Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРОЦЕСУАЛНИ ГАФОВЕ ВЕЩАЯТ НОВ ПРОЦЕС В СТРАСБУРГ

Във вторник (30 септември) в Софийския градски съд продължава един от най-абсурдните процеси в най-новата история на България, който Параграф 22 взе на специален отчет (по почина на главния прокурор Никола Филчев) още през януари 2003 година. Кървавият екшън се разиграва на 2 февруари 2000 г., а извършителят е заловен на 8 септември същата година. В хода на разследването е установено, че подсъдимият е прекарал няколко часа с жертвата си насаме, но накрая е застрелял... друг човек. ПРЕДИСТОРИЯТАСпоред обвинителния акт по делото, до юли 1999 г. Стоян Димитров е работил като шофьор в Мултигруп АД. Възнаграждението, което получавал обаче, не го задоволявало и той напуснал. В продължение на няколко месеца не успял да си намери работа и се наложило да влезе в съмнителни бизнесоперации с доста хора, от които излязъл... длъжник. В началото на 2000 г. един от ортаците му - Веселин Мешев (Баба Меца), го натиснал да връща дълговете си. След близо едномесечно усукване Димитров най-накрая се решил и поканил Веселин Мешев в жилището си, за да се разберат какво ще правят по-нататък. Срещата била определена за 9.30 ч. на 2 февруари. В уречения ден и час Мешев паркирал колата си пред дома на Димитров и пазарлъкът тръгнал. След неколкочасови безплодни разправии Димитров извадил бутилка уиски и предложил да повика и Николай Влахов (Мексиканеца), тъй като отдавна не го бил виждал (именно Мексиканеца е човекът, свързал Димитров с кредитора му). Мешев се съгласил, тъй като не съзрял нищо опасно в идеята. След пристигането на Мексиканеца (около 14.00 ч.) Димитров щедро напълнил чашите и заявил, че отива да купи кока-кола от близкия магазин. Като се върнал обаче, в едната си ръка държал стъклена бутилка, а в другата... зареден револвер Застава, 38-и калибър. Още с влизането си в стаята Димитров ударил шишето в пода и докато двамата се чудели какво става, той прострелял Влахов, който паднал ранен заедно със стола си на земята. После заповядал на Мешев да завърже ранения за стола му с предварително приготвени въжета. Когато искането му било изпълнено, Димитров наредил на Мешев да седне на стола си и му помогнал... да се самозавърже. След като обезопасил враговете, Стоян казал на Мешев да не се притеснява за живота си. Малко след това - пише по-нататък в обвинителния акт по делото - обвиняемият се обърнал и стрелял в него (в Мексиканеца - бел.ред.), като преди това му заявил, че ще остави кръвта му да изтича бавно. Пострадалият се свлякъл на пода. Обвиняемият (б.ред. - Стоян) продължил да говори колко му бил симпатичен свидетелят (Веселин Мешев - бел.ред.) и дори му развързал ръцете. Последният се възползвал от това затишие и предложил да сипе уиски, като се преместил по-далеч. В същото време пострадалият издал някакви хъркащи звуци, които накарали обвиняемия да стане от мястото си и да стреля от упор в главата му, а след това продължил темата за сродството, побратимяването и мъжките отношения. Свидетелят Мешев изпълнявал всичко, което му се заповядало, като се опитвал да влезе в тона на обвиняемия. По едно време започнал разговор и за оръжието и успял да махне оставащите два патрона (от барабана на револвера - бел.ред.). А после, под предлог че трябва да се освободят от оръжието на престъплението, накарал обвиняемия Димитров да го увие във вестник и да му го даде..., продължава обвинителният акт. После (според прокурора по делото) двамата излезли от къщата на Димитров. Издебвайки сгоден момент, Мешев халосал килъра с револвера по главата и побягнал, крещейки с пълно гърло Убиец!. Дежурният екип на СДВР пристигнал на местопрестъплението в 15.15 ч., но Стоян Димитров изчезнал безследно. Седем месеца по-късно, на 8 септември 2000 г., той е заловен в района на Сточна гара от служители в сектор Издирване на СДВР. В ръката си Димитров стискал граната, която с едно движение е могъл да взриви. На 11 септември 2000 г. Димитров е привлечен като обвиняем по делото за убийството на Николай Влахов (Мексиканеца) и му е наложена постоянна мярка за неотклонение задържане под стража, която никой и за нищо на света не иска да промени в по-лека. ДРУГАТА ИСТИНАМалко странно звучи, но следователят, прокурорът и съдебният състав по случая Димитров този път не случиха с обвиняем и подсъдим. Друг, ако беше на мястото на Димитров, отдавна да е сключил някакво споразумение, да си е признал и да се е отървал с една петилетка за непредумишлено убийство в състояние на силен афект и тежко алкохолно опиянение. Даже в името на поносимата присъда и жълта книжка от Четвърти километър да си е изкарал.Стоян Димитров обаче си е навил на пръста, че е невинен и... до средата на 2002 г. затрупа компетентните органи и държавни институции с жалби и протести (общо над 200 на брой). Не стига това, ами на 18 август 2002 г. праща жалба дори на сина на либийския държавен глава Муамар Кадафи (в качеството му на председател на фондация Кадафи). Г-н Председател, моля за правна помощ (адвокат), който да наблюдава справедливостта на съдебния процес срещу мен, насрочен на 17 септември 2002 година. В досъдебното производство беше извършена гавра със закона и Европейската конвенция за правата на човека и ми беше ограничено правото на защита още от самото начало. Също грубо беше нарушена и презумпцията за невинност, което води до констатацията за несправедливост на по-нататъшните съдебни действия....Най-вероятно въпросната жалба изобщо не е стигнала до Кадафи-младши, защото отговор няма. За сметка на това писанията на Стоян Димитров пробиват (в края на миналото лято) в Международния съд за правата на човека в Страсбург и той е ощастливен с... обещание, че случаят му непременно ще бъде разгледан. Независимо от това дали след време Върховният касационен съд (на трета инстанция) ще го прати зад решетките, или ще го пусне на свобода поради недоказаност на обвиненията. Версията на Стоян Димитров за касапницата на 2 февруари 2000 г. звучи така: Мексиканеца е гръмнат от Баба Меца, който искал да го натопи заради невърнатия дълг. Чувството си за недосегаемост Мешев изградил като човек на бившата ВИС, който има сериозни връзки в съдебната система (в това число и роднински). На пръв поглед тази хипотеза е също толкова абсурдна, колкото и тезата на обвинението. По простата причина, че Димитров и Мешев са имали достатъчно време (поне два-три часа) да се изпозастрелят на четири очи по няколко пъти, а не да си мерят хладнокръвието върху трето лице и бакиите им да стигнат чак до съд.От материалите, с които Параграф 22 разполага, обаче лъха на толкова нагласена работа, че... чак не е за вярване: - по делото не е провеждан следствен експеримент, който е задължителен, когато показанията на обвиняемия и на единствения свидетел се разминават от земята до небето;- не са разпитани служителите от Регионалното звено за борба с организираната престъпност в СДВР, запознати с жалбите на Димитров за рекет от страна на Мешев и Влахов;- на Димитров му е отказано копие от материалите по делото;- отказано му е издаване на удостоверения по чл.104 от НПК за въвеждането му и като защитник по делото;- в дома му е правен обиск от следователя по делото, на който не са присъствали поемни лица. След обиска следователят си тръгнал с два плика с документи и торба с вещи, без да състави протокол за изземане на улики или доказателства;- Димитров твърди, че е купил граната от софийския битпазар, но никой не е направил опит да провери дали не лъже. ПРОЦЕСУАЛНИ МИСТЕРИИСпоред протокола за обиск, съставен при задържането на Стоян Димитров на 8 септември 2000 г., у него е открита ръчна граната тип РГД - 6. Същото нещо се казва и в опис-протокола, с който няколко дни по-късно делото е предадено (и прието, естествено) на производство в Столичната следствена служба. Чудно по какви причини на 5 юни 2001 г. експертите от Дирекция Оперативна и техническа информация на МВР (ДОТИ) подписват протокол, в който най-детайлно е описано следното:Обстоятелства по делото: иззето (доказателство - бел. ред.) по следствено дело за извършено престъпление по чл.115 от НК на 2 февруари 2000 г. в гр. София, ул. Днепър 7. Обвиняем по делото е Стоян Аспарухов Димитров.Обекти на експертизата: един брой метално цилиндрично тяло с излизащи от него метална тръбичка с халка.Изследване: при визуалния оглед на обекта бе констатирано, че той представлява яйцевидно метално тяло, боядисано в зелен цвят. В металното тяло е завита запалка за ръчна граната УЗРГМ с предпазен шплент с халка и спускателен лост.Върху цилиндричната част на металното тяло с черна на цвят боя е нанесена следната маркировка:- РГД - 5 - съкратено наименование на гранатата;- цифрите 22-12-83, които означават следното: 22 - шифър на завода-производител;12 - номер на гранатата;- 83 - годината на производство...Резултатите от тези изследвания дават основание да се направи изводът, че предоставеният обект за изследване представлява ръчна осколочна граната РГД - 5... ... Ръчната настъпателна граната от типа РГД - 5 е предназначена за поразяване на живата сила на противника при нападение и е на въоръжение в МО и МВР. Радиусът на разпръскване на поразяващите осколки (парчета от стоманения корпус на гранатата - бел. ред.) е 20-25 метра.Край на цитата, но не и на учудването, защо ръчната граната РГД - 6 (открита според полицейските протоколи у Стоян Димитров) се е трансформирала в РГД - 5. Едното предположение е, че става дума за някакво досадно недовиждане от страна на полицаите, заловили Димитров. То обаче е доста нелогично, защото доказателството е преседяло при следователя чак до 4 юни 2001 г., когато е изпратено за експертиза. И е някак абсурдно в продължение на седем месеца въпросният следовател да не прочете какво пише върху гранатата и да не нанесе съответните поправки. Включително и в описа, по който е приел делото за разследване.Колкото до другата хипотеза - тя също изглежда доста... странно: вещественото доказателство е подменено, защото РГД - 5 е нападателна граната и е доста по-смъртоносна от отбранителната си посестрима. А това е една добра възможност Димитров да остане зад решетките толкова дълго, колкото трябва. Всичко опити на Параграф 22 обаче да открие какво точно представлява ръчната граната РГД - 6, съществува ли изобщо такова нещо и кой го произвежда останаха безуспешни. В нито един от 25-те руски оръжейни сайта не се споменава и дума за ръчна граната от типа РГД - 6.За сметка на това стана ясно нещо друго, което Параграф 22 успя да документира. В протокола от първия разпит на Димитров пише, че той е започнал в 8.10 ч. на 11 септември 2000 г. (тоест - три дни след задържането му) в кабинета на следователя от Столичната следствена служба. Четивото е кратко и съдържателно: Запознат съм с правата си на обвиняем. Запознах се и с предявеното ми обвинение. Признавам се за виновен. Обяснения ще дам на по-късен етап от предварителното производство. Следват подписите на обвиняемия, на неговия адвокат и на следователя по делото. Хубаво, стига да е вярно.На Димитров са му повдигнати две обвинения, а той се признава за виновен само по едното. После - под нито един подпис няма задължителните в случая две имена (лично и фамилно) на участниците в разпита. Липсва и часът, когато процесуално-следственото действие е приключило. А за капак - Димитров се закле пред Параграф 22, че този протокол не е истински, а подписът му е фалшифициран. Той никога не се бил признавал за виновен, а освен това на 11 септември 2000 г. изобщо не бил напускал килията си в следствения арест.Повече от седем месеца бяха нужни, за да можем да публикуваме без угризения доказателството, че той е... прав. Става дума за една справка, писана през пролетта на 2001 г. от Пламен Пачев, който е директор на Главно управление на местата за лишаване от свобода към Министерството на правосъдието, докато СДС сдаде властта. В нея черно на бяло пише, че Стоян Димитров е изведен от килията си за разпит за първи път на 12 септември 2000 г. в 10.20 часа. Този път протоколът за разпит е направен съгласно изискванията на Наказателнопроцесуалния кодекс: пише си в колко часа е започнал и в колко е приключил, а Димитров е положил подписа си и той е различен от подписа в протокола от 11 септември. И още една отлика - този път се уточнява, че не става дума за адвокат, а за служебен защитник. Разликата е деликатна, но съществена: адвокат има тогава, когато човек сам си осигури защитата. В другия случай това е задължение на следствието.Предварителните нагласи са, че във вторник (30 септември) Стоян Димитров най-после ще чуе осъдителната си присъда. Най-вероятно тя няма да бъде потвърдена на втора инстанция от Софийския апелативен съд, защото делото ще бъде върнато за доразследване. Какво ще се случи по-нататък също не е трудно да бъде прогнозирано. Рулетката ще се върти, докато делото стигне до последния етаж - Върховния касационен съд. Какво ще решат висшите магистрати е трудно да се каже. Сигурното засега е само едно: независимо от това дали Димитров ще бъде осъден или оправдан, държавата заминава на съд в Страсбург. Където със сигурност ще загуби делото...

Facebook logo
Бъдете с нас и във