Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРОБЛЕМЪТ С ЮРИДИЧЕСКИЯ ДДС ИЗОБЩО НЕ Е КОНСТИТУЦИОНЕН

Отдавна е известно, че данъчната тежест е като да плуваш с костюм. Много е важно обаче Въпросът не е в това дали човек може да плува с подобни одежди, а в... конструкцията на костюма и в материята, от която е изработен. Ако е Пиер Карден или Версаче, дори да струва 20 000 евро, жална му майка на плувеца. Но, ако става дума за неопренов костюм, дори и китайското менте за 20 лв. върши прекрасна работа. И с налозите е така: последиците от прилагането на едни и същи ставки или привилегии в различна икономическа среда, са коренно различни и се отразяват на благосъстоянието и социалната справедливост по съвсем непредвидим начин.
Твърде ярък пример за това е една от най-добре уредените страни в Европейския съюз - Дания. Нейният подоходен данък, който доскоро беше 38%, може и да изглежда като ограбване за някой с манталитета на добре облечените ни бизнесмени, по-известни с екзотичните си прякори. Но безработицата в Дания е под 5%, текущата сметка е в излишък, валутата (макар и извън еврозоната) е стабилна, а икономическият ръст е един от най-високите за европейските стандарти. През последните 10 години БВП, който се пада на един датчанин, е почти с 25% по-висок от средния за държавите членки на Евросъюза.
Разбира се, примери има най-различни, но големия въпрос е един: проблемът не е какви данъци се налагат, а за какво се използват натрупаните от тях суми. Ето защо, силният отпор на адвокатското лоби срещу Закона за ДДС, чрез който от 1 януари 2007 г. една от най-скъпо платените свободни професии в България, се прости с досегашната си привилегия, не може да бъде оценена еднозначно.
Основният аргумент, с който омбудсманът на републиката Гиньо Ганев атакува разпоредбите на новия Закон за ДДС гласи, че правната помощ не бива да се определя като независима икономическа дейност. Този аргумент изглежда трудно защитим, защото според чл.3, ал.2 от Закона за ДДС независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, упражняващи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус.
Но, за да няма излишни спорове, законодателят се е постарал да внесе допълнителна яснота по въпроса чрез още един критерий, въведен с току що цитираната разпоредба: Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатация на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Трудно може да се намери белег, който да направи услугите, предлаганите от свободните юридически професии - адвокати, нотариуси и частни съдебни изпълнители, толкова уникални, че да им бъде признат особен статут. Нещо повече, откъдето и да погледне човек тези услуги, едва ли ще открие начин, по който да ги преквалифицира и да ги пъхне в изключенията, описани в чл.3, ал.3 и ал.5 от Закона за ДДС.
Не по-малко проблемен е и другият аргумент на националния омбудсман, според който облагането на този тип услуги с ДДС противоречи на конституцията. Фактът, че професията на адвокатите, частните съдебни изпълнители и нотариусите е закрепена и на конституционно равнище, не води автоматично до заключението, че когато тези юристи плащат данъци, конституционното право на защита на техните клиенти е застрашено. Тоест - нарушен е основния закон на България.
Ако логиката е такава, тогава всички, които вадят хляба си чрез дейности, свързани с конституционно закрепени основни права - на собственост, на наследяване, на образование, на труд, на здравно осигуряване и т. н. - също трябва да претендират за специални данъчни облекчения. А случи ли се това, до абсурдната теза, че данъците върху доходите и собствеността са противоконституционни, защото с тях се облагат гарантирани от конституцията права, има само една крачка.
Едва ли е нужно човек да притежава специална юридическа школовка, за да заключи, че и следващият аргумент в мотивите, с които националния омбудсман атакува Закона за ДДС пред Конституционния съд, е трудно защитим: 20-те процента ДДС върху услугите на адвокатите, нотариусите и частните съдебни изпълнители, ще натоварят допълнително потребителите на правни услуги, защото чрез преките си данъци те вече веднъж са финансирали дейността на съдебната система.
Съгласно общоприетата практика в световен мащаб, косвени данъци винаги излизат не от портфейла или кредитната карта на продавача, а от джоба на купувача. Който, при това, вече си е платил налога върху общия доход, когато се е подписал във ведомостта за месечното си трудово възнаграждение. И какво се получава, ако продължил по тази логическа верига? Също хаос, защото всеки, в качеството си на потребител на конституционни блага, съвсем спокойно би могъл да поиска премахването не само на ДДС върху стоките и услугите, но и на останалите косвени налози като акцизът и митото. И ще бъде прав, защото ще се почувства... двойно обложен като клиент на адвокат или на нотариус.
Има и още един аргумент. Много от правилата, по които ще ни се наложи да живеем занапред, са продиктувани от принципите на европейското законодателство и от задълженията ни по Договора за присъединяване към ЕС. Включително и въпросният данък върху добавената стойност на услугите, предлагани от свободните юридически професии. И, може би това е основата причина, поради която легендарното адвокатско лоби сред депутатите претърпя миналата година катастрофален провал, докато проектозаконът за ДДС се обсъждаше и гласуваше от Народното събрание.
Така че никак няма да е пресилено, ако бъде направен следния извод. Опитът този закон да бъде атакуван и съборен post factum изглежда досущ като последна и много отчаяна контраатака в една почти загубена битка. А аргументите, с които Гиньо Ганев се опитва да въвлече Конституционния съд в тази битка, като нищо могат да имат... бумерангов ефект. Примерно в такава посока: след като всички граждани, а значи и всички професии, са равни по конституция, не е ли недопустимо да се приемат и прилагат Наредби за минималните възнаграждения на адвокатите, нотариусите и частните съдебни изпълнители? И не ограничават ли тези наредби конституционно закрепеното право на защита на гражданите?
Всъщност, ако има проблеми в Закона за данък върху добавената стойност, който влезе в сила на 1 януари 2007 г., той не се крие в ДДС върху т. нар. юридически услуги, а в нещо друго. Става дума за критериите, по които част от дейностите, освободени по глава осма от досегашния закон, ще продължават да се радват на привилегированото си битие и занапред.
За някои от тях, като в здравеопазването, образованието, културата и социалните дейности изглежда разбираемо да съществуват в условията на облекчен данъчен режим поради своята обществена значимост. За други дейности, като финансовите услуги и сделките със земи и сгради, например, е доста съмнително дали могат и трябва да бъдат поставени от законодателя на по-високо ниво по важност, отколкото са правните услуги. Докато за трети тип дейности, каквито са хазарта и застрахователните услуги, направо си е шокиращо, че са успели да намерят място сред сделките, освободени от ДДС по четвърта глава от вече действащия Закон за ДДС.
Вторият момент е свързан с регистрацията по ДДС. Съгласно разпоредбите от глава девета на Закона за данъка върху добавената стойност, за адвокатите, нотариусите и частните изпълнители ще бъде в сила общата разпоредба, според която регистрацията е задължителна и доброволна. Тези два типа регистрация се отнасят за всички търговци по смисъла на Търговския закон, но в случая адвокатите, нотариусите и частните изпълнители трудно могат да бъдат вместени в рамките на това понятие, тъй като те упражняват професиите си не като свободни търговци, а по силата на специални закони.
Поне засега, изходът от деликатната ситуация е един: адвокатите, нотариусите и частните изпълнители трябва да получат някакъв статут на търговци, независимо от това дали извършват самостоятелна дейност или пък са в адвокатски сдружения, например. А случи ли се това, най-вероятно на тях ще трябва да им бъде разрешена и още една търговска екстра: да рекламират дейността, на каквато те в момента нямат право. А как ще се случи всичко това, поне засега никой не знае и не смее да попита...
А третата причина, заради която юридическата гилдия скочи срещу Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е данъчният кредит.
Според чл.68 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон лице има право да приспадне от данъчните си задължения сумата, която вече е платило под формата на ДДС при покупката на стоки и услуги по облагаема сделка. Но как ще се реализира това, когато става дума за такива специфични дейности като тези на адвокатите, нотариусите и частните изпълнители? От данъците по кои сделки те ще имат право да намалят дължимите към бюджета суми - от покупката на компютри, маси и столове, от езиковото си обучение или пък от квалификационните курсовете по европейско законодателство, организирани от Висшия адвокатски съвет? А защо пък не от сметките си за зъболекар, за транспорт или за покупка на нов костюм, след като дейността им включва всекидневно явяване в съдебна зала и почти денонощни срещи с клиенти?
Все пак трябва да се спомене, че не е задължително ДДС-налогът върху правните услуги непременно да ги направи по-скъпи и поради това по-трудно достъпни. Възможно е дори да се случи точно обратното, особено когато тези услуги се ползват от големи фирми. Досега клиентите на адвокатите, нотариусите и частните изпълнители не можеха да вписват част от платените хонорари като данъчен кредит и да приспадат тази част от дължимия данък. Занапред обаче те ще имат такова право, стига съответният адвокат, нотариус или частен изпълнител да е регистриран по ДДС. А това създава условие съответните правни услуги да станат по-желани и по-търсени.
А що се отнася до данъчните измами и прогнозираното вливане на адвокатите, нотариусите и частните съдебни изпълнители в схемите са източване на ДДС или укриването на доходи, чрез сделки с фирми фантоми, това едва ли е съществен въпрос. По простата причина, че данъчните измами са като грипа - каквато и ваксина да бъде открита, щамът (т.е.мошениците) винаги мутира и винаги разбива имунната система. Но, като се има предвид, че едно от основните правила в данъчното законодателство е да бъдат сведени до минимум данъчните привилегии - чрез разширяване на данъчната основа, сегашните нововъведения в Закона за ДДС са по-скоро в правилната посока.
Така че, ако трябва да обобщим в заключение, в момента нито един юрист не е в състояние да каже как досегашните данъчни облекчения са помогнали на българина да повярва, че адвокатите, нотариусите и частните съдебни изпълнители са най-неподкупната част от правораздавателната ни система. В същото време обаче днес всички те протестират, въпреки че с орязването на тази им привилегия те просто... са принудени да поемат полагаемата им се част от данъчното бреме. Така, както правят това всички останали.

Facebook logo
Бъдете с нас и във