Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Прокуратурата отказва да е юрисконсулт

Небивала активност прояви държавното обвинение тази седмица. Главният прокурор Борис Велчев тръгна на разяснителна кампания из страната, за да обяснява на магистратите какво трябва да правят и какво не. Той се разпореди прокурорите повече да не се занимават с нетипична за тях дейност, а да наблегнат на писане на качествени обвинителни актове. Под нетипична дейност Велчев имаше предвид сигналите от всевъзможни агенции, които заливат ведомството му.
Ако всеки от контролните органи в страната не чака непременно прокуратурата да се произнесе, а си върши работата, това ще доведе до качествен ръст на обвинителните актове и на осъдителните присъди, заяви главният прокурор в Русе, където похвали работата на своите колеги. Той илюстрира думите си с нашумелия случай с имотите на общинския съветник Андрей Иванов, с когото не трябвало да се занимава прокуратурата, а данъчните. Велчев посъветва приходната агенция да направи съответните експертизи и ако те покажат закононарушение, едва тогава да отправят документите към държавното обвинение.
Велчев отдавна твърди, че прокуратурата се е превърнала в юрисконсулт на държавата, но никой не иска да го чуе. В началото на миналата година той упрекна администрацията, че не си гледа работата и всичко, свързано с контрол и санкции, се струпва върху ръководеното от него държавно обвинение. Статистиката сочи, че през миналата година то се е самосезирало 1400 пъти по публикации в медиите, а контролните органи са информирали прокуратурата за още толкова случаи. Качеството на сигналите им обаче е било такова, че са образувани не повече от 350-400 дела, което се коментира като показател за неефективността на контролната система.
В този дух заместник главният прокурор Валери Първанов заяви, че в Европа няма по-либерална прокуратура от българската. Той каза, че у нас всеки може да влезе при прокурора, докато в Бавария и Унгария например достъпът до обвинителите е по-труден, отколкото до агентите на тайните им служби.
Совалката на главния прокурор в страната и съпътстващите я коментари се случиха броени дни след като бе огласен европейски доклад, според който България е една от страните в ЕС с най-голям брой на прокурорите на глава от населението. Освен това вземали и тлъсти заплати. Това предизвика остра реакция от прокурорската гилдия, която тази седмица изпъкна и в коментарите на ръководството на прокуратурата.
Докато Велчев обикаляше страната, в София се провеждаше национална кръгла маса на тема Ефективно взаимодействие на прокуратурата с контролните органи за противодействие на закононарушенията и престъпленията в защита на обществения интерес и правата на гражданите. Във форума освен представители на обвинението, което бе и основен организатор на мероприятието, взеха участие и представители на десетки държавни агенции - според последните статистически данни те са 80 на брой. Там членът на Висшия съдебен съвет (ВСС) Цони Цонев, който е и шеф на антикорупционната му комисия, подкрепи преобладаващото мнение, че през последните години
липсва добро взаимодействие
между прокуратурата и контролните органи. По думите на висшия магистрат проблемите в това отношение съществуват от много години, но напоследък липсвало каквото и да е партньорство между двете страни. За разлика от колегата си Велчев обаче, който прати топката в полето на агенциите и на слабия контрол, който осъществяват, членът на ВСС я изрита към държавното обвинение с обяснението, че през годините бил занемарен прокурорският надзор. Отсъствието на взаимодействие се кореняло и в липсата на специализация на прокурорите, които работят с тази сложна и специфична материя.
Твърди се, че през последните години обвинението е извършило над 360 хиляди предварителни проверки, по повод на което заместник главният прокурор Камен Ситнилски заяви, че в крайна сметка трябва да се изяснят веднъж завинаги правомощията на прокуратурата и на контролните органи. Според него в конституцията не е отбелязано, че прокуратурата трябва да извършва предварителни проверки и това била нетипична за нея дейност, която трябва да поемат различните контролни органи. Ситнилски каза също, че подобни предварителни проверки се извършват, когато няма достатъчно данни за извършено престъпление. Трябва контролните органи да си свършат работата и едва когато преценят, че има данни за извършено престъпления, да ги изпратят на прокуратурата, заяви той.
В качеството си на експерт на асоциация Прозрачност без граници социологът доц. Анатолий Гълъбов представи обстойно изследване по темата, което е финансирано безвъзмездно от Европейския съюз по линия на оперативната програма Административен капацитет (ОПАК).
Причините
да се направи подобна разработка се коренят в онази част на междинния доклад на Брюксел от февруари тази година, в която е отбелязано, че ... продължава да се отчита недостатъчен контрол на административно равнище за предотвратяване на нередности и откриване на административни нарушения. В много случаи сигналите са достигнали до съдебните органи, преди да бъдат извършени предварителни административни проверки. Същевременно органите за административен контрол не са достатъчно инициативни при установяването на рискове и определянето, поради естеството на заемания пост, на възможни случаи на измама и корупция.
В изследването се цитира доклад на Върховната касационна прокуратура, според който по-малко от 1% от всички образувани досъдебни производства през изминалата година са по сигнали, подготвени и получени в прокуратурата от контролни органи в администрацията. От над 2000 преписки годишно обаче едва 308 се образуват по сигнали на въпросните органи. Това показва, че е налице очевиден дефицит не само в координацията между контролните органи в администрацията и съответните звена на прокуратурата, но и по отношение на равнището на компетентност при формулирането на съответните нарушения. Изследването е проведено в периода от април до септември тази година сред 274 прокурори от районни, окръжни, апелативни прокуратури и Софийската градска прокуратура. В него са били анкетирани и 550 служители и ръководители от 15 институции с контролни функции в десетки населени места като например Агенцията за социално подпомагане (АСП), Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда (ИА ГИТ), Дирекция Национален строителен надзор (ДНСК) и други.
Повечето от участниците в проучването са на мнение, че взаимодействието между контролните органи и прокуратурата би следвало да се подобрява чрез взаимно предоставяне на информация и експертиза. Според мнението на анкетираните служители дефицитът на координация вече превишава съществено дела на традиционните трудности в законодателството и недостига на финанси. Прокурорите се надяват да се подобри качеството на материалите, предоставяни им от контролните звена, докато служителите в държавните контролни органи са на мнение, че проблем са обратната връзка с прокуратурата и обменът на информация.
Дано подобни проучвания помогнат те да се подобрят, а прокуратурата наистина да се съсредоточи към написването на качествени обвинителни актове, където е ахилесовата й пета.

Facebook logo
Бъдете с нас и във