Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРОКУРАТУРАТА ПРИБРА ДЕЛОТО ГЕОРГИ МАРКОВ ВЪВ ФРИЗЕРА

Интересна интрижка се пръкна отново по повод на разследването на смъртта на писателя-дисидент Георги Марков. Този път остенът беше забит в хълбока ни откъм... Полша. На 29 март (петък) тамошната синдикална медийна легенда Газета Виборча публикува (ни в клин, ни в ръкав) сензацията на века: бившият шеф на бившия Шести отдел на бившето Шесто управление от бившата Държавна сигурност си признава пред екип на вестника, че именно родните куки са убили писателя-дисидент Георги Марков през 1978 година. Те и никой друг.Както си му е редът, ексшестакът Димитър Иванов отрече да е самопризнавал каквото и да било пред поляците. Аргументите му обаче отшумяха в общественото битие като тих пролетен полъх. Никой не му повярва, защото никой не искаше да му повярва. Макар и за дечурлигата да е ясно, че едно бивше ченге от секретните служби никога няма да признае своето или на службата си участие в подобна екзекуция. Освен ако не е окончателно полудяло или не преследва някакви свои си меркантилни цели.Досега Димитър Иванов не е давал поводи да го подозират, че е обладан от подобни духове. Видимо на него всичко си му е наред, особено психиката. Ако говорим за търговията със сензации - едва ли Газета Виборча е най-подходящият купувач. Най-малкото заради общоизвестния факт, че поляците не влизат дори в първата стотица на сериозните европейски инвеститори в подобен род информация.Следователно в цялата мелодрама има нещо друго, което издалеко мирише на гнило. И, ако трябва да последваме светлия полски пример - със сигурност можем да си спретнем най-малко три версии. Първата гласи, че скандалната публикация излиза в края на март, за да накара (по някакъв начин) главата на Римокатолическата църква пак да поразмисли, преди да се съгласи да посети България. Втората версия е свързана с преговорите ни за членство в Европейския съюз, където (ако ни приемат) ще застрашим сериозно полското селскостопанско присъствие. Третата версия е в посока компрометиране на България на местна, полска почва: било заради все по-засилващото се присъствие на български алкохол на тамошния пазар, било заради някакъв друг нашенски внос там. Има обаче и четвърта версия: полските колеги са се чудили как да оправдаят командировката и приятното си прекарване в София и са си начесали езиците на едро. Иначе как да си обясним експедитивността, с която са публикували горещата новина? Все пак са били в България през януари, а фундаменталната им дописка вижда бял свят чак в края на март? Иначе трябва да мислим, че колегите и техните началници са толкова некадърни, та да не могат да отсеят сензационното зърно от информационната плява. Което е толкова вероятно, колкото шестакът Димитър Иванов да е невменяем.Всъщност сензациите тип Газета Виборча имат една положителна страна. Смъртта на Георги Марков трябва непрекъснато да е във фокуса на общественото мнение у нас. Поне дотогава, докато не се намери онзи магистрат, който в прав текст и на висок глас да заяви, че българското следствие и българската прокуратура не могат да се справят със случая. Подобен акт е необходим не за друго, а заради един простичък факт. Крайно време е група граждани, облечени с доверието на Темида, да престанат с употребата и злоупотребата на темата Георги Марков главно за лични нужди. Защото, ако седнем и сметнем колко хора си направиха кариерата, гаврейки се (всъщност) с паметта на писателя-дисидент - ще смятаме оттук до края на света.И още нещо е хубаво в случая: колегите от Газета Виборча тиражираха сензацията и дадоха повод да се види докъде са стигнали нещата. Не само откъм българската им страна.Най-общо разследването на смъртта на Георги Марков може да бъде разделено на четири периода: напълно обяснимо бездействие; тичане на място; преливане от пусто в празно; изземане на материалите по делото и пращането му в девета глуха. По години нещата изглеждат така.* 1978-1990 г.: на никого не му пука, че в Лондон е издъхнал българският писател-дисидент Георги Марков (може да звучи цинично, но е точно така). Разследването от английска страна е извършено колкото за Бог да прости, а всички камъни са нахвърляни в нашия двор. Никой не си прави труда да предостави на българското следствие нещо по-сериозно като доказателство или насочваща улика за това, че наистина става дума за убийство. Легендарната сачма (пълна с отровата рицин), чадърът и силуетът в шлифер се превръщат в неизменна част от криминалния фолклор (нещо като баскервилското куче), но... нищо повече.* 1990-2000 г.: дни на подем и всенародна еуфория, години на усилен публичен кипеж и тихо професионално къкрене. Де що има политик, прокурор, следовател или ченге от новодемократичен тип - всички до един запрятат ръкави... но се захващат с делото Георги Марков, когато трябва да поизлъскат собствения си имидж. Като почнем от бившите президенти Желев и Стоянов, минем през навалицата от знайни и незнайни съветници по националната сигурност, топполицаи и топследователи, та стигнем до съзвездието на международните шарлатани, начело с Гордън Логан и кагебисткия генерал Олег Калугин.Какъв беше ефектът от цялата тази вакханалия - всеки може да се досети. Особено ако вникне малко по-надълбоко в детайлите, характеризиращи третия и последен (засега) период 2000-2002 г. в сагата Георги Марков. Той започва преди близо две години и от него лъха на пълна информационна скука. Защото материалите по делото Георги Марков изчезват. Два от томовете остават в ръцете на Специализираната следствена служба. Останалите 28 тома... сякаш се изпаряват. На 19 юли 2000 г. тогавашния шеф на спецследствието Бойко Рашков внезапно получава депеша от заместник-главния прокурор Христо Манчев при Върховна касационна прокуратура. Текстът й се състои от четири машинописни реда и гласи: Уважаеми господин Рашков, моля незабавно изпратете следствено дело N32/1990 г., водено по повод смъртта на Георги Марков, настъпила в Лондон - Великобритания, за послужване. Настоящото писмо е второ поред.Какво точно означава понятието за послужване не е уточнено, мотивите за искането също остават неизяснени. По-паметливите обаче сигурно ще си спомнят, че точно по това време у нас за малко се отби на инспекция европейският депутат г-н Орден. Като се върна в Брюксел, той се изцепи на висок глас, че докато България не разкрие убийците на Георги Марков и не ги вкара в затвора, ще гледа Европейския съюз през крив макарон.Още същия ден - 19 юли 2000 г., директорът на следствието Рашков праща отговор на заместник-главния прокурор Манчев:Уважаеми господин Манчев, пише Рашков, в отговор на Ваше писмо NИ - 175/2000 г., незабавно започваме да Ви изпращаме томове от сл. д. N32/90 г., образувано по повод смъртта на Георги Марков в Лондон, както следва: 19 юли 2000 г., 16.50 ч. - първия том с протоколи за разпит на свидетели. Останалите томове ще Ви бъдат изпратени, след като бъдат обработени по надлежния ред.Пореден каприз, проявен от страна на бившия следовател N1? Може и така да се нарече, въпреки че дело (поне по смисъла на Наказателнопроцесуалния кодекс) не е открито. Материалите, които иска с това писмо заместник главният прокурор, са намерени три-четири месеца по-рано в касата на топследователя Богдан Карайотов (той е пенсиониран на 1 декември 1999 г.) в насипно състояние. Без да са описани, прономеровани и прошнуровани. Без да са придружени от каквито и да било приемателно-предавателни протоколи. Въпреки следствената тайна и изискванията на законите. Въпреки че сред тях има почти непокътнати кадрови досиета на наши разузнавачи зад граница и вербувани за агенти граждани на други държави. С трите им имена, адресите, агентурните псевдоними и парите, които са им били плащани - все тайни, които в нормалните страни се пазят с девет ключа.И още нещо се оказало - от 1996 до 2000 г. никой не си е мръднал и пръста, за да придвижи разследването на загадъчната смърт на Георги Марков нанякъде. Включително и да притури в някой от кашоните резултатите от съдебномедицинските експертизи и международните следствени поръчки. Или поне на писмените свидетелства за това, че такива резултати няма.На 20 юли 2000 г. (т.е. ден по-късно) към Върховна касационна прокуратура заминават още три тома от делото. На следващия ден - останалите 26 тома. В колко часа е станало това - никой не пожела да каже. Факт е обаче, че още същия ден (на 21 юли) от ВКП към Софийска градска прокуратура е изпратено постановление, писано и подписано от г-н Цеко Йорданов, шеф на отдел Следствен във ВКП. С него, след като надълго и нашироко са описани всички спирания и възобновявания на делото през годините (за последно делото е вдигнато на трупчета през 1995 г.), г-н Йорданов възобновява разследването и нарежда на Софийска градска прокуратура да се произнесе по случая. В смисъл че тя трябва да препрати материалите обратно в спецследствието и да определи процесуалния срок за доразследване.Заобикаляйки дълбоката тема за 20-годишната давност и възможните многоаспектни тълкувания на сложния и деликатен казус, отделяме внимание на последните два реда от писанието на г-н Йорданов:Приложение: следствено дело - 2 тома и наблюдателно производство на СГП. Останалите томове да се изпращат директно на Градска прокуратура. Кой да ги изпраща, защо да ги изпраща и как - това г-н Йорданов не е указал. Още повече че писанието му не е адресирано до мястото, където вече се съхраняват останалите 28 тома. И започва онова, което по-горе определихме като преливане от пусто в празно.* На 31 юли 2000 г. заместник-градският прокурор на София - г-жа Маринова, пише дълго и много обстоятелствено четиво (близо 4 страници), в което отсича: Прекратявам следствено дело N32/90 г. на основание чл. 237, ал. 3 от НПК. Изпращам делото (2 тома) на Софийска апелативна прокуратура. Веществени доказателства не са приложени. Иначе казано - жената си свършва работата, защото не разполага с никакви основания за възобновяване на делото. И още по-конкретно казано - двата тома, с които тя разполага и които препраща отново в следствието, не са... никакво дело.* На 11 август 2000 г. топката със силен фалц е прехвърлена от Софийска апелативна прокуратура в Софийския апелативен съд. От прокурор Валя Начева, която потвърждава решението на колежката си от СГП и изпраща бумагите към инстанцията, чиито решения не подлежат на обжалване и протест. По съвършено същите причини - липса на материалите по делото, липса на експертизите, липса на резултатите от международните съдебни поръчки, липса на веществените доказателства.Умуването на апелативните съдии трае три месеца и на 17 октомври 2000 г. Първи състав на Софийския апелативен съд докарва нещата до изходната им позиция - отменя решенията на Софийска градска и Софийска апелативна прокуратури и връща делото на СГП. Целта е... възобновяване на разследването, а решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Мотивите то да изглежда така са повече от озадачаващи: в материалите по делото липсват доказателства, че са извършени необходимите следствени действия. Иначе казано - софийските апелативни съдии отказват да решават каквото и да било, при положение че не един, а цели 28 тома (заедно с веществените доказателства) от делото се губят. Неизвестно къде!На 28 март 2001 г. прокурор Стойнова от СГП изведнъж се сеща, че липсващото дело е при нея и на бърза ръка го праща в спецследствието за доразследване. С краен процесуален срок - 60 дни. И с ценното указание към двата налични тома с материали да бъдат прибавени всички останали разпити на свидетелите, експертизите и резултатите от международните съдебни поръчки. Тоест онова, което е събрано в липсващите 28 тома.Както може да се очаква, спецследователите моментално започват едно прибавяне - пушекът му се вижда и до днес. А крайният резултат може да бъде обобщен с две-три изречения: всички писма и жалби до Върховна касационна прокуратура да им върне материалите по делото Георги Марков (за да възобновят разследването, за чийто провал именно Върховна касационна прокуратура ще им дири сметка) остават глас в пустиня. А от липсващите томове няма и следа. Отговор - също.Пробивът прави прокурор Стойнова от СГП, която чак на 31 май 2001 г. благоволява да отговори на поредния писмен вопъл: Приложено, връщаме Ви следствено дело N61/92 г. (това е другият номер, под който делото се подвизава в българския правен мир, освен N32/90 г. - бел. ред.) на СпСлС - 2 тома. Видно от Постановление на СГП от 30.07.2000 г., Софийска градска прокуратура е изпратила само два тома. Видно от писмо от 21.07. 2000 г. N7212/2000 г. на Върховна касационна прокуратура, на СГП са били изпратени за произнасяне само приложените два тома.На 13 юни 2001 г. апелативната прокурорка Валя Начева категорично отхвърля протеста на спецследствието за прекратяване на безумието. Било поради изтичане на 20-годишната давност от смъртта на Марков, било поради невъзможност случаят да бъде разплетен. А може би - поради... необяснимото изпаряване на 28-те тома по делото (барабар с веществените доказателства).А на 7 април (неделя) се навършиха 23 години и 8 месеца от смъртта на Георги Марков. Докато се давим в собствените си неразбории, все още никой не пита съответните английски власти намирали ли са в тялото на писателя-дисидент сачма, или не са...

Facebook logo
Бъдете с нас и във