Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Прекършват ината ни за съдебния закон

Още корекции могат да претърпят промените в Закона за съдебната власт, гласувани от Министерския съвет и обсъдени в парламентарната правна комисия. Това казаха за Параграф 22 източници от правосъдното министерство. Въпросът стана особено актуален, след като преди десетина дни главният секретар на Европейската комисия Катрин Дей изпрати писмо до до министър Диана Ковачева, в което за пореден път настоява незабавно да се въведе пряк избор на членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) от магистратската квота.


Министерството на правосъдието не публикува информация за съдържанието на писмото, което е лесно обяснимо като се имат предвид козметичните промени в съдебния закон, които то предложи. Тонът на Еврокомисията е дипломатичен, но нетърпящ възражение. От изтекли в медиите откъси от писмото стана ясно, че Брюксел настоява прекият избор да бъде въведен още при предстоящия избор на нов ВСС през есента. ЕК гледа на това като на важна начална точка за провеждането на по-сериозна реформа в съдебната власт и че евентуален отказ на българските власти да се съобразят с препоръката в мониторинговия доклад през юли ще е крайно неприятен за България. В писмото на Катрин Дей се казва че директния избор на ВСС е осъществим и желателен, както и че трябва да бъде въведен навреме.


По всичко личи, че Европейската комисия се е впечатлила от гласувания от кабинета в средата на миналия месец вариант на законопроекта. Работата е, че в началото на април вече е пращано такова писмо до премиера Бойко Борисов и до Диана Ковачева с аналогични препоръки. В него се настоява да се обсъди възможността за пряк избор заради притесненията, че съветът не представлява достатъчно добре интересите на редовите съдии и прокурори. Според Еврокомисията най-добрият начин да бъде решен този проблем е да се въведе система за директен таен избор, в която да участват всички магистрати. Така ще има гаранция, че гласът на всеки от тях ще бъде чут. За капак Катрин Дей поискала същото при посещението си в България в края на март, когато се срещна с президента Росен Плевнелиев и с вицепрезидента Маргарита Попова.


Прекият избор на членове на ВСС беше едно от ключовите предложения за сегашната порция промени в съдебния закон, която иначе сама по себе си е доволно скромна. Предложението дойде от Съюза на съдиите и беше подкрепено от няколко други неправителствени организации, които самата Диана Ковачева прикани да дават идеи в тази насока. Впоследствие със становище излезе и Асоциацията на прокурорите в България. В крайна сметка се оказа, че сдруженията са ползвани предимно за параван. Окончателният вариант, внесен в Министерския съвет, не беше писаният от тях, а друг - сглобен от съдебни началници във върховните, апелативните и окръжните съдилища и прокуратури.


На практика се стигна до парадокса автор на промените в тази насока да е посочената от съдийския съюз съдебна номенклатура на прехода, която управлява задкулисно системата, и за чието разбиване би допринесъл прекият избор. Вместо пряк избор на общи събрания беше запазен сегашният крайно съмнителен избор чрез делегатски събрания и гласуване с пълномощни. Единствената отстъпка беше намалената квота на представителство - всеки делегат ще представлява пет, а не както е сега - десет свои колеги.


Процедурата за избор на членове на ВСС от парламентарната квота също остава твърде затворена - тя ще се осъществява в специализирана постоянна парламентарна комисия, в случая - правната. Нейните гафове при подбора на нови членове на ВСС и на съдебни инспектори предизвикаха недоволството на Еврокомисията в края на миналата година, когато стана ясно, че номинациите са плод на политически пазарлък и че депутатите гласуват за компрометирани хора, без да задават въпроси.


Оправданията на правосъдното министерство са вбесили допълнително Европейската комисия, тъй като са твърде неуместни - нямало техническа възможност всички съдии да бъдат събрани на едно място, за да гласуват директно. Предвиденото в проекта въвеждане на електронно гласуване пък е само едно пожелание за бъдещето, тъй като очевидно не може да бъде въведено още при следващия избор за ВСС. В същото време магистрати коментират в интернет форумите, че няма никакъв проблем да се съберат в една зала и че авторите на проекта си търсят оправдания, за да отклонят въвеждането на прекия избор. Сочат се и местата, подходящи за провеждане на общите събрания - НДК и дори новата залаАрмеец.


Настаняванията на Еврокомисията за пряк избор на членове на ВСС остави на заден план друго важно предложение, също изхвърлено без обяснения - за разделяне на съвета на две колеги, едната от които да отговаря за съдиите, другата - за прокурорите и следователите. По време на обсъжданията с представителите на неправителствения сектор се създаде усещането, че има консенсус в тази насока, но явно преди да бъде питан който трябва. Сравнително по-ясни бяха позициите по въпроса да остане ли ВСС постоянно действащ, или не. Членовете му, естествено, издигнаха глас в полза на сегашния статут с аргументите, че имали прекалено много работа и че ако съвместяват тази си дейност с редовни магистратски длъжности и задължения, можели да попаднат под властта на административните ръководители на съдилища и прокуратури.


nbsp;


nbsp;


ВСС в битка за още облаги


Обсъждането на промените в съдебния закон в парламентарната правна комисия разкри за пореден път моралната нищета на съдебната и политическа върхушка, която тълкува присъствието си във властовите структури единствено като средство за оцеляване и кариерно облагодетелстване. Окастреният законопроект беше оценен лицемерно като предоставящ широка публичност, прозрачност и демократичност на избора. Само Христо Бисеров от ДПС повдигна въпроса за пряк избор на членове на ВСС, но всички се направиха, че не го чуват. Михаил Миков от БСП пък подложи на съмнение предвидените технологични правила за избор на членове на съвета, тъй като мястото им изобщо не било в този закон.


За сметка на това членовете на ВСС Божидар Сукнаров и Петър Стоянов, както и шефката на съдебния инспекторат Ана Караиванова изплакаха за пореден път, че сегашните членове на съвета и на инспектората ще бъдат дискриминирани, понеже за тях не се предвижда след края на мандата си да се върнат в съдебната система на по-висока длъжност. Според Караиванова упреците, че изборът на сегашните инспектори не е бил прозрачен, не били верни, защото процедурата е напълно спазена. Обявените в последния момент номинации не опорочавали избора, който протекъл в сгъстени срокове, тъй като тогава имало други избори, пък те ви бяха по-важни.


Вместо да върне съдебните началници на земята, председателката на правната комисия Искра Фидосова взе, че ги обгрижи. Тя подкрепи категорично въвеждането на такъв стимул за израстването в ранг на членовете на ВСС и инспектората. Фидосова направо плонжира с изявлението, че е против дискриминационното отношение към сегашните състави на двата органа. И дори се ангажира да настоява те да бъдат включени в опцията за връщане на магистратите на по-висока длъжност в съдебната система.


Караиванова продължи да напада и предложението в законопроекта да има звено в инспектората, което да разглежда жалби за бавно правосъдие, за да не отидат те в съда по правата на човека в Страсбург. Според главната инспекторка то приличало донякъде на особена юрисдикция, забранена от конституцията. А инспекторатът се натоварвал по същество с правораздавателна функция, тъй като ще трябва да присъжда и да отказва обезщетения. Фидосова и тук даде рамо на Караиванова, като каза, че разглеждането на тези жалби трябва да се възложи на Министерството на правосъдието и на правителствените агенти, които и сега представляват държавата по делата в Страсбург. Председателят на Върховния административен съд Георги Колев пък предложи звеното да бъде подчинено направо на ВСС. В крайна сметка единодушие беше постигнато единствено по въпроса, че то не може да започне работа от 30 юни, както е предвидено в проекта, защото устройването му изисква много предварителни организационни действия. Това означава, че може да не бъде спазен едногодишният срок, даден на България, за да въведе ефективен механизъм срещу бавното правораздаване. Това изискване фигурира в излезлите през май миналата година две пилотни решения на съда в Страсбург.

Facebook logo
Бъдете с нас и във