Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРОКУРАТУРАТА ОБРЕЧЕ ВАКАРЕЛСКИТЕ НАРКОТРАФИКАНТИ НА СВОБОДА

Софийският окръжен съд остави зад решетките с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража турският гражданин Йозмен Фарук и българката Румяна Донева на 13 януари (вторник). Двамата бяха арестувани при операция на НСБОП в неделя сутринта (11 януари) край Вакарел, след като в колата им бяха прехвърлени 15 килограма хероин на стойност 1.85 млн. лева. Другите двама участници в наркоаферата - Стефан Жеков и турчинът Карааслан Хатип, успяха да избягат след престрелка със спецченгетата. Според всички предписания на Наказателния кодекс и Наказателнопроцесуалния кодекс, деянието на четиримата трябва да бъде разследвано от Националната следствена служба: организирана престъпна група, контрабандиране на дрога в особено големи размери, случай с особена фактическа сложност, престъпление с висока степен на обществена опасност. Кой знае защо обаче прокуратурата за пореден път обърна гръб на закона и остави вакарелския случай в ръцете на Софийското окръжно следствие. Което може и да докаже вината на четиримата, но в никакъв случай няма да разбие тяхната престъпна организация. Какво мотивира подобен скептицизъм?Преди векове народът е казал, че скромността краси човека. Но случилото се след операцията на НСБОП в неделя, която само по щастлива случайност не завърши с трупове, трудно контактува с тази поговорка - то не бяха викове Ура и Да живей!, то не бе чудо. Не че някой има намерението да омаловажава успеха на антимафиотите. Напротив - хората си свършиха работата, лишиха организираната престъпност от неколкостотин хиляди бързи долара чиста печалба и отложиха смъртта на неизвестно количество наркомани с месец-два. Но на нормални люде да им се пъхат в устата изречения от типа: Аз не обръщах внимание на куршумите, защото зад себе си усещах твърдото присъствие на генерала (за Борисов става дума) - идва малко байгън. Колкото и да не звучи приятно за ухото, подробностите около операцията край Вакарел са далеч от оптимизма, че нещата вървят към подобряване. Както в самото вътрешно министерство, така и във взаимоотношенията между МВР, следствието и прокуратурата. Една от най-големите заблуди, която изби сред гъстите талази на всеобщ възторг от смелостта на антимафиотите и гениалността на ген. Бойко Борисов, е, че работата по разбиването на престъпната организация продължавала. При това - с обединените усилия на прокуратурата и следствието. Неведнъж Параграф 22 е писал, че правораздавателните и правозащитните органи у нас работят на парче - ден за ден, случай за случай. Иначе казано - тичат на място. В интерес на истината, от време на време някой бандит напуска съдебната зала с присъда, но дали с това работата по него (както се казва на полицейски жаргон) трябва да приключи? Отговорът на този въпрос би бил положителен, ако си говорехме за квартален разбойник или за сериен изнасилвач. Когато обаче става дума за високоорганизирана престъпна дейност, при която нищо не се случва просто така - картината е съвършено различна. В началото на седмицата откъм МВР изтече информацията, че заловеният Йозмен Фарук е свързан с братята Мехмед и Радван Саид, изгонени през 1998 г. от България за наркотрафик. В сряда привечер (14 януари) тази новина бе потвърдена за Параграф 22 от магистрат, запознат и с делата на братята, и с подробности около вакарелския случай. Пак според МВР до изгонването им през 1998 г. братята Саид са работили с небезизвестния сикаджия Поли Пантев и с най-близките му хора - Кузман Гуслеков и Роберт Стефанов. После щафетата е поета от племенниците им Махмуд Йозджан и Месуд Карадавуд, които дърпат конците цели три години. През зимата на 2001 г. обаче Карадавуд е арестуван за убийството на Гето и Димитър Карабойчеви. Няколко месеца по-късно - за внос на 33 килограма хероин от Турция - зад решетките влиза и Йозджан. Какво се случва от другата страна на спринцовката не е за вярване, защото... на практика нищо съществено не се случва. Следващите няколко реда ще прозвучат като съдебно-криминална сводка, но няма как - фактите са далеч по-важни от публицистичния патос или пък от онова, което шефовете на МВР и на прокуратурата мислят за себе си:- братята Саид за арестувани и изгонени от България за международен трафик на дрога след акция на НСБОП, проведена в средата на юли 1998 година. Заедно с тях са арестувани и седем служители на МВР, за които е имало достатъчно данни, че работят за братята. Нито срещу двамата Саид, нито срещу седемте им помощници от МВР са образувани следствени дела; - през ноември 1999 г. е разстрелян Роберт Стефанов;- през есента на 2000 г. са убити Кузман Гуслеков и Николай Кортулев (Ленин), съсед на Карабойчеви, в чиито джобове са намерени около 80 000 г. марки; - на 9 февруари 2001 г., на о. Аруба е убит Поли Пантев;- на 15 февруари 2001 г. са разстреляни Гето и Димитър Карабойчеви (баща и син). Димитър е едно от ченгетата, задържани през 1998 г. заедно с братята Саид;- на 22 март 2002 г. килърът на Карабойчеви - Месуд Карадавуд, задържан девет дни след двойната екзекуция, се обеси с хавлиен пешкир в Софийския централен затвор;- два дни след екшъна край Вакарел стана ясно, че през 1995 г., освен братята Саид в България е пристигнал и арестуваният по-късно Йозмен Фарук. По всички тези престъпления са образувани отделни следствени дела и нито едно от тях не е стигнало до съд. Колкото до другия племенник и правоприемник на братята Саид - Махмуд Йозджан, неговото дело се гледа на първа инстанция от Хасковския окръжен съд и никой не е в състояние да каже кога и как ще приключи. И накрая трябва да бъде отделено място и на още един кьорфишек, пуснат в публичното пространство от добре информирани източници в МВР. Става дума за хероиновия глад, който щял да настъпи на вътрешния наркопазар, ако до седмица наркомафията не осигури нова дрога. Ако са верни твърденията, че в България има около 60 000 хероиномани, заловените 15 кила дрога край Вакарел наистина биха им стигнали за седем-осем дни. Малко преди броят на Параграф 22 да бъде отпечатан (в петък) този срок изтече, а по улиците и площадите на родината не се случи нищо особено. В смисъл такъв, че нямаше тълпи озверели наркомани, които с голи в ръцете ножове, да търсят спасителната си доза. Факт, който означава само едно нещо: наркомафията хладнокръвно е преглътната поредния антимафиотски шамар и тутакси е освободила необходимото количество дрога от складовете си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във