Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРОКУРАТУРАТА НАЙ-ПОСЛЕ ИЗЛЕЗЕ НА СВЕТЛО

Нищо добро не може да се очаква от една съдебна система, когато служителите й не спазват нормативните документи за нейното устройство. Или пък шефовете в третата власт ги спазват така, както им харесва. Най-пресният пример в това отношение е Правилникът за дейността на администрацията в прокуратурата. Той влезе в сила преди десет дни (на 24 януари), въпреки че съответният текст в Закона за съдебната власт (ЗСВ) бе приет от Народното събрание още преди... три години и половина - на 30 юли 2002-ра.
Става дума за разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗСВ, която гласи: Председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба изготвят правилници, с които определят органите по назначаването, звената на администрацията, функционалните им характеристики, организацията на работа в администрацията на органите на съдебната власт, длъжностното разписание, типовите длъжностни характеристики на съдебните служители. Висшият съдебен съвет утвърждава правилниците с решение.
Както се вижда, в текста не са споменати сроковете, в които ръководителите на основните звена в съдебната власт са длъжни да изпълнят това свое задължение. В същото време обаче никъде не се споменава и дума, че те могат да пишат въпросните правилници в продължение на седмици, месеци и години.
Колкото и да е странно, първа (на 15 декември 2004 г.) изпълни разпоредбата на чл.188, ал.1 от Закона за съдебната власт Националната следствена служба (НСлС), т. е. онова звено в третата власт, което открай време е нарочено за неработещо, бавно и неефективно. Втори - на 27 май 2005 г. - се отчете Върховният административен съд, а на 24 януари тази година в Държавен вестник бе обнародван и правилникът за дейността на администрацията в системата на държавното обвинение.
Колкото и да изглежда невероятно, прокуратурата не се стърпя и още същия ден се похвали, че отново е изпреварила Върховния касационен съд (ВКС). От гледна точка на статистиката с обнародването на този правилник главният прокурор Никола Филчев регистрира втора поредна победа над вечния съперник - председателя на ВКС Иван Григоров. Причината е, че прокурорската ИНТЕРНЕТ страница стартира официално на 19 януари, докато уебсайтът на Върховния касационен съд все още работи в пробен режим.
От гледна точка на онова, което България трябва да свърши по линия на съдебната реформа до края на годината обаче, подобни хвалби са (меко казано) неуместни. Първо, защото ИНТЕРНЕТ страницата на държавното обвинение се появи точно четири години след като на 21 януари 2002 г. главният прокурор Никола Филчев изрично обеща пред медиите, че тя ще стартира в най-скоро време. Но онова, което в този случай буди най-голямо недоумение, е, че уебсайтът на прокуратурата е бил готов още преди осем месеца, но до 19 януари е бил достъпен само за вътрешно ползване.
Втората причина е, че правилникът за дейността на администрацията в прокуратурата се появи точно три години и половина, след като чл.188 от Закона за съдебната власт влезе в сила. И не е нищо друго освен леко редактиран вариант на правилника за дейността на служителите във Върховния административен съд. Тоест - неговото сътворяване не е изисквало нито чак толкова време (седем месеца), нито чак толкова интелектуални усилия.
Третата причина, поради която подчинените на Никола Филчев просто трябва да си мълчат и да не се набиват в хорските очи с излишни хвалби, е съвсем прозаична. По време на седемгодишния си мандат Никола Филчев превърна държавното обвинение в толкова секретна и тайнствена структура, че ЦРУ и МОСАД направо... пасти да ядат, както се казва по друг повод. И едва в средата на януари, когато окончателно стана ясно, че наследникът на Филчев няма да е човек от близкото му обкръжение, разкрепостяването на прокуратурата... започна.
На 19 януари, около 10. 15 часа, Висшият съдебен съвет (ВСС) обяви, че има само един номиниран за поста главен прокурор на България. Около 10. 20 часа Борис Велчев влезе в заседателната зала и в рамките на половин час изложи възгледите си за работата и развитието на прокуратурата през следващите седем години. След като той приключи с изказването си, четирима-петима от членовете на ВСС споделиха защо подкрепят кандидатурата на Борис Велчев и към 11. 30 часа - с 23 гласа за, един глас против и една недействителна бюлетина - новият главен прокурор на републиката беше избран.
Точно четири часа по-късно Върховната касационна прокуратура (ВКП) започна да изпълнява предизборната платформа на Борис Велчев, и то - от най-важното в нея: установяване на нивото на корупция в съдебната система, осигуряване на прозрачност в работата на прокуратурата и въвеждане на вътрешни организационни правила.
Около 16. 30 часа ВКП поиска МВР, следствието, специалните служби и Агенцията за финансово разузнаване в тридневен срок да изпратят всички данни за корупция в съдебната система и за връзки на магистрати с организираната престъпност, с които разполагат. Трийсетина минути по-късно медиите с огромна изненада научиха, че прокуратурата не само си има ИНТЕРНЕТ страница, ами тя дори работи и в нея си има почти всичко: структура на държавното обвинение; законовите разпоредби, на които се подчинява то; точен брой на районните, окръжните и апелативните прокуратури и т. н. Но най-важното, което може да бъде открито в тази ИНТЕРНЕТ страница е структурата на Върховната касационна прокуратура, както и имената на обвинителите, които оглавяват 13-те отдела в нея.
А, както вече стана дума в началото, на 24 януари правилникът за дейността на администрацията в прокуратура бе обнародван в Държавен вестник. И то с изричното уточнение, че е приет от Висшия съдебен съвет на 18 януари, т. е. ден преди избирането на Борис Велчев за нов главен прокурор, въпреки че в дневния ред на въпросното заседание такава точка няма.

Обемът на този документ напълно оправдава неговото историческо писане - цели три години и половина след влизането в сила на споменатия по-горе чл.188 от Закона за съдебната власт. Изчислен, според професионалния стандарт, въпросният правилник би глътнал не по-малко от 100 машинописни страници.
На пръв поглед сътворяването на подобен том изглежда съвсем в реда на нещата, защото с този документ се урежда дейността във всички районни, окръжни и апелативни подразделения на прокуратурата, които са общо... 130 на брой. Плюс двете върховни прокуратури - касационната и административната, както и администрацията на главния прокурор. След повторен прочит обаче правилникът за дейността на прокурорската администрация изглежда далеч по-страховито, което обяснява и невижданата експедитивност, с която бе приет и обнародван той: точно за шест календарни дни (18-24 януари).
Онова, което смущава най-много в случая, е, че авторите на това четиво изобщо не са излезли от коловозите, по които се е развивало държавното обвинение през последните... 60 години. Тоест - колкото и да се опитва, ръководството на прокуратурата трудно ще убеди някого (включително и в Брюксел), че бъдещето на т. нар. адвокат на държавата е по-скоро европейско, отколкото тоталитарно.
Онова, което се набива на очи дори при най-повърхностен прочит на Правилника за дейността на администрацията в прокуратурата, са огромните възможности за неограничено раздуване на щата. И по отношение на сътрудниците, с които ще работят главният прокурор и единия от заместниците му - ръководителят на Върховната касационна прокуратура (ВКП).
Според документа новият шеф на държавното обвинение ще има на разположение цели 10 лични дирекции, служби и отдели: Организационно-административна дейност, Финансова дейност, Информационно обслужване и технологии, Човешки ресурси, Защита на класифицираната информация, Вътрешноведомствен финансов контрол, Регистратура и деловодство, Архив, Отбранително-мобилизационна подготовка и Техническа служба.
Шефът на държавното обвинение ще има и главен секретар, който трябва да е с висше юридическо образование (степен магистър), да има най-малко 10-годишен юридически стаж, да не е осъждан изобщо (за щастие, в този случай реабилитирането по право не играе никаква роля) и т. н. В длъжностната характеристика на главния секретар е записано, че той осъществява обща организация, ръководство, координация и контрол на дейността на администрацията на главния прокурор,администрацията на ВКП и администрацията на Върховната административна прокуратура (ВАП) за точното спазване на нормативните актове и за изпълнение на разпорежданията на главния прокурор.
Другата ключова фигура в екипа на обвинител № 1 е началникът на кабинета му, който трябва да е завършил висше образование по право или по публична администрация, да е с най-малко осемгодишен трудов стаж по специалността си и т. н. В длъжностната характеристика на началника на кабинета се казва следното: Изготвя седмичната работна програма на главния прокурор по повод негови срещи, посещения и пътувания; осигурява спазването на протокола при официални и работни посещения на чуждестранни и български гости и делегации в прокуратурата; координира подготовката на доклади и становища от името на главния прокурор във връзка с дейността на прокуратурата; организира и осъществява връзките на главния прокурор с правораздавателните и правозащитните институции, с държавните органи, с обществените организации, с медиите и с гражданите.
Канцеларията на главния прокурор също ще си има свой шеф, който по документи ще се води административен секретар или началник на административната служба. Неговото съществуване обаче изобщо не означава, че всички 10 дирекции и сектори, за които стана дума преди малко, няма да си имат свои началници, заместници и т. н.
Абсолютно същото е положението и с администрацията на Върховната касационна прокуратура. Там, разбира се, няма да има главен секретар или началник на канцелария, но за сметка на това ще има административен секретар и... 13 административни звена: всички 10 дирекции, с които разполага главният прокурор, плюс още три - Международни връзки и протокол, Пресслужба и Консултативен съвет.
За разлика от армията чиновници, призвани да подпомагат дейността на върховните прокурори по наказателни и граждански дела, ситуацията във Върховната административна прокуратура (ВАП) изглежда сякаш... овладяна. Вторият заместник главен прокурор и ръководител на ВАП ще разполага само с един административен секретар и с пет звена: два отдела - Административно-съдебен и Информационно-аналитичен, и три служби - Регистратура и деловодство, Архив и Техническа.
Този чиновнически недоимък във ВАП обаче не трябва да буди успокоение, защото предстои Народното събрание да приеме Административно-процесуалния кодекс (АПК), след което Висшият съдебен съвет трябва да разкрие най-малко 10-12 регионални административни съдилища. А това означава, че по същото време трябва да се появят на бял свят и толкова регионални административни прокуратури. Тоест - структурното и кадровото прекрояване на ВАП предстои и като едното нищо, само след около година, тя може да се превърне в същия чиновнически бастион, какъвто е нейната посестрима - Върховната касационна прокуратура.

Facebook logo
Бъдете с нас и във