Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРЕЗ 1994 Г. ИЗБЯГАХ ОТ ИНВАЛИДНАТА КОЛИЧКА

Затворникът Красимир Петров пред Параграф 22Г-н Петров, колко молби за работа сте подали досега и колко от тях не са одобрени? - Не знам, вече им загубих бройката, но нито една не беше одобрена. Как си обяснявате този факт? - Не знам, може би като лично отношение, защото бях осъден на 16 години затвор, без да имам грам вина за смъртта на човека. Следователят и прокурорът по делото правиха и струваха, но накрая само аз се оказах зад решетките. Единият от другите подсъдими получи като мен 16 години затвор, но на втора инстанция му намалиха присъдата на четири години, а другия го изкараха директно луд. Значи не сте участвали в побоя?- Бях с тях, но човекът не съм го пипнал и с пръст. А как тогава е починал?- От кръвоизлив в белия дроб, причинен от счупено ребро.Веднага след побоя ли е починал?- Не, седем часа по-късно.Какво се случи, след като влязохте зад решетките? Веднага ли започнахте да подавате молби за работа, или по-късно?- Три години ме държаха в Първи отряд в Софийския централен затвор, където са все престъпници с доживотни присъди, а за мен това е противозаконно. Петдесет пъти съм наказван с карцер, което също е закононарушение. Третото погазване на законите е, че в седемдневен срок от влизането ми в затвора те са длъжни да ми намерят работа, а аз от осем години пиша молби, без да получа нито един отговор. Защо са ви хвърляли в карцера толкова много пъти?- За сбивания. В затвора не може без такива работи.Смятате ли, че осемгодишното ви бездействие е резултат на специално отношение към вас, след като около 40% от всички затворници в страната не работят? - Не знам какви са тези статистики, но с работата зад решетките се върти доста сериозен бизнес. Докато бях в Софийския централен затвор, от 800 души вътре само на 150 им беше позволено да работят. Известно време бях хлебар в Централния затвор, но после изведнъж всичко приключи. Лепнаха ми 16 години, но не ми дават възможност да си отработя дори една част от тях.Значи не ви интересуват парите, така ли?- Ни най-малко. Интересуват ме кръстчетата в календара, с които отмятам остатъка от присъдата. При нас тук е така - или работиш за лавката, или за кръстчето.В какъв смисъл за лавката?- Има хора, които не им пука кога ще излязат и работят за 36-те лева на месец. Мен обаче ме интересува само с колко ще си намаля присъдата.Мислите ли, че ще стигнете до Европейския съд по правата на човека в Страсбург? - Смятам да ги гоня, докато постигна своето. Как изчислихте нанесените ви вреди и пропуснатите ползи в исковата молба на 85 000 лева? Смятате ли, че може да заработите някога такива пари?- В затвора или навън?Без значение - и вътре, и навън?- Не може да се оцени току-така, защото не се знае какво щях да работя, ако не ми бяха дали такава огромна присъда. А дали сумата е голяма, ще прецени съдът.Г-н Петров, според вас има ли практика да се толерират определени затворници, като им се осигурява работа?- Има, но аз не съм сред галениците и затова ме мачкат непрекъснато. Как така ви мачкат?- Чрез наказания. Това не са неща, които се случват на всеки, защото аз съм наказван най-много пъти в историята на Централния затвор. А това е ненормално...Защо ви изпратиха в Бобов дол?- Това, че съм тук, също е неправомерно. По закон трябва да излежа присъдата си в София и преместването ми е включено в исковата молба срещу Министерството на правосъдието. Миналата година работих като санитар в болницата на Централния софийски затвор и се бяхме разбрали с началниците да ме пуснат за пет дни в отпуска. Малко преди това обаче направиха масов тараш (обиск в килиите - бел. ред.) за пари, наркотици и мобилни телефони. Тогава при мен не намериха нищо, но на следващия ден изведнъж ми откриха 100 лева и ме наказаха. Бяха ми скроили постановка и преди това, когато бях в Кремиковци, но не мина номерът. Тамошният началник на затворническото общежитие веднъж извикал Велчо Николов от моята килия и му казал: Ако искаш да си добре в тоя затвор, дай да наредиме Лапата.Кой е Лапата?- На мен така ми викат - Лапата. Аз обявих гладна стачка и написах декларация, че искам среща с правосъдния министър Антон Станков и с медиите. Началниците веднага се събраха и поискаха да им кажа какъв е проблемът, за да го решат. Аз им казах, че ми е писнало и ще говоря само с журналисти и с министър Станков. Наблюдаващият прокурор също беше там, след което ме преместиха първо в София, а после в Бобов дол.Друг път накисвали ли са ви по такъв начин?- Ето едно писмо от Главна дирекция Изпълнение на наказанията до майка ми. В него пише, че на 30 юни 1994 г. съм избягал от Кремиковци след нападение и побой над постовия. Вярно, избягах, но от външен обект - от завод, където постови няма. Така че и при най-голямо мое желание не съм бил в състояние да нападна и да пребия когото и да било. Още повече - несъществуващ постови. Следователите прекратиха тази преписка срещу мен, но скалъпеното обвинение тежеше в досието ми през всичките години, докато бях обвиняем и подсъдим. Вижте, властта е в техни ръце и си пишат направо свободни съчинения. Ето и за последното прехвърляне от София в Бобов дол какво се казва: Лишеният от свобода Петров застрашава сигурността в затвора и по предложение на началника на затвора, на основание чл.15 ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН), е преведен в затвора в Бобов дол за доизтърпяване на наказанието. И за какво е всичко това? Че през последните три години съм бил най-добрият в Софийския централен затвор? Че е имало отрядни, които са ме пребивали? Че съм прикривал проблемите на разни началници? Никой не ми казва защо ме пращат в Бобов дол, само някакви лъжи разпространяват насам и натам. Наблюдаващият прокурор не можел да вземе отношение, министърът на правосъдието Станков нямал време да приеме майка ми... Глупости са това, защото те се прикриват един друг...Колко ви остава още да лежите?- На Нова година минава половината от присъдата ми, значи още осем години.И сте сигурен, че в Софийския централен затвор сте били изряден?- Да, дори съм награждаван.А сбиванията и карцерите? - Част от пейзажа. Като в казармата - столицата срещу провинцията. Не може и да е иначе, защото тук знаят, че в Софийския централен съм ги бил, не го крия. И тия карцери са за това, въпреки че са незаконни. Е, ако сте пребили още някого, как ви се е разминало?- Не съм пребивал никого, били сме се. Нормално е това - не сме затвор за жени!С какво образование сте?- Със средно.А в момента какво правите? Разбрах, че тук плетете мебели от ракита, имате и гатер...- Има работа, не е като без хич. В нашата столова, в служебния стол, в стопанството, в складовете. Ама най-много режем дърва. Ще рече - вече имате работа, така ли?- Има.Да се върнем тогава на иска ви за 85 000 лева. Освен неплатени възнаграждения в тази сума включва ли се и друго?- Да, неимуществени вреди. Знаеш ли какво е да стоиш в една килия, нищо да не вършиш и да си навън само за петнайсетина минути на денонощие? Кошмар... Не смятате ли, че хората се страхуват да не избягате отново?- Ако исках да бягам, щях да го направя още през 1997 година. По онова време се е случвало да ходя до Окръжна болница. Сам, без полицай. Защо да бягам?Но три години по-рано сте избягали от Кремиковци...- Няма значение. Избягах в понеделник, защото в четвъртък щяха да дойдат едни полицаи от Варна, за да ме водели там за справка. По онова време имах търкания със сикаджията Дачо Марков - оня, дето го гръмнаха в асансьора през 1996 година. От София до Варна има 300 паркинга. По два шамара на паркинг да ми удрят, нали се сещате за какво става дума? Значи не сте бягали заради затвора?- Не, но ако бях избягал тогава, най-вероятно сега щях да съм в инвалидна количка. Последната ви дума?- Да си ме върнат в София, защото мястото ми не е тук.

Facebook logo
Бъдете с нас и във