Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРИЗРАКЪТ НА ФИЛЧЕВ ДУШИ СЪДИЯ

Аферата Филчевгейт, която от години фокусираше общественото внимание, замина завинаги със старата 2007-а. На 13 декември м.г. Върховният касационен съд (ВКС) окончателно потвърди оправдателните присъди на о. з. полк. Пламен Арсов - бивш заместник-директор на Дирекцията за оперативно-техническа информация (ДОТИ), о.з. подп. Йордан Йорданов - офицер от ДОТИ и служител на бившето Бюро за обслужване на дипломатическия корпус (БОДК), и о.з. полк. Борис Бояджиев - служител в ДОТИ.
Делото обаче няма как да не остане в съдебните анали най-малкото заради факта, че в дома на главния прокурор бяха открити подслушвателни устройства. Това предизвика поредица от скандали, които разтърсиха държавата. Прелюбопитни бяха и повечето свидетели, които бяха разпитани - бившите вътрешни министри от двата кабинета на Иван Костов Богомил Бонев и Емануил Йорданов, шефът на военното ведомство Бойко Ноев и правосъдният министър Теодосий Симеонов.
Безспорно обаче най-интересният свидетел бе бившият главен прокурор Никола Филчев. След поредица от неуспешни издирвания той най-накрая се появи на светло и застана пред Темида, за да даде показания. Наистина с нищо не успя да допринесе до окончателното решение на съда, но за това пък самата му поява бе невиждан цирк.
Може би най-интересен остава един факт, останал скрит за обществото, но пряко свързан с призоваването на Никола Филчев на свидетелското място още в качеството му... на главен прокурор. Всички биха възразили, че той все пак бе разпитан, след като напусна поста. Това е факт. Филчев обаче бе призован за свидетел още докато беше обвинител №1, но не стигна до съдебната зала. Въпросът е защо?

Началото на аферата Филчевгейт
Въпреки страха от повторения сме длъжни отново да проследим хронологията на събитията, за да не останат някои неясноти от действията на съдебните органи.
На 28 юли 2000 г. пресслужбата на главния прокурор съобщи, че в дома на Никола Филчев - в столичния ж. к. Витоша, бл. 3, са открити подслушвателни устройства.
Изненадващото откритие има дълъг и същевременно изряден от гледната точка на близкото минало път. Блокът, в който е живял бившият главен прокурор, е строен за нуждите на бившето БОДК (днес Агенция Дипломатически имоти в страната - АДИС). Открит е документ, от който става ясно, че подслушвателните устройства са монтирани в блока шест години, преди там да се нанесе главният прокурор (през 1993 година). Мотивът - във връзка с националната сигурност на България и с новонастъпилите отношения със страните от бившия социалистически лагер. Използването на специалните разузнавателни средства (СРС) в бл. 3 в ж. к. Витоша е разрешено от главния прокурор Иван Татарчев, а документът е парафиран и от тогавашния вътрешен министър Виктор Михайлов.
През лятото на 1998 г., с решение на правителството, трийсетина апартамента са извадени от активите на БОДК и са предадени за стопанисване от Министерския съвет и Народното събрание. С оглед на неприкосновеността на бъдещите им обитатели на НСС и СОТИ е разпоредено да демонтират абсолютно всички подслушвателни устройства в тези апартаменти, които - в интерес на истината, никога не са пускани в употреба.
В края на 1999 г. четирима експерти от СОТИ - подсъдимите Йордан Йорданов, Борис Бояджиев, Милчо Кирилов и Светозар Спасов, са изпратени да почистят жилището на главния прокурор. След щателно оглеждане и претърсване на апартамента те не откриват никакви подозрителни устройства, нито пък съмнителни жици.
На 27 юли 2000 г. вечерта главният прокурор провежда два телефонни разговора. Първият е с тогавашния шеф на СОТИ полк. Стоянчо Арангелов. Никола Филчев иска специалисти от службата да проверят жилището му за подслушвателни устройства. Вторият разговор е с директора на Националната служба за охрана ген. Димитър Владимиров, с когото Филчев споделя, че личният му живот (на главния прокурор - бел. ред.) май вече не е толкова личен...
На 28 юли полк. Арангелов изпълнява искането на главния прокурор, а подполк. Йордан Йорданов и майор Камен Иванов откриват два бръмбара, монтирани в портала между трапезарията и хола. Установено е, че те са стационарни и са свързани чрез жици с подслушвателна станция ТМ - 3, открита в дома на бившия шеф на СОТИ - о.з. полк. Пламен Арсов. Тя е била заключена в шкаф, от който Арсов (според показанията му пред следствието) не е имал ключ.
Още същия ден Софийската военна прокуратура образува предварително производство по случая, а около 17 ч. пресслужбата на прокуратурата разпространява съобщението за инцидента. Кой знае защо обаче в него се казва, че бръмбарите са били открити от Военната прокуратура, а централата у Арсов предава сигнала пряко в сградата на Министерството на вътрешните работи.
Впоследствие по делото са назначени две експертизи - техническа и физическа. Според вещите лица станцията в дома на Арсов е годна за употреба, в момента на намирането й не е в работещ режим, а връзка между нея и СОТИ не е открита. Установено е още, че никой в МВР не е правил официално искане за подслушването на апартаментите във фаталния блок, откакто те са извадени от фонда на БОДК през пролетта на 1998 година.
Но въпреки това заради откритите бръмбари Софийската военна прокуратура привлича като обвиняеми трима души. Първият е о. з. полк. Пламен Арсов, защото в дома му е открита базисната станция. Вторият е о.з. подполк. Йордан Йорданов - за това, че в края на 1999 г., като участник в четиричленна група, изпратена да провери новия дом на новия главен прокурор, не е открил бръмбарите. И последният - о.з. полк. Борис Бояджиев, за когото се знае, че е бивш служител в СОТИ. През 90-те години на миналия век той официално заема длъжността експерт в Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус (БОДК), а на практика е топлата връзка между БОДК и СОТИ.
Тримата трябва да отговарят за извършени престъпления по чл. 339а от Наказателния кодекс - за незаконно притежаване и употреба на специално техническо средство за негласно събиране на информация. За подобен вид престъпление законът предвижда наказание от една до пет години затвор.
Парализа от страх
Софийският военен съд (СВС) започна да разглежда делото на 1 юни 2004 година. Отначало всичко тръгна що-годе нормално. Един след друг да дадат показания пред съда се явиха бившите министри Богомил Бонев, Емануил Йорданов, Бойко Ноев, Теодосий Симеонов, бившият главен секретар на МВР Божидар Попов (вече покойник), ексдиректорът на Националната служба за сигурност Атанас Атанасов, заместникът му по онова време Владимир Манолов, бившият ръководител на Националната служба за охрана Димитър Владимиров и още много редови ченгета.
Но човекът, който би трябвало да бъде най-важният свидетел на обвинението, така и не се явяваше пред съда, защото никой не го призоваваше. Става дума за Никола Филчев, чийто разпит би бил от изключително значение за разкриване на обективната истина, както се казваше в чл. 239 от стария Наказателнопроцесуален кодекс (НПК). Месеци че и години наред журналистите, които следяха процеса, се надяваха, че някой от адвокатите на подсъдимите ще се сетят за НПК и ще поискат председателят на състава съдия Стефан Илиев да призове за разпит Филчев.
Най-накрая това се случи на 7 ноември 2005 година. По време на заседанието защитата поиска Филчев да бъде привикан на разпит и съдия Илиев уважи молбата.
Всички очакваха на следващото заседание на 23 януари 2006 г. тогавашният главен прокурор да се появи в съдебната зала. Но такова нещо въобще не се случи.
Параграф 22 успя още тогава да научи причините за отсъствието на така търсения главен свидетел, но бяхме помолени да бъдем дискретни до приключването на делото на всички инстанции, за да не навредим на подсъдимите.
Ето каква е и истината
След като заседанието на 7 ноември 2005 г. приключва, председателят на състава Стефан Илиев и двамата съдебни заседатели подписали протокола, какъвто е редът според НПК.
Междувременно обаче главният прокурор Никола Филчев научил за намерението на съда да го призове и предприел париращ ход. От неговия кабинет се свързали с шефа на Софийския военен съд по онова време Стойко Стоев (в момента член на Висшия съдебен съвет) и му казали да предприеме някакви мерки, така че Филчев да не се явява пред съда.
Стоев чинно изпълнил заръките. Той отишъл при съдия Илиев и му вдигнал грандиозен скандал. Предупредил го, че за негово добро е да не вика главния прокурор в съдебната зала. Уточнил, че може да му се случи случка и посочил примери - прокурорите Николай Джамбов (на 24 април 2000 г. той се самоуби след поредица от разправии с Никола Филчев и хората му) или Николай Колев (разстрелян на 28 декември 2002 г., някои слухове посочиха Никола Филчев за поръчител заради скандал с подчинения му).
Притеснен, Стефан Илиев взел протокола от заседанието и в кабинета си го преправил така, все едно е отхвърлил искането на защитата за разпит на главния прокурор.
Това дава основание на някои магистрати да твърдят, че съдия Илиев е допуснал няколко драстични нарушения. Според чл. 311 от стария НПК (който е действал към момента на деянието) поправки и допълнения в протоколите от съдебни заседания могат да се извършват до три дни от датата на делото, и то преди целия състав да го е подписал. В конкретния случай, според нашите източници, магистратът е редактирал документа след изтичането на този срок и след като тримата членове на състава са сложили подписите си под него.
Освен това поправките в протокола се правят в закрито съдебно заседание от целия съдебен състав, а не само от неговия председател. Тоест освен Илиев е трябвало да присъстват и двамата съдебни заседатели. А такова нещо не се е случило.
Според юристи Стефан Илиев е извършил документно престъпление, защото протоколът се явява официален документ, а той го е преправил.
В интерес на истината нито една от другите две инстанции - въззивна и касационна, не са забелязали редакциите. Дали защото умишлено са си затворили очите, или Стефан Илиев майсторски е нанесъл поправките - не е ясно.
Трябва да отбележим още един факт. Мандатът на Филчев изтече на 22 февруари 2006 година. Поредното заседание по делото с бръмбарите се проведе само пет дни по-късно - на 27 февруари 2006 г., и тогава съдия Илиев отново призова вече бившия главен прокурор. След усилено издирване Филчев се яви на разпит едва през септември 2006 г. и... не каза нищо съществено за разкриване на обективната истина.
Въпреки че все пак бившият главен прокурор бе разпитан, нарушението на съдия Илиев е факт, но вече не могат да се предприемат никакви дисциплинарни мерки срещу него, защото са изтекли всякакви давностни срокове за това. Остава вариантът прокуратурата да се самосезира и да провери дали все пак не е извършено документно престъпление.
А дали това ще стане, е въпрос, на който едва ли някой знае отговора. Остава само да се надяваме, че в бъдеще магистратите ще бъдат достатъчно смели да следват правото и справедливостта, а не собствените си страхове и опасения...
Ралица Петрова

КАРЕ

Стефан Илиев:
НИЩО НЕ СЪМ ПРОМЕНЯЛ

Параграф 22 успя да се свърже със съдия Стефан Илиев. Пред репортер на вестника той заяви, че лично нищо не е преправял и променял. Допълни, че председателят на Софийския военен съд по онова време Стойко Стоев е оказал натиск върху секретарката, която е изготвяла протокола, и жената от страх е редактирала документа.
Тук сме длъжни да направим кратко уточнение - по време на всяко съдебно заседание секретарка води протокол за това, което се случва в залата. Тя е длъжна да записва всяка казана дума, всяко отправено искане или забележка. Понякога свидетели, адвокати и прокурори говорят прекалено бързо и жените не успяват да запишат всичко, а използват съкращения. След като заседанията свършат, секретарките нанасят поправките, изписват всички думи, сверяват имената на свидетелите и чак тогава дават протокола за подпис на съдията и съдебния състав.
Очевидно съдия Илиев има предвид, че натискът е упражнен точно в момента, в който секретарката е оправяла правописните грешки и съкращенията.
След като е говорил със секретарката, Стоев дойде при мен и двамата сериозно се скарахме, но протоколът вече беше променен. Той и по друг повод също ми е оказвал натиск, обясни Илиев, без да поясни за какво точно става дума.

Facebook logo
Бъдете с нас и във