Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРЕРАЗКАЗ ПО КАРТИНКИ РАЗОБЛИЧАВА ГЛАВОРЕЗ В РАСО

Все е имало скалъпени обвинителни актове, но по делото за тройната екзекуция в елитното столично заведение Арт Декор на 4 юни 2004 г. чудото на чудесата най-сетне се случи. След денонощна упорита работа, продължила точно една година, три месеца и девет дни, на 13 септември (миналия вторник) прокурор Владимир Йорданов от Софийската градска прокуратура внесе в Софийския градски съд делото за разстрела на бившия висаджия Димитър Христо-Митко Малкия и двама от бодигардовете му - Живко Митев и Калоян Савов. Според обвинителния акт като основен извършител на тежкото престъпление е припознат Роберт Матанич, член на печалноизвестната хърватска фабрика за убийства. Освен за убийството на тримата той ще бъде съден и по още едно обвинение: опит за убийство на другите двама телохранители на Митко Малкия - Владимир Гаманов и Стефан Железанов, които тогава оцеляха по чиста случайност. Стига, разбира се, все някога да се стигне до процес, защото Матанич е зад граница и няма никакви изгледи скоро да намине към България. Обвинителният акт е скромен по обем - само пет странички. В тях обаче обаче авторът им е успял по непотворим начин да пресъздаде зловещия натюрморт, сътворен от главорезите с огън и кръв, както и да предаде в сбит вид изводите на двете ключови експертизи - съдебномедицинската и балистичната. Казано в прав текст, четивото е забележително по своята експресивност и затова най-важното от него си заслужава да бъде цитирано без редакторска или коректорска намеса:На 4 юни 2004 г. около 13 часа, в гр. София, на бул. Симеоновско шосе № 116, обвиняемият Роберт Матанич, заедно с други неизвестни извършители, пристигнали с лек автомобил Ауди пред пицария и виенски салон Смайл, собственост на фирма Фри Арт Декор. На втория етаж от заведението, около час преди това, бил пристигнал Димитър Величков Христов. Заедно с Христов в заведението го съпровождали Живко Иванов Митев, Калоян Светославов Савов, Владимир Александров Гаманов и Стефан Колев Железанов. Матанич, заедно с още един от извършителите, облечени като свещеници, тръгнали към втория етаж на заведението. Когато се качили горе, извършителите започнали да стрелят по групата на Димитър Христов с пистолет марка Glock (Глок) и Smith Wesson (Смит и Уесън). От изстрелите на място били убити Димитър Величков Христов, Живко Иванов Митев и Калоян Светославов Савов, а Владимир Александров Гаманов и Стефан Колев Железанов - ранени.След като приключили със стрелбата извършителите се върнали до автомобила, като обвиняемият Матанич седнал на шофьорското място и потеглил по бул. Симеоновско шосе в посока центъра на гр. София. При кръстовището с бул. Г. М. Димитров автомобилът на извършителите, управляван от Матанич се опитал да да задмине лек автомобил на фирма СОТ ЕООД, в който са се намирали свидетелите Юлиян Антонов Петров и Ивайло Йорданов Танков. Двамата свидетели забелязали шофьора на колата, който чрез често натискане на клаксона се опитвал да мине по-бързо през кръстовището. След като светнал зелен сигнал на светофарната уредба, двете коли завили надясно, като колата на извършителите спряла на спирката на автобус № 102, а от дясната й страна (на колата, а не на спирката - бел. ред.) излязъл един от извършителите. При светофара на кръстовището на бул. Г. М. Димитров и бул. Н. Габровски колата на извършителите отново застигнала автомобила на свидетелите, които огледали по-внимателно шофьора и колата.На 6 септември 2004 г., в един от централните всекидневници били публикувани снимки на хърватски граждани, заподозрени в извършването на тежки умишлени престъпления. Петров и Танков, които се срещнали в София този ден, познали във фотографията на обвиняемия Роберт Матанич лицето, управлявало колата, издирвана от полицията, след което се обадили в СДВР....По-нататък в обвинителния акт по делото за тройното убийство не пише нищо съществено. Вината на Роберт Матанич не е доказана по никакъв друг начин освен чрез показанията на двамата сотаджии. Още повече че тези показания нямат нищо общо както с онова, което бившето ръководство на МВР разказа пред медиите тогава, така и с разказите на хора, станали очевидци на отделни епизоди от престъплението. Така например, когато поповете са влезли в заведението, зад волана на аудито е останал да ги чака трети техен съучастник. След като килърите си свършили работата, те на бегом се изнесли от Арт Декор, единият веднага седнал на предната дясна седалка, а другият - на задното дясно място, и... колата наистина потеглила с мръсна газ. Но не към центъра на града, а към Околовръстното шосе и кв. Драгалевци, където изчезнала из полите на Витоша. Процес без обвиняемКаквото и да си говорим обаче творбата на прокурор Владимир Йорданов има едно огромно достойнство: главният герой не е изваден от 10-метров кладенец, не е изплувал от морските дълбини и не се е подхлъзнал на сапуна в банята толкова юнашки, че да литне от десетия етаж. Тъкмо обратното - Роберт Матанич е жив и се намира в цветущо здраве. И всеки, който иска да повярва на очите си, може да го посети затвора в гр. Сремска Митровица, Сърбия и Черна гора, където той излежава двегодишна присъда за старо престъпление. Роберт Матанич е арестуван (по искане на хърватските власти) на 28 февруари 2005 г. заедно с приятеля си Томислав Марианович. Двамата се настаняват в хотел Инекс Крайна в гр. Неготино, но само няколко минути по-късно - по сигнал на граждани - хотелът е обграден от спецчасти на сръбската полиция. Двамата се барикадират в стаята си и в продължение на 10 часа Матанич води преговори с ченгетата за условията, при които може да се предаде. Отначало той иска среща с най-големия началник в сръбската полиция, след това заплашва със самоубийство, а накрая иска разговор на четири очи с посланика на Хърватска в Белград. В крайна сметка Матанич и приятелят му се предават, без да прозвучи дори един изстрел, а от тях са иззети два 9-милиметрови пистолета - Глок и Застава (с по 15 патрона във всеки пълнител), един автомат и една ръчна граната. Според запознати от доста време Матанич е издирван от властите в западната ни съседка за трафик на огнестрелно оръжие от България към Сърбия. В момента обаче той излежава само двегодишна присъда за незаконно притежаване на огнестрелно оръжие и за съпротива на властта при арестуването му в хотел Инекс Крайна. Доколкото Параграф 22 успя да научи, Върховната касационна прокуратура е поискала официално от сръбските власти да екстрадират Роберт Матанич, за да бъде изправен пред българските жреци на Темида за тройното убийство. Освен това хора от разследващия екип са ходили до затвора в гр. Сремска Митровица, за да снемат на място показанията на хърватина. Какво се е случило по време на разпита и дали Роберт Матанич изобщо е пожелал да бъде разпитван - не се знае. За сметка на това обаче още отсега е ясно, че ако съдебният процес за разстрела на Димитър Христов-Митко Малкия, Живко Митев и Калоян Савов изобщо започне, единственият обвиняем за касапницата на 4 юни 2004 г. ще бъде съден задочно. Причината е, че сръбските власти категорично отказват да се занимават с екстрадицията на хърватина, докато той не излежи двегодишната си присъда. Въпреки че наказанието на Матанич изтича на 1 септември 2007 г., вероятността той да бъде изправен пред българския съд е нищожна. Първо, защото той може да бъде върнат в родината си, където полицията и прокуратурата също имат достатъчно материал, заради който да го тикнат зад решетките. И второ, за да екстрадират Роберт Матанич в България, сръбските власти трябва да разполагат поне с две-три конкретни доказателства за неговата вина. А такива доказателства няма и през следващите две години трудно могат да бъдат събрани по законен начин. Пропуснатите ползиНай-напред в Наказателнопроцесуалния кодекс изрично е записано, че свидетелските показания задължително трябва да бъдат подкрепени с конкретни доказателства. А в случая с Матанич думите на двамата сотаджии - Юлиян Петров и Ивайло Танков, са най-обикновен преразказ по картинка. Без този преразказ да е съпроводен с аксесоарите, разобличаващи по категоричен начин убийците - техни отпечатъци от пръсти или ДНК-следи в Арт Декор, върху по оръжията на престъпленията или в колата на килърите. Нещо повече - доколкото става ясно, до момента не са открити нито пищовите, нито леката кола, нито попските раса на убийците. В обвинителния акт по делото не е отбелязано кога хърватинът е влязъл в България, защо е бил тук и кога е напуснал страната. По никакъв начин в хода на предварителното производство не е отговорено и на още няколко основни въпроса: Тройното убийство мокра поръча ли е, или е наказание за неуредени сметки?, Кои са двамата съучастници на хърватина?, С кого е работил Роберт Матанич, докато е бил в България? и т. н. Всъщност, ако не се страхува от т. нар. обществен натиск и държи на законността в България, Софийският градски съд има само един полезен ход - да върне делото за тройното убийство в Арт Декор. Но не за формално прецизиране на обвинителния акт, а за ново разследване от ведомството, което единствено по закон има право да разследва подобни тежки и сложни престъпления, дело на организираната престъпност - Националната следствена служба. А мотивът, с който Софийският градски съд може да се защити, ако някой пак го обвини, че работи за мафията, е ясен: по време на предварителното производство, възложено кой знае защо на Столичната следствена служба, са допуснати не само груби процесуални нарушения, но и толкова фриволни тълкувания на разпоредбите в Наказателнопроцесуалния кодекс, които направо си миришат на манипулации. ЗАКОНИ КАТО СЛЪНЦЕ, НЯМА КОЙ ДА ЧЕТЕИз Наказателнопроцесуалния кодекс на Република България:Предмет на доказванеЧл. 82. В наказателното производство подлежат на доказване:извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него; характерът и размерът на вредите, причинени с деянието; другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение; причините и условията, способствали за извършване на престъплението.Тежест на доказванетоЧл. 83. (1) Тежестта да се докаже обвинението по дела от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи.(2) Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен.ДоказателстваЧл. 84. Доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този кодекс.Събиране и проверка на обвинителни и оправдателни доказателстваЧл. 86. Съдът и органите на досъдебното производство събират и проверяват както доказателствата, които разобличават обвиняемия, така и доказателствата, които оправдават обвиняемия.Предмети, които могат да бъдат веществени доказателстваЧл. 106. Като веществени доказателства се събират и проверяват предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото.Способи за събиране и проверка на доказателстватаЧл. 116. (1) Доказателствата се събират и проверяват чрез разпит, експертиза, оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване на лица и предмети.Признаване на подсъдимия за виновенЧл. 301. (1) Присъдата не може да почива на предположения.(2) Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

Facebook logo
Бъдете с нас и във