Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРЕМИЕРСКАТА МУХОЛОВКА

Българският политически елит вече две седмици заема какви ли не странни пози, разкъсван между собственото си безсилие и необяснимия инат инат на министър-председателя Симеон Сакскобургготски. Както вече е известно, искрите (дори по върховете на НДСВ) прехвърчаха заради изненадващото решение на премиера да назначи в политическия си кабинет бившата червена разведка Бриго Аспарухов. И то не като какъв да е, а като съветник по въпросите на специалните служби. На пръв поглед ентусиазираният медиен диспут се разгоря в името на две високоблагородни идеи - България да влезе с високо вдигнато чисто чело в НАТО и в Европейския съюз и никой по никакъв предлог да не може да концентрира прекалено много власт в ръцете си. Колкото и невероятно да изглежда, именно бившият шеф на Националната разузнавателна служба (НРС) Бриго Аспарухов се оказа онзи стимул, който помогна на политическия калейдоскоп (разпилян от Симеон Сакскобургготски преди две години) да се пренареди в някаква изключително странна конфигурация. От едната страна са противниците на Бриго, начело със СДС, синьо-жълтият недоволник Емил Кошлуков, шефът на правителствения пресцентър на Жан-Виденовото правителство Красимир Райдовски и бившият секретар на МВР (пак от времето на Жан Виденов) и още по-бивш шестак от ДС Цветко Цветков. Оттук нататък антибриговистите се подреждат по принципа, както дойде - бивши разузнавачи, бивши контраразузнавачи, бивши пациенти на бившата Държавна сигурност и др. Като за капак - срещу специдеята на премиера се обяви дори неговата доскорошна неотлъчна сянка - ген. Бойко Борисов, подкрепян мълчаливо от всички директори на национални служби в МВР.От другата страна на барикадата, в групата на бригофилите също са накацали не по-малко редки птици: цялото НДСВ, цялото ДПС, цялата БСП, т. нар. генералско движение...Екипът на Параграф 22 смяташе да не се намесва по никакъв начин в препирнята, тъй като от две години насам периодично споделя с читателите си какво мисли по въпроса. А то, освен че никак не е ласкаво за субектите на националната сигурност, си се сбъдна едно към едно. За последно дописка по темата се появи във вестника на 5 април 2003 г. (бр.14 от 2003 г.) под заглавието НАЙ-ДОБРЕ Е НАТО ДА ДОЙДЕ.Информационният повод за тогавашната поредна мрачна прогноза бе една слънчева дата: на 26 март в Брюксел, деветнайсетте страни членки на НАТО подписаха протокола за присъединяване на България към Северноатлантическия пакт. В словото си пред форума министър Соломон Паси тогава подчерта, че България е готова да изпълнява всички ангажименти като бъдещ член на НАТО, и обеща (от името на правителството) следното:- да реформира съдебната система;- да напредне в борбата с корупцията;- да засили контрола върху оръжейния експорт;- да ускори интеграцията на ромите;- да осигури още по-надеждна защита на класифицираната информация. Съгласно принципите и стандартите на НАТО, до приемането си в Алианса през 2004 г. България трябваше да свърши само няколко неща: да изработи точен график на поетите в Брюксел ангажименти, да ги обвърже с конкретни дати и да спази въпросния график. В началото на април Параграф 22 прогнозира, че е много вероятно всичко това да не се случи и ние отново да увиснем в празнотата между обещаното и неизпълненото. Причината за подобен песимизъм се крие в един простичък факт - писа тогава Параграф 22. - Според познавачи на процедурите, по които Алиансът приема новобранците, най-късно до средата на 2003 г. България трябва да е изпълнила всички поети ангажименти и да останат само дребни довършителни работи. И докато по отношение на съдебната реформа, бъдещият (тогава - б.а.) ремонт на конституцията (в частта й за съдебната система), борбата с корупцията и интегрирането на ромите е понаправено това-онова - по въпроса със специалните служби положението е трагично. Все още не са изработени дори най-общите критерии, по които ще протече бъдещата реформа. Няма никаква яснота дали съществуването им ще бъде уредено с общ закон или всяка от спецслужбите ще си има свой нормативен документ. В необозримото бъдеще продължава да лежи и елементарно разбирателство за модела на спецслужбите.... Край на цитата. Както се вижда днес, шест месеца след подписването на протокола за приемането ни в НАТО и обещанието на министър Паси, основните теми на деня са все същите: тотално неведение за близкото и по-далечно бъдеще на специалните служби, непреодолимото затъване в тресавището на корупцията, задълбочаваща се управленска немощ по отношение на интегрирането на ромите. (Единственото, което се случи оттогава досега, е ремонтът на конституцията в частта й за съдебната система, но и тук големите трусове и разправии предстоят.) Другата голяма причина, поради която Параграф 22 все пак посегна към темата Бриго Аспарухов и специалните служби, е триумфалното завръщане на легендарния контрадезинформатор от началото на 90-те години на миналия век Константин Мишев.По странно стечение на обстоятелствата той кацна от САЩ на 14 септември - деня, в който стана ясно, че Симеон Сакскобургготски ще даде спецслужбите на Бриго Аспарухов. В типичния си стил Мишев забави официалната си поява на българската политическа сцена с десет дни. Пускайки по трасето... истинската причина, заради която се е върнал: столичния кмет Стефан Софиянски. Който на 21 септември така жизнерадостно се качи на шейната, че все още се пързаля към дъното на интригата:Още първата седмица, когато заех поста служебен премиер, освободих Бриго Аспарухов, който беше шеф на разузнаването - заяви Стефан Софиянски миналата неделя. - Това стана на закрито заседание на кабинета, а министрите гласуваха единодушно за уволнението му. Никой от СДС не ми е казвал да освобождавам Бриго - побърза да се застрахова и презастрахова Стефан Софиянски, който беше служебен премиер от 12 февруари до 20 май 1997 година. След което побърза да си върже гащите с думите, че днес няма представа дали Аспарухов е вреден, или полезен за държавата.Защо му трябваше на Софиянски да си слага спецтаралеж в гащите - така и не стана много ясно. Още повече че Министерският съвет няма абсолютно никакви правомощия по отношение на Националната разузнавателна служба. Държавният глава (на когото външното разузнаване е подчинено) само съгласува своя фаворит с правителството. Истината за това нещо от живота изплува около 24 септември, когато стана ясно, че Константин Мишев ВЕЧЕ е съветник на Стефан Софиянски в предизборния маратон към досегашния му кабинет. Този факт, потвърден и от щаба на Стефан Софиянски, е показателен за трите големи цели, които Симеон Сакскобургготски подгони с назначаването на Бриго Аспарухов.Първата е повече от ясна - провокиране на несподелено недоволство в редиците на НДСВ и предизвикване на два необратими процеса: самоочистване на партията от агресивните недоволници (тип Емил Кошлуков) и пълно подчинение на псевдобунтарите (тип Мирослав Севлиевски).Втората причина е обвита в малко по-гъста мъгла. Но най-общо целта е потенциалните конкуренти за премиерското място, хамелионстващи из публичното пространство под формата на антикостовисти в СДС, свободни демократи и демократични радикали и т.н.,да бъдат извадени на светло. А първият, който се издаде, бе Стефан Софиянски. Защото кой ли щеше да научи за връщането на Константин Мишев, ако премиерът не беше ароматизирал мухоловката Бриго - координатор на специалните служби? Никой - гласи най-бързият отговор. Мишев щеше да си разиграва варианта носталгия по детството из прашните софийски улици, а дълбоко под повърхността нещата постепенно щяха да си дойдат по истинските си места. За да ахне изведнъж дясното пространство от удивление, че Софиянски не е никакъв свободен демократ, а всичко е въпрос на най-обикновен и едрогабаритен бизнес. Защото досегашният столичен градоначалник може и да се е скарал за нещо си с Иван Костов, но Константин Мишев и Филип Димитров не само не са се карали изобщо, ами точно обратното. Данни, че Мишев е обърнал гръб на сегашния СДС и не понася Надежда Михайлова, също няма и... няма как да има.Всъщност - дали някой няма да си отговори на въпроса: Защо Константин Мишев огря публичното пространство точно тогава, когато на бившия президент Петър Стоянов му омръзна да бъде независим и си направи устата да го приемат обратно в СДС?Засега трета причина остава доста дълбоко прикрита, макар в публичното пространство да избиха няколко червени петна по темата. За никого не е тайна, че ако ще и главен координатор на специалните служби да стане Бриго Аспарухов, обществената полза от назначаването му ще е кръгла нула. В смисъл такъв, че той ще помогне на премиера да се ориентира в сложната материя, но от това народът и държавата ще инкасират само загуби. Най-голямата заблуда в това отношение е, че на новия си пост Бриго Аспарухов щял да работи за събирането на всички спецслужби под шапката на правителството. Тоест - когато това се случи, министър-председателят ще придобие изведнъж огромна власт и ще си разиграва коня, както му скимне. Според разпределението в момента, голямата и апетитна хапка е Националната разузнавателна служба (НРС), която е на подчинение на президента. Всъщност това подчинение се изразява единствено при решаването на някои кадрови въпроси, както и при протоколните раздумки между държавния глава и директора на НРС. Всичко останало е съвсем справедливо разтроено, както следва: - информацията на НРС достига в еднакъв обем и по едно и също време до президента, премиера и председателя на Народното събрание;- бюджетът на НРС се определя от Министерския съвет и се приема от Народното събрание, заедно с бюджетите на останалите държавни организации;- и трите адресата на НРС еднакво си мислят, че участват в определянето на приоритетите в дейността на разузнаването, но това съвсем не е така. Причината е, че липсва законов механизъм за контрол на свършеното от НРС и за търсене на отговорност за нейните провали. Липсва и нормативна схема, по която директорът на НРС да прояви самоинициатива и да отчете дейността на службата пред всеки един от тримата големи (или пред тримата наведнъж).Но най-сладкият захарен памук, в който политическият елит се е овалял още преди четиринайсет години е илюзията, че България все още има някакво външно разузнаване. Или поне такова, каквото пише из дебелите книги.Кой знае - сигурно има хора, които се водят под прикритие някъде, сигурно има и достатъчно като бройка официални резиденти. И каква е ползата от дейността им? Дали те предвидиха скандала с българските медици в Либия? Или подслушаха, че ООН няма да ни възмезди дори и със стотинка дори за щетите от първото и второто югоембарго? Колкото до другото тайно общество, подчинено на президента - Националната служба за охрана (НСО) - него го иска само един човек: главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов. Който между другото на няколко пъти публично заяви (и то с пълно право), че на него и повереното му ведомство координатор не му трябва. Така стигаме до логичния въпрос: защо му е на премиера Сакскобургготски съветник, след като външно разузнаване няма, а всички останали спецслужби са подчинени на собствените му министри? Отговорите са два и те изглеждат съвършено безумни: за информация и за пари. Заради първия отговор подскокна посолството на САЩ в София, а заради втория - всички антибриговисти. С което улесниха до невъзможност Симеон Сакскобургготски.

Facebook logo
Бъдете с нас и във