Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРОКУРАТУРАТА ПОГВА КОСТОВ ЗА БАЛКАН НА... КУКОВО ЛЯТО

Причината е, че хората на Никола Филчев не са луди да тичат подир нещо, което отдавна са хванали здраво.Просто им трябва още малко кураж, за да възложат на МВР и на финансовото министерство ( в лицето на Главната данъчна дирекция и Агенцията за финансовоВместо да си върши работата по реформата в МВР, червеният шеф на вътрешното ведомство Румен Петков се зае да плаши смъртните си врагове от десницата със сензационни разкрития за корупцията при синьото управление. След като преди около месец той обяви, че ще отупа от прахоляка всички залежали разработки, посветени на приватизационните провали от епохата Иван Костов, миналия петък (7 октомври) Румен Петков обяви, че пуска хрътките си по дирите на безславно ликвидираната авиокомпания Балкан.Готов съм да предоставя информация за сделката за приватизацията на авиокомпания Балкан през 1999 г., за да се прецени кои от тези данни биха представлявали интерес за прокуратурата, заяви по време на традиционния петъчен контрол от парламентарната трибуна министър Румен Петков. Според него, Агенцията за приватизация не е проучила възможностите на израелския купувач - консорциума Зееви - Холдинг Груп, а преговорите за продажбата на Балкан са водени при пълна секретност. Кой знае защо през следващите няколко дни публичното пространство бе раздрано от гръмотевични заглавия от типа Папки литват към прокуратурата, Филчев погва Костов..., Дават Костов на Филчев..., Подхващат Костов за... и т. н. Сякаш, за да налее още масло в огъня, вътрешният министър Румен Петков публично обеща, че ако се наложи (т. е. - ако и този път слугите на Темида не се вземат сериозно в ръце), всички материали за приватизацията на Балкан, с които разполага МВР, ще станат обществено достояние. До вторник вечерта (11 октомври) само един човек - заместник главният прокурор и ръководител на Върховната касационна прокуратура Христо Манчев, успя да запази хладнокръвие. На няколко пъти той се опита да обясни, че прокуратурата доста отдавна се е захванала с приватизацията и източването на Балкан, но така и никой не пожела да чуе за какво става дума. И понеже в този случай въображението на т. нар. радетели за справедливост не стигна дори да прочетат няколко публикации на Параграф 22 в бр.5 и бр.9 от март 2004 г., ще се наложи да припомним някои подробности от пейзажа. Не за друго, а като доказателство, че прокуратурата може и да има много трески за дялане, но никак не е задължително цялата вина за провала в борба срещу организираната престъпност и корупцията в държавния апарат да се стоварва само на нейния гръб. Съдебната епопея около продажбата и източването на авиокомпания Балкан започна на 21 февруари 2001 г., когато трима депутати от БСП - Румен Овчаров, Петър Димитров и Михаил Миков, изпълниха заръката на тогавашния си партиен лидер Георги Първанов и връчиха на главния прокурор дебела папка. Според червените, в тази папка има достатъчно конкретни данни за престъпните действия и още по-престъпното бездействие на редица висши длъжностни лица, довели до сериозно увреждане на държавните интереси. Материалите, връчени от БСП-депутатите на Никола Филчев, дадоха основание на прокуратурата да образува не едно, а цели четири наказателни производства. Едното дело е призвано да разнищи схемата, по която е продаден националният авиопревозвач. Други две трябва да изяснят дейността на четирима от синдиците, уж защитавали интересите на държавата и на кредиторите на Балкан, след като купувачът Гад Зееви скоропостижно се изнесе от България. Докато първите три предварителни производства се водят (все още) срещу неизвестен извършител, последното дело - може би най-сложното и най-деликатното - е образувано срещу трима от изпълнителните директори на Балкан: Цви Франк, Йехиам Мар-Хаим и Андрю Грей. Четири години по-късно - през ранната пролет на 2005 г., равносметката от работата по т. нар. мегадело за съсипването на авиокомпанията е повече от печална. Софийската градска прокуратура (СГП) формално наблюдава хода на предварителното разследване, но истината е, че... реално разследване няма и не може да има. Причината е, че в средата на 2003-а, когато томовете по делото набъбват достатъчно като качество и количество, изведнъж става ясно, че националният превозвач е продаден на Гад Зееви с решение на Министерския съвет. А той, като колективен орган на управление, не може да носи наказателна отговорност, тъй като по закон тя винаги е лична. Дали през следващите две години компетентните длъжностни лица, работещи по делото (от спецслужбите на МВР, Столичното следствие, Софийската градска прокуратура и Върховната касационна прокуратура) са си разпределили правилно задачите и са извършили необходимите процесуално-следствени действия - дай, Боже, някога да научим. От заканите на вътрешния министър Румен Петков миналия петък (7 октомври) става ясно, че в дълбоките усои на МВР някой някъде пази информация, която може да ускори разплитането на аферата. И това никак не е изключено, защото през март 2004 г. един от тримата червени депутати, връчили папката на главния прокурор - Петър Димитров (днес той е председател на Парламентарната Комисия по бюджет и финанси), заяви пред репортер на Параграф 22, че... Министерският съвет съвет изобщо не е обсъждал продажбата на Балкан на свое заседание. Според него, никой от министрите в първия кабинет на Иван Костов (националният превозвач бе подарен на Гад Зееви на 30 юни 1999 г.) не е виждал договора за продажбата на авиокомпанията, а подписите им са събирани на крак и поединично. Това означава, че Министерският съвет никога не е гласувал колективно решение за продажбата на авиокомпанията, т. е. - всеки от един министрите, подписали въпросното решение, носи лична отговорност за умишленото съсипване на авиокомпанията. Сигурно звучи параноично, но според материалите в червената папка, дадена на главния прокурор на 21 февруари 2001 г., приватизацията на авиокомпания Балкан изобщо не изглежда като част от... световната конспирация. Тъкмо обратното - сделката е организирана толкова нескопосано, сякаш нейните идеолози и изпълнители са бързали да не изтърват някакъв краен срок. Другият вариант е, че не им е пукало от никого и за нищо, защото са смятали, че ще са на власт поне още 15-20 години. В доклада на работната група, оценила израелската оферта (половината от десетте й членове изобщо не са се подписали под него), се казва, че сред документите на Зееви Холдинг и Аркия липсват оригинални или легализирани документи по регистрацията и финансовото състояние на купувачите. За да защити гърба си, тази работна група препоръчва на Агенцията за приватизация и на Министерския съвет две неща: представянето на липсващите документи да бъде поставено пред Гад Зееви като задължително условие за подписването на приватизационния договор, а прехвърлянето на права от Зееви към негови дъщерни фирми да става само с изричното разрешение на продавача, т. е. - на българската държава. Тези препоръки не само че не са взети под внимание, ами т. нар. продавач продължава да демонстрира учудващо безхаберие за бъдещето на Балкан. Гад Зееви е обявен за купувач на авиокомпанията, без да е представил задължителната стратегия за нейното развитие. Тъй нареченият бизнес план представлява четиво от три страници и половина, в което най-съществената идея е оттеглянето на Балкан от дългите дестинации. Никой не обръща внимание и на факта, че надзорният съвет на Агенцията за приватизация взема решение Балкан да бъде продадена на Зееви Холдинг и Аркия Израел Лтд, но офертата за покупката е подадена от фирми с други имена - Зееви Груп и Кнафим Аркия Холдинг. В Приложение № 11 към приватизационния договор се казва, че при сключване на сделката на Балкан ще бъдат отпуснати 8.868 млн. щ. долара от държавната хазна за изкупуване на дълга на БДЖ към Югославия, като държавата ще окаже съдействие за уреждане и на задълженията на Балкан към западната ни съседка. Освен това държавата ще се бръкне и с други 4.260 млн. щ. долара, за да погаси лихвите по кредитите на Балкан към... самата държава. Под тези ангажименти стои подписът на тогавашния финансов министър Муравей Радев, но до днес няма данни той да е съпричастен по някакъв начин към разследването на аферата. В нарушение на т.6.1 на приватизационния договор, вместо Гад Зееви да внесе около 6 млн. щ. долара в специална (ескроу) сметка, сумата е преведена от извънбюджетна сметка на държавното Ръководство въздушно движение (РВД). На приватизатора великодушно му е разрешено да не погасява дълг към държавната РВД от 1.6 млн. долара, а трето негово задължение - от 15.119 млн. долара, е разсрочено за... 20 години напред.Освен това финансовият министър Муравей Радев писмено поема още един ангажимент към Гад Зееви - всички стари задължения на Балкан, които изникнат след сключването на приватизационната сделка, остават за сметка на продавача (т. е. - на българската държава). Независимо от техния размер и от лихвите, натрупани от просрочването им. А в деня на подписването на сделката - 30 юни 1999 г., тогавашният шеф на Агенцията за приватизация Захари Желязков удря парафа и под първия анекс към основния договор, който разрешава на Гад Зееви да продава имотите на Балкан, както сметне за необходимо. И... вандалщината започва. Само за около година и половина са продадени или преотстъпени 20 от общо 55-те дестинации на авиокомпанията. Закрити са представителствата на Балкан в 45 държави, а имотите на авиокомпанията са изтъргувани (поне по документи) за жълти стотинки. В столицата на Зимбабве - Хараре, например са продадени три къщи с басейн за 800 000 щ. долара, а във Виена някой се сдобива с три апартамента и с офис срещу скромните 500 000 щ. долара.Не по-различна е и съдбата на един апартамент в Милано (подарен срещу 60 000 щ. долара), на друг апартамент в Кипър (продаден за смешните 70 000 щ. долара), на четири апартамента във Франкфурт (харизани за 1 млн. долара), както и на куп други имоти, пръснати из цял свят. Общото между тези сделки е, че всички пари директно са постъпвали по сметки на Гад Зееви в холандски банки по нареждане на финансовия директор Йехиам Мар-Хаим. В средата на 2000 г. задълженията на Балкан скачат от 111.232 млн. на 245 млн. долара, а други 9 млн. щ. долара, получени от продажбата на акции в Международната асоциация за авиационни телекомуникации (СИТА), просто... изчезват. На 29 октомври 2002 г. Софийският градски съд (СГС) най-после обяви бившия национален превозвач в несъстоятелност, но днес - три години по-късно, мечът на Темида е надвиснал само над главите на главните изпълнителни директори на Балкан - Цви Франк и Андрю Грей, и на финансовия директор Йехиам Мар-Хаим, срещу които е образувано следствено дело за източването на 37.9 млн. щ. долара. Това производство е образувано на 27 февруари 2002 г. - точно една година, след като тримата депутати от БСП (Румен Овчаров, Петър Димитров и Михаил Миков) връчват на 21 февруари 2001-ва папката на главния прокурор и осем месеца, преди СГС официално да обяви кончината на авиокомпания Балкан. Законните поводи за започване на наказателно преследване срещу тримата израелци са два: сигнал на Националния професионален съюз на летците, изпратен до главния прокурор Никола Филчев, и разследване на БАНКЕРЪ по същата тема, публикувано в бр.14 от 7 април 2001 година. В тях се казва, че от авиокомпанията са източени имущество и активите, след което една част от приходите от тях са връщани обратно в Балкан, но под формата на... кредити. Първоначално делото е образувано по чл.219, ал.4 от Наказателния кодекс (НК) - за безстопанственост в особено големи размери, която се наказва с лишаване от свобода от една до десет години. Тримата са обвинени, че от юни 1999 до 2001 г. умишлено не са положили достатъчно грижи за ръководството, управлението и стопанисването на авиокомпания Балкан и са я докарали до фалит. Малко по-късно обаче срещу Цви Франк, Андрю Грей и Йехиам Мар-Хаим са повдигнати и обвинения за извършени валутни престъпления по чл.251 от НК, които се наказват със затвор от една до шест години. Според материалите по делото, от 15 декември 1999 г. до 13 декември 2000 г., те са превели незаконно по сметки на фирма Болкан Еърлайнз холдинг Би. Ви. (регистрирана от Гад Зееви в Холандия веднага след приватизирането на авиокомпанията) общо 37.9 млн. долара от продажбата на самолети, акции и друго имущество на Балкан. Цви Франк трябва да бъде съден за три превода на обща стойност 8.25 млн. долара, Йехиам Мар-Хаим - за седем превода на обща стойност 23.15 млн. долара, а Андрю Грей - за 6.5 млн. долара, отпътували към Холандия на два транша. Обвиненията срещу бушоните на Гад Зееви са повдигнати задочно, защото от началото на 2002 г. Цви Франк и Йехиам Мар-Хаим са в Израел, а Андрю Грей - във Великобритания. До момента всички опити на Върховната касационна прокуратура (ВКП) да им предяви обвиненията или да ги призове на разпит са се увенчали с неуспех. А причината за това е повече от банална - съдебните власти в Израел и Великобритания все още не са изпълнили международните съдебни поръчки, изпратени от ВКП още през 2003 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във