Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Проф. д-р Емилия Къндева: ПРАВОТО Е ЧАСТ ОТ КУЛТУРАТА НА ЕДИН НАРОД

Проф. д-р Емилия Къндева преподава в Института за правни науки при БАН и в Бургаския свободен университет. Тя създава и прокарва пътя на специалността Публична администрация като наука и като университетска програма. Директор е на първата магистърска програма по тази специалност в страната, която се преподава в Нов български университет. Тя е основател и директор на Центъра по администрация към Министерския съвет при първото правителството на СДС.Проф. Къндева е консултант на много международни програми по държавна администрация. През 1996 г. ООН я изпраща в Руанда по проект за възстановяване на държавната администрация. Автор е на девет книги и на над 70 научни публикации в областта на административното право. Двете й дъщери Ивона и Мартина живеят в Щатите, но със сигурност ще се върнат един ден в България. Съпругът й д-р Николай Спиридонов е дългогодишен хирург уролог. Проф. Къндева, какво е нивото на административното право в България в сравнение с Европа и света?- България има много богати традиции в развитието на правната система. Особено удоволствие и гордост е за мен, когато преподавам в чужбина, да подчертавам високите постижения на административното ни право. Това е правото на функционирането на държавния апарат, на осъществяването на държавната политика, на всекидневието на хората - актът за раждане, документите за самоличност, образованието, разрешенията за строеж, дейността на поземлените комисии, получаването и отнемането на лицензии, конкурсите за приватизация, концесиите и обществените поръчки. Вие сте основателка на научната специалност Публична администрация у нас. Какво представлява тя?- На практика това е механизмът за реализиране на държавната политика. Публичната администрация като наука и университетска специалност се създаде след 1991 г., когато започнахме с магистърска програма в Нов български университет. Интересът е голям, младите хора имат желание да се посветят на нещо ново, а и необходимостта от компетентни административни кадри е голяма. Важна стъпка в процесите на европейската интеграция е подготвянето на държавната администрация за т.нар. Европейско административно пространство.С еднаква скорост ли се движат вашата специалност и промените в страната?- Да, и затова има причини. Не забравяйте, че сме с богати традиции. Още през 1903 г. у нас е приет Закон за чиновниците в гражданското ведомство, а Законът за държавните служители от 1922 г. и досега е образец на модерно административно законодателство. През 1912 г. в България е създаден Върховен административен съд - демократичен инструмент за спазване на законността в администрацията и защита на правата на гражданите, какъвто няма в много от европейските страни и досега. Според мен фактическата административна реформа у нас започна още с приемането на конституцията през 1991 г., в която се прие общата клауза за обжалваемост на административните актове.Голям ли е интересът към правото в нашите университети?- В момента сме в кандидатстудентска кампания. Щастлива съм, че интересът към правото и особено към публичната администрация е много голям. За едно място в Юридическия факултет на Бургаския свободен университет се състезават 2.6 души. Броят на желаещите да учат задочно също е голям, което означава, че се чувства все повече необходимостта от този вид образование. На какво държите най-много да научите вашите студенти?- На професионализъм, морал и култура. Всяка държава, демокрация, ефективна администрация се осланят на високия професионализъм на хората, които работят за нея. Правото е високоморална професия. То е мощен инструмент за постигане на промени, за развитие и направляване на процеси. Това поражда и голяма отговорност на хората, които го практикуват. Вярата на човек, че може да промени съдбата с правото, е едно от най-впечатляващите постижения на човешката цивилизация. Правото е част от културата на един народ и забележителна културна придобивка.Имат ли самочувствие българските юристи, че могат да променят нещата в държавата?- Разбира се. Те участват в подготовката на законопроекти, прилагат законите на практика. Изпълнена съм с уважение към върховните административни съдии, защото познавам отблизо тяхната работа. Дейността на съда обогатява самото право. Сега Върховният административен съд се произнася с тълкувателни решения по противоречива или неправилна съдебна практика и те са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, и за органите на местното самоуправление. Аз се явявам по дела пред Върховния административен съд, което е необходимо за учения и преподавателя. Обикновено поемам по едно дело годишно. Подбирам сложни, трудни административни дела. Често се обръщат към мен и за правни становища и консултации. Случаят със Съвета за електронни медии беше интересен и се радвам, че допринесох за законосъобразното решаване на спора относно легитимността на актовете на СЕМ. Към какво се ориентират завършващите юристи - предимно парите ли ги блазнят?- Където и да работи един юрист, той е изключително полезен. Дали ще стане адвокат, консултант или друго, правната му подготовка работи както за неговия работодател, така и за обществената среда. Едно от условията за присъединяването ни към ЕС, записано във всички документи, е изискването за правно обучение на служителите в държавната и общинската администрация.Напоследък се заговори за етични кодекси на отделните професии в държавната администрация?- Въпросът за морала и етиката на държавните служители е много важен. За етика обикновено започва да се говори, когато тя липсва. В ценностната система на държавния служител влизат етични правила на неговата тясна професия, етични правила на администрацията на държавната служба, произтичащи от особеностите на тази институция. Етичният кодекс може да бъде акт, съдържащ определени норми, или обикновено изброяване на препоръки към поведението на държавните служители. Неправилно напоследък се говори за приемане на нормативни актове - етични кодекси. Законите съдържат много норми, които са етични по съдържание, но веднъж влезли като текстове на закона, те се превръщат в законови. Така те престават да бъдат етични или морални правила за поведение. Етичният кодекс съдържа отправни принципи и правила. В много страни етичен кодекс или кодекс за поведението на държавните служители съществува на две нива: на ниво - цялата държавна администрация, общ, и на ниво - отделно учреждение или професия, специфичен. С какво толкова впечатлихте американския учен и писател проф. Рендъл Бейкър, та посвети голяма част от книгата си Лято на Балканите - смях и сълзи след комунизма на вас като двигател на демократичните промени в публичната администрация в България?- Това е една хубава история. С нея започва и неговата книга. На един старинен каменен мост в град Бад в Англия той стои до участничка в конференцията, посветена на публичната администрация, и тя с неразпознаваем акцент, но на добър английски казва: И у нас има такива мостове! А той пита: И къде е това? Така се запознахме с проф. Бейкър. Страхотен специалист и огромен ентусиаст. Това беше през 1990 г. и тогава споделих с него колко е нужно да се създаде специалността Публична администрация у нас. Подготвихме проект, с който той кандидатства в комисията за образование Фулбрайт, след това две години посвети на създаването на програми по публична администрация в България. Книгата, която издаде, беше приета с огромен интерес. Тя е политически и административен пътепис с интелигентен хумор и популярен език.Вие сте инициатор и за подписването на първия договор за академичен обмен между американски университети и българското Министерство на образованието и Софийския университет. Още ли продължава това сътрудничество?- Началото беше поставено през 1984 г., когато специализирах и преподавах в Южноилинойския университет в Карбондейл, САЩ. В контактите ми с колегите и университетското ръководство назря идеята за академично сътрудничество. Оттогава започна редовен обмен на млади учени от различни университетски специалности в рамките на подписаната спогодба. Традицията стана толкова силна, че в момента там има цяло българско селище - около 40-50 души. Вече има и българи, които са на постоянна работа в университета.И двете ви дъщери в момента са в Щатите. Добре ли се чувстват там?- Искат да се върнат и да работят тук. Малката току-що завърши и сега кара стажа си там. Голямата е омъжена за американец. И двете са в Атланта, Джорджия. Малката е счетоводител, което отвъд океана е специалност с главна буква. Истината обаче е, че не се чувстват уютно там, въпреки доброто материално положение. Нашата фамилия се държи един за друг, на каквото и разстояние да се намираме. Разбрали сме, че е хубаво да чувстваш подкрепата на близките си. Благословена съм със семейство, деца и приятели. Наскоро излязоха две ваши книги Правен режим на държавната служба в съавторство и Записки по административно правосъдие, която е много търсена. Върху какво работите в момента?- Винаги има какво още да свърша. В момента работя върху обширен труд, който е голямо професионално предизвикателство за мен - административно правораздаване. Нашето правосъдие се превърна в мощен гарант за спазването на законноста в държавата и защита на интересите и правата на гражданите. Има добри закони и недотам добри, съществува богата практика, но и много неуредени въпроси и противоречиви нормативни разпоредби. Трябва да се създаде административнопроцесуален кодекс. Необходимо е да излезе научен труд, който да обхване всичко това. Нагърбила съм се с тежка, но много приятна задача и не можете да си представите какво творческо удовлетворение ми носи.Упоритостта ли е най-голямото ви качество?- Аз съм ведър и усмихнат човек, и не само външно. Мисля и възприемам по този начин и хората около себе си. Освен това съм дейна, не мога да си представя, че съм постигнала нещо, че това е върхът и с него ще приключа. Зодия Лъв съм и живея със самочувствието на силен човек.

Facebook logo
Бъдете с нас и във