Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРОКУРАТУРАТА И СЪДЪТ СИ ОБЯВИХА ВОЙНА

Каквото и да се каже за телевизионния гастрол на главния прокурор в ефира на Всяка неделя (на 19 януари), все ще е малко. Според съратниците и приятелите му той се е представил блестящо и за пореден път е разбил враговете си. С много добре премерени приказки и брилянтен Езопов език (тип Думам ти дъще, сещай се снахо) Никола Филчев е показал на враговете си, че няма да се предаде без бой и войната за надмощие в съдебната система тепърва започва. Точно противоположното мнение изказаха враговете му начело с поета скандалджия Едвин Сугарев. Според тях Филчев съвършено умишлено избягал от директните отговори на редица пиперливи въпроси, подминал брутално дебата на деня и съвсем йезуитски предложил непостижимото - той ще се подложи на каквито трябва медицински изследвания, но само в компанията на правителството и ръководството на парламента.Днес, седмица по-късно, когато страстите около телевизионната проява на главния прокурор вече поутихнаха, спокойно можем да кажем, че Филчев за пореден път ритна кошера. И това си пролича още на следващия ден сутринта (понеделник, 20 януари), когато един от новоизпечените съперници на Филчев - председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров, и шефът на Висшия адвокатски съвет Траян Марковски си организираха светкавична сгледа. Формално срещата беше организирана по повод двайсетината предложения на ВКС за промяна на Наказателнопроцесуалния кодекс, направени седмица и половина по-рано. Сред тях беше и намерението на върховните съдии в НПК да се запише, че адвокат, който нарочно протака едно дело в съдебна фаза, подлежи на глоба в размер на 500 лева. За по-авторитетно Иван Григоров беше довел на срещата и заместника си Румен Ненков, а Траян Марковски - най-тежката си артилерия: Даниела Доковска и Георги Гатев. Какво всъщност беше скрито зад фасадата на чисто професионалния дебат - стана ясно на брифинга след мероприятието. Почти в един глас и двете страни заявиха, че правораздаването у нас е мудно заради следствието и прокуратурата. Според върховните съдии и адвокатите, именно в досъдебната фаза на наказателното производство са най-големите батаци, а прокуратурата връща делата за доразследване както и когато си пожелае. Още във вторник (21 януари) главният прокурор изпълни едно от обещанията си, дадени в неделния ефир на БНТ - да сервира на обществеността доказателства по темата Заради кого точно 200-те най-големи икономически престъпници в България не могат да бъдат осъдени. Едновременно в няколко добре подбрани всекидневника бе получена обемиста справка от Върховна касационна прокуратура за движението на т. нар. дела, взети на специален отчет от главния прокурор. От светкавичните публикации стана ясно, че въпросната справка е пратена във Висшия съдебен съвет още преди месец, но кой знае защо е била включена едва в дневния ред на заседанието в сряда (22 януари). Съдържанието на справката е до болка познато на широката публика и едва ли има смисъл да преповтаряме отдавна омръзнали ни имена. В случая по-важно е друго - краткият анализ, придружаващ списъка с банките и фараоните. Според този текст съдът е единственият виновник за бавното правораздаване у нас. Следствието и прокуратурата криво-ляво са си свършили работата и делата са внесени с обвинителни актове в съда. Той обаче (тоест - хората на Григоров) категорично не щял да съди престъпниците. Изненадата от неочаквания ход на прокуратурата беше толкова голяма, че в една от медиите, удостоени с високата чест да получат въпросната справка, объркаха конците. И под портрета на Иван Григоров беше лепнат текстът: Ася Грънчарова, шеф на кабинета на председателя на Върховния касационен съд. Предвкусвайки какво ще се случи на заседанието на Висшия съдебен съвет, главният прокурор нанесе още един лекичък удар под пояса на противника - в сряда (22 януари) той посети сбирката на кадровиците на Темида. И типично в негов стил отказа да дава каквито и да било обяснения. Нито на тема Какво е искал да каже в студиото на Всяка неделя с думите..., нито защо въпросният списък със забатачени банкови и фараонски дела се появява по никое време.Съвсем по соломоновски Висшият съдебен съвет отказа да се занимава с въпросната справка, връчи я на Антон Станков и го натовари със задачата инспекторатът в Министерството на правосъдието да провери за какво става дума във всеки конкретен случай.Всъщност горчивата истина за мудното правораздаване е някъде по средата и тя може да бъде обобщена с крилата фраза на Алеко-Константиновия бай Ганю: Всички са маскари. Ситуацията обаче се усложнява от още един детайл, за който никой не иска да се говори много-много. Става дума за практиката всеки от участниците в правораздавателния водевил да вади на показ единствено онзи отрязък от истината, който е в състояние да унижи по някакъв начин опонента. Говорейки при това в трето лице, множествено число - ония. Независимо дали става дума за магистрати от прокуратурата, съда или следствието. Примерите са много, но ще се задоволим само с два-три. Те също до известна степен са познати на широката публика. Затова просто ще опитаме да хвърлим малко повечко светлина върху тях.В спомената справка на Върховна касационна прокуратура в графата Висящи дела пред първоинстанционните съдилища под номер 5 е поставено дело N1487 от 2001 г. по описа на Софийския градски съд за източването на Кристалбанк. Подсъдими по това дело са Атанас Глухов, Юри Стайков, Боянка Гиздашка, Илияна Гиздашка, Иван Китов. Защо в прокурорската справка (или вестникарската й интерпретация) пише, че от маданския трезор са източени 3 млрд. долара, а Илияна Гиздашка се е преродила в някакъв си Гиздански, е отделен и несъществен въпрос. По-важното е, че никой нищо не казва за мистериозното изпаряване на други двама обвиняеми и подсъдими по това дело - печалноизвестния шуменец Гриша Топалов (Шогун) и ексдепутата от Българския бизнесблок Дончо Димитров (Провадиеца). Оказа се обаче, че нищо мистериозно няма. Делото е изпратено в Софийската градска прокуратура с мнение за съд на обвиняемите в края на 2000 година. Малко след това нечия палава ръка отделя материалите за Гриша Топалов и ги изпраща в Шуменската окръжна прокуратура. В резултат на това Шогуна е осъден в родния си град (където през годините е раздал не малко пари за какво ли не) на няколко години затвор условно и 700-800 лв. глоба. Колкото до Дончо Провадиеца - първоначално неговите материали бяха изпратени във Варненската окръжна прокуратура, а по-късно засилени във Велико Търново... Друг случай, който не е включен в прокурорската справка, е източването на Банка за земеделски кредит. Образуваните дела са най-малко три, но нито едно от тях не е взето на специален отчет от главния прокурор. По какви причини - никой не казва. Доколкото Параграф 22 успя да научи, през 1999 г. тогавашният градски прокурор на София Нестор Несторов просто е забравил да изпрати на новоизбрания си началник Никола Филчев информация за хода на делата. Трети случай, който също не е намерил място във въпросната справка: източването на Кредитна банка. През лятото на миналата година делото е пратено в Софийската градска прокуратура от спецследствието с мнение за прекратяване поради липса на извършено престъпление. Два-три месеца по-късно делото е разделено на две и е върнато за доразследване както в Специализираната следствена служба, така и в Столичната следствена служба (СтСлС). Като интересното е, че в СтСлС са изпратени само онези томове, в които са прошнуровани всички... разпити на обвиняемите и свидетелите по делото. На 25 ноември 2002 г. въпросното раздвояване на делото е отменено като незаконосъобразно, но томовете с разпитите продължават да отлежават в столичното следствие.Четвърти случай - делото срещу фараоните от пирамидата МЦС - България. Най-малко две години се води борбата между следствието и прокуратурата (от една страна) и Софийския градски съд (от друга) процесът срещу Емил Стоилов (в прокурорската справка той е прекръстен на Емил Стамов) и братята Роналд и Фьодор Чихи да започне, като германските фараони бъдат съдени задочно. Според съдия-докладчика по делото Георги Георгиев обаче, присъствието на германците било задължително и той няколко пъти връща делото за доразследване с ясното съзнание, че нито един от Чихи няма да се появи в България, за да бъде съден. Спираме дотук, защото ако трябва да изреждаме всички примери, в които следствието, прокуратурата и съдът са се държали точно като орела, рака и щуката в популярната басня - ще се наложи обемът на вестника да набъбне докъм 1000-2000 страници. Защото съдилищата, прокуратурите и следствията в страната са задръстени от забатачени дела. И ако само в следствието те са 50 000, както бе посочено в началото на жълтото управление през 2001 г., то в прокуратурите и съдилищата са много повече. Според следната елементарна аритметика: всяка година се образуват около 120 000 следствия и дознания, а се издават около 25 000-30 000 присъди. Толкоз. Останалото са изводите, които трябва да си ги направят... депутатите. И, ако трябва да променят конституцията, да я променят. А не само да приказват.Защото поредната фаза от войната в съдебната система, която започна в началото на седмицата - между съда и адвокатите (от една страна) и прокуратурата (от друга), наистина ще ни дойде в повече. Най-малко поради една причина: българските магистрати водят дебати помежду си главно като саботират работата на останалите. Положение, от което печелят единствено разбойниците. Ето защо не бива да ни учудва фактът, че главният прокурор чистосърдечно си призна във Всяка неделя, че няма престъпник или мутра, които да кажат лоша дума за него. Същото е положението и със съда, и със следствието. Защото най-добрият приятел на българския бандит се оказва... българското правосъдие. А това вече си е чист абсурд с непредвидими европоследици.

Facebook logo
Бъдете с нас и във