Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРЕЗИДЕНТЪТ И СЛУЖБИТЕ: МЕРАЦИ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

От няколко месеца в държавата тече тих скандал, чието разрешаване, по своите последствия, може да стане най-значимото политическо събитие след приемането на конституцията. Иде реч за шефовете на специалните служби и мераците на президента Георги Първанов да ги кадрува по свое (собствено или партийно) усмотрение. Поне такива са заявките му, направени в публичното пространство през последните два месеца.На 4 февруари (понеделник) изборът на шеф на Националната служба за сигурност отново бе отложен. Официалната версия е повече от абсурдна - заради гъстата софийска мъгла (!?) държавният глава излетя за Брюксел не във вторник, а в понеделник вечерта.В края на миналата година, малко след като спечели изборите, Първанов предупреди никой да не пипа службите без негово съгласие. След това даде да се разбере, че не приема предложения от МВР за титуляр на Националната служба за сигурност (НСС) Иван Драшков и заяви, че контраразузнаването има нужда от чисто нов ръководен екип.Малко по-късно, когато министърът на вътрешните работи проф. Георги Петканов обясни, че ако президентът не харесва Драшков, ще направи други предложения, Първанов (случайно или не) изплю камъчето: той имал на бюрото си пет-шест предложения за нов шеф на контраразузнаването. После бързо се усети, че май е пооплел конците, и обяви, че предложенията били неофициални. Явно повлиян от изказването на главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов, че в НСС не трябва да се правят резки промени.Неофициални или не, мераците на Първанов да каже тежката си дума по въпроса от кого зависи бъдещето на специалните служби са повече от явни. Независимо от факта, че по конституция той само издава укази за назначаване на техните директори по... предложение на Министерския съвет.Всъщност, именно в конституцията е заровено кучето. Защото основният ни закон (преднамерено или не) не дава ясен отговор на въпроса Как точно може да кадрува президентът?В член 98 на конституцията пише, че държавният глава назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната; назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон....В случая с шестте национални служби в системата на МВР (Сигурност, Полиция, Борба с организираната престъпност, Гранична полиция, Жандармерия и Противопожарна и аварийна безопасност) назначаването на директорите им става по Закона за МВР, в който пък изрично пише: Чл.197. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.) Главният секретар и директорите на националните служби се назначават от президента на републиката по предложение на Министерския съвет. Нарочно или не, но конституцията не дава ясен отговор и на още един въпрос (може би най-логичния): Какво се случва, ако президентът откаже да подпише указ за назначаване на предложения от Министерския съвет кандидат? Според някои наши юристи, президентът може да отказва предложенията на Министерския съвет за нов директор на НСС колкото му душа иска. Никъде - нито в конституцията, нито в Закона за МВР не е специално посочено, че той не може да разиграва правителството до безкрай. За разлика примерно от налагането на президентско вето върху новоприет закон или избор на главен прокурор или председател на Върховния касационен съд и Върховен административен съд.В чл.101 от конституцията процедурата е описана така:ал. 1.: в срока по чл.88, ал.3 президентът може мотивирано да върне закона в Народното събрание за ново обсъждане, което не може да му бъде отказано. ал. 2.: Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители. ал. 3.: Повторно приетият от Народното събрание закон се обнародва от президента в седемдневен срок от получаването му. Ако парламентът реши и не се съобрази с мотивите на президента, той е длъжен да обнародва повторно приетия закон, въпреки че не е съгласен с текстовете и философията му.По същия начин стои и въпросът с назначаването на най-висшите магистрати. В чл.27, ал.1 от Закона за съдебната власт пише следното: Висшият съдебен съвет предлага на президента на Република България за назначаване и освобождаване председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.Толкоз. Докато в случая със специалните служби нещата са толкова размити, че всички се опират единствено на... досегашната практика. В смисъл такъв, че винаги досега министърът на вътрешните работи задължително е ходил на консултации с президента, на които предварително се стига до единомислие по въпроса. След което протича и останалата част от процедурата по закон: формално внасяне на предложението в Министерския съвет, формално обсъждане на съответната кандидатура от правителството и още по-формално издаване на заветния указ. Така е било досега. Днес обаче е повече от ясно, че Първанов е на път да разсече омагьосания кръг: и. д. директорът на НСС полковник Иван Драшков не е неговият кандидат.През миналия уикенд се разбра, че правителството е решило да демонстрира мускули и да не се поддава на президентските мераци. След срещи на премиера Симеон Сакскобургготски с вътрешния министър проф. Георги Петканов, правосъдния министър Антон Станков и главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов стана ясно, че кандидатът на Министерския съвет за шеф на НСС все пак ще е Иван Драшков.В понеделник, на дългоочакваното заседание на Консултативния съвет по национална сигурност, проведено на Дондуков 2, развръзката отново беше отложена. Президентът Първанов замина в странство, а вътрешният министър обеща да помисли още малко по въпроса кого да предложи за шеф на контраразузнаването.Според генерал Борисов, в контраразузнаването не трябва да настъпват резки промени. Тоест - изпълняващият длъжността Драшков кротко и плавно да седне в стола на титуляра.Според министър Петканов, той бил готов за среща с държавния глава, в джоба му имало две имена и до десетина дни щял да реши кое от тях да предложи за вписване в президентския указ.Има ли изход от евентуална патова ситуация, ако държавният глава категорично откаже да подпише назначаването на Драшков или не хареса алтернативната кандидатура на проф. Петканов? Има, разбира се. И той е даден (все пак) в конституцията. Член 149, ал. 1 гласи: Конституционният съд: 1. дава задължителни тълкувания на конституцията; 2. произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента; 3. решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи.А в чл.150, ал.1 е описана процедурата, по която може да бъдат сезирани конституционните съдии: по инициатива най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор. Спорове за компетентност по т.3 на ал.1 от предходния член могат да се повдигат и от общинските съвети. За отбелязване е, че досега Конституционният съд не е сезиран да даде задължително тълкуване на върховния закон в частта му за правомощията на президента да назначава и освобождава държавни служители. И тъй като за промени в конституцията няма нито време, нито необходимото квалифицирано мнозинство в парламента, не е чудно въпросът да бъде оставен в ръцете на конституционните съдии. За да стане най-накрая ясно кой кара влака, кой пуска парата в свирката и кой носи отговорността за закъснението.

Facebook logo
Бъдете с нас и във