Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРЕЗИДЕНТЪТ ОСТАНА С ЧЕТИРИМА МВР-КОМИСАРИ

Навръх Първи май, Международния ден на труда, МВР захвърли зелените чорапи и високите обувки тип кубинки, обу цивилни мокасини и, след 62-годишна маршировка под пагон, се вля в нестройните редици на държавното чиновничество. Въпреки предварителните нагласи раздялата с пагоните се оказа безболезнена единствено за генералите във вътрешното ведомство. И това никак не е случайно.
Макар и да изглежда странно, през последните четири години колкото по-остри бяха критиките на Европейския съюз за мафията и за корупцията, толкова повече ставаха генералите във вътрешното ведомство. Меверейските генерали отдавна надхвърлиха (като количество) норматива за бойната единица взвод (около 20 души) и, ако не бяха се случили няколко кадрови рокади и чрезвичайни пенсионирания, днес българското МВР щеше да е единственото в Европа, което е на път да формира... генералска рота. Нека припомним: до края на 2001 г. генералските болтове и червените лампази бяха привилегия само за двама богоизбрани: главния секретар на МВР и директора на Националната полиция. В периода февруари-юли 2002 г. със златни пагони бяха закичени шефът на Националната служба за сигурност - Иван Чобанов, на Жандармерията - Живко Живков, директорът на СДВР - Румен Стоянов, директорът на РДВР-Бургас - Красимир Петров, шефът на РДВР-Търговище - Гецо Гецов, директорът на РДВР-Ямбол - Димитър Ангелов, тогавашният ректор на Академията на МВР - Калчо Таушанов.
Няколко месеца по-късно (през ноември 2002-а) в стройните генералски редици се вляха директорът на НСБОП - Румен Миланов, както директорите на РДВР-Пловдив - Валентин Петров, на РДВР-Варна - Веселин Петров, и на РДВР-Враца - Валери Стаменов.
В началото на юли 2003 г. президентът Георги Първанов връчи генералски пагони на Кирил Войнов -директор на Национална служба Пожарна и аварийна безопасност, на Нонка Матова - дългогодишен служител на МВР, олимпийска шампионка по спортна стрелба и жълт депутат в 39-ото Народно събрание, на Богомил Янев - директор на РДВР-Благоевград, и на Тончо Михайлов - директор на РДВР-Стара Загора.
Почти година по-късно (на 25 юни 2004 г.) в генералския колектив се включи и директорът на Гранична полиция Валери Григоров. През юли 2005 г. златните пагони легнаха върху раменете на още трима шефове на регионални дирекции - Йордан Кюмюрджиев (Пловдив), Никола Михайлов (Смолян) и Христо Григоров (Сливен). А на 1 март 2006 г. президентът Георги Първанов връчи още три чифта генералски пагони: на Иван Драшков - заместник-директор на Националната служба за сигурност, на Румен Марков - ректор на Академията на МВР, и на Бисер Иванов - директор на РДВР-Плевен.
Също толкова амбициозно, но в доста по-разумни граници, бе попълнен и вторият генералски етаж в МВР. Пръв поведе хорото бившият главен секретар на МВР - Бойко Борисов. В продължение на две години, с повод и без повод, той се жалва в медиите, че все не е разбран и от никого не е оценен, докато накрая на всички им омръзна и на 25 юни 2004 г. президентът Георги Първанов му връчи заветните генераллейтенантски пагони.
Три месеца след парламентарните избори през юни 2005 г. генерал-лейтенант Бойко Борисов окончателно осъзна, че номерата му няма да минават пред новия вътрешен министър Румен Петков, и епохата му в МВР е към своя край. След няколко бързи совалки между президентството и централите на БСП, НДСВ и ДПС той реши да претвори в дела поговорката: По-добре пръв на село, отколкото втори в града. Подаде оставка и на 19 септември се впусна стремглаво в голямата политика.
Дали за да запълни зейналата празнина след Борисов, дали - за да укрепи позициите си сред професионалистите в МВР, или пък като знак на благодарност за стари услуги, само две седмици след встъпването си в длъжност Румен Петков уреди с генераллейтенантски пагони новия (по онова време) главен секретар на МВР - ген. Илия Илиев, неговия наследник в Националната полиция - Валентин Петров, и директора на Националната служба за сигурност - Иван Чобанов. Церемонията по връчването на пагоните бе проведена на 25 септември 2005 г., на 6 октомври започна първото четена на новия Закон за МВР (ЗМВР), а на 9 февруари 2006 г. девоенизацията на вътрешното ведомство вече бе нормативен факт.
Според влезлия в сила на 1 май Закон за МВР, който все още не действа, защото правилникът за неговото прилагане не е написан и приет от Министерския съвет, бившите вече генерали - общо 19 на брой, са главни комисари. На 3 май президентът Георги Първанов издаде указ № 200, с който - на основание чл.98, т.7 от Конституцията на България, назначи Илия Илиев за главен секретар на МВР, Валентин Петров - за директор на Национална служба Полиция, Иван Чобанов - за директор на Национална служба Сигурност, и Кирил Войнов - за директор на Пожарна безопасност и защита на населението.
Още същия ден в ИНТЕРНЕТ страницата на МВР се появи съобщение, според което четиримата най-висши професионални ръководители във вътрешното ведомство попадат в т. нар. категория А и вече ще носят титлата главен комисар. В информацията се казва още, че министърът на вътрешните работи е издал заповед, с която се преобразуват служебните правоотношения на досегашните директори на Гранична полиция, Борба с организираната престъпност и Жандармерия, съответно - Красимир Петров, Ваньо Танов и Живко Живков. Те получават статут на заместник-директори на Национална служба Полиция, но попадат в спомената вече категория А и също стават главни комисари.
За да не си помисли някой, че идеята на Румен Петков е да вкара всички генерали в А група, другите двама заместници на Валентин Петров също са главни комисари, но са оставени в по-леката категория Б. Става дума за директора на РДВР-Варна - Веселин Петров (за неопределено време той ще съвместява и двете длъжности), и за досегашния заместник-директор на ДНСП - Владимир Иванов.
Всъщност цялата тази история с категоризирането би могла да бъде обяснена и по по-елементарен начин. По стария Закон за МВР, за да стане човек генерал-майор или генерал-лейтенант, трябваше да изтърпи следната процедура: доказва по неоспорим начин заслугите си - вътрешният министър го предлага на Министерския съвет - Министерският съвет препраща предложението до държавния глава - държавният глава издава указ и му връчва генералските пагони.
В новия Закон за МВР (чл.189, ал.2) всички тези формалности са премахнати, а издигането на служител от категория Б в категория А се прави еднолично от министъра на вътрешните работи. При това - без да е необходимо той да бъде атестиран.
И още нещо буди доста нездраво любопитство около статута на четиримата най-главни комисари в МВР. Поне засега никой не се е наел с отговорната задача да обясни на обществеността по силата на каква логика президентът на републиката издава указ за назначаването на главния секретар на МВР и на тримата директори на национални служби. Ако е в качеството му на държавен глава - това е доста нелепо. Съгласно чл.92 от конституцията президентът олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения, а назначаването на току-що споменатите служители в МВР по никакъв начин не се вписва в съдържанието на тази разпоредба. Не за друго, а защото мътните времена на прехода отдавна останаха зад гърбовете ни, а вероятността от реставрация на комунизма и тоталитаризма е повече от смехотворна.
Още по-нелепо е предположението, че президентът назначава главния секретар на МВР и шефовете на трите национални служби в качеството му на върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България (чл.100, ал.1 от конституцията). А причината е повече от очевидна - на 1 май МВР свали пагоните и в него вече не съществуват звания като сержант, майор, полковник или генерал. И съответно длъжностните лица в МВР, за които става дума вече не притежават това качество.
Далеч сме от мисълта, че Параграф 22 е първият субект, досетил се за поредното недоглеждане в името на светлото европейско бъдеще на България и за амнезията, последвала хвалбите, че в МВР отдавна работят само професионалисти на трудов договор.
Въпросът в случая е друг. Като сме тръгнали да мерим ръст с развитите демокрации и имаме претенциите да бъдем пълноправен член на Европейския съюз, защо трябва да го правим по... български? И да сме единствената страна в нормална Европа, в която държавният глава все още назначава на работа най-различни държавни чиновници и си има собствени квоти в най-различни регулаторни органи?
Кой знае, ако някой обясни човешки с какво главният секретар на МВР е по-важен от главния секретар на финансовото ведомство или на Министерството на земеделието и горите, може и да се съгласим, че единият трябва да бъде назначаван от президента, а другите - от собствените им министри. Лошото е, че никой не обяснява, защото така е по-лесно, но още по-лошото е, че никой не се осмелява да попита. А би трябвало, защото евентуалните отговори биха били много любопитни за сделките, които се въртят зад кулисите на голямата политика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във