Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРИ НАС ВСИЧКО Е МАЛКО - ЩАТЪТ, БЮДЖЕТЪТ, ТЕХНИКАТА...

ВИЗИТКА
Подполковник Евгени Тропчев е роден на 10 януари 1957 г. в София. През 1982 г. завършва Висшия икономически институт Карл Маркс (днес Университет за национално и световно стопанство), специалност Организация на производството и управление на промишлеността, и постъпва в Стопанския комбинат за преработка на пластмаси (СКПП) Народна република.
Две години по-късно (през 1984-а) Евгени Тропчев завинаги сменя професията си. Той започва работа във Второ РПУ-София и в продължение на 13 години е несменяем ръководител на звеното за борба със стопанската престъпност. През 1997 г. тогавашният шеф на МВР - ген. Богомил Бонев, го уволнява.
Година по-късно Евгени Тропчев започва работа като шеф на сигурността в столичния хотел Родина, а през 2000-а става изпълнителен директор на Йовал 2001 АД. На 4 април 2003 г. той започва работа в Дирекция Охрана към Министерството на правосъдието (т. нар. Съдебна полиция) като шеф на софийското й звено.
Подполковник Евгени Тропчев е женен и има четири деца.

Г-н подполковник, за вашата дейност се знае и много, и малко. Известно е например, че едно от основните ви задължения е да пазите слугите и храмовете на Темида. Малцина обаче са наясно с колко хора работите, колко пари струва на държавата тази дейност и какви права имате, докато изпълнявате служебните си задължения. Бихте ли ни въвели малко по-подробно в професионалното си житие-битие?
- В Дирекция Охрана към Министерството на правосъдието има четири направления. Едното направление отговаря за сигурността на самите сгради, а второто - за конвоирането на обвиняемите и подсъдимите, които са задържани по образувани срещу тях наказателни производства и които трябва да се изправят пред орган на съдебната власт - съд, следствие или прокуратура. Третото направление в нашата дирекция отговаря за принудителното довеждане и призоваването, а четвъртото - за физическата охрана на заплашените магистрати и свидетели. И точно тук искам да направя две много важни уточнения. Сред правомощията на дирекция Охрана не е включено издирването на изчезнали свидетели, следствени или обвиняеми, защото по закон това е работа на полицията. И второ - нашата служба не обслужва полицейското дознание, така че не носим отговорност за изпарили се свидетели и заподозрени по полицейски производства. А структурата, която аз ръководя, покрива три от направленията в работата на дирекцията, защото спецзвеното за охрана на заплашени магистрати и свидетели е самостоятелна бойна единица.
И кои обекти охранявате на територията на София?
- Съдебната палата, където са Върховният касационен съд, офисът на главния прокурор, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и т. н. Пазим още сградата на Върховния административен съд (на бул. Александър Стамболийски); т. нар. дядова ръкавичка, където са Софийският районен съд (СРС) и Софийската районна прокуратура (на Римската стена); сградата, където е разположена Брачната колегия на СРС (в ж. к. Бъкстон); Министерството на правосъдието, помещенията на Висшия съдебен съвет и, съвсем отскоро - на Службата по вписванията на бул. Патриарх Евтимий. До неотдавна нашето звено се грижеше и за сигурността на всички съдебни сгради в Софийска област, но ръководството на правосъдното министерство реши и създаде отделна структура, която да поеме обектите извън столицата.
Стигат ли ви хората, за да изпълняване бързо и качествено задълженията си, които са... доста разнопосочни?
- Нашето щатно разписание е класифицирана информация и затова няма да споменавам конкретни цифри. Но мога да съвсем открито да споделя, че хората са малко и затова се налага непрекъснато да преливаме служители от едно направление в друго, от което страда качеството на общата работа.
Какво имате предвид?
- Имало е дни, когато започват дела в един и същи час, но в четири-пет районни съдилища в Софийска област. За да се случи това обаче, ние трябва да закараме там едновременно седем-осем задържани лица, въпреки че за целта разполагаме само с две леки коли. Така че, ако имаме възможност, спираме временно работа в столицата, прехвърляме хора и автомобили за нуждите на Софийска област, а после си довършваме започнатото в София-град. Другият вариант е да ползваме персонал и автомобили на Дирекция Охрана или на следствените арести, но и това не може да става всеки ден, защото колегите също си имат достатъчно работа. Почти всеки ден плетем някакви сложни комбинации - в повечето случаи успяваме да се справим със ситуацията, но ни е много трудно.
Има ли, както се казва, някаква светлинка във вашия тунел?
- Надявам се. Ръководствата на правосъдното министерство и на Дирекция Охрана ни разбират, познават прекрасно всички наши проблеми, но засега и те не могат да направят нищо, защото всичко опира до пари. И се получава нещо като скачени съдове, но празни - дирекцията не разполага с необходимите средства, защото бюджетът на министерството е крайно недостатъчен.
А по линия на Европейския съюз не очаквате ли някакво финансиране?
- Преди няколко месеца стартира един българо-ирландски проект. Той е финансиран по програма ФАР на Европейския съюз и чрез него ще решим част от битовите си проблеми.
По същия начин ли смятате да се справите и с техническите проблеми?
- Най-вероятно, защото наистина всичко опира до пари.
Добре, като отделихме толкова много време за финансовия недоимък ва ръководената от вас дирекция, какви са първите три неща, които ще купите за службата, ако в момента ви паднат отнякъде милион и половина?
- Веднага ще купя... пет неща: компютри, офис мебели, хигиенично осветление, техника за видеонаблюдение на съдебните сгради и радиостанции за връзка между служителите.
Толкова ли е зле положението?
- Малцина знаят, но преди две години и девет месеца, когато беше създадена Дирекция Охрана, на нас ни предоставиха две арестантски помещения в Съдебната палата и ни пуснаха да се оправяме сами. Иначе казано - в началото разполагахме само с две бивши килии, които с подръчни средства - криво-ляво, разбира се - успяхме да направим годни за работа.
Какво означава с подръчни средства? Да не събирехте пари за ремонт помежду си?
- Сложихме в тях по едно бюро и по два стола, след което... продължихме да действаме по правилата на старата оперативно-полицейска практика...
Тоест?
- Тоест - тръгнахме по етажите на Съдебната палата и го ударихме на просия. Оттук - лампи, оттам - кантонерки и метална каса, от трето място - един-два компютъра. В интерес на истината ръководствата на съдилищата и на прокуратурата, които са в палатата, ни помогнаха с каквото можаха, но нашите проблеми може и трябва да бъдат решени от държавата.
Поне база за сравнение със служби като вашата в други страни имате ли? Вие неотдавна бяхте в Ирландия, която е една от емблемите на Европейския съюз. Какво видяхте там?
- Най-напред - нови сгради, построени от частни фирми по специална поръчка на държавата, които, след като бъдат изплатени за срок от 30 години, стават собственост на съдебната власт. Видяхме още новопостроени съдебни палати, които много приличат на софийската палата, но по оборудването си са на светлинни години пред нея. Но, за да разберете защо ми е трудно да говоря за видяното в Ирландия, ще ви дам само един пример - пропускателният режим в съдебните палати тук и там. В началото най-големият ни проблем беше, че не познавахме нито един магистрат или съдебен служител и затова ги спирахме наред. По онова време най-много ядове ни създаваха военните прокурори и съдии, които непрекъснато питаха как можем да проверяваме точно тях и защо още не сме се научили да ги различаваме по физиономии. И никой от тях не пожела да чуе, че нашите служители работят на ротационен принцип - днес са в Съдебната палата, утре - в Министерството на правосъдието, а вдругиден - в Софийския районен съд.
В Ирландия, а и в другите европейски държави, този проблем е решен чисто технически: входовете така са изградени, че никой не може да влезе в съдебната палата, без да мине през скенера, т. е. без да бъде проверен. Освен това там никой никога не се сърди, че съдебната охрана иска да провери точно неговата чанта. Тъкмо обратното - хората се отнасят с разбиране, без значение дали са магистрати или служители.
Нали не искате да кажете, че съществува вероятност някой магистрат или служител да внесе незаконно оръжие на работното си място?
- В никакъв случай. Просто искам да бъде разбрано, че нашата основна задача е да пресечем всички възможности за внасяне на огнестрелно или хладно оръжие, дори и теоретично. Другото, което също искам да кажа, е, че Висшият съдебен съвет (ВСС) най-после трябва да приеме правилник за пропускателния режим в съдебните палати и той да е задължителен за всички. Ние сме готови да разработим проект за такъв правилник, но инициативата трябва да дойде от ВСС, тъй като той е върховният административен орган в съдебната система и само той може да взема подобни решения.
Досега ваши служители получавали ли са заплахи?
- Аз лично не знам да е имало подобен случай. Ние изпълняваме стриктно служебните си задължения и нашите обекти прекрасно познават процедурите - като се започне от задължителните белезници на излизане от арестантските помещения и се стигне до ограничаването на част от правата им, докато са под наша опека. Така че не виждам никакъв смисъл да бъде заплашван служител, който просто изпълнява задълженията си по закон.
Кой определя кога един задържан да бъде скрит от медиите?
- Маршрутът за движение го определям аз или офицерът, който отговоря за конвоя, докато в залите режимът на работа с медиите се определя от съда. Маршрутът се определя в зависимост от обществената опасност на лицето и затова нерядко заплашените с доживотни присъди или пък емблематичните фигури от подземния свят се отвеждат до залата през скрити или отцепени коридори. Знаете, че съм толерантен към медиите, но много често техните представители прекаляват с настойчивостта си. И, ако продължат да ми създават проблеми, ще гледам да прекарвам обектите по такива места, че да нямат достъп до т. нар. външен свят. Тоест ще започна да спазвам инструкцията за конвоиране, според която никой - дори и медиите - няма право да влиза в контакт със задържаните лица.
Досега срещали ли сте трудности с работата с магистрати?
- По принцип не, въпреки че вече съм написал две докладни записки до председателите на Софийския градски съд и на Софийския районен съд.
Защо?
- Защото съдиите все още не са много наясно както с нашите правомощия, така и с реалните ни възможности. Особено когато стане дума за прословутото принудително довеждане.
Можете ли да бъдете по-конкретен?
- Разбира се. Например съдия нарежда на звено Охрана принудително да доведе свидетел или изчезнал подсъдим. Нашата работа е да отидем на адреса и ако лицето е там, да го грабнем и да го изправим пред съда. Ако човекът обаче го е хванала липсата, ние нищо не можем да направим, защото нямаме такива правомощия. Просто уведомяваме писмено съда, че човекът не е открит на посочения адрес, и... започва ходенето по мъките. Съдията, който явно не знае, че по закон само и единствено МВР има право да издирва изчезнали и укрили се лица, бърза да глоби шефа на съответното звено Охрана, защото не е изпълнил разпореждане на съдебния състав.
Вие явно визирате себе си. Колко глоби имате да плащате?
- За последните две години сигурно са се натрупали към 10 000 лв., така че едно от основните ми занимания е да пиша докладни до председателите на съдилищата с молба да ги отменят като незаконосъобразни. Защото, пак ще повторя - ние нямаме правомощия да издирваме.
Смятате ли, че ще ви опростят поне част от дължимото?
- Надявам се, въпреки че това няма да реши проблема с налагането на глобите. По закон ние сме пряко подчинени на заместник-министър на правосъдието, който по административен ред може да ни налага наказания за неизпълнение на служебните задължения. А когато това вече е направено от съдия, който не познава нормативната уредба, заместник-министърът не може да направи нищо, защото никой не може да бъде наказан два пъти за едно и също нещо.
Вашите служители преминават ли периодично през опреснителни курсове по физическа подготовка и боравене с огнестрелно оръжие?
- Не, това е задължение само на служителите от спецзвеното за физическа охрана на магистрати и свидетели. Проблемът е, че ние не само нямаме достатъчно време за подобни занимания, но и не разполагаме със собствена база. Така че всеки служител сам решава къде, какво и колко да тренира. Няма как всеки ден да опразваме един или друг пост, за да караме хората да тичат, да плуват или да вдигат щанги.
Как постъпвате, ако усетите, че някой не се справя?
- Има си процедури и всеки слабак си отива по каналния ред. За щастие обаче от моите хора само двама досега са си събрали багажите завинаги...
Защо, заради корупция ли?
- Не, защото при нас няма условия за корупция. Първо - ние нямаме допир с такива хора, и второ - нашите служители никога не остават насаме със задържаните. А двамата са освободени заради несправяне с поставените им задачи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във