Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРЕЗИДЕНТСКАТА СЕДЯНКА

Консултативният съвет за национална сигурност се запозна с основния доклад на министъра на вътрешните работи - за Състоянието на престъпността в страната и мерките за противодействие, както и с доклада на министъра на правосъдието - Борбата на съдебната система с престъпността - констатации и предстоящи мерки за противодействие и приема оценките и изводите, направени в тях... Като подчертават усилията на българските магистрати за борба с престъпността, те изразяват своята загриженост за състоянието на съдебната власт....ДЕ ФАКТО...Тези редове не са писани нито в средата на 50-те, нито в края на 80-те години. Авторът им и хората, които са застанали с имената и самочувствието си зад тях, не са кадри на работническо-селска школа по марксизъм-ленинизъм в Москва, нито пък притежават дипломи за инструктори по партийно строителство. Колкото и абсурдно да звучи днес, в началото на 21 век (след две петилетки и половина демокрация и свобода на мисълта) тези редове са част от становището на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) при президента, гласувано единодушно след близо четиричасова откровена размяна на мнения, разиграна на 16 април тази година. С една-единствена цел - да бъде доказано, че най-после законодателната, изпълнителната и съдебната власт в България воюват срещу престъпността рамо до рамо - крило до крило. И като доказателство пред орляка журналисти (на Дондуков 2 имаше представители на повече от 30 столични и национални медии) бяха приведени и няколко уникални примера: * за първи път Консултативният съвет се събира специално, за да обсъжда проблемите в борбата с престъпността; * за първи път на сбирката присъстват председателите на двете върховни съдилища, главният прокурор и главният секретар на МВР. * за първи път на една маса сядат (за разговори/преговори) представители на най-високото ниво в законодателната, изпълнителната и съдебната власт.Ако трябва с две думи да обобщим гледжосаната страна на нещата - демонстрацията на бленуваното единодушие и единомислие се състоя. На книга! Беше прието общо (и удобно за всички президентски консултанти по сигурността) становище. Президентът оповести на широката общественост своите крайъгълни и амбициозни намерения. Премиерът и част от министрите също произнесоха своите дежурни слова по въпроса за институционалното разбирателството. Наистина - вярно е, че в залата били избухвали скоротечни и ожесточени словесни престрелки между някои от участниците в заседанието (засега бяха локализирани само два такива двубоя: вътрешният министър Георги Петканов срещу главния секретар на МВР Бойко Борисов и председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров срещу министъра на правосъдието Антон Станков). Но какво да се прави - живеем в демокрация и всеки има право да изразява свободно мнението си. Дори когато то влиза в противоречие с възгледите на прекия му началник.Въпреки положителния знак за търпимост (видим единствено за участниците в мероприятието) обаче, априлското заседание на КСНС отново постави на дневен ред онези простички въпроси, на които всички търсим отговорите от петилетка и половина (от 1994 г.): какво всъщност представлява този съвет, с какво точно се занимава, какъв е смисълът от неговото съществуване и защо повечето от анализаторите го наричат беззъбата институция? ДЕ ЮРЕ...Съществуването на Консултативен съвет за национална сигурност при президента е замислено още от бащите на конституцията. В чл.100, ал.3 на основния закон е записано, че президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут се определя със закон. Три години по-късно - през февруари 1994 г., Законът за Консултативния съвет за национална сигурност бе обнародван в Държавен вестник. Според него, КСНС е съвещателен орган по въпросите на националната сигурност, който се възглавява от държавния глава. Негови членове са председателят на Народното събрание, премиерът, министрите на отбраната, на вътрешните работи, на външните работи и на финансите, началникът на Генералния щаб на българската армия и по един представител от всички парламентарни групи (обикновено самите им шефове) в действащото за момента Народно събрание. В закона е казано, че в зависимост от обсъжданите въпроси, по решение на Консултативния съвет, а не еднолично на президента, за участие в заседанията могат да бъдат поканени и други държавни и политически лица. Определени са (съвсем изрично) и темите, които съветът може да обсъжда: външната и вътрешната политика на страната във връзка с националната сигурност; гарантирането на гражданския мир, обществения ред, правата и интересите на българските граждани; действията по пресичане или предотвратяване на възникнала опасност за националната сигурност. Така формулираните три тематични кръга на практика включват всичко, което е възможно да се случи в една държава. Но, от друга страна, изборът на конкретните въпроси се поставя в пряка зависимост от... гледната точка на държавния глава. По закон КСНС се свиква на редовно заседание най-малко веднъж на всеки три месеца. Съветът може да заседава и извънредно по решение на президента или в случаите, предвидени в чл.100, ал.4 и ал.5 от конституцията: обявяване на обща или частична мобилизация (или война), при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, при военно или друго извънредно положение, когато парламентът не заседава. Сбирките на КСНС се провеждат, ако присъстват най-малко две трети от членовете му. В закона изрично е посочено, че те са закрити, т.е. всичко станало вътре не е предназначено за ничии чужди очи и уши. И единствен президентът има право да разсекрети една или повече стенограми. Средствата, необходими за дейността на КСНС, се осигуряват от бюджета на президентството, а изпълнението на Закона за Консултативния съвет за национална сигурност е възложено на държавния глава.Според разпоредбите, единственото, което може да прави КСНС, е да изготвя становища и предложения. Оттук възниква и първият основен въпрос за смисъла от неговото съществуване. Най-малкото заради това, че така узаконен, той действително се превръща в беззъба структуразамазваща очите на обществеността с възможно най-куха и обща фразеология. Пример за това е становището му от 16 април:КСНС отбелязва, че Концепцията за националната сигурност на Република България определя престъпността като основен вътрешнополитически риск за българската държавност. Едновременно с това КСНС смята, че е необходимо при противодействието на престъпността да се постави ударение и върху сигурността на всеки български гражданин, към конституционното изискване държавата да гарантира живота, достойнството и правата на личността. Доколкото най-тежките форми на престъпност придобиват трансграничен характер, нараства значението на международното сътрудничество между органите, призвани да й противодействат.Едва ли някой може да преразкаже накратко съдържанието на този цитат с нещо друго освен с познатото дрън-дрън. И да убеди хората, че подобни изрази допринасят по някакъв начин за по-ефективната борба с престъпността или за наличието на каквото и да било разбирателство между трите власти.Друг проблем е, че КСНС няма апаратс който да изследва случващото се (в страната, региона, Европа и света), да изготвя стратегически планове, да определя темите, да прогнозира рисковете. Нещо повече - много често съветът се събира, за да обсъди конкретна ситуация, без да разполага предварително с необходимите данни и без да е наясно какво точно има да става още по темата.На всичко отгоре (и това е съвсем видимо) в съвета далеч не са представени всички власти, които имат пряко отношение към проблемите на националната сигурност. Отсъстват председателите на двете върховни съдилища, главният прокурор и шефът на следствието (през февруари 1994 г., когато е приет законът за КСНС, никой не си е представял дори, че един ден Националната следствена служба ще бъде разтурена). И, за да си кажат приказката, трябва да чакат някой да се сети и да им прати специална покана. Освен това съветът е разбалансиран и поради факта, че в работата му (също по закон) не участва нито един от директорите на специалните служби. Всичко това навежда единствено на мисълта, че КСНС избягва да се занимава с горещите вътрешни проблеми и набляга главно на теми от външната политика. Било за да обсъди обстановката в някоя съседна държава, било за да се произнесе благосклонно за поредния етап по пътя към НАТО и ЕС, който ни предстои (задължително) да извървим. Изключенията са малко и се броят на пръстите на едната ръка. Все още КСНС не се е занимавал (и засега няма данни, че иска да се занимава) с вътрешната сигурност, демографската катастрофа, социалната сигурност, екологията, ниските доходи и бедността, икономическата стабилност, корупцията. За отбелязване е, че през годините именно сегашният президент Първанов бе човекъткойто подлагаше на унищожителни критики работата на съвета (къде с повод, къде без повод) и смисъла от съществуването му. Консултативният съвет е един много зле замислен и реализиран орган. Той става все по-безплоден. Не може всеки път да се събираме на празна маса и да говорим абстрактно, громи Първанов кухата структура в качеството си на БСП-лидер през март 2000 година.Истината е, че аз обикновено избягвам да участвам в този ритуал след консултативния съвет, в тази снимка пред строя, както се казва, която трябва да демонстрира консенсус, дори и тогава, когато той не е пълен, заяви година по-рано той. За съжаление обаче и на господин държавния глава нищо човешко не му е чуждо. В средата на януари той влезе в белокаменната къща на Дондуков 2 и вече отметна две заседания на Консултативния съвет по национална сигурност. По същия беззъб начин, въоръжен със същата куха фразеология от предишни години. Без да е демонстрирал (дори с неясен знак), че има някакво намерение да промени нещата. Съветът беше и продължава да си е една най-обикновена седянка. С тази разлика, че на село, като се съберат на подобна раздумка, хората поне свършат и някое полезно дело. Примерно да олющят царевицата или начупят боба...

Facebook logo
Бъдете с нас и във