Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРОБЛЕМИТЕ В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА СЕ ДЕФИНИРАТ ОТ НЕКВАЛИФИЦИРАНИ ХОРА

Дора Чинева - председател на Бургаския апелативен съдДора Чинева е родена в Бургас през 1949 година. През 1973 г. завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски, след което започва работа в Бургаския окръжен съд. Зад гърба си има 31 години трудов стаж като съдия по граждански дела. Специализирала е гражданско правораздаване в Германия. От 1998 г. е заместник-председател на Гражданското отделение на Бургаския апелативен съд, а от 12 май 2004 г. е негов председател.Дора Чинева е омъжена и има две деца.Г-жо Чинева, вие сте сред първите административни ръководители, назначени в съдебната система след измененията на конституцията и Закона за съдебната власт. Сбъдна ли се вашата детска мечта, когато Висшият съдебен съвет одобри кандидатурата ви за председател на Бургаския апелативен съд, или просто приехте предизвикателството...- Никога не съм се притеснявала дали ще бъда избрана, или не. Каквото и решение да беше взел Висшият съдебен съвет, то нямаше да ме лиши от възможността да упражнявам професията си, която толкова обичам. Колкото до предизвикателството - няма да скрия, че когато разбрах за номинирането ми, в чисто човешки план, бях разколебана как да постъпя. По-късно обаче реших, че след три десетилетия стаж в съда нямам основания да се съмнявам в професионалния си опит и не оттеглих кандидатурата си. Приех предизвикателството с ясното съзнание както за отговорността, която носи председателят на един апелативен съд, така и за възможностите за промяна, които този пост дава. Одобрявате ли въвеждането на мандатността в съдебната система? Защото не са малко вашите колеги, които продължават да смятат, че по този начин се накърнява несменяемостта на магистратите... - Категорично приветствам възприетия нов подход. Смятам, че конституционните и законодателните промени, сред които е и въвеждането на петгодишите мандати за административните ръководители в съдебната система, в голяма степен ще гарантират по-нататъшния ход на съдебната реформа и постигането на крайните й цели. Освен това чрез мандатността ще се преодолее един от най-опасните рецидиви от миналото, свързан с кадровата политика. Парадоксалното досега беше, че президентът на републиката, конституционните й съдии, главният й прокурор и председателите на двете й върховни съдилища (б.ред. ВАС и ВКС) бяха назначавани с мандати, докато всички ръководители на окръжни и апелативни съдилища и прокуратури например бяха такива... пожизнено. Откакто ВСС ви избра за председател на Бургаския апелативен съд, мина един месец. Наясно ли сте вече с онова, което трябва да промените? - Винаги съм изповядвала идеята, че съдът трябва да е отворена институция, т. е. да е близо до хората и да поддържа с тях жива и равноправна обратна връзка. Освен това съм убедена, че правосъдието не трябва да създава проблеми, а да ги решава. При това - бързо, ефективно и справедливо. Е, през следващите пет години ще се опитам да докажа, че тези мои идеи могат да придобият плът и кръв. Въпреки че в медиите се пише и говори предимно за забавянето на наказателните дела, свързани с поръчкови убийства, наркотрафик, контрабанда, източване на ДДС и т. н., не е тайна, че бурените във вашата градинка са не по-малко. Вие сте дългогодишен специалист по гражданско право и знаете отговора на въпроса. Прави ли са, според вас, хората, когато недоволстват от тромавия и бавен граждански процес? - В това отношение както ние - правораздавателните органи, така и законодателят сме длъжници пред обществото. За съжаление не са рядкост случаите, когато разрешаването на някои гражданскоправни спорове с влезли в сила съдебни решения се проточва толкова дълго, че по същество сме изправени пред отказ от правораздаване. В други случаи пък постановяването на крайния съдебен акт се извършва с такова закъснение, че страните в спора отдавна са престанали да се интересуват от крайния резултат. И, което е още по-лошо - отдавна са загубили надежда за справедливо и обосновано разрешение на проблема, заради който са се обърнали към съда. Борбата срещу такъв тип негативни явления трябва да е безкомпромисна, защото те уронват престижа на съдебната власт и подкопават доверието на гражданите в правосъдието. В същото време обаче трябва да спомена, че сред българските съдии има блестящи професионалисти, които въпреки голямата си служебна натовареност съумяват да разглеждат и решават срочно и обективно делата си. Ето защо ми се струва, че е редно държавата и обществото да помислят малко и върху другия важен дисциплинарен въпрос: всички искаме недобросъвестните магистрати да бъдат санкционирани много тежко, но защо никой дума не обелва за стимулирането на почтените професионалисти? Нима те не заслужават тяхната работа да бъде забелязвана също толкова светкавично, както биват коментирани нередностите? Какво имате предвид?- Само едно нещо. В Закона за съдебната власт съществуват цели 20 разпоредби, посветени на дисциплинарната отговорност за недобросъвестни съдии, прокурори и следователи. В същото време текстовете, в които са описани поощренията за магистратите, са само два! Г-жо Чинева, защо темата за задълбочаването на проблемите, разяждащи третата власт, напоследък става все по-актуална? Нали миналата година затворихме предприсъединителната Глава 24 Правосъдие и вътрешни работи и рапортувахме, че по-трудният път към светлото правосъдно бъдеще бил извървян? - Наистина ще бъде нескромно, ако някой твърди, че в съдебната система всичко върви по мед и масло, а краят на съдебната реформа се вижда. В същото време обаче ми се иска да отбележа, че много от т. нар. проблеми са резултат от неразбирането на принципите, логиката и гаранциите, върху които са основани гражданският и наказателният процес. Дефинират се проблеми от хора, които или нямат необходимите знания и квалификация, или, по някаква причина, просто са недобронамерени към съдебната система. Според мен, решаването на реалните проблеми в правораздаването наистина се крие в усъвършенстването на законодателството, но с една важна уговорка: крайно време е широкият дебат за по-нататъшните промени в нормативната уредба да престане да бъде само обществен, защото професионалната общност също има какво да каже по въпроса.

Facebook logo
Бъдете с нас и във