИЧАТ ЧАСТ ОТ ПРАВАТА НА ПОДСЪДИМИТЕ

ВИЗИТКА
Даниел Минов е роден на 26 декември 1960 г. в гр. Харманли. През 1985 г. завършва Право в Софийския университет Свети Климент Охридски и през следващите седем години работи като стажант-съдия, младши-съдия и съдия във Великотърновския окръжен съд.
През 1992 г. Даниел Минов е назначен за заместник-председател на Великотърновския районен съд, две години по-късно преминава на работа във Великотърновския окръжен съд, а през 1998 г. е избран за негов заместник-председател.
През 2002 г. Даниел Минов започва работа като съдия във Великотърновския апелативен съд, а през 2004 г. Висшият съдебен съвет го връща във Великотърновския окръжен съд, но като негов председател.
Даниел Минов е женен и има двама синове.

Г-н Минов, Параграф 22 научи, че наскоро Великотърновският окръжен съд се е сблъскал с няколко дела, по които подсъдимите явно злоупотребяват с правото си на защита. Бихте ли разказали конкретно за какво става дума?
- При всяко съдебно производство, което продължава няколко години, може да се говори за злоупотреба с процесуалните възможности на страните. В момента при нас има дело за престъпление, извършено в периода 1994-1996-а. Предварителното разследване е продължило четири години, а обвинителният акт е внесен в съда в края на 2000-а. Две години делото не можа да тръгне заради различни заболявания на четиримата подсъдими. Свищовският районен съд успя да му даде ход едва през 2003 г. и го приключи през 2004-а. И сега, осем години след разкриването на престъплението, делото най-после стигна до втора инстанция - Великотърновския окръжен съд.
Другото брадясало дело е свързано с престъпление, извършено през 1993 година. Обвинителният акт е внесен в съда през 2001 г., до момента делото е отлагано 16 пъти и никой не може да прогнозира кога ще бъде произнесено окончателното решение на състава. Третият случай е от 2003 година. Заради подсъдимия това дело също е отлагано 16 пъти, защото той сменяше адвокатите си като носни кърпи, а когато съдът му назначеше служебен защитник, подсъдимият отказваше изобщо да контактува с него.
И къде е вината на съда в тези случаи?
- Наистина съдът тук няма никаква вина. Подобни случаи обаче рядко стават обществено достояние чрез медиите и затова всички си мислят, че само съдебната система е виновна за бавното и некачествено правосъдие. Безспорно е, че и от съда има какво да се желае, но специално във Великотърновския окръжен съд неприключените наказателни дела, образувани преди 2005 г., са само десет.
Кой трябва да помогне на съда?
- Всички ние трябва да полагаме усилия да работим ускорено по такива дела. Но редно е и законодателят да предвиди правни възможности за бързото им приключване. За съжаление, в момента има законови разпоредби, които възпрепятстват ефективната работа на съда за своевременно приключване на определени дела. Надявам се, че с новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК) ще бъдат премахнати основните пречки и новите норми ще допринесат за ускоряването на процеса.
Как съдът може да се пребори с болестите на подсъдимите, за да решава делата в нормални срокове?
- Има няколко варианта. Според мен не трябва да се признават болничните листове на подсъдимите за хронични заболявания или такива, които изискват домашно лечение. Трябва да се приемат като основателни за отлагане на делата само онези заболявания, заради които се налага болнично лечение. Ако заболяването е продължително, може да се предвиди възможност за гледане на делото в отсъствието на подсъдимия, независимо от тежестта на обвинението. Един вид задочно гледане на делото, така както е например при избягал зад граница обвиняем.
Когато съдията е болен от грип, от хипертония или от друго подобно заболяване, което често ни представят подсъдимите, почти никога не отсъства и се явява в залата, за да не възпрепятства правораздаването. Защо, тогава подсъдимият да не може да се явява?
Освен това, смятам, че болнични листове за леки заболявания не трябва да се приемат в дните преди или в самия ден на започване на процеса. Това налага връщане на всички призовани свидетели, вещи лица и оттам - разходи и разкарване на всички останали участници в процеса. Особено когато част от тях са от други градове и участието им е свързано със служебен отпуск, с ангажиране на хотели и т.н.
Смятате ли, че съдът има възможност да ограничи играта с постоянната смяна на адвокатите? Примерно - чрез налагане на глоби.
- Ако по делото участва защитник, упълномощен от подсъдимия, този защитник трябва задължително да се явява на заседанията и отсъствието му не бива да води до отлагане на работата. В случаите, когато този адвокат е поел и друго дело, насрочено за същата дата, негово е задължението да се разбере с клиента си как да се организира защитата му и кого да назначи за свой заместник. В никакъв случай не трябва да се допуска едва в деня на заседанието защитникът да представя доказателства, че участва в друго дело и процесът да бъде отложен. Още по-малко това трябва да се случва, когато като основание за отлагането се сочи отсъствието само на един от адвокатите, когато те са двама, трима или четирима. Единият от тях представя болничен лист, но другият защитник е в залата. Но въпреки че има кой да го представлява, подсъдимият иска отлагане на делото заради отсъствието на другия си адвокат. Тази хватка, според мен, не се вписва в понятието право на защита, но точното й определение е в ръцете на законодателя.
Донякъде това положение ще бъде регулирано в новия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК). Проблемът със служебните защитници обаче не е решен…
- Когато един подсъдим няма средства да си наеме адвокат и държавата му осигурява защита за своя сметка, този подсъдим не трябва да има право да сменя служебния си адвокат просто така - защото не му харесва. При това, без да го е виждал или още след първото заседание. Непрестанният отказ от служебни защитници води до блокиране на делата и прави тяхното приключване абсолютно невъзможно не само в разумни срокове, но и по принцип.
Има ли изход от този омагьосан кръг?
- Според мен може да се предвидят законодателни промени, които биха помогнали за по-бързото съдопроизводство. Например да се даде възможност делото да се отлага най-много два пъти заради отсъствието на адвокат по уважителни причини. Много често се случва някои адвокати да представят доказателства, че са ангажирани по две или три дела за даден ден. Но когато съдът отлага делото, не може веднага да установи дали на определената дата защитникът не е отново ангажиран. Някои адвокати злоупотребяват, като се пишат като втори защитници по други дела и по този начин се оказват заети за датата. И целта е отлагане на точно определен процес.
Но това е най-малкото неетично!
- Да, така е. Всички тези отлагания обезсмислят крайния съдебен акт, особено ако той влиза в сила осем-десет години след извършването на престъплението. Такава продължителност освен че намалява ефекта от наказанието, поражда и много други правни проблеми, които следва да се решат в хода на процеса, включително и до погасяване по давност на някои от по-леките деяния.
Да се върнем на въпроса за глобите. Трябва ли съдът да глобява адвокатите, които отлагат делата си по най-различни и понякога - доста причудливи, причини?
- Не съм привърженик на глобите и едва ли това би дисциплинирало участниците в процеса, особено за тежки дела. Трябва да има законови ограничения, които да не позволяват безкрайното протакане на делата. Особено такива, които продължават повече от година на първа инстанция, където са най-големите проблеми.
Смятате ли, че в НПК трябва да се фиксират конкретни срокове за приключване на делата в съдебна фаза?
- Би било добре да има такива срокове и за съда. Има срокове за досъдебното производство, защо да няма и за първоинстанционния съд? Те могат да бъдат приравнени например със сроковете по чл. 152, ал. 4 от НПК. Там е предвидено, че мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство не може да се прилага за повече от една година, ако обвинението е за тежко умишлено престъпление, или до две години за обвинение, което предвижда, наказание не по-малко от 15 години лишаване от свобода или доживотен затвор.
Подобно ограничение ще принуди съдът да се концентрира върху всяко дело, което се разглежда повече от година, и ще може да се вземат мерки за неговото бързо приключване.
Като модел могат да се посочат и сроковете по чл. 239а от НПК, съгласно които ако в предварителното производство при повдигане на обвинение за тежко престъпление са изтекли повече от две години, а в останалите случаи повече от една година, обвиняемият може да поиска делото му да бъде разгледано от съда. Защо да не може да поиска и съдът да приключи делото му в кратък срок, ако го е разглеждал повече от две години на първа инстанция?
От практиката знам, че много дела се влачат, защото не могат да се открият свидетели...
- Тук сте права. Много често съдът е заложник на събирането на доказателствата, посочени от страните, без да има възможност да ги осигури. Например свидетел с посочен адрес не може да бъде намерен у дома си, призовките се връщат. Издирването с полиция сочат, че той няма друг адрес, а една от страните държи на разпита на този свидетел. Съдът е ограничен - от една страна, отлага делото, за да търси този свидетел, а от друга - няма данни къде е той и не може да събере такива. Това също води до разтакаване на делото. Трябва да се предвиди законова възможност съдът да определя срок, в който заинтересованата страна да го представи. Особеното в тези случаи е, че дори да бъде намерен този свидетел и да му се връчи призовка, още на следващия ден той може да промени местопребиваването си и пак да не се яви. Съдът няма процесуална възможност да задържи такова лице...
Може да го доведе принудително...
- Действително разполагаме с тази правна възможност, но как да бъде доведен например човек, който скита из страната. Обикновено принудителното довеждане се осъществява, като рано сутрин свидетелят бива изненадан и доведен от Съдебна охрана. Необходимо е да бъде намерен в деня на съдебното заседание, иначе няма възможност да бъде задържан в дните преди това. Принудата по отношение на свидетел е крайно недостатъчна като правна регламентация и това също затруднява работата на съда.
Вие успяхте ли да се запознаете с новия НПК? Мислите ли, че там са разрешени тези проблеми?
- Аз искам да кажа друго във връзка с новия НПК. По време на обсъждането му отново се заговори за необходимост от промяна в конституцията, в глава Съдебна власт. Освен сериозните въпроси, които се коментират, би могло да се помисли и за промяна в чл.121, ал. 4, който гласи: Актовете на правораздаване се мотивират. Ако се постави запетайка и се добави - в предвидените от закона случаи, ще се даде възможност на законодателя да прецизира в кои случаи може да се избегне мотивирането.
Това всъщност е теза на много от съдиите, че прекалено много време им отнема писането...
- Според мен е безсмислено да се мотивира подробно съдебен акт, който не се оспорва от страните и не подлежи на допълнително разглеждане. След три, четири години той се архивира или унищожава поради изтекъл срок на съхранение. В момента сме длъжни да мотивираме и развод по взаимно съгласие, като преписваме вече постигнатото споразумение между съпрузите.
Ако се измени в този текст конституцията, ще може да се обсъди и въпросът - доколко е необходимо изготвяне на мотиви по второинстанционен съдебен акт, който потвърждава първоинстанционния и по делото нищо ново не е установено. Когато количеството на делата за приключване е голямо, това води до формално изготвяне на мотивите на тези актове. По този начин се лишава съдията от достатъчно време за подробно мотивиране на актове по сериозни дела, които предстои да бъдат проверени от горната инстанция. Недостатъчната им мотивировка пък води до тяхната отмяна, което налага ново разглеждане от други състави, отново изготвяне на мотиви и т.н. Това, от една страна, удължава времето за приключване на производството, а от друга - води до допълнителен съдийски труд. Безсмислено е.

Facebook logo
Бъдете с нас и във