Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРИСЪДА ЗАД КУЛИСИТЕ

Делото срещу бившия руски разузнавач Александър Запорожский, осъден на 18 години затвор за шпионаж в полза на САЩ, е един от най-странните шпионски процеси през последното десетилетие. Завесата на мълчанието, с която са покрити всички обстоятелства около делото, не бе вдигната даже след произнасянето на присъдата. Уникално е, че и защита на обвиняемия остана безмълвна, въпреки че съдът присъди на бившия полковник две години повече, отколкото поиска прокурорът по делото. За престъпленията на Запорожский не е известно почти нищо, но за сметка на това Федералната служба за безопасност (бившето КГБ) му приписва каквото си иска. С лека ръка руските спецслужби му окачиха дори провалите на Робърт Хансен (сътрудник на ФБР, осъден за шпионаж в полза на Русия) и Олдрич Еймс (агент на ЦРУ, пострадал поради същите причини). Самият Запорожский отказва медийни изяви и настоява адвокатите му да не говорят излишно. Според анализатори обаче мистерията е най-категоричното свидетелство, че с произнасянето на присъдата случаят Запорожский не приключва. Напротив - съдбата на полковника тепърва ще се решава.Официалната версияНа 11 юни 2003г. Московският окръжен военен съд признава бившия сътрудник на Службата за външно разузнаване (СВР) полк. Александър Запорожский за виновен в държавна измяна (чл.275 от конституцията на Руската федерация). Служителите на Темида осъждат 52-годишния обвиняем на 18 години строг тъмничен затвор и му отнема всички звания и награди. Според официалното изявление на Федералната служба за безопасност (ФСБ) Александър Запорожский, бивш заместник-шеф на Първи отдел от контраразузнаването на СВР, в продължение на пет години е предавал на американските спецслужби секретна информация за дейността на руските разузнавателни органи и за кадровия им състав. Обвинението твърди, че с действията си полковника е нанесъл сериозни вреди на външната сигурност на Русия.До задържането му на 9 ноември 2001 г. Запорожский е живял в щата Мериленд и е работил като консултант в местна фирма. След ареста той е настанен в добре охранявания затвор Лефортово. Бившият разузнавач пледира, че е напълно невинен. Адвокатите му подават касационна жалба пред Военната колегия на Върховния съд, тъй като според тях обвинението не е доказало вината на клиента им.Процесът срещу полковника е закрит по съображения за сигурност и по-голямата му част преминава в една от залите на Лефортовския затвор. Журналистите са допуснати в сградата точно за десет минути - в началото и в края на четенето на присъдата. Ето защо те така и не научават нищо конкретно за предателството на Запорожский. Митологията на ФСБВъпреки че в официалните си прессъобщения ФСБ е крайно пестелива, нейните представители твърде словоохотливо коментират пред журналисти неофициалните версии. Липсата на достоверна информация по делото Запорожский кара медиите да дорисуват картинката самостоятелно. Така се появяват редица митове, които не са потвърдени от никого и по никакъв начин.Мит номер едно: Сергей Игнатченко, началник отдел в ФСБ заявява, че Запорожский, подавайки оставката си, нелегално е напуснал Русия и е избягал в САЩ. Твърдението му обаче е опровергано от адвоката на обвиняемия Мария Веселова. По нейните думи отпътуването на довереника и е напълно законно. Запорожский напуска страната през юни 1998 г. със задграничния си паспорт, който е получил още като сътрудник на СВР, и не е имал проблеми при пресичането на границата. Това не е първото идване на моя клиент в Русия. От момента на заминаването си за САЩ той няколко пъти се е връщал в страната съвсем свободно. Освен това шефовете на Запорожский са знаели за паспорта му, защото документът е получен съвсем официално - разказва адвокатката.Мит номер две: Игнатченко твърди, че контраразузнаването е подмамило Запорожский в Русия, за да го арестува. А в няколко руски медии се появява дори информация за тайнственото залавяне на полковника в САЩ и транспортирането му в Русия. Според адвокат Мария Веселова истината е съвсем друга: клиентът й пристига в Москва на 9 ноември 2001 г., за да види внука си, роден през лятото. Полковникът е арестуван на летище Шереметиево 2 по време на паспортната проверка.Мит номер три: Александър Запорожский е издал най-известните руски къртици на американските спецслужби - Робърт Хансен и Олдрич Еймс. В тази версия има най-малко две-три пробойни:- Еймс е осъден през 1994 г., а от ФСБ нееднократно заявяват, че престъпната дейност на Запорожский започва през 1995 година; - предположенията за провала на Хансен се базират на информацията в книгата на американския журналист Дейвид Уайс Шпиони. Според изнесеното в нея, за разконспирирането на агента е помогнал бивш руски разузнавач, живеещ в САЩ (главата му е оценена от ФБР на 7 млн. долара). Този факт дава основания на мнозина да си мислят, че въпросната личност е полк. Запорожский. Решаващ принос за налагането на тази теза имат руските спецслужби, които твърдят, че в Мериленд Запорожский е живял в шикозно имение, струващо един милион долара. Самият Уайс обаче опровергава това предположение. Човекът, за когото съм писал, определено не е Запорожский. Датите не съвпадат, а човекът от моята книга пристига в САЩ през декември 2000 г., много по-късно от Запорожский - разказва той. Думите на журналиста са потвърдени и от адвокат Веселова, която съобщава, че провалянето на Хансен не фигурира в обвинителния акт срещу Запорожский.Единственото, което досега категорично е доказано и е видяло бял свят, са парите на бившия полковник от ФСБ. Във в. Балтимор Сън са публикувани документи, доказващи, че през 1999 г. Запорожский и съпругата му Галина купуват имение в Мериленд (местността Кокисвил) за 980 000 долара. Според изданието, предишното убежище на руското семейство е продадено за 407 000 долара. И тук обаче не липсват няколко необичайни обстоятелства. Според Балтимор сън, регистрите на щата Мериленд показват, че Запорожский е управлявал компанията East-West Internesional Businesс Consulting. Според руското разузнаване обаче, компанията, в която работел полковникът, се казва Water Shipping. А такава фирма в щатските регистри на Мериленд не е вписвана.Според публикации в руските медии, в Москва полковникът е живял далеч по-скромно: през 1988 г. купува панелен апартамент (строен през 1980 г.), а две години по-късно става собственик на стара Волга. Кратка сводкаАлександър Иванович Запорожский е роден на 29 август 1950 година. Има двама синове - Павел на 28 г., който живее в Москва, и Максим - на 21 г., който живее в САЩ. Съпругата на Запорожский - Галина, също живее в щата Мериленд и, доколкото е известно, след арестуването на съпруга й двамата не са се виждали. В КГБ Запорожский постъпва на служба през 1975 г. и се уволнява през 1997 г. като заместник-началник на контраразузнавателния отдел на една от тайните структури, правоприемнички на КГБ - Службата за външно разузнаване. Бившият генерал Олег Калугин, оглавяващ през седемдесетте години Управлението за външно контраразузнаване в КГБ, разказва за Запорожский, че е работел на солидна длъжност от гледна точка на информираността. Според Калугин въпросният Първи отдел е действал навсякъде, но заместник-началникът му - сиреч Запорожский, е контролирал разработките по американската линия.Делото за углавно престъпление е възбудено от Следственото управление на ФСБ на 11 ноември 2001 г., а предварителното производство приключва през януари 2003 година. През първите шест месеца зад решетките Александър Запорожский сменя адвокатите си като носни кърпи, защото е недоволен от работата им. В началото на 2002 г. обвиняемият престава да дава показания пред следствието, позовавайки се на чл.51 от конституцията на Руската федерация. Отваря уста чак през май 2002 г., когато защитата му е поета от Мария Веселова.Доколкото е известно, в затвора Запорожский непрекъснато сменя килията си, защото подозира, че съкафезниците му са квачки (т.е. - доносници). Всичките адвокати на Запорожский са принудени да работят в условията на пълна конспирация. Забранено им е не само да копират страници от делото, но и да си водят записки върху отделни листове. В петък получих присъдата в сградата на Московския военен окръжен съд. Позволиха ми да я прочета и да си водя записки в специална тетрадка с гриф Строго секретно. Забраниха ми да я изнасям от съда. Ако направя жалба за нещо, тя също остава там. Единственото, на което се надявам, е, че никой няма достъп до записките ми и не ги е чел, разказва Мария Веселова. Тя, също като колегите си, е подписала документ за неразгласяване както на следствената тайна, така и на данните по делото, засягащи държавната сигурност. Според нея в делото друга информация, освен строго секретна, няма. Най-вероятно всички измислици и спекулации около делото на бившия разузнавач можеха да бъдат избегнати. И то много лесно - ако на журналистите беше разрешено да изслушат поне присъдата на Запорожский. Естествено, при всяко подобно дело руските служби реагират като ужилени. Тяхното категорично мнение е, че ако обществеността узнае повече подробности по делото, националната сигурност ще пострада непоправимо. Само за сравнение - обвинителният акт на прокурора по делото на руския шпионин Хансен бе публикувано в сайта на съда един ден след произнасянето на присъдата. Факт, от която националната сигурност на САЩ не личи да е пострадала ни най-малко.Според руски коментатори делото Запорожский е и удобна възможност да се успокои общественото мнение, че е намерен виновникът за провалите на руското разузнаване през последните десетина години. И може би това е единствената причина, поради която броят на агентите, издадени от Запорожский, вече стигна... трийсет. В медиите, естествено. Всъщност, напълно е възможно засекретяването на делото и противоречивите данни на спецслужбите за полковника да имат и друго обяснение: размяна на Запорожский за няколко руски агенти, разкрити в САЩ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във