Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРЕВЪРНАХА ТЕМИДА В МОМИЧЕ НА ПОВИКВАНЕ

На 26 април (петък) главният прокурор Никола Филчев за пореден път, макар и в по-мек вариант, изложи публично тезата, която изповядва от години. Съдебната власт у нас не е независима. Нея я натискат от вси страни едновременно и по всякакъв начин й пречат да изпълни основните си задължения: да брани народа от посегателствата на бандитите и от произвола на държавата. Според главния прокурор (изявлението му публикуваме отделно), натискачите са групирани в три основни направления: останалите две власти (изпълнителна и законодателна), мощните финансово-икономически групировки и... медиите.Прав е г-н Филчев да твърди подобно нещо. През последните 12 години и изпълнителната, и законодателната власт проявиха завиден инат в усилията си да подчинят Темида и да я превърнат в момиче на повикване. С всички позволени и непозволени от закона средства. Като започнем от безпардонното и с нищо немотивирано разтуряне на Висшия съдебен съвет (след всеки извънредни или редовни парламентарни избори), минем през силовото приемане на законодателни недоносчета от червени, сини и белезникави парламентарни мнозинства и стигнем до фабрикуването и разпространяването на доказателства за несъществуващи престъпления, извършени от магистрати. А, за малко да забравим и любимата на всички управляващи хватка - издигане и фаворизиране на отявлено некадърни, компрометирани и политизирани магистрати. Примерите за всичко това са пред очите ни вече две петилетки и половина, през които в управление се упражняваха 5-6 парламента и 7-8 правителства.И за медиите е прав г-н главният прокурор. Натискат вестници, радиа и телевизии Темида, та ум да му зайде на човек. Много често по конкретни поводи и от време на време - ако няма друго нищо съществено за отразяване. Едва ли има нужда да се връщаме към спомените си от добрите сладки и лениви години, когато денонощно изграждахме развитото социалистическо общество и всички дружно бяхме длъжни да лъскаме витрината на просперираща България (включително и с език).Наистина тогавашните медии не бяха облени в кръв, не хвърчаха глави от всяка страница или новинарска емисия, а куцо и сакато не грабеше момиченца и момченца, за да ги продава в луксозни или мизерни бардаци в Западна Европа и Ориента. Но също така е истина, че по онова време, ако милиционер, следовател, прокурор или съдия не си свършеше работата в указаните процесуални срокове (или се замотаеше по някакви други причини) - жална му майка. И по партийна, и по професионална линия. Още по-немислимо беше криминалисти демонстративно да не дават на следствието информация по дадено престъпление, а прокурор да връща дела с безумни и незаконни указания. И още - ако медиите са толкоз зли по отношение на съдебната система, що ли магистратите (всички вкупом) не си зададат въпроса: А какво направи съдебната система, за да разчупи поне малко този деформиран възглед за себе си? Пък като съберат кураж - да вземат и да отговорят публично?Ей на това му се вика сън в лятна нощ (да ни прощава Шекспир). Защото, за да се случи подобно нещо, човек трябва да има доблест. За цялата професионална гилдия пък да не говорим, тъй като съвсем ще се отплеснем в някакви такива посоки като чувство за отговорност, рибата се вмирисва откъм главата, от индивидуална безотговорност към колективно безхаберие и тъй нататък.За последното нещо обаче г-н главният прокурор не е прав. Никак при това. Става дума за натиска, оказван на съдебната система от мощни финансово-икономически групировки. И причината за това са уроците на живия живот. Като почнем от народната мъдрост Преклонена глава сабя не я сече и стигнем до прозрението на сегашния директор на НСБОП Румен Миланов, който преди осем години (тогава шеф на КАТ) заяви в едно интервю (по въпроса за корупцията): Докато има кой да дава - ще има кой да взема. Или обратното, бихме допълнили ние: докато има кой да иска - ще има и кой да плаща. Случаят с четиримата униформени рекетьори от IV РПУ (заловени също в края на миналата седмица) е много показателен в това отношение.Точно тук му е мястото и ние (като медия) да попитаме главния прокурор Какво направи съдебната власт, за да пресече натиска, оказван й от мощните финансово-икономически групировки? Съвършено нищо не е направила, освен инцидентно да се жалва от яките анонимни натискачи (обикновено в навечерието на някакви промени в устройствените и процесуалните закони, на които се подчинява съдебната власт). А през останалото време да си мълчи и... доброволно да търпи меда и жилото на въпросния натиск.Доказателствата за подобно твърдение се намират в служебните каси и сейфове, в личните чекмеджета и кантонерки, където от години отлежават десетки хиляди сигнала, предварителни проверки и забатачени следствени дела, призвани да извадят на бял свят кирливите ризи и долните гащи на българския подземен свят и неговата надземна проекция. Независимо дали иде реч за организирана или тротоарна престъпност, за стройни вериги за източване на ДДС, за поръчкови убийства, за финансово обезкървяване на предприятия, за контрабанда или наркотрафик.В средата на миналата година, когато Негово величество Симеон Втори се възкачи на българската политическа сцена, яхнал жълтия кон НДСВ, обеща, че ще направи живота на съотечествениците си по-спокоен и по-мирен. Тоест - ще натика всички разбойници там, където им е мястото - в... миша дупка. Закле се, че неговите хора не са свързани с тъмни и сенчести структури и политически чадър няма да има за никого, а съдебната система (под неговото зорко око) ще заработи като добре смазана машина. Или като двигателя на чисто нов Мерцедес 600 SEL.Хората му не останаха по-назад и на бърза ръка спретнаха статистика, според която в различните следствени служби на отечеството отлежават около 50 000 забатачени следствени дела. Бяха дадени клетви, че батаците ще бъдат разчистени. Ръкавицата бе поета от най-високопоставените слуги на Темида, които също обещаха това повече да не се повтаря. И... всичко приключи дотук.Прокуратурата се скара с Министерството на правосъдието заради проекта за промяна на Закона за съдебната власт. Ръководството на МВР се разцепи на два лагера - на професионалисти и политически фигуранти. Позициите, които заеха двамата председатели на Върховния касационен съд (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС), спокойно можем да наречем очи различни.Иван Григоров (ВКС) категорично остана на страната на прокурорската гилдия, подкрепяна и от вътрешния министър Петканов, чиято единствена цел е Вся власть прокурорам! Владислав Славов (ВАС) обаче предпочете да се качи на каручката на правосъдния министър Антон Станков и да подкрепи усилията му за европеизиране на българското правораздаване.Споменаваме двамата висши магистрати, въпреки че те нямат никакво пряко отношение към днешната тема. Поне на пръв поглед. Защото, макар в момента никой да не ги пита за нищо и да не търси мненията им като юристи от най-висшия ешелон, двамата продължават да имат огромно влияние във Висшия съдебен съвет (чиито членове са по закон). И именно там, в генералния щаб на съдебната система, двамата играят част от своята голяма и незрима с просто око игра. Дърпайки конците на съмишлениците си и насочвайки помислите им във вярната (според всеки един от двамата) посока на... гласуване.В този смисъл, ако теглим една черта на всичко, случило се в сферата на правораздаването и правосъдието през последните десет месеца (откакто НДСВ грабна цялата власт миналата година), с чиста съвест можем да кажем, че нищо съществено не се е случило. С изключение на няколко идеи, които още не са минали през първата и втората цедка на депутатския вот. И на периодичното размахване на плашилата, наречени ту мафиотски структури, ту финансово-икономически групировки, ту мощна армия на организираната престъпност.Каква е връзката със словото на главния прокурор (с което започнахме) и с конкретния случай, с който ще продължим? Ами много проста: ако една държава иска да се справи с няколко, макар и мощни, престъпни групировки - за нея не е никакъв проблем да го направи. Стига сред държавната машина да не тракат и стържат дефектирали гайки, винтове и цели агрегати.Същото е и с натиска, оказван на съдебната система от мощните финансово-икономически групировки. Малко като лозунг звучи, но си е така - коя ли ще е тази престъпна структура, която може да се опълчи на МВР, следствието, прокуратурата и съда в открит двубой, воден по правилата на закона? Това уравнение е елементарно и има само един възможен отговор - нито една. Стига обаче съдебната ни система да е наред и да не е разядена и мухлясала (от пороци) като швейцарско сирене. Защото действащите магистрати и всички останали юристи са единствените, които наистина знаят, че съвършеното законодателство е приказка за наивници. Именно членовете на юридическата гилдия са и хората, които в пълна степен осъзнават, че добри или лоши закони (колкото и несъвършени да са те) също няма. Има обаче закони, които не се спазват и които не се прилагат. Всичко останало са приказки, на които отдавна никой не вярва.

Facebook logo
Бъдете с нас и във