Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ НЯМА ОТ КАКВО ДА СЕ ПРИТЕСНЯВАТ

Антон СТАНКОВ, министър на правосъдиетоВъвеждането на единен фирмен номер ще отпуши процедурите със създаването на търговския регистърАнтон Станков е роден на 17 февруари 1966 г. в гр. Ямбол. През 1988 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски и изкарва двегодишен стаж в Софийския градски съд. През 1991 г. е назначен за младши съдия в Шуменски окръжен съд, а през 1992 г. става съдия в Шуменския районен съд. От 1994 г. до 1997 г. работи в Софийския районен съд, до 1999 г. е член-съдия в Софийски градски съд, а в периода 1999-2001 г. вече е председател на Наказателната колегия на Софийски градски съд. След победата на НДСВ на парламентарните избори през 2001 г. Антон Станков става министър на правосъдието и председателстващ Висшия съдебен съвет (без право на глас). От февруари 2003 г. оглавява правителствената Комисия за координация на работата по противодействие на корупцията. Г-н министър, смятате ли, че след последните изменения на Закона за съдебната власт, приети от Народното събрание на второ четене на 25 март вече можете да дишатепо-спокойно?- Ще припомня, че всички идеи, които най-сетне вече можем да приложим на практика, много трудно си пробиха път. Първият вариант на Закона за съдебната власт (ЗСВ) беше посечен от Конституционния съд (на 30 юли 2002 г. Народното събрание прие на второ четене над сто поправки в ЗСВ, но през декември Конституционният съд отмени почти половината от тях - бел. ред.). Още по-трудно бе постигнат консенсусът между парламентарните сили, чиито лидери едва през април 2003 г. изпушиха лулата на мира и гарантираха с подписите си промените в конституцията. Иска ми се да припомня и работата на Временната парламентарна комисия за изменение на основния закон в частта му за съдебната власт, както и ултимативното послание на г-н Гюнтер Ферхойген за по-нататъшния ход на реформата, отправено преди двайсетина дни. Зад гърба ни останаха и десетки тежки срещи с магистратите, когато промените в конституцията вече бяха факт, но нямахме закон, с който да ги въведем в действие... Защо? Нали разпоредбите на конституция могат да бъдат прилагани и пряко?- Вижте, конституцията е нормативен акт, в който не всичко е описано толкова детайлно, че да няма нужда от отделни закони. Например въвеждането на понятието административен ръководител в съдебната власт повдигна толкова много практически въпроси, че ако не бяхме обсъдили тези неща предварително с агистратите, никога нямаше да стигнем до верните решения. Така че с чиста съвест вече мога да кажа, че последните изменения на Закона за съдебната власт си заслужаваха усилията. С тяхното приемане една част от реалните реформи в съдебната система вече са реализирани на нормативно ниво. Остава да бъдатизпълнени и фактически - т. е. купищата хартии и книжа да бъдат претворени в бързо и ефективно правораздаване. Г-н Станков, на хоризонта се зададе не изборна вълна, а... цунами: съгласно промените в конституцията и в Закона за съдебната власт трябва да бъдат назначени нови шефове в съда, следствието и прокуратурата. За никого не е тайна, че доста от магистратите се притесняват да не бъдат изхвърлени от играта завинаги. Имате ли вече представа колко ръководители общо ще минат през цедката и за колко време ще се случи това?- Първо по въпроса за притесненията. Има два елемента, които трябва да внесат успокоение и в обществеността, и у магистратите: парламентът реши, че работата на Висшия съдебен съвет ще бъде публична и прозрачна занапред. Тоест - има много по-сериозни гаранции за това, че няма да бъдат вземани решения на тъмно. Второ -Законът за съдебната власт и конституцията гарантират, че добрите професионалисти щевървят напред и нагоре в системата. Така че всички колеги, които са утвърдили имената си в професията и притежават необходимите качества, не бива да се страхуват от бъдещите промени. Що се отнася до броя на административните ръководители в съдебната система, които предстои да минат през избори, те са около осемстотин. Трудно ми е в момента да кажа колко време ще отнеме процедурата, но смятам, че ако ВСС създаде необходимата организация, всичко може да приключи за не повече от 45 дни. Не са ли малко?- На мен пък ми се виждат много. Преди малко споменахте името на еврокомисаря Гюнтер Ферхойген. Имате ли представа защо той подложи на остра критика хода на съдебната реформа, въпреки че досега не сте получавали двойки и тройки за работата си?- Хайде да бъдем коректни към г-н Ферхойген и да прочетем внимателно какво каза той... Какво каза?- Точните му думи са: Ако съдебната реформа се забави, това ще бъде проблем както за България, така и за Румъния.... Тоест - нищо по-различно или обезсърчаващо от онова, което у нас отдавна не е тайна за никого. Едва ли е необходимо да припомням, че ние като правителство сме си поставили задача да приключим преговорите с този състав на Европейската комисия и през 2007 г. да сме пълноправен член на ЕС. Нима някой смята, че ако не изпълним задълженията си в сроковете, които никой друг не ни е налагал, ще ни приемат в Евросъюза просто така, защото сме им симпатични? - До момента партньорството на с ЕС и с Европейската комисия е много добро. Освен това хората оценяват нашите усилия и постигнатите резултати, като в същото време не ни спестяват истината за пропуските или забавянето. Всъщност посланието на г-н Ферхойген е, че затварянето на преговорната глава Правосъдие и вътрешни работи не е краят на съдебната реформа, а нейното същинско начало. Българските бизнесмени продължават да недоволстват от работата на съдебната система, като най-острите им критики са свързани с мудността при решаването на делата. Имате ли вече идея с какво ще им запушите устите в най-близко бъдеще?- В рамките на шегата, оценките за работата на съдебната система винаги са различни и зависят от това, дали човек е ищец или ответник по дадено дело. Партнирането с бизнеса е много важно и затова днес на дневен ред вече е реформата в търговското право и начините за решаване на големия проблем - ускоряване на процедурите по несъстоятелност. Става дума за съкращаване на някои срокове, за прецизиране на системата за връчване на призовки и съобщения, и т. н. Предстои въвеждането на електронните регистри, които ще гарантират бързина в работата на съдебната система, еднакъв и лесен достъп до информация, както и светкавичен отговор на въпроса: С кого се договарям аз? Всъщност, не само българските предприемачи, но и бизнесът от Европейския съюз живо се интересува от тази част на реформите. Ето защо ние сме длъжни по-бързо да ги реализираме. Една от най-спорните стъпки в тази посока е изваждането на търговския регистър от съда и неговото приватизиране. Смятате ли, че евентуалните му бъдещи собственици ще успеят да се справят така, че... дори конкурентите им, ако развиват и друг бизнес, да не пострадат? - Виждал съм отлично работещи модели на такъв тип търговски регистър и затова смятам, че всичко е въпрос на концепция и възможности. Но нека най-напред да направим единния регистър, а после да мислим дали той да остане в съдебната система, или да бъде поверен в ръцете на частници. В момента положението е тежко, защото всеки окръжен съд има собствен регистър на търговците, а това затруднява изключително много обмена на информация и създава големи проблеми при воденето на дела. Другият проблем е, че в момента всяка фирма има по четири-пет номера - за БУЛСТАТ, за данъчните, за НОИ и т. н. Според мен въвеждането на единния фирмен номер ще опрости и отпуши процедурите. Може, разбира се, да се мисли и за приватизиране на тази дейност, но в момента не точно там е заровен ключът за решаване на проблемите. Създаването на единния регистър е важно, защото той ще повлече след себе си и необходимите промени на законодателно ниво, примерно - изработване на нов Търговскизакон и нов Гражданскопроцесуален кодекс. Единният регистър означава още задължително създаване и на електронен регистър, а това изисква огромен труд. Става дума за над 1.2 милиона фирмени дела, доста голяма част от които продължават да са на хартиен носител. Цялата тази работа, ако не ме лъже паметта, в Австрия е глътнала около... 17 години. Вярно - колегите са работили със значително по-стари технологии, но все пак този процес си остава дълъг и ще отнеме много сили и време. Хубавото е, че ние няма да откриваме колелото и топлата вода, нито пък тепърва ще търсим отговори на куп технологични въпроси. Знаем как и какво трябва да стане и то ще стане. Финансирането на този етап от реформата също е осигурено, защото в момента работим по проект на ФАР на стойност 10 млн. евро. Това не са никак малко пари, но по-хубавото е, че ние знаем за какво ще ги изхарчим. Честно казано, очакваме Законът за кадастъра и за имотния регистър най-после да бъде приет окончателно, защото на 9 април се навършва една година, откакто депутатите го гласуваха на първо четене. Именно в този нормативен акт е предвидено и създаването на информационната агенция към Министерството на правосъдието.Като стана дума за пари, смятате ли, че съдебната система ще изкара до края на годината без притеснения?- Мисля, че бюджетът на съдебната власт за 2004 г. не би трябвало да притеснява никого. В същото време обаче е крайно време магистратите да се научат мъдро да харчат парите си. Освен това съдебната система не може да си позволява лукса да поддържа сегашното равенство в статута, без да има равенство в натоварването. Тоест - третата власт трябва така да разпределя средствата си, че там, където има сериозно натоварване, да се осигурява и по-добро заплащане. Защото не е тайна, че в момента има райони, където щатовете са необосновано големи и част от хората получават заплати, без да вършат почти никаква работа. Абсурдно е съдебната власт да иска непрекъснато механично увеличаване на средствата от бюджета, но да не преследва ефективното им изразходване. В Европейския съюз има формула, по която се оценява ефективността на всяко съдебно място и на всяко съдебно звено...Смятате ли, че тази формула може да бъде приложена и в България?- Не, защото българската съдебна система продължава да е конструирана по уникален начин.Какво имате предвид?- В САЩ например имат един много хубав израз: доларова логика. Това означава, чесъществуването на определено работно място в определен регион зависи от ползата, която държавата има от него. У нас обаче определено не се мисли по този начин. Ние лесно разширяваме щатовете, после трудно ги поддържаме, но още по-трудно ги съкращаваме. В момента се мъчим и върху този проблем - какви промени можем да извършим в тази посока?

Facebook logo
Бъдете с нас и във