Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ 1500 ДУШИ ЗАСТАВАТ ПРЕД СЪДА

Операция Сабя отряза най-дебелите пипала на сръбския октопод и пусна малко кръв на съдебната система, убеден е г-н Владан Батич - министър на правосъдието на Република СърбияГ-н Батич, как изглежда подземният свят в Сърбия след приключването на операция Сабя?- Атентатът срещу министър-председателя Зоран Джинджич разкри, че държавата ни е криминализирана във всички сфери на дейност на обществото. Тази ескалация, или по-точно експанзия, на престъпността бе придобила такива мащаби, че Сърбия с право можеше да бъде наречена балканската... Колумбия. И всичко това се крепеше на три основни стълба - върхушката на бившия режим, едрия капитал и престъпността. Намирахме се пред същински Рубикон - да направим решителната крачка и да оцелеем или да пропаднем. Колкото до атентата срещу премиера Джинджич - той бе част от един голям заговор, чиято цел бе (чрез държавен преврат) старите - т. нар. патриотични сили, да вземат отново властта и да върнат сръбската история назад. Ето защо ние бяхме длъжни да реагираме решително и да поведем борбата срещу престъпността с всички средства на правовата държава. Операция Сабя даде добри резултати. Разкрити бяха всички главни групировки или престъпни кланове в Сърбия, а зад решетките се озоваха над 3000 души. В момента се водят наказателни дела по отношение на почти 2000 души, като успяхме да разкрием и няколко поръчкови екзекуции. Те бяха организирани и изпълнени съвършено и никой не вярваше, че мистерията около тях някога ще бъде разбулена. Ако трябва да обобщя с няколко думи - операция Сабя нанесе върху престъпността изключително тежък удар. В по-новата история на Сърбия няма друг случай, когато за толкова кратко време са били залавяни толкова много престъпници от всякакъв калибър. Сега думата имат магистратите, докато ние мислим... върху разпростирането на операцията в някои други области. Операция Сабя засегна ли по-някакъв начин съдебната система в Сърбия? - Винаги съм твърдял, че демократизирането на съдебната система минава през задължителната лустрация в съдийския апарат. Неведнъж съм предупреждавал, че докато това не се случи, нещата ще продължат да си вървят постарому. Никой обаче не ме чу и всички продължиха да робуват на някаква криворазбрана солидарност. И, за съжаление, трябваше да се случи най-зловещото - разстрелът на първия демократичен сръбски премиер Зоран Джинджич, за да се проумее очевидното: промените в правосъдието са от първостепенно значение за демократичното бъдеще на държавата. Но, ако се абстрахираме от трагичния повод, мога да заявя, че напредъкът е значителен: сменени бяха хора, оглавяващи от десетилетия съдебни институции, стигна се до освобождаването на съдии, които недобросъвестно си вършеха работата. Поставено бе и началото на качествено новата селекция в правосъдието. Не, не говоря за лустрация в класическия смисъл на това понятие, защото въпросът беше поставен по друг начин: никой не може да се чувства вечен на поста си. Особено хора, които не могат или не искат да си вършат работата, както трябва. Отдолу напират по-добри, по-млади, по-умни и по-отговорни (като отношение към професията) хора и затова в рокадите няма нищо нередно. Всъщност така би трябвало да бъде в целия обществен и държавен сектор, а не само в правораздаването. Често в България се чува, че проблемът не е задържането на престъпниците, а в това, че те не влизат в съдебната зала. При вас подобен проблем съществува ли? - България и Сърбия са неотменна част от Балканите, където хората са скроени така, че да си приличат. Ние също имахме подобна практика, която прилича на ситуацията във вашата страна. Или полицията не прави необходимото за възбуждане на наказателно преследване, защото там някой е корумпиран или некадърен. Ако по канален ред нещата стигнат до прокуратурата - оттам пък започват да правят опити (много пъти успешни) да възпрепятстват разглеждането на делото пред съда. А когато случаят все пак стигне до съд - нещата започват да се разтакават така, че след години, ако изобщо се стигне до присъда, тя да е лека или... условна. Всичко това стимулира единствено престъпниците и ражда у тях чувството за безнаказаност. Защото те знаят, че дори да бъдат разкрити и заловени, напълно е възможно да не се стигне изобщо до съдебен процес. Ако това все пак стане, те отиват на втория вариант: протакане на делото и извършване на нови и нови престъпления, до извоюване на минимални или условни присъди. Ето такава беше ситуацията допреди атентата срещу премиера Зоран Джинджич. И тук е мястото да кажа, че проблемът никога не е бил в неефективните закони, а в тяхното прилагане. С други думи - в онова, което вършат прокуратурата и съдът. При нас политиката на наказанията беше смешна. Седемдесет процента от всички осъдителни присъди бяха условни, а останалите трийсет на сто граничеха със санитарния минимум на прилаганите наказания. Сега вече прогресията е обърната - 70% от присъдите в Сърбия (по наказателни дела) са с ефективни присъди лишаване от свобода, докато условните присъди са само трийсет на сто. На какво се дължи това, според вас?- Някои от съдиите сигурно са уплашени за собственото си бъдеще. По-голяма част от тях обаче осъзнаха две неща. Първо - че носят отговорност за ескалацията на престъпността в държавата. И второ - че грешките на съдебната система са най-трагични и... най-очевидни. В същото време държавата също започна да прави онова, което отдавна трябваше да започне да прави. Влезе в сила Законът за борба с организираната престъпност, съкратихме част от сроковете в предварителното производството, а санкциите за някои престъпления станаха значително по-тежки. Не ви ли обвиняват, че се бъркате в работата на независимата съдебна власт? - Готов съм за подобна критика, въпреки че за народа няма разлика между изпълнителната и съдебната власт, между правителството и правосъдието. За него вината винаги е и ще си остане в министъра на правосъдието. Вижте, независимостта не означава магистратите да правят каквото си искат. Съдилищата и прокуратурата в Сърбия не са някакви автономни небесни тела, някакви планети и съзвездия, независещи от тази земя. Присъдите се издават в името на народа. Е, след като съдилищата са на държавата Сърбия и след като се съди в името на народа - публично искам по-строги присъди, публично искам по-строги мерки. В момента ние сме насочили усилията си към законодателното ускоряване на започналия оздравителен процес, защото сме длъжни да не разочароваме гражданите. Не е лицеприятно, но ще го кажа - сръбското общество все още не вярва на съдебната система. И ние сме длъжни да променим тази картина, каквото и да ни струва това. Пътят, по който сме поели, е правилен и просто трябва да го извървим докрай.Сръбските магистрати защитени ли са от имунитет?- Не и когато са извършили наказуеми деяния. Имунитет имат само главният прокурор, председателят на Върховния съд и съдиите във Върховния съд. Няма как да е другояче. Тук са били арестувани и съдени и съдии, и прокурори. Така че няма изключения за никого. В съдебната система на вашата страна съществува институцията на независимия прокурор. С какво той е по-различен от останалите държавни обвинители?- Накратко - това е прокурор, специализиран за борба с организираната престъпност. След покушението срещу Зоран Джинджич ние приехме Закон за борба с организираната престъпност и в Белград вече действат обособена служба, прокурор и съд, които са специализирани за борба с организираната престъпност. Точно в тази област пълномощията на прокурора са по-големи, процедурата на разследване е по-бърза и по-опростена, а процесуалните срокове са съкратени...Колко от задържаните по време на операцията Сабя ще стигнат до съда, според вас?- Вече казах - над хиляда и петстотин души са подсъдни. Опозицията обвинява покойния премиер във връзки с подземния свят. Вашият коментар?- Това, най-меко казано, е грозно, дори не е християнско. Покойният премиер беше един мечтател и реформатор, какъвто трудно може отново да имаме. Така че всички тези приказки са инсинуации. На 5 октомври 2002 г. той наистина имаше среща с Легия, бившия шеф на специалните служби. На тази среща покойният Зоран Джинджич бе в качеството си на премиер, а разговорът бе на тема бъдещето на специалните структури във вътрешното министерство. Всичко останало са долни инсинуации и лъжи, разпространявани от хора, които нямат никакви скрупули и искат да опетнят името на Джинджич. Според тези инсинуации обаче приближени до управляващите са получавали цели предприятия срещу джобни пари. Примерно - захарен завод срещу... три евро. Има ли изобщо такова нещо?- Нямам представа какво точно имате предвид, но аз не знам да е имало чак толкова драматични приватизационни сделки. Не съм чул и за някакви крупни афери в тази посока. Когато се продават съвсем губещи предприятия, които никой не иска да вземе дори и даром... Вижте, за да изправи човек на крака едно такова предприятие, той трябва да инвестира огромни средства - за възстановяване на производството, за покриване на дълговете, за заплати, за социални осигуровки и тъй нататък. В същото време този човек не получава насреща никакви гаранции, че предприятието му ще заработи отново, а той ще възстанови разходите си. Ето в такива случаи, а - те в Сърбия са много, е нормално т. нар. продажна цена да бъде ниска. Също толкова нормално е опозицията да критикува властта. Ние обаче сме длъжни час по-скоро да стимулираме икономическите реформи и процеса на производството, а не да се упражняваме в риторика. Хората искат да живеят достоен живот - да карат отпуските си на море, да вечерят в ресторант, да ходят на кино и на театър, да си купуват нови дрехи и мебели. С други думи - не да водят някакво съществуване, а да са част от европейската цивилизация от ХХI век. А това с приказки не става...

Facebook logo
Бъдете с нас и във