Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРОКУРАТУРАТА НАКИСНА НСБОП В НЕЗАКОННА ПРОВЕРКА?

Два дни след избухването на скандала с дарението на Чорни прокуратурата запретна ръкави и се залови да разнищва аферата. В четвъртък (16 октомври) откъм държавното обвинение изтече информацията, че Върховна касационна прокуратура (ВКП) е разпоредила на МВР да провери няколко неща: Дали кипърската офшорка Ромент трейдинг е превела по сметките на фондация Демокрация 200 000 долара? Дали офшорката и парите са на Чорни? Дали дарението е осчетоводено и за какво е похарчено? Дали, в крайна сметка, не става дума за пране на пари? Честта да свърши мръсната работа се падна на НСБОП и още в понеделник (20 октомври) главният секретар на МВР обсъди мероприятието със заместник-директора на НСБОП полк. Венелин Великов и с шефа на финансовото разузнаване Васил Киров. Също в понеделник, но вечерта, заместник главният прокурор и ръководител на Върховната касационна прокуратура (ВКП) Христо Манчев се опита да отговори на един важен (и все още незададен) въпрос: защо прокуратурата е разпоредила проверката, след като по закон тя няма подобно право? В ефира на БНТ г-н Манчев уточни, че тази привилегия на държавното обвинение наистина е отменена при ремонта на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), който извърши парламентът на 30 май 2003 година. Тези изменения влязоха в сила три дни по-късно. Вместо да измисли нещо хитро обаче, магистратът насади всички на... пачи яйца. Според него проверката на фондация Демокрация е разпоредена от Софийска градска прокуратура, а не от ВКП или от главния прокурор. Основание за започването й били разпоредбите на чл.119 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), а резултатите от тази проверка нямали процесуална стойност.В предишния НПК съществуваше чл.191, в който се казваше: когато липсват достатъчно данни за образуване на предварително производство и не се налагат неотложни следствени действия, следователите и органите на МВР извършват предварителна проверка, за което уведомяват прокурора. Предварителна проверка може да се извърши и по разпореждане на прокурор.При извършването й МВР даже имаше право да прилага специални разузнавателни средства (т.е. да подслушва, да снима и т.н. обектите на проверката). С измененията на НПК, влезли в сила на 3 юни тази година, чл.191 придоби следния вид: Разследващите органи (следователи и дознатели - бел. ред) могат да извършват оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване, разпознаване на лица и предмети и разпит на очевидци, когато незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата. Органът, който е извършил действието, уведомява прокурора незабавно, но не по-късно от 24 часа. Предварителното производство се счита за образувано от съставянето на акта за съответното действие.Както се вижда и с невъоръжено око, тук никъде не пише, че предварителната проверка може да се извърши по разпореждане на прокурора. А това означава, че за да бъде разнищен скандалът Чорни - дарение - Иван Костов законно, трябваше да бъде приложена друга схема: прокуратурата се самосезира и образува предварително производство срещу неизвестен извършител. След това го праща в Националната следствена служба, която единствена има правото да разследва пране на пари и... машината се завърта.Колкото до чл.119 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), с който заместник главният прокурор Христо Манчев се опита да обясни прокурорската активност, работата е малко по-друга. В него наистина пише, че прокурорът има огромни правомощия, включително да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали, да извършва лични проверки, да възлага на МВР да извършва проверки и т.н. Всичко това обаче е възможно единствено в случаите, предвидени от закона. Което автоматически препраща към обилно цитирания чл.191 от действащия НКП, в който не пише, че прокуратурата има право да нарежда на МВР и на финансовото разузнаване да извършват предварителна проверка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във