Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРОКУРАТУРАТА СЕ СКРИ ОТ ГРАЖДАНИТЕ

Гражданският контрол в наказателния процес: утопия или реалност. Това беше темата на конференцията, организирана от в. БАНКЕРЪ и Параграф 22 на 22 март в столичния Гранд хотел София. Колкото и амбициозна да изглежда, целта на занятието бе съвсем простичка: да съберем професионални юристи, правозащитници и медии около кръглата маса и в неформална обстановка те да помислят какво трябва да се направи, за да престане средният европеец да ни сочи с пръст и да повтаря като индиански шаман, че България е разядена от корупция, а българските магистрати са врагове на правосъдието. Именно тази интимна мисъл бе причината, поради която полицията, следствието, прокуратурата и съдът трябваше да бъдат представени не на високо институционално ниво, а от ръководителите на професионалните им сдружения - Полицейския синдикат, Камарата на следователите, Асоциацията на прокурорите и Съюза на съдиите. Другата особеност на събитието бе, че за почетни патрони на конференцията бяха поканени министърът на правосъдието Антон Станков и вътрешният министър Георги Петканов, чиито ведомства изнесоха основната битка за затварянето на преговорна глава 24 Правосъдие и вътрешни работи през октомври 2003 година. А темите, които трябваше да бъдат дискутирани, бяха формулирани по... възможно най-безобидния начин: Прокуратурата - мълчаливият господар на досъдебното производство, Съдът - между наковалнята на закона и чука на вътрешното убеждение, Следствието - необходимият грешник или виновникът в сянка и МВР - гласът на пагона, ехото на закона. Първият пробив в намеренията ни дойде по линия на униформените блюстители на реда, защото техният полицейски синдикат, за разлика от Камарата на следователите, Асоциацията на прокурорите и Съюза на съдиите, все още съществува като чисто синдикална организация, съсредоточена върху битови проблеми, и изобщо не се занимава например със законодателното уреждане на проблемите на своите членове. Това наложи, както се казва на хокеен жаргон, да бъде извършена смяна в движение и позициите на дознателите и оперативните работници в МВР да бъдат защитавани от заместник-министъра на вътрешните работи Бойко Коцев.Празен остана и прокурорският стол. В понеделник сутринта (21 март) председателят на Асоциацията на прокурорите и апелативен прокурор на Пловдив Росен Димов се извини, че няма да може да участва в конференцията, защото е болен. Той обаче уточни, че в прокурорския дискусионен панел ще се включи ген. Николай Ганчев - прокурор от Върховната касационна прокуратура, заместник-председател на асоциацията и член на Висшия съдебен съвет. И наистина, по телефона г-н Ганчев потвърди, че е получил поканата и дневния ред на конференцията, помоли детайлите около участието му да бъдат уточнени около 16 часа, но с това нещата приключиха.Останалите по-осезаеми липси на конференцията бяха по линия на двете парламентарни комисии - по правни въпроси и по вътрешна сигурност и обществен ред, и на Висшия съдебен съвет, който е върховен административен и кадрови орган в съдебната система. Именно в техни ръце се намират по-голяма част от лостовете за контрол върху дейността на магистратите, независимо от това дали става дума за наказателен или за граждански процес. Механизмите за това са описани подробно в няколко нормативни акта, но... както неведнъж Параграф 22 е отбелязвал - закони има (хубави или лоши), но няма кой да ги чете и да ги прилага.Ако трябва да бъдем откровени, дискусията по прокурорския панел се очакваше с най-голям интерес. И, може би заради това, още в началото на месеца в публичното пространство плъзна мазен и коварен слух: враговете на главния прокурор щели да използват конференцията на БАНКЕРЪ и Параграф 22 за поредната атака срещу г-н Никола Филчев и заради това той щял да забрани на хората си да участват в мероприятието.Хич да не е, ама всеки организатор би се почувствал на седмото небе от подобна оценка, защото не е шега работа да бъде стреснат врял и кипял човек като главния прокурор. Глупавото в случая е само едно: нито БАНКЕРЪ, нито Параграф 22, нито пък медийния ни партньор Клуб - Журналисти срещу корупцията, някога си е поставял за цел да омаскарява когото и да било. Не защото не знаем или не можем, а защото няма абсолютно никаква полза да се заемат подобни мъжествени пози. Другата гореща тема, за която по никакъв начин нямаше да стане дума на конференцията, бе войната между главния прокурор Никола Филчев и председателя на Върховния касационен съд Иван Григоров за Съдебната палата. През последните десетина-петнайсет дни тя окончателно придоби уродлив характер, защото столичният храм на Темида не е бащиния на нито един от двамата и те нямат никакво право да го делят помежду си, както им скимне. Още по-малко пък някой от тях може да взема или да дава кабинети, канцеларии и килери. За най-голямо съжаление обаче законният стопанин на имотите на съдебната власт - Висшият съдебен съвет, е парализиран от страх и категорично не желае да реши конфликта в полза на правосъдието и обществения интерес. Другото, за което членовете на ВСС също не смеят дори и да си помислят, е да задължат главния прокурор Никола Филчев да им предостави разгърнатите щатни разписания на Върховната касационна прокуратура (ВКП) и на Върховната административна прокуратура (ВАП). Целта на това упражнение е да се види колко точно обвинители работят във ВКП и ВАП и колко от тях са назначени през последните четири години. Второто нещо, което би трябвало да провери ВСС, е колко обвинители от страната са командировани за половин или за една година в София, по какви причини и кой точно движи делата им, докато те са под крилото на главния прокурор. Всъщност, ако бяха дошли на конференцията, представителите на прокуратурата щяха да бъдат изправени пред необходимостта да отговорят на един основен въпрос: по силата на каква логика те продължават да образуват предварителни проверки, след като от 2 юни 2003 г. такива не съществуват в текстовете на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК)? Нещо повече. В края на февруари 2004 г. главният прокурор Никола Филчев, вътрешният министър Георги Петканов и директорът на Националното следствие Ангел Александров сложиха подписите си под т. нар. Инструкция за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване. В нея се казва, че проверката е извънпроцесуална, издирвателна дейност, която се извършва с цел да се установи наличието на достатъчни данни за извършено престъпление от общ характер и тя се възлага на националните служби на МВР и на други централни органи само от или чрез Върховната касационна прокуратура. Въпреки че във въпросната инструкция изобщо е уточнено по какви сигнали може да бъде образувана една предварителна проверка, там са описани всички методи и способи за събиране на информация: разпити, контрол на личната кореспонденция, влизане в жилища и офиси в отсъствието на техните обитатели (т. нар. проникване), изземане на документи и техника, следене, възлагане на финансови ревизии и прилагане на специални разузнавателни средства - подслушване на телефони, снимане, следене, белязане на обекти и предмети и т. н. Тези правомощия нарушават най-малко три български нормативни акта - конституцията, Наказателнопроцесуалния кодекс и Закона за специалните разузнавателни средства, плюс Европейската конвенция за правата на човека. В тях изрично е регламентирано, че всеки има право на адвокатска защита, че никой не може да бъде следен и подслушван без разрешение на съда и че специални разузнавателни средства се използват само за престъпления, които се наказват със затвор от пет години и нагоре. Освен това в инструкцията няма и дума по въпроса какво става със събраната информация, ако проверката не доведе до дело и не влезе в употреба. Тоест - когато бъде установено, че обектите не са извършили престъпления. Изобщо не е ясно кой съхранява тази информация, защо я съхранява и по какви причини тя не подлежи на незабавно унищожаване. Най-страшното е, че този произвол бе благословен от президента Георги Първанов на 27 февруари 2004 г. и досега не е направил впечатление на абсолютно никого. Иначе във вторник (22 март) конференцията протече така, както бе замислена. Участниците в нея седнаха около заседателната маса като приятели и се разделиха като приятели. Поради големия интерес към темата за гражданския контрол в наказателния процес днес Параграф 22 публикува всичко по-важно от първия дискусионен панел Съдът - между наковалнята на закона и чука на вътрешното убеждение. А дебатите по останалите два панела - Следствието - необходимият грешник или виновникът в сянка и МВР - гласът на пагона, ехото на закона, ще си оставим за десерт, ще рече - за следващия брой.

Facebook logo
Бъдете с нас и във