Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРОКУРАТУРАТА ПРИЗНА: ПАСИ И ВЕЛЧЕВ СА НЕВИННИ

Министърът на външните работи Соломон Паси и министърът на финансите Милен Велчев не са подписвали никакви документи, свързани с договора с фирма Трансат за изграждане на сателитна връзка между външното ведомство и десетки посолства на страната ни по света. Този извод, споделен неохотно от шефовете на Военноапелативната и на Софийската военноокръжна прокуратура в понеделник (25 юли), разтърси съдебните репортери, защото интригата обещаваше да е изключително пикантна и да компенсира донякъде съдебната скука по време на летните отпуски. На 19 юли привечер пресслужбата на държавното обвинение разпространи съобщение, в което се казва: Софийската военноокръжна прокуратура извършва проверка по повод създаването на център в Израел за връзки между българското Министерство на външните работи (МВнР) и българските посолства в десетки държави. Проверява се има ли достатъчно данни за извършено престъпление шпионство и престъпление по служба. Освен това се проверява дали същата израелска фирма е извършила митническо престъпление при внос на технически съоръжения в България за около 2 млн. евро. По двата случая ще бъдат разпитани министрите в оставка Соломон Паси и Милен Велчев.Колкото и невероятно да звучи, тези няколко реда известяват на правно грамотните българи, че прокуратурата се готви да извърши най-малко пет-шест... закононарушения. Най-напред, съгласно Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), държавното обвинение няма право да извършва никакви проверки. И, ако иска да разследва някого, прокуратурата задължително трябва да образува следствено дело или дознание.След това Софийската военноокръжна прокуратура няма правомощия да разследва престъпления на българи зад граница, нито пък да се занимава с цивилни лица, каквито са служителите на външно министерство и частниците от Трансат.На четвърто място, на военната прокуратура изобщо не й влиза в работата да разнищва митнически престъпления, извършени от цивилни лица. Независимо дали щетите са за 5 лева, или 200 млн. евро. Петото закононарушение е свързано с първото, защото военните прокурори нямат право да разпитват когото и да било, ако за целта не е образувано предварително производство или дознание. И накрая - шпионажът е сред престъпленията от Глава първа на Особената част от Наказателния кодекс, с които се занимава само и единствено Националната следствена служба. Заплитането на интригата започна на 20 юни 2005 г., когато в. Земя тиражира разследването на бившия посланик в Хърватия - журналиста международник Велизар Енчев. Публикацията е озаглавена Царят на мафията и в нея се разказва за няколко престъпни сделки, осъществени по време на управлението на НДСВ, една от които е случката с комуникационния център.Според автора, Министерството на външните работи (МВнР) е възложило на израелската фирма Гилат проект за сателитна комуникация между МВнР и 37 задгранични български представителства, като в хода на сделката са извършени редица груби закононарушения: възлагането на поръчката е без конкурс; договорът е петгодишен, макар месечните вноски да изплащат техниката за 1. 5 години; техниката е морално остаряла и не е ясно докога ще работи; терминалът за контрол на информацията, представляваща държавна тайна, е в Израел и не се обслужва от български специалисти; израелската фирма контрагент Гилат е извършила митнически нарушения при вноса на технически съоръжения в България за 2 млн. евро и т. н. Тази дописка на Велизар Енчев не прави никакво впечатление на прокуратурата и затова на 13 юли във в. Земя се появява втори - напомнителен - материал. Той е озаглавен Паси и Велчев замесени в крупна афера и е актуализиран в две посоки. Първо - направена е констатацията, че във външно министерство се унищожават митнически документи, доказващи щети за милиони. И второ - публикувани са факсимилета на част от митническите документи, подложени на унищожение от хората на Соломон Паси. Още на следващата сутрин - 14 юли, държавното обвинение се самосезира и образува проверка на данните, изнесени в двете публикации. След петдневна упорита работа - на 19 юли, около шест часа вечерта, споменатият по-горе факс е разпратен до медиите, а ден по-късно... истината бавно и мъчително започва да си пробива път. Оказа се, че сателитният комуникационен договор на външно министерство не е сключен с израелска фирма, а с българското Трансат АД още на 19 юли 2004 година. Освен това терминалът за контрол на информацията не е в Израел, а в София. Избрана е точно тази фирма, защото по онова време само тя е имала лиценз за изграждането на подобни системи. И по сателитните канали не са текли държавни тайни, а само некласифицирана информация.Пикът в истерията бе отбелязан на 20 юли следобед. Докато главният прокурор Никола Филчев обсъждаше с трима пратеници на БСП обгазяването на Стара Загора, главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов се похвали в ДНСП, че шефът на сектор Икономическа полиция във Второ РПУ-София кап. Тони Райков е заловен с подкуп. След като свърши с официалната част, ген. Борисов обяви, че в 16.30 часа ще е във Върховната касационна прокуратура, където ще се проведе съвместно съвещание по аферата. Този анонс мигом стана известен на главния прокурор, който претупа набързо срещата с червените, трясна вратата на залата и отвътре долетяха две... многозначителни изречения, произнесени (меко казано) от Никола Филчев: Това не е сеир! Това не е моят начин на работа! Петнайсет минути по-късно главният прокурор и неговите заместници Христо Манчев и Митьо Марков изхвръкнаха от залата, а гардовете от НСО попречиха на репортерите да ги последват. А около 16.15 часа стана ясно, че съвместно съвещание няма да има, защото главният прокурор Никола Филчев бил вбесен от волнодумството на главния секретар на МВР ген. Борисов и е отменил мероприятието.Истинското медийно разочарование обаче настъпи едва в понеделник (25 юли), когато ръководството на Военноапелативната прокуратура свика специална пресконференция и направи неуспешен опит да каже тежката си дума. С договора си с фирма Трансат Министерството на външните работи е нарушило два нормативни акта - Закона за МВР (ЗМВР) и Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), заяви военноапелативният прокурор ген. Крум Манов. В обобщен вид разпоредбите на чл.124, ал.1 от ЗМВР и чл.14 от ЗЗКИ гласят, че единствената структура, която има право да изгражда подобни системи за нуждите на държавата, е Дирекция Защита на средствата за връзка на МВР. По дефиниция тя организира и осъществява комуникациите на Република България с дипломатическите й представителства и криптографската защита на обменяната информация, като осигурява необходимия персонал във ведомствените звена и в дипломатическите представителства, издава сертификат за сигурност на автоматизираните информационни системи или мрежи, използвани за работа с класифицирана информация; координира и контролира дейността по защитата на класифицираната информация; осъществява и контролира обучението на лицата, получили разрешение за достъп до класифицирана информация.Заместник военноапелативният прокурор подполковник Веселин Стоев подкрепи тезата на своя шеф, като изненадващо обяви, че прокуратурата вече разполага с данни за изтичане на секретна информация по тази мрежа. Сега трябва да проверим дали това е станало умишлено, или по непредпазливост и дали този, който е внедрил тази система, не е извършил шпионаж, подхвърли Стоев и категорично отказа да съобщи повече подробности. Според военните прокурори, договорът между външно министерство и Трансат вреди на държавните интереси, защото МВнР се е задължило да използва приоритетно предоставената система за комуникация. Освен това съществували съмнения за умишлено заобикаляне на Закона за обществените поръчки (ЗОП), защото сделката е сключено чрез пряко договаряне с фирма Трансат АД. В това дружество важна роля играе близък роднина на министър Соломон Паси - Илия Плачков. Това е лицето, което е получило договора още в деня на неговото подписване, подхвърли Крум Манов и допълни, че в договора не е спомената и една дума за съществуването на фирма подизпълнител, но израелската Гилат играе точно такава роля.Освен всичко това, категорични са военните прокурори, МВнР е поело и финансови задължения към частното дружество, които ощетяват държавата. Съгласно договора, външно министерство трябва да плаща по около 170 000 лв. (без ДДС) месечен наем за техниката. А що се отнася до митническите нарушения, според прокуратурата картината е следната. На 7 октомври 2004 г. фирма Трансат внася от Израел техника. В митническата декларация е записано, че стоката представлява цели терминали, а не технически части за сателитна комуникация. Освен това в документите пише, че стоката е купена от израелска фирма, а не както е в действителност - от международна компания, в която участват фирми от Израел, САЩ, Япония и Италия. С това си действие Трансат е представила документи с невярно съдържание и е избегнала заплащането на 163 111 лева, заяви прокурор Крум Манов и допълни: Ден след като започна проверката, Агенция Митници е издала два акта за митнически нарушения на директора на Трансат Минчо Панков. Единият е за 19 215 лв., а вторият - за 143 896 лева. След като разказаха за свършеното през последните десетина дни, шефът на Военноапелативната прокуратура Крум Манов и неговият заместник - Веселин Стоев, изразиха готовност да отговорят на всички журналистически въпроси. Но... засякоха още на първите две питания: Каквото и да се е случило около сделката между МВнР и Трансат, защо установяването на истината е възложено на Софийската военноокръжна прокуратура? и Защо истината се търси чрез незаконна проверка, а не чрез предварително производство, образувано съгласно разпоредбите на НПК?Обясненията на униформените магистрати прозвучаха по-скоро тъжно, отколкото смешно. Софийската военна прокуратура подхванала аферата, защото ставало дума за дейност, която се извършвала само от органите на МВР. С други думи - на прокурорската мушка са кацнали не цивилните служители във Външно министерство и частните бизнесмени, а щатните ченгета под прикритие в дипломатическите мисии и съответните отговорни лица в МВР. Колкото до образуването на несъществуващата в НПК предварителна проверка, прокурорите направиха опит да се позоват на Закона за съдебната власт, но изобщо не пожелаха да уточнят коя разпоредба от този устройствен нормативен акт е влязла в употреба. Без никакъв отговор остана и друг важен въпрос: защо на 19 юли прокуратурата официално обяви, че Соломон Паси и Милен Велчев ще бъдат разпитвани за сделката и че двамата са заподозрени в извършване на престъпление по служба, след като още тогава е било ясно, че те не са подписали нито един документ по сделката. По никакъв начин двамата прокурори не обориха и официалното становище на Соломон Паси (огласено още на 19 юли), че по тази сателитна система е предавана само некласифицирана информация. Но онова, което се случи два часа след пресконференцията на Военноапелативната прокуратура, надхвърли всички представи за... благоприличие. В специален факс до финансовия министър в оставка Милен Велчев Софийската военноокръжна прокуратура го помоли да... поиска от съда да разтури сделката между външно министерство и Трансат. И то с мотива, че от седем години държавното обвинение нямало подобни правомощия. Всъщност, ако по случая бе образувано предварително производство (дори срещу неизвестен извършител), работата би изглеждала по съвсем друг начин. Най-малкото защото Националното следствие щеше да назначи няколко съдебни експертизи за изчисляване на точния размер на щетите и да проведе разследването така, както трябва - във всички посоки едновременно: злоупотреба със служебно положение, митнически нарушения, национална сигурност и т. н. Вярно, накрая може да се окаже, че сделката е кристалночиста и че никой не е извършил никакво престъпление. Тъжно е, от гледна точка на обвинението, но за сметка на това... съвсем законно. Стига, разбира се, някой да е искал т. нар. обективна истина да бъде установена и да бъде огласена по двата, единствено възможни, начина: чрез обвинителен акт срещу виновните длъжностни лица или чрез постановление за прекратяване на наказателното преследване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във