Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРЕЗИДЕНТЪТ И ПРЕМИЕРЪТ ДОПИСВАТ КОНСТИТУЦИЯТА

Както изглежда, президентът, премиерът и председателят на Народното събрание ще влязат в историята на българския законодетелен процес и конституционализъм като първото трио в най-новата ни история, което ще се справи с основния закон, като просто го заобиколи. Тази прогноза започна да звучи реалистично, след като стана известно, че Симеон Сакскобургготски и Георги Първанов са се разбрали правителството да изпраща законопроектите си на държавния глава за първо четене, преди те да бъдат внесени за обсъждане и гласуване в Народното събрание. Съгласието си за това е дал и парламентарният шеф Огнян Герджиков. В цялата тази работа нямаше да има нищо лошо, ако не съществуваше Българската конституция. Която - хубава или лоша, е приета преди 11 години и все още е задължителна за всички. И, за да стане ясно за какво ще си говорим по-нататък, ще си позволим да зададем няколко въпроса в аванс. Простички въпроси, чиито евентуални отговори също така простично елиминират основния закон. И така:- Какво означава за една парламентарна република правителствените законопроекти да се обсъждат в законодателния орган след съгласуване с президента?- С какви очи държавният глава би наложил отлагателно вето върху закон, предварително съгласуван с него? - По какъв начин и с какви очи държавният глава евентуално би атакувал един такъв закон (след съгласуването му и приемането му) пред Конституционния съд? - Не се ли заобикаля конституционната разпоредба, която изрично посочва, че право на законодателна инициатива имат само правителството и всеки отделен народен представител? - За какво са му на президента предварителните варианти на правителствените проектозакони, след като има възможност (също според конституцията) да даде становището си в парламентарните комисии, където е действителното място за обсъждане на бъдещите нормативни актове?И накрая - какво толкова ще умува президентът над проект, за който никой не знае какви трансформации ще претърпи в парламентарните комисии, в какъв вид ще влезе в пленарната зала и в какъв ще излезе?Производството на закони в България в момента се регламентира едновременно от конституцията, от правилника за организацията и дейността на Народното събрание и от грохналите Закон за нормативните актове (в сила от 1973 г.) и Указ N883 за прилагане на Закона за нормативните актове (издаден през 1974 г.).Последните два акта, които по същество определят реда за приемане и тълкуване на законите, в по-голямата си част противоречат на сега действащата конституция. В тях се говори за развитие на социалистическата демокрация и изграждането на зряло социалистическо общество, за Държавен съвет, за планирани законопроекти. Въпреки очевидната си абсурдност и Законът за нормативните актове (ЗНА), и указът за неговото прилагане са не само действащи, но и определят дали даден закон може да има обратно действие, кога влиза в сила, и т.н.Другият абсурд е, че нормите за създаването и разглеждането на законопроекти, прономеровани и прошнуровани в ЗНА, също противоречат на конституцията. Което означава само едно - правилата за законодателния процес в момента могат се извеждат директно от основния закон за България. В който нещата не само са написани на чист български език, ами и повторени и потретени. Съдете сами.Член 62 от конституцията казва, че само Народното събрание осъществява законодателната власт.Член 84 гласи, че първо и основно правомощие на парламента е да приема, изменя, допълня и отменя закони.И, за да е сигурно, че няма някой недоразбрал и недочул - в чл. 87, ал. 1 на основния закон изрично е записано, че право на законодателна инициатива имат само народните представители и Министерският съвет. Във втората алинея на същия текст е уточнено, че законопроект за държавния бюджет може да внесе единствено правителството.Определена е и процедурата, по която се обсъждат и приемат законите - с две гласувания, които се извършват в отделни заседания. И само по изключение двете гласувания могат да бъдат проведени в едно-единствено заседание.В основния закон пише още, че гласуваните актове се обнародват в Държавен вестник не по-късно от 15 дни след приемането им. С указ на президента. Именно полагането на параф е единственото място в законодателния процес, в който би трябвало да се появява държавният глава. Но малко преди въпросното свещенодействие основният закон предвижда президентът да се намеси (или да не се намеси) активно с единственото си правомощие по въпроса.В 15-дневен срок от приемането на даден закон държавният глава може мотивирано да го върне на Народното събрание за ново разглеждане, което не може да му бъде отказано (чл. 101 от конституцията). Именно това е и т.нар. отлагателно вето на президента, с което той донякъде има възможност да се бори срещу неразумното законодателство.На пръв поглед изглежда нищо работа. Но, ако човек добре си познава конституцията и законите - едва ли може да се съгласи с подобна теза. Дори само по една причина: докато спорният закон на първо четене може да бъде приет с обикновено мнозинство (повече от половината ПРИСЪСТВАЩИ в пленарната зала депутати), то при повторното му гласуване (след президентско вето) не е така. За да стане факт, законът трябва да бъде одобрен от повече от половината от ВСИЧКИ народни представители.Вярно е, че президентът няма право на повторно отлагателно вето и след като най-малко 121 депутати са гласували повторно За, той е длъжен да обнародва закона в 7-дневен срок. Но също така е вярно, че ако не е съгласен с последната депутатска редакция - държавният глава може да сезира Конституционния съд за отмяна на спорния нормативен акт (или на отделни негови разпоредби) като противоречащ на конституцията. Битката между основните играчи за повече права в правенето на закони обаче продължава да се се води на още няколко фронта. В Народното събрание има Консултативен съвет по законодателство, начело с бившия главен прокурор и специалист по трудово право проф. Васил Мръчков. Президентът си има юридически екип, оглавяван от конституционалиста проф. Евгени Танчев. Към Министерството на правосъдието е закачен Съвет по законодателство. Специален юридически екип консултира както законодателната програма на правителство като цяло, така и всеки проектозакон по отделно. Наскоро дори главният прокурор си създаде такъв нормативен отбор, който живее свой си живот под шапката на Съвета за криминологични изследвания. Негов капитан е бившият конституционен съдия Нено Неновски, който по съвместителство е и заместник-председател на Съвета по законодателство към Народното събрание.Колкото до намерението (все още неосъществено) на самия премиер Симеон Сакскобурготски за отзоваване на непослушни депутати от парламента, то си е чисто нарушение на конституцията, в която (чл. 67, ал. 1) пише, че: народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ. И още - обвързването на народните представители със задължителен мандат е недействително и депутатите действат въз основа на конституцията и законите. В съответствието със своята съвест и убеждения. Описана е и процедурата, по която даден народен представител може да бъде изваден (отзован, изхвърлен) от парламента:- ако стане министър;- ако подаде оставка;- ако влезе в сила присъда срещу него, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;- ако бъде установена неизбираемост или несъвместимост;- при смърт. За други възможности в конституцията нищо не пише. Впрочем пише и още нещо: Само президентът и група от 60 народни представители имат право да започнат процедура по промяна на конституцията. Но единствено държавният глава има правото да инициира решенията, приемани само от Велико народно събрание. Сред тях са приемане на нов основен закон, промени в територията на България и промени във формата на държавно устройство и държавно управление. Толкоз. Останалото е самодейност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във