Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРОКУРОР СЕ ИЗКРИВИ ОТ ЧАКАНЕ, ВМЕСТО ДА СЕ ОБАДИ ПО ТЕЛЕФОНА

Много са очакванията, на които трябва да откликне главният прокурор Борис Велчев: да стане двигател на съдебната реформа, да прочисти държавното обвинение от некадърниците и корумпираните, да прекърши гръбнака на мафията, да погне белите якички по високите етажи на властта, да помогне на полицейското дознание да си стъпи на краката...
За съжаление и очакванията към подчинените на Борис Велчев също са много, но са от съвсем различно естество. Изброено съвсем схематично: българските прокурори трябва да заработят по закон, а не по вътрешно убеждение. Трябва да станат адвокати на държавата и на отделния гражданин, а не чорбаджии, на които всички са длъжни да слугуват. Трябва да потърсят и да открият нови - законови, разбира се - начини за събиране на информация, а не да разчитат само на онова, което им дават ченгетата и следователите.
Иначе казано, през следващите една-две години държавните обвинители трябва да се превърнат в модерни и съвременно мислещи хора, които отделните граждани уважават и към чиято работа изпитват респект. А не ги презират и не им се подчиняват само защото ги е страх да не ги сполети нещо лошо.
Днес уводният текст в Параграф 22 трябваше да бъде посветен на професионалния празник на МВР (5 юли) и на професионалното бъдеще на вътрешното министерство след влизането в сила на новия Закон за МВР. Едно кратко писмо от Софийската градска прокуратура (СГП) обаче, което пристигна в редакцията на 4 юли (вторник), обърка плановете ни. Писмото не е дълго и затова ще го цитираме изцяло:
В публикация на Параграф 22 от 15 май 2004 г. - Прокуратурата се ожали от тормоз, като пример за забавено дело е посочено делото Валънтайн М Лондон, което е било внесено в Софийския градски съд (СГС) с обвинителен акт и до момента не е решено (б.ред. - близо десетина години). По разпоредена от Върховната касационна прокуратура (ВКП) проверка СГП не установи преписката, тъй като съобразно Наказателния кодекс същият се прилага спрямо лица, а не срещу фирми. Предвид посоченото по-горе, моля в случай, че разполагате с данни, да ни уведомите. Моля за спешност. Подпис - прокурор Т. Миндова.
На пръв поглед малко странно изглежда ВКП да разпорежда проверка по публикация, появила се на бял свят преди две години, един месец и три седмици. Отделен въпрос е, че въпросното писмо започва със строгото уточнение Четвърто напомнително!, въпреки че до този момент в редакцията на Параграф 22 са пристигнали само две писма със същото съдържание - на 17 септември и на 20 декември 2005 година.
В нашата публикация под заглавие Прокуратурата се ожали от тормоз делото Валънтайн М Лондон е само пример, подкрепящ тезата на бившия главен прокурор Никола Филчев, че дела бави не само държавното обвинение, но и съдът.
А конкретният повод да се даде този пример е следният: на 13 май 2004 г. в София бе проведена дискусия под наслов Предизвикателствата пред прокуратурата при противодействие на корупцията в контекста на присъединяването на България към Европейския съюз. Пред участниците във форума, организиран от асоциация Прозрачност без граници и прокуратурата, посланикът на Великобритания Джеръми Хил заяви: Доверието в българската правораздавателна система е много ниско, а то е основният фактор за привличане на инвестиции. Като домакин на дискусията тогавашният шеф на държавното обвинение Никола Филчев пръв взе думата и защити честта и достойнството на българската прокуратура така, както той сметна за необходимо. Преди всичко заяви, че една от най-ефикасните мерки за елиминиране на съмненията за корупция сред прокурорите е въвеждане на ясни и кратки срокове за приключване на делата и незабавно търсене на строга отговорност от магистратите при тяхното неспазване.
След това Никола Филчев прехвърли камъка в градината на съседа (т.е. на съда) и обяви: Бавното правосъдие е равно на липса на правосъдие. В момента - каза Никола Филчев - само мотивите по едно дело (става дума за мотивите на съда, заради които той издава една или друга присъда - бел. ред.) се пишат от шест месеца до една година. Освен това безкрайното връщане на делата за доразследване също представлява отказ от правосъдие....
А накрая, вместо да предложи формула, по която Висшият съдебен съвет и тогавашното управляващо мнозинство на НДСВ и ДПС могат да решат със съвместни усилия проблема, Никола Филчев... се оплака колко му е трудно и тежко на държавното обвинение, като приключи почти 15-минутната си изповед с едно трогателно обобщение: Българската прокуратура е подложена на корупционен натиск от страна на новозабогателите по престъпен начин лица!
Та ето по този повод бе даден примерът с делото Валънтайн М Лондон, което от две години, един месец и три седмици не дава и миг покой и на прокурор Миндова.
А причините, поради които Параграф 22 се въздържа да съдейства на държавната обвинителка, са няколко.
Първата е, че примерът с въпросното дело е изцяло в подкрепа на тезата, че съдът също има вина - при това доста сериозна - за прословутото мудно българско правораздаване. В случая с Валънтайн М Лондон става дума за серия от измами, извършени през 1990-1991 година. Главното действащо лице в аферата е Драгомир Драгов Георгиев - бивш офицер от прословутото Управление за безопасност и охрана (УБО) на ДС, в чийто апартамент на столичния бул. Александър Стамболийски (според собствените му хвалби в медиите отпреди десетина години) в началото на 1993 г. е била учредена легендарната борческа фирма ВИС - 1.
Схемата, по която Драгомир Георгиев е завлякъл седем-осем свои жертви с общо 34. 964 млн. тогавашни лв., е банална: той им предлага за продан несметни количества водка Столичная и уиски Джони Уокър, а те плащат авансово или цялата поръчка, или 50% от нея. За да изглежда всичко като истинско, Георгиев е омайвал клиентите си не само с дегустации, но и с предоставяне на мостри за сондиране на пазара.
Разследването на аферата започва още през 1991 г., а предварителното производство, възложено на Националната следствена служба, приключва с обвинително заключение срещу Драгомир Георгиев на 8 април 1996 година. В хода на предварителното разследване е установено, че другите двама замесени в аферата са най-обикновени бушони, които в случай на нужда е трябвало да изгърмят и по този начин да спасят Драгомир Георгиев. Доколкото Параграф 22 успя да разбере, делото е връщано за доразследване от Софийската градска прокуратура само два пъти и в средата на 1997 г. то е внесено в Софийския градски съд с обвинителен акт.
Втората причина, поради която не откликнахме светкавично на молбата на прокурор Т. Миндова, е процедурна, така да се каже. Като издание, близко до историите за закононарушенията до прокурорите, следователите, съдиите, редовите ченгета и висшите служители в МВР, екипът на Параграф 22 прекрасно знае хватките, чрез които т. нар. длъжностни лица постоянно събират нерегламентирана информация.
Далеч сме от мисълта, че прокурор Миндова попада в кръга на обичайните заподозрени - думите, с които нейни колеги я описаха като човек и професионалист, са повече от ласкави. Проблемът е, че в случая иде реч за проверка, разпоредена от Върховната касационна прокуратура, без обаче да е ясно кой е образувал тази проверка, на коя дата и под какъв номер е заведена тя в деловодството на ВКП. Оттук до идеята, че някой се е обадил по телефона на прокурор Миндова и в нарушение на нормативната уредба устно й е заповядал да види за какво там става дума и да докладва (най-вероятно също устно), има само една крачка.
А третата причина, поради която отказахме съдействие на прокурор Миндова, е повече от банална. Софийската градска прокуратура се намира на втория етаж в Съдебната палата. В същата сграда, но на първия етаж, се намира Софийският градски съд. Така че от 15 май 2004 г. (когато дописката Прокуратурата се ожали от тормоз бе публикувана) до 26 юни 2006 г. (когато четвъртото напомнително писмо на прокурор Миндова е заведено в деловодството на СГП) държавната обвинителка е могла много пъти да отскочи до фирменото отделение на СГС и да установи кой се крие зад фирмата Валънтайн М Лондон. Нещо повече. В качеството си на проверяващ тя съвсем спокойно е могла да разпореди на някой от чиновниците в СГП да й направи съответната справка. Или пък собственоръчно да отвори... Дакси, Апис или Сиела и с очите си да види кои са физическите лица, регистрирани като съдружници във въпросното търговско дружество.
Всъщност, ако неизвестните началници от Върховната касационна прокуратура чак толкова са искали да научат за какво става дума в това дело, те съвсем спокойно можеха да се обърнат и към директора на Националната следствена служба.
И накрая - през декември 2003 г. членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) станаха Цеко Йорданов - бивш (вече) шеф на отдел Следствен във ВКП, Николай Ганчев - шеф (също бивш) на отдел Военен във ВКП и Христо Манчев - заместник главен прокурор и ръководител на ВКП. Според писаните и неписани правила за работата на Върховната касационна прокуратура поне двама от тях - Цеко Йорданов и Христо Манчев, биха могли да внесат докладна записка във ВСС и да поискат от съвета да провери по какви причини делото в Софийския градски съд се точи вече седма, осма или девета година. Тази процедура също е описана в Закона за съдебната власт и горе-долу изглежда така: ВСС препраща сигнала до министъра на правосъдието, той разпорежда на своя инспекторат да извърши проверката, след което докладва за резултатите пред Висшия съдебен съвет.
Големият резил в тази история обаче е друг. Тримата подсъдими по делото Валънтайн М Лондон трябва да отговарят пред закона за престъпления по чл.262 и чл.263 от Наказателния кодекс - за измама.
А ето какво пише в актуалната редакция на Наказателния кодекс, публикувана в информационната система Дакси след последните изменения на НК, обнародвани в бр. 88 на Държавен вестник от 4 ноември 2005 г.:
Глава седма Престъпления против личната собственост - отменена, Държавен вестник, бр. 10 от 1993 година.
Раздел IV - Измама: чл.261-262 - отменени, Държавен вестник, бр. 10 от 1993 г.; чл.263 - изменен, Държавен вестник, бр. 28 от 1982 г., отменен, Държавен вестник, бр. 10 от 1993 година.
Иначе казано, през 1996 г. тримата замесени в аферата Валънтайн М Лондон са изправени на подсъдимата скамейка за престъпления, които по онова време вече не са съществували в Наказателния кодекс. Но по-трагичното е, че до ден днешен - 8 юли 2007 г., Софийският градски съд все още има намерението да ги изпрати в затвора, вместо да прекрати наказателното преследване срещу тях поради липса на извършено престъпление. Коментар едва ли е необходим...

Facebook logo
Бъдете с нас и във