Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРОЦЕДУРИТЕ ПО ОСИНОВЯВАНИЯТА НЕ БИВА ДА СЕ ОБЛЕКЧАВАТ

Илонка Райчинова е родена на 22 ноември 1963 г. в Ботевград. През 1989 г. завършва Юридическия факултет на СУ Св. Климент Охридски. Веднага след като се дипломира започва работа като началник правен отдел в Института по маркетинг. През 1995 г. става правен съветник и главен методолог по ДДС в Главна данъчна дирекция (ГДД) към Министерството на финансите. Две години по-късно е повишена в началник отдел Косвени данъци към ГДД.
През 1998 г. избира свободна професия. Тя напуска държавната работа и става адвокат, специализира се в данъчното право. Същевременно става съдружник в адвокатското дружество Райчинов, Райчинова и съдружници.
На 9 ноември 2007 г. министър-председателят Сергей Станишев я назначава за заместник-министър на правосъдието. Ресорите са й Дирекция Международни осиновявания, Търговския регистър, Дирекция Съвет по законодателство.
Владее френски, английски и руски езици.

Г-жо Райчинова, един от вашите ресори е дирекцията Международни осиновявания. Вие сте и председател на Съвета за международни осиновявания. В какво състояние заварихте дирекцията и успяхте ли вече да се запознаете обстойно с нейната дейност?
- Наистина имах нужда от време, за да се ориентирам в организацията на работа и нерешените проблеми на дирекцията. Мисля, че по отношение на международните осиновявания вече съм наясно с онова, което трябва да се направи, и онова, което трябва да се избегне.
Има един сериозен проблем, с който трудно можем да се справим - това е огромното текучество в дирекцията. Сигурно няма да повярвате, но ние правим трети пореден конкурс и няма желаещи за заемане на свободните бройки - като младши експерти и главен експерт.
Причината ниското заплащане ли е?
- Именно. А натовареността е огромна, обемът от работа не е само от международните осиновявания. Това са четири конвенции, по които ние трябва да оказваме съдействие. От 15 човека щатно разписание имаме седем заети бройки.
Няма ли някаква възможност да им се вдигнат заплатите?
- Това са част от проблемите, които в момента стоят за обсъждане пред министъра на правосъдието. За съжаление възнагражденията в министерството не са от най-добрите. Досега опитите ни да повишим заплатите не успяваха, а това е сериозна пречка в работата ни. А изискванията към експертите в дирекцията са: да са юристи, да имат стаж, да знаят езици, което е много важно, защото се работи с много централни органи в различни държави.
Материалната база също не е на ниво. В момента работим по създаване на електронни регистри. Ако щете вярвайте, но при нас все още се работи на ръка, всичко е на хартиен носител и много трудно се обработва информацията.
Защо беше сменен съставът на Съвета за международните осиновявания? Доколкото съм запозната, новият бе конституиран в края на ноември 2007 година.
- Всъщност това е изпълнение на препоръка на Инспектората към Министерския съвет, която има превантивен характер. Идеята беше всички членове на съвета да бъдат директори на дирекции от съответните ведомства, които участват в него по силата на Семейния кодекс. Това е изпълнено. И второто важно основание бе в него да не участва ръководителят на дирекция Международни осиновявания в Министерството на правосъдието.
Защо да не участва?
- Няма някаква конкретна причина. Предполагам, за да не може той да влияе по някакъв начин на решенията на съвета, въпреки че аз не знам някой някога да е констатирал подобно нещо. Но очевидно се цели тази възможност да бъде избегната.
Тоест няма някакви данни, че предишният състав на съвета е действал под нечие влияние?
- Не. Няма такава констатация, нито упрек. Единственото нещо, което може да се желае, е да се работи по-бързо. Наистина в Семейния кодекс е казано, че съветът трябва да заседава минимум два пъти в месеца. Но е факт, че това е абсолютно недостатъчно, за да бъдат решени доста забатачени проблеми и изостанали досиета на деца, както и доста стари кандидатури на осиновители.
По чия вина са изостанали, по вина на предишния съвет ли?
- Не знам дали е конкретна, или персонална вината. Има много деца за осиновяване, но голяма част от тях са с много сериозни заболявания и изискват специфични грижи. За тези деца няма кандидати. Но така или иначе по закон ние сме длъжни да разглеждаме децата по реда, по който са вписани в регистъра.
Заварихме доста необработени преписки още от 2003 година. В момента разглеждаме преписки на кандидат-осиновители от края на 2004 година. Тук срещаме друг сериозен проблем. Акредитираните организации, въпреки многото претенции от тяхна страна, не са актуализирали досиетата на кандидат-осиновителите. Сега съветът заработи на пълни обороти, правим предложения до министъра на правосъдието, но това са бройки, по които постоянно идват откази. Тоест ние хем се опитваме да засилим темпото на работа и обема на разгледаните преписки, хем после получаваме отказ от процедурата. Това означава, че акредитираната организация не е поддържала контакт със семействата, не е актуализирала досиетата си.
А защо са отказите?
- Защото семейството вече е в процедура по осиновяване на дете от друга държава или по някакви други семейни или лични причини са се отказали от осиновяването. И ние караме на празни обороти. На следващото ни заседание ще гледаме девет такива отказа и ще търсим други осиновители.
Доколкото си спомням, вие поставихте срок до 15 февруари акредитираните организации да актуализират списъците си.
- Наистина поставих специално изискване до 15 февруари да подадат актуализациите си в министерството и те постоянно идват. Но така или иначе засега проблемът стои. Отказите са налице. Много ми се иска организациите да станат по-активни и по-стриктни, за да подпомогнат процеса, а не той да се забавя по такива причини.
Съветът за международни осиновявания формулира критерии, по които да работи. Какви са те?
- Става дума за шест критерия, които ние изцяло сме съгласували с акредитираните организации. Те бяха гласувани от Съвета за международно осиновяване и много стриктно ги спазваме - детето да отговаря на изискванията да бъде вписано в регистрите; кандидат-осиновителите да имат пълно досие с всички разрешителни от техните централни органи, които трябва да дадат становище за тяхната годност, че досието е актуално; да имаме изразено желание какво дете биха искали да осиновят - здраво, на определена възраст, евентуално ако има някакви заболявания, дали са лечими, или не. И, разбира се, водещото при изпълнение на тези критерии е пълна и максимална защита на интересите на детето. Когато това е изпълнено, строго и стриктно спазваме поредността на вписаните деца и кандидат-осиновители, да няма прескачане, което евентуално би могло да доведе до съмнение, че някой работи в полза някому.
Има ли случаи, в които бихте нарушили поредността на заявленията?
- Разбира се, в съвета изрично сме ги разписали. Например, когато децата са по-големи и ако не бъдат бързо осиновени, може изобщо да отпадне възможността да им търсим семейства. Това са случаите, в които децата са със сериозни здравословни проблеми и шансът да намерим кандидат-осиновители е много малък. И когато имаме подадени изрични молби за тези дечица, никаква поредност не е в състояние да попречи това дете да намери своя дом. Изключение от правилата е и още една ситуация. Когато има братчета и сестричета, винаги ще търсим осиновяване заедно, независимо от факта, че едно от децата е с доста по-голям номер в регистъра, тъй като е вписано по-късно, защото е по-малко. Изключение ще правим и когато вече имаме осиновено дете, но неговите нови родители отново кандидатстват за осиновяване. Тогава задължително ще предложим братчето или сестричето на осиновеното вече дете.
Колко случая е разгледал съветът от края на ноември до момента?
- Към 190 молби на кандидат-осиновители, около 50 досиета на деца, за 40 от тях процедурата по осиновяване вече тече. Имаме около 1300 деца, вписани в регистъра, и тези деца чакат своите родители. За съжаление голяма част от тях са с тежки заболявания, с фамилна обремененост. И не можем да намерим осиновители за тях.
Няколко пъти вече споменавате процедурата. Не се ли обмисля някакъв вариант за нейното облекчаване или съкращаване?
- На този въпрос може да се отговори по две направления. От една страна, не можем да си позволим да пренебрегнем някоя от процедурите, защото те са подробно разписани в Семейния кодекс. Там е описано какво трябва да се случи, за да се стигне до международно осиновяване. Не бива да се забравя, че основната цел е да се намерят кандидат-осиновители в страната на произход, т.е. децата да останат в България.
Може да се работи в друга насока - да се съкратят сроковете на отделните процедури. За това се говори и в проекта за нов Семеен кодекс.
Ще ви дам пример. Дете е настанено в дом за грижи, понеже е изоставено от родителите си или е оставено там временно. Ако в рамките на шест месеца или една година - срокът още се дискутира, родителят не го потърси, това вече ще се смята за дадено съгласие детето да се впише в регистъра за национално осиновяване. Целта ни е да дадем повече тежест на интересите на децата, а не на интересите на родителите. Щом са го изоставили и не са го потърсили в този период, значи те очевидно вече не се интересуват от детето.
Тази година Министерството на правосъдието трябва да прелицензира акредитираните организации. Предвижда ли се някаква промяна в режима?
- Да. Според нас срокът за акредитация, който в момента е две години, е кратък. В проекта за нов Семеен кодекс е предвидено срокът да бъде удължен на пет години. Другият въпрос е трябва ли акредитираните организации, които са работили до този момент, да минат през пълен изпит за нов лиценз. Тук сме склонни да приемем тезата, че може би не се налага подробен изпит, какъвто би бил необходим за тези, които кандидатстват за първи път. По-добре да прегледаме дейността им за миналия период, как е извършвана тя, имат ли нарушения, нямат ли. И това да бъде критерий дали автоматично да бъде удължаван лицензът им за още пет години. Искам да кажа още, че за акредитираните организации, чийто лиценз изтече през декември, и онези, чийто лиценз изтича през април-май месец, няма да се извършва атестационна процедура до влизането в сила на новия Семеен кодекс.
Тоест кога ще се извърши прелицензирането?
- Според законодателната програма на Министерството на правосъдието Семейният кодекс трябва да бъде внесен за обсъждане в кабинета на 27 март. След това трябва да бъде гласуван и от Народното събрание. Поне до лятото няма да се извършва прелицензиране, а всички организации, които са 33 на брой, ще продължат да работят, както досега.
Какво ще стане с онези организации, чийто лиценз не бъде продължен, а те имат досиета на родители и са взели предварително аванс за услугата?
- Те са задължени в едномесечен срок да прехвърлят досиета, разноските и авансите на акредитирана организация, чиито права са потвърдени.
А ако не го направят?
- Аз не мисля, че те не биха го направили, защото нямат възможност да изпълнят договора със своите клиенти. Трябва да уточня, че отношенията кандидат-осиновител и акредитирана организация са предмет на договорни отношения. В документа е записано още ще има ли изобщо аванс, или ще се покриват само разноските на организацията по процедурата, дали ще има някакъв хонорар в разумни граници. Министерството на правосъдието би могло да ги контролира дотолкова, доколкото ще изпълнят задълженията си и ще прехвърлят досиетата на друга акредитирана организация, за да не пречат на двойката да довърши процедурата си.
Когато Министерството на правосъдието преглежда цялата дейност на организацията във връзка с прелицензирането, ще може ли да прецени дали са извършени нарушения, дали се спазва законът и т.н.?
- Разбира се. Министерството на правосъдието е контролен орган по отношение на акредитираните организации - дали се спазват срокове, процедури, дали се подават всички документи, дали се извършва дейността в интерес на децата, дали се защитават интересите на кандидат-осиновителите, но не и по отношение на това какви хонорари ще си договорят.
Да ви попитам за друг вид контрол. Когато едно дете вече бъде осиновено, кой извършва проверка как то се чувства, как се отнасят към него новите му родители? И какво става, ако семейството не изпълнява своите задължения?
- Абсолютно задължителен момент е следосиновителният контрол. Шест месеца след осиновяването Министерството на правосъдието получава т.нар следосиновителни доклади на социалните служби на съответната държава. В тези документи нещата се разглеждат многопластово - как се адаптира детето, какво е отношението му към новите родители, евентуално към други братчета или сестричета, към училището или детската градина, какво е отношението на родителите към детето, на другите братчета и сестричета към него, взимат се становища на съседи, на учителите, на здравните служби, които го обслужват. Така имаме пълен комплект от информация за психологически и здравен аспект на детето. Имали сме случаи, в които детето е споделяло с родителите си, че е било сексуално малтретирано, докато е било в детските домове у нас. Постъпва за съжаление и такава информация.
Наскоро имахме и друг случай. При нас постъпи искане за разваляне на осиновяването. Едно 16-годишно дете беше осиновено в САЩ, но така и не можа да се адаптира. То е достатъчно голямо и е заявило категорично, че иска да се върне в България, независимо от това, че отново ще бъде настанено в дом. Вече има пълно единомислие и на осиновителите, и на детето, че искат да бъде разтрогнато осиновяването. Ние стартирахме процедура по развалянето му през съда и детето ще се върне обратно.
Има ли и други подобни случаи?
- Не, за щастие този е изключение. За мен по-скоро проблемът е в това, че семейства се отказват от децата още докато тече самата процедура по осиновяване. Има много откази - някои мотивирани, други не. Иска ми се всичко да става по-бързо, но има процедури, които категорично не трябва да бъдат пренебрегвани, защото те са гаранцията, че ще бъдат защитени интересите на детето.
Разговора води Ралица Петрова

Facebook logo
Бъдете с нас и във