Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРОКУРАТУРАТА ПОВЕДЕ КАДРОВОТО ХОРО

Висшият съдебен съвет е длъжен да пришпори подопечните си и. д. шефове на съдилища, прокуратури и следствени служби, защото процедурата по избирането на административните ръководители в съдебната власт няма да приключи до края на годината. Според първоначалните обещания на управляващите, началническата реформа в третата власт (през избори трябва да минат около 800 шефове и заместник-шефове на съдилища, прокуратури и следствени служби) трябваше да свърши до 31 март. По ред причини, които вече звучат банално, управляващото мнозинство ремонтира конституцията през септември 2003 г., но отказа да промени и Закона за съдебната власт. По този начин магистратите останаха с функционален имунитет, а административните ръководители в съдебната система се сдобиха с петгодишни мандати само на хартия. Жълтото оживление по въпроса настана едва след като Висшият съдебен съвет избра ударно Константин Пенчев за председател на Върховния административен съд (на 10 март) и Ангел Александров за директор на Националната следствена служба (на 11 март). Две седмици по-късно (на 25 март) конституционните изменения в Закона за съдебната власт бяха приети на второ четене, но крайният срок за началническия кадрил, фиксиран от НДСВ през септември, бе изтърван.Ако въпросът за смяната на административните началници в правораздаването беше формален, т. е. трябваше да се отбива поредният номер за пред Европейската комисия, отдавна никой нямаше да се вълнува кой и защо ще управлява еди-коя си районна прокуратура, апелативен съд или окръжно следствие. Истината е, че от 1991-1992 г., когато СДС прочисти из основи съдебната система от старите, подобен кадрови трус досега не беше люлял магистратите. А големият страх идва от факта, че тогавашната чистка, макар и обявена като необходимо зло в името на демокрацията, не доведе до нищо положително. Съдът, прокуратурата и следствието се напълниха с новобранци и лаици, които дотогава не бяха виждали нито жив престъпник, нито фалшифициран документ. В същото време криминогенната обстановка се изостри до такава степен, че в периода 1992-1995 г. МВР регистрираше средно по 250 000 престъпления годишно, огромна част от които така си и останаха неразкрити. Именно тогава бяха положени и основите на онова явление, което днес срамежливо наричаме срастване на съдебната власт с организираната престъпност и оформянето на съответните лобистки кръгове: еди-кой си районен съд е на бившите борци, еди-коя си градска прокуратура е на бившите барети, а еди-кое си окръжно следствие е на бившите милиционери. През 1997 г., когато СДС отново взе властта, вече си знаеше урока и приложи съвършено различен подход за окончателното укротяване на опърничавата Темида. С няколко елегантни промени в Закона за съдебната власт, в Наказателнопроцесуалния кодекс, в Закона за митниците и Закона за МВР в началото на 2000 г. сините вече бяха изпразнили от съдържание следствието и бяха пратили две трети от престъпленията да ги разследват полицейските и митническите дознатели. По онова време в страната имаше 28 окръжни следствени служби, които бяха толкова независими една от друга, че дори не контактуваха помежду си. Всяка от тях бе превърната в придатък на съответната окръжна прокуратура, а всички вкупом бяха подчинени единствено и само на главния прокурор. Не по-различно бе положението и на т. нар. Специализирана следствена служба. Тя работеше само тогава, когато главният прокурор й изпратеше някое и друго дело (така повеляваше Наказателнопроцесуалният кодекс) или когато в чужбина се извършеше престъпление от българин или срещу българин. Колкото до съда, през 2000 г. костовистът (по негови собствени думи) Иван Григоров бе назначен за председател на Върховния касационен съд и нещата си дойдоха по местата. Може и да не прозвучи възпитано, но за доста от магистратите синият диктат в периода 1997-2001 г., както сега е модно да се казва, си беше време на невероятен купон. Въоръжени с много права и разтоварени откъм отговорности (особено за несвършена работа), те се занимаваха само с онези случаи, с които искаха да се занимават. И, независимо дали ставаше дума за разследването и санкционирането на криминални или икономически престъпления, за тази категория слуги на Темида най-важното беше да слушкат, че да могат да папкат.Случилото се през първите две години от мандата на НДСВ с нищо не наруши спокойствието на съдебната номенклатура. Всички закани на жълтото мнозинство и техния коалиционен партньор, че съдебната реформа ей сега стартира, бяха изпълнени полвинчато, т. е. без никакъв кой знае какъв реален ефект. През лятото на 2002 г. парламентът ремонтира единия от ключовите нормативни актове - Закона за съдебната власт (ЗСВ), но хардлайнерите в магистратурата начело с председателя на ВКС Иван Григоров и главният прокурор Никола Филчев ги върнаха в първи клас. Те моментално пратиха ЗСВ в Конституционния съд, който на 16 декември обяви, че почти половината от измененията (44 от общо 107) противоречат на основния закон и ги отмени.Единствената малка победа, която спечелиха тогава съдебните реформатори, бе, че Националната следствена служба възкръсна из пепелищата. Вярно - осакатена, но все пак национална: тя оказва методически и финансов контрол над окръжните следствия, но директорът й остана без никакви правомощия в кадрово отношение. Епичната битка продължи чак до края на септември 2003 г., когато парламентът най-сетне събра кураж и промени конституцията в частта й за съдебната власт. Именно тогава жълтите разбраха (или поне някои от тях), че отново са закъснели. Съдебната номенклатура вече бе сключила споразумения с когото трябваше и засега поне оцелява. Тук едва ли е необходимо да си припомняме всички перипетии, през които минаха управляващи и опозиция, за да се стигне до затлачената изборна процедура. В един момент обаче се оказа, че слугите на Темида държат всички парламентарно представени политически сили и част от по-гласовитата извънпарламентарна опозиция за... гушата. НДСВ затъна в яхтения скандал и в продължаващата проверка за царските имоти. БСП се оказа замесена в крупна далавера около иракското ембарго Петрол срещу храна и в скандалната сделка за 50-те декара в столичния Южен парк. Срещу предишния СДС бяха образувани две спешни проверки - срещу фондациите Демокрация и Бъдеще за България, след което онзи СДС престана да съществува. Колкото до ДПС, там цакането става в две посоки - прокурорско мълчание около поголовната сеч на дървесина, организирана отсимпатизанти на движението, както и последвалата афера за източването на държавния резерв. На фона на всичко казано дотук, което далеч не изчерпва съдебно-реформаторските драми, единственият, който се оказа подготвен и рапортува с готови предложения за нови апелативни прокурори и за свой заместник, бе Никола Филчев. В сряда (28 април) Висшият съдебен съвет избра петимата председатели на апелативните прокуратури в страната - София, Пловдив, Бургас, Варна и Велико Търново, както и новия заместник-главен прокурор и председател на Върховна касационна прокуратура. Съвсем изненадващо за мнозина шефът на държавното обвинение пусна на пистата почти обновен отбор. Апелативните прокурори на Бургас и Пловдив - Йордан Иванов и Росен Димов, както и заместник-главният прокурор Христо Манчев, запазиха постовете си, което се очакваше. Във Варна, Велико Търново и София обаче апелативните прокуратури бяха оглавени от хора, за които никой до момента не е в състояние да каже дори една лоша дума. Което може да изглежда подозрително, но дано този път да е за добро. Самият факт, че Висшият съдебен съвет, с непознато в предишни години единодушие, избра Аня Димова (Велико Търново), Лъчезар Добрилов (Варна) и Лъчезар Маринов (София) е показателен, че в играта наистина влизат неуморени играчи. Всички останали кандидати за различни длъжности засега продължават да редят пасианси и да пресмятат кой, как и защо трябва да бъде назначен за административен ръководител от нов тип и какво ще направи огорченият досегашен титуляр. Интригата е сложна и затова публиката трябва да се въоръжи с достатъчно търпение. Интересното предстои. КОЙ КОЙ ЕАня Димова е родена на 4 ноември 1949 година. Завършила е право в Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски през декември 1981 година. Заемала е последователно следните длъжности - съдебен изпълнител при Районен съд гр. Горна Оряховица (от 12 май 1974 г. до 12 ноември 1974 г.); заместник-районен прокурор на Горна Оряховица (от 29 декември 1975 г. до 15 януари 1982 г.), председател на Районна прокуратура - Горна Оряховица (до 28 декември 1985 година). От 1 януари 1989 г. до 7 април 1998 г. Аня Димова е прокурор в Окръжна прокуратура - Велико Търново, а от март 1998 г. - заместник-председател на Великотърновската апелативна прокуратура. Аня Димова е с 29-годишен юридически стаж зад гърба си, от които 28 години е работила като прокурор.Йордан Иванов е роден на 16 юни 1952 година. През април 1983 г. завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски и е правоспособен юрист от 1984 година. От 1 ноември 1984 до 5 октомври 1992 г. е председател на Районна прокуратура - Елхово. От 2 ноември 1992 до 31 март 1997 г. е прокурор в Окръжна прокуратура - Ямбол, а от 1 април 1997 г. до 17 март 1998 г. - председател на Ямболската окръжна прокуратура. През март 1998 г. Йордан Иванов е избран за председател на Апелативна прокуратура - Бургас, а през декември същата година става член на Висшия съдебен съвет. Йордан Иванов е с 20-годишен юридически стаж. Росен Димов е роден на 19 април 1957 година. През декември 1981 г. завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски и е правоспособен юрист от 1983 година. От 1 април 1983 до 20 февруари 1984 г. е юрисконсулт на Автокомбинат - Пловдив. От 20 февруари 1984 до 14 февруари 1991 г. е младши прокурор и заместник районен прокурор на Районна прокуратура - Пловдив. От 14 февруари 1991 до 10 април 1992 г. е съдия в Пловдивския военноокръжен съд, а от 13 април 1992 до 16 март 1998 г. е председател на Пловдивската окръжна прокуратура.С решение на Висшия съдебен съвет през март 1998 г. Росен Димов е избран за председател на Пловдивската апелативна прокуратура, а през декември 1998 г. е избран за член на Висшия съдебен съвет. Росен Димов има над 22-годишен юридически стаж.Лъчезар Добрилов е роден на 10 януари 1948 година. През 1971 г. завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. От 4 юли 1972 до 14 март 1973 г. е юрисконсулт на ТК Балкантурист - Варна. На 14 март 1973 г. става заместник районен прокурор на Варна и до 2000 г. работи като прокурор и заместник-председател на Окръжна прокуратура - Варна.На 26 януари 2000 г., с решение на висшия съдебен съвет, Лъчезар Добрилов е назначен на поста председател на Окръжна прокуратура - Варна, с ранг прокурор във Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура). Лъчезар Добрилов има над 32 години юридически стаж, от които само осем месеца и половина не е работил като прокурор.Лъчезар Маринов е роден на 10 юни 1954 година. През декември 1974 г. завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет Св. Климент Охридски. От 28 февруари 1980 до 31 май 1982 г. работи като юрисконсулт, а от 1 юни 1982 до 24 февруари 1993 г. - като военен съдия в Софийския военноокръжен съд. От 24 февруари 1993 г. до 20 ноември 1998 г. Лъчезар Маринов е съдия във Върховния съд, а от ноември 1998 до 15 април 2003 г. е прокурор във Военно-апелативна прокуратура - София. На 15 април 2003 г. ВСС го преназначава във Върховна касационна прокуратура. Лъчезар Маринов има над 24 години юридически стаж.

Facebook logo
Бъдете с нас и във