Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРИЕХМЕ US-БАЗИТЕ ЕДИНОДУШНО, НО С ЧУЖДИ КАРТИ

И тази година българските депутати не изневериха на любимата си привичка - хем да изпълняват поръчението на партията-кърмилница, хем да не влизат в конфликт с избирателите си. Според официалната хвалба на депутатите, на 19 декември само трима народни представители от левицата се обявиха срещу настаняване на американски бази у нас. Според протокола от историческото заседание, декларацията е приета с гласовете на 200 души, макар залата да бе наполовина празна. Поименната проверка на кворума, разпоредена от председателя на парламента Огнян Герджиков, обаче сочи, че присъстващите депутати са 141 (макар на светлинното табло да беше изписано Гласували 203). На пръв поглед в това няма нищо лошо. По простата причина, че дори и един народен представител да бе натиснал всички 240 бутона в пленарната зала - все толкоз. За България друг шанс, освен присъединяване към НАТО и Европейския съюз, няма. А това е невъзможно, ако не приютим поне една-две американски бази. Само един пример. За никого не е тайна, че US-базите се смятат за панацеята, която ще избави населените места около тях от безработицата и безпаричието. Освен това е знайно, че всяко едно подобно поселище задължително си идва с инфраструктурата и стандарта на живот, т. е. - качество на храните и напитките, на услугите и на развлеченията.От друга страна, обаче също не е кой знае каква тайна, че около US-базите по света цари и друг един, малко по-особен живот. Американските войници, понеже не правят изключение от своите колеги, също си искат своето - удоволствия в свободното време и т. н. При това - на колкото се може по-тънки цени. Е, пита се в задачата, ако всички народни представители от Бургаския регион са били някъде (независимо дали по света или у нас) и са дали картите си на свои колеги от Пазарджик, Силистра или Видин, примерно, по какъв начин ще обясняват после на жителите в Равнец (които най-много се натискат за US-база и май имат доста големи шансове) какво се случва нощем около и в селото им? Така, както се е случвало това навремето в селищата около военните бази в Западна Европа и се случва в момента около базите на омиротворителите в страните от бивша Югославия?Отговорът е един, но от него на никого няма да му стане по-леко след три-четири години, когато базите станат факт: сегашните народни представители ще са бизнесмени в столицата или държавни служители зад граница. И хич няма да им е до делничните проблеми на някакво си село. А това не може да бъде наречено по никакъв друг начин освен подмяна на вота. Или въвеждане на избирателите в заблуда.В зората на демокрацията, когато споменът от изборите с огромно мнозинство (задължително около 99.9%) беше още пресен, народните представители се стараеха поне да ходят на работа. И да създават впечатлението, че гласуват по съвест, а не защото така трябва.От петилетка и половина насам обаче, когато партийната дисциплина отново се наложи като решават фактор в парламентарния живот, нещата станаха други. Вече никой не се свени да си признае, че дава картата на колегите си, когато е в провинцията или в чужбина. Напротив - все повече стават народните представители, за които това е единственият начин хем да изпълняват преките си служебни задължения (т. е. - да коват закони) хем да отделят достатъчно време за най-неотложните партийни или лични ангажименти. Именно оттогава (през 1996-1997 г.), когато гласуванията с чужди депутатски карти зачестиха, на все по-заден план отиваше идеята за създаването на постоянен телевизионен парламентарен канал. За да се стигне до днес, когато дори в самата БНТ малцина помнят, защо двете подвижни телевизионни станции бяха паркирани навремето до Народното събрание. През лятото на 2001 г., когато НДСВ спечели парламентарните избори, едно от първите обещания на парламентарния шеф проф. Огнян Герджиков бе да прекрати порочната практика за гласуване с чужди карти. Година по-късно той вдигна ръце от колегите си и призна, че е претърпял пълно поражение. На 6 март 2003 г., в разгара на скандалите около продажбата на Булгартабак и ограничаване на съдебния контрол върху раздържавяването (чрез спешния ремонт на Закона за приватизация) президентът Георги Първанов попита Конституционния съд две неща: възможно ли е депутат да гласува с чужда карта и противоконституционен ли е закон, приет от неколцина народни представители, тичащи между банките.Два месеца по-късно, в решение N8 от 5 юни 2003 г., осем от дванайсетте конституционни съдии категорично заявиха, че гласуването с чужди карти е недопустимо. Останалите четирима подписаха решението с особено мнение. Но не защото имат съвършено различен възглед по въпроса, а по друга причина. Според тях разпоредбите на чл.81, ал.2 и ал.3 от конституцията (те гласят, че законите се приемат с мнозинство от над 1/2 от присъстващите народни представители, а вотът е личен и явен) не се нуждаят от тълкуване, защото са ясни и недвусмислени. Освен това Правилникът за организация на дейността на Народното събрание също забранявал гласуването с чужди карти, а той не е документ, който може да бъде тълкуван от Конституционния съд. Личното гласуване е гаранция за автентичността на волята на народните представители. Гласуването е лично, независимо от неговата форма - тайно, явно, с вдигане на ръка и т. н.Гласуването е право на народния представител, което не може да се упражнява от друг депутат след упълномощаване - категорични са конституционните съдии - Както е невъзможно един народен избраник да вдигне два пъти ръка или да подпише свой колега, така е невъзможно и да замести неговото волеизявление, като гласува с чужда карта при компютризирана система на гласуване.Според решение N8 на Конституционния съд, нарушаването на правилото за лично гласуване не представлява само процедурно нарушение, а погазване на основополагащ конституционен принцип. Това означава, че всеки път, когато депутатите приемат какъвто и да е акт без необходимия кворум и без мнозинство (гласувайки от името на отсъстващите си колеги), те нарушават конституцията, в която са се заклели.Изводите, които могат да бъдат направени от гледката на празната пленарна зала и тичащите между банките депутати, са два. Единият е, че народните представители изобщо не се притесняват да не изпълняват решение на държавен орган, което е задължително за всички. В това число и за тях. Вторият извод е в по-дългосрочен аспект: това системно нарушаване на основния закон от страна на народното представителство вещае страшно много работа на Конституционния съд (КС), която би могла да бъде спестена. Всички актове, гласувани от камерен пленарен състав, могат да бъдат атакувани като противоречащи на конституцията от овластените да поставят началото на подобна процедура - една пета от депутатите, президента, Министерския съвет, председателите на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд, както и главния прокурор. Ако, според представените писмени доказателства, съответният акт е приет при липса на изискуемия кворум и при подобно делегирано гласуване без необходимото мнозинство, той следва да се обяви за противоречащ на основния закон. В тази посока е и отказът на Конституционния съд (КС) да тълкува в решението си от 5 юни 2003 г. втория въпрос, зададен от президента: противоконституционен ли е нормативен акт, приет с чужди лични карти.Конституционният съд смята, че не следва да отговори на това тълкувателно питане, развито в искането на президента на републиката - се казва в решението. - Правомощията на КС да установява противоконституционност на законите и другите актове на Народното събрание може и следва да бъдат реализирани единствено и само по повод на конкретно искане след мотивирано обсъждане на съображенията в него, както и на всички събрани по делото писмени доказателства. В този смисъл, за да тръгне лавината, трябва да се случи следното: споменатите вече институции просто да започнат да изпълняват правомощията си и да сезират Конституционния съд по един-два пъти на месец. Най-малко. Поводи за това имат прекалено много, защото най-малко една четвърт от нормативните документи, излезли от Народното събрание през последните две години и половина, са приети след гласуване с чужди карти. Изходът от неприятната ситуация е във втория етап от европеизирането на конституцията да се изпълни още една от препоръките на Европейския съюз - ограничаването на депутатския имунитет. Едновременно с това в основния закон трябва да бъде записано, че мандатът на народните представители може да бъде прекратен предсрочно и заради системно нарушаване на конституцията. Примерно - ако е преотстъпвал картата си за гласуване повече от три пъти. Защото е абсурдно основният закон да дава възможност за предсрочно освобождаване на държавния глава за нарушаване на конституцията (чл.103) и на магистратите (вкл. и главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС) - за уронване престижа на професията и системно неизпълнение на професионалните задължения (чл.129). И да позволява на народните представители да правят каквото си искат и когато си пожелаят. От името на народа и за негова сметка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във