Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРОКУРАТУРАТА СЕ ОЖАЛИ ОТ ТОРМОЗ

Доверието в българската правораздавателна система е много ниско, а то е основният фактор за привличане на инвестиции, заяви посланикът на Великобритания Джеръми Хил пред участниците в кръглата маса, организирана от асоциация Прозрачност без граници и прокуратурата на 13 май (сряда). Темата на форума - Предизвикателствата пред прокуратурата при противодействие на корупцията в контекста на присъединяването на България към Европейския съюз, събра в хотел Шератон десетки магистрати, политолози и журналисти, но по същество не се случи нищо по-различно от друг път - много и все гръмки констатации, тук-там по някоя и друга хвалба и... толкоз. Пръв от българските слуги на Темида се изказа главният прокурор Никола Филчев, който като че ли не сполучи много в опита да защити колегите си. Според него, едно от най-важните неща, които трябва да бъдат направени с цел да се елиминират съмненията за корупция сред подчинените му, било следното: въвеждане на ясни и кратки срокове за приключване на делата и незабавно търсене на строга отговорност от магистратите при тяхното неспазване. Какво още може да се направи по въпроса, след като в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) от памтивека съществуват най-различни процесуални срокове, както и механизми за санкциониране на мудните магистрати - не е ясно. Последният засега опит на законодателя до пораздвижи малко следствието и прокуратурата бе направен в края на май 2003 година. Тогава НПК бе обзаведен с новия чл.239а., който гласи: Ако в предварителното производство от повдигане на обвинението са изтекли повече от две години, когато обвинението е за тежко престъпление, и повече от една година в останалите случаи обвиняемият може да поиска делото му да бъде разгледано от съда.Случи ли се подобно нещо, прокурорът по делото е длъжен в двумесечен срок да внесе обвинителния акт в съда или да прекрати наказателното преследване. Ако обвинителят по някакъв начин не спази и този срок, първоинстанционният съд сам прекратява делото. Кой знае защо, вместо да се задълбочат в обсъждането на конкретните възможности за корупция в прокуратурата, следствието и съда и хватките, по които магистратите имат възмоност да рекетират пациентите си, участниците в кръглата маса се отплеснаха в разговори по принцип и декларации в стил Дванайсетте стола. Може би читателят си спомня някои от по-забележителните творения на гениалните руски сатирици Илф и Петров: Като дъвчеш добре храната си, ти помагаш на обществото или Духовият оркестър - път към колективното творчество.Горе-долу по същия начин прозвуча и констатацията на главния прокурор, направена пред участниците във форума: Бавното правосъдие е равно на липса на правосъдие. В момента - каза той - само мотивите по едно дело (става дума за мотивите на съда, заради които той издава една или друга присъда - бел. ред.) се пишат от шест месеца до една година. Освен това безкрайното връщане на делата за доразследване представлява отказ от правосъдие, обобщи г-н Филчев. И наистина, ако човек се абстрахира от съдържанието на НПК, Наказателния кодекс и Закона за съдебната власт, със сигурност ще реши, че главният прокурор е прав. Ако разгърне обаче споменатите три нормативни акта, най-вероятно мнението му тутакси ще придобие съвсем друг вид. Защото в тях всичко си е описано така, както трябва: права, задължения и отговорност. Включително и наказателна - за престъпления срещу правосъдието. Ето защо проблемът не е в липсата на закони, нито пък в тяхното качество. Проблемът с бавенето на делата, както Параграф 22 неведнъж е писал, е по-скоро личностен. В смисъл такъв, че ако един магистрат реши да си свърши работата по съвест - дори и най-калпавият закон не може да му попречи. Примерите в това отношение са стотици и тяхното изброяване е невъзможно. Един от тях обаче е повече от... бодлив. През 1998 г. тогавашният добрички съдия Кядикянов бе спипан да върти бизнес с фалшиви свидетелства за съдимост. Срещу него бе образувано следствено дело, но още не е минал дори през първа съдебна инстанция. А дали трябва да отваряме дума за прословутите плевенски бомбени дела срещу Вальо Жълтия и Адриян Руснака? И двете следствия са изпратени в Плевенската окръжна прокуратура още през лятото на 2000 г. с мнение за съд на виновните, но и двете все още не са минали през първа инстанция. Жълтия и Руснака отдавна са зад граница и само те си знаят ще се връщат ли някога, или не. Третият фрапиращ случай, за който Параграф 22 се сеща, е делото Валънтайн Ем Лондон. Следствието е образувано през 1992 г., обвинителният акт е внесен в Софийския градски съд през 1995 или 1996 г., но първоинстанционният процес още не е приключил. Възможностите на държавата да защити правата си в подобни случаи никак не са за подценяване. Първо Върховна касационна прокуратура може да извърши вътрешна проверка и да види кои точно следователи и прокурори мотаят нещата и с каква цел. Същото може да сторят Висшият съдебен съвет и Инспектората към Министерството на правосъдието. Колкото до санкциите на виновните, те също са няколко вида: дисциплинарно наказание, уволнение за уронване престижа на професията и системно неизпълнение на служебните задължения, образуване на следствено дело за престъпление по служба или срещу правосъдната система. Вместо да обяснят в прав текст всичко това, представителите на държавното обвинение предпочетоха да се оправдават с... натиска, на който били подложени от страна на икономическите олигарси. Българската прокуратура е подложена на корупционен натиск от страна на новозабогателите по престъпен начин лица, обясни пред участниците в кръглата маса главният прокурор Никола Филчев. И най-вероятно е прав, но нали именно прокуратурата по конституция е онзи върховен орган, призван да следи за законността в България?И какво трябва да си мислят жертвите на мутренски или чиновнически рекет? МВР и прокуратурата нямали достатъчно свидетели, за да съдят престъпниците. Ама ако самата прокуратура я е страх от мафиотските босове, какво да прави обикновеният човек, който денонощно е заобиколен от дебеловрати бизнесмени, наркопласьори, сводници и поръчкови убийци? Днес отслабналата държава не може да осигури ефикасна защита на магистратите. От една страна, е абстрактната служба на закона, а от друга са големите пари на богаташите и опасностите, които това носи за изпълнението на служебните задължения на прокурорите, тържествено обяви главният прокурор, смятайки, че по този начин връща топката в полето на британския посланик Джеръми Хил.Само че който го е страх от мечки, да не ходи в гората, гласи задочният отговор на това предизвикателство. Онези, които смятат, че животът им ще увисне на косъм, ако изправят пред съда някой и друг престъпник, да напуснат и да излязат на свободния адвокатски пазар. Истината е, че до подобна проява на доблест едва ли ще доживеем. Именно заради това в края на миналата седмица директорът на Националната следствена служба Ангел Александров заяви пред БТА, че в най-близко време погва некадърните и недобросъвестни следователи. И всеки, за когото се докаже, че умишлено е бавил дела или пък е провалил разследване за пари в брой - ще бъде изхвърлен от системата. Пример, достоен за подражание, стига той да стане факт. И още нещо банално се чу на антикорупционната кръгла маса в сряда. Имущество на стойност между 20 и 30 млрд. долара е било продадено по време на приватизацията, като едва 2-3 млрд. са влезли в бюджета, заяви заместник-главният прокурор и председател на Върховна касационна прокуратура (ВКП) Христо Манчев. Той обясни, че по време на масовото и касово раздържавяване прокуратурата е била подложена на сериозен корупционен натиск и припомни случаите с приватизацията на авиокомпания Балкан, на Химко - Враца, и на Плама - Плевен. В същото време обаче г-н Манчев деликатно замълча по въпроса докъде е стигнала работата по предварителните производства, образувани за тези сделки именно по нареждане на ВКП, и кой е виновен те още да не са внесени в съда. Като лек повей в залата прозвучаха думите на Христо Манчев, че през 2003 г. обекти на проверка за корупция са били девет заместник-министри, трима министри, трима вицепремиери и четирима депутати. Освен това той съобщи, че миналата година са приключени и внесени в съда 881 разследвания за корупция, а 431 корумпирани са били осъдени.Хубави цифри, но.. мършави, би казал народът. Защото според последното изследване на Коалиция 2000, оповестено неотдавна, месечно в държавата се извършват около 80 000 корупционни практики. Иначе казано - на всеки трийсет календарни дни в бедната ни уж държава се дават 80 000 рушвета. И поне две трети от тях нямат нищо общо с мафията, новобогаташите и високопоставените държавни чиновници. Е, само с тях да се справи българската прокуратура, животът в България наистина ще стане рай.

Facebook logo
Бъдете с нас и във