Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Президентско вето за личните данни

Президентът Румен Радев върна в понеделник (4 февруари) дълголелеяните промени в Закона за защита на личните данни за преразглеждане в Народното събрание. Защото според него законодателите са се "престарали" в защитата на личните данни - дотолкова, че са нарушили сложния баланс между закрилата на неприкосновеността на личното пространство и гарантираните в конституцията свобода на словото и информацията.

 

Да припомним, че в закона бяха заложени десет  критерия, които всеки журналист трябва да съобразява при създаването на един журналистически материал: естеството на личните данни и обстоятелствата, при които е добита информацията, какво е въздействието върху личния живот на засегнатите хора, наличието на обществен интерес, дали данните са за лица, заемащи висши публични длъжности и други. По същите тези критерии журналистът ще трябва и да се защитава, ако срещу него бъде подадена жалба, че неправомерно е използвал нечии лични данни - т.е. той ще трябва да доказва, че е съобразил всичките тези условия. А като за капак накрая на списъка бе добавено, че трябва да се съобразят "и други относими към случая обстоятелства", което всъщност може да значи всичко...

Тази нова законодателна уредба роди опасенията, че Комисията за защита на личните данни може лесно да бъде превърната в бухалка на властта, която да се стовари върху всяка медия, публикувала нещо извън официалните съобщения на пресцентровете и хвалби на политиците. А глобите за нарушение на Закона за личните данни са наистина умопомрачителни и налагането им може буквално да унищожи всяка медия у нас.

Допълнителни основания за тези опасения дават още два факта: че мандатът на сегашните членове на комисията изтича тази година и предстои избор на нови - очакването е те да са партийни креатури, които ще действат съобразно тези интереси. И второто: тези опасения съвсем не са безпочвени, защото злоупотребата с власт от страна на държавен орган вече сме я виждали - достатъчно е да си спомним за тефтерчетата на Филип Златанов. И няма гаранции, че този скандал няма да се повтори.

Точно затова тази "свръхрегулация" в работата на медиите, която се поставя в закона за личните данни, според много юристи, е опасна. А очевидно това е и мнението на президента. "Опасенията ми обаче са, че под формата на критерии за съразмерност на защитата на личните данни се прикриват законови ограничения на основни конституционни свободи. Реалният обществен ефект от така  регламентирания законово списък би рефлектирал върху титулярите на свободата на изразяване на мнение и информация, независимо дали поведението им ще бъде предмет на административно, или на съдебно производство. Това би направило поведението на журналиста, писателя и учения твърде предвидимо и очаквано вероятно съобразно закона, но невинаги в интерес на истината. В крайна сметка потърпевшо от възприетото законодателно разрешение ще бъде цялото общество. Неслучайно в своята практика Конституционният съд е откроил значението на правото свободно да се изразява мнение като един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество и като основно условие за неговия напредък и за развитието на всеки човек...", казва президентът.

Румен Радев отбелязва и че самият регламент за личните данни (придобил известност като  GDPR) не съдържа такъв списък с критерии. "В Регламента изрично се повелява на държавите членки на Европейския съюз чрез закон да постигат помиряване на правото на защита на личните данни с правото на изразяване и информация, включително и  при работата на журналисти, писатели и учени. В Регламента обаче не се съдържа, нито се препоръчва като принципно положение да има превес и надмощие в упражняването на едното право над другото, т.е. защитата на личните данни в определени хипотези да е за сметка на свободата на изразяване и информация. Регламентът предвижда балансът да се постига посредством широк арсенал от законови механизми, а приетият закон не съдържа достатъчно гаранции, че едното право няма да е за сметка на другото, особено когато залогът е свободата на словото", казва президентът и е категоричен, че "изискването да се изпълняват написаните в десетте точки критерии, дори и поотделно, представлява ограничение, което засяга същностното ядро на свободата на изразяване и информация като основно право, признато още в епохата на Просвещението в Европа, изпразва го от съдържание и неговото упражняване губи смисъл. Конституционната практика възразява принципно спрямо такъв подход, който се отклонява същностно от установените начала и стандарти на съвременната демокрация  и е недопустим...".

"Ролята на българския законодател е да създаде подходяща нормативна среда, която да направи възможно уравновесяването на защитата на личните данни и свободата на изразяване и информация. Самият баланс обаче винаги е конкретна величина, която предполага гъвкава индивидуална преценка, съобразена с особеностите на всеки отделен случай. В този смисъл свръхрегулацията не допринася за постигане на желаното равновесие и парадоксално се явява прекомерна, небалансирана мярка. Тя затиска и задушава основните права в разгръщането на техния потенциал. В случая свръхрегулацията на хипотезите, в които ще има конкуренция или колизия на тези две права, резултира в силно накланяне на везните в полза на правото на защита на личните данни, като "се жертва" свободата на изразяване и информация. Търсеният баланс е убегнал на законодателя, тъй като стремежът да се даде готова абстрактна формула за балансирана преценка не помирява, а генерира допълнително напрежение между защитата на личните данни и свободата на изразяване и информация", казва Радев в мотивите към ветото си.

Затова  той връща за ново обсъждане на закона за личните данни само в тази част, която регулира новите задължения на медиите. Почти сигурно е, че народните представители ще прегласуват закона, без въобще да се главоболят да мислят за други правила. А оттам нататък вероятно казусът ще бъде изпратен в Конституционния съд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във