Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРОКУРОРИТЕ И СЛЕДОВАТЕЛИТЕ БЕЗ ИМУНИТЕТ? СВЕЖО, НО... БЕЗСМИСЛЕНО

Ако е вярно, че хуманността и демократизацията на едно общество се познават по качеството на правосъдието, никой не бива да се учудва, ако на 1 януари 2007 г. България не осъмне като пълноправен член на Европейския съюз. Още по-малко пък българските политици и магистрати трябва да окачват на лицата си многострадални физиономии всеки път, когато някой евроексперт или западен дипломат тактично отбележи, че не всичко около съдебната реформа се прави с необходимото качество и бързина. Но онова, което прави най-неприятно впечатление около нормотворческата суетня на управляващите напоследък, е, че те съвсем забравиха за необходимостта от усъвършенстването на десетки закони и подзаконови нормативни актове и отново се вторачиха в конституцията. И то със съсредоточеността на екстрасенс, чиято единствена цел е да извлече цялата отрицателна енергия от междувеждието на хипнотизирания си пациент, след което да го свести и да го изправи на крака за цял живот.

Само преди две години и два месеца - през септември 2003-а, депутатите от 39-ото Народно събрание пиха и пяха, защото за първи път от началото на демократичните промени в България събраха сили и кураж и ограничиха магистратския имунитет до неговия функционален минимум. Според тогавашните им хвалби, тоталната недосегаемост на съдиите, прокурорите и следователите била основната причина за ниската ефективност на съдебната реформа и, след като пълният имунитет на магистратите вече не съществувал, нямало пречка корумпираните и некадърните да бъдат отстранени от съдебната система и реформата да продължи с пълна сила.
Днес почти същите конституционни реформатори, само че в качеството си на депутати от 40-ото Народно събрание, запяха същата песен, но на... почти нов глас. Кой знае защо списъкът на богопомазаните, които трябва да останат без никакъв имунитет, бе сведен до прокурорите и следователите. Наистина голямата идея на работната група за изменение на конституцията, оглавявана от заместник-председателя на парламента Камелия Касабова, е и народните представители да останат без имунитет срещу наказателно преследване, но това едва ли ще се случи скоро. Особено ако ремонтът на основния закон трябва да бъде извършен преди избора на новия главен прокурор или пък, ако следващият шеф на държавното обвинение се окаже... пръв приятел и единомишленик на Никола Филчев
Мнозина сигурно са забравили, но в първата редакция на конституцията от 1991 г. магистратите и депутатите се ползваха с пълен имунитет. По своята правна природа този институт е вид привилегия, която се дава не на отделните лица, а на институцията, в която те работят и която представляват.
Според дебелите книги, пълният имунитет е призван да пази избраните и назначените депутати и магистрати в случаи на конфликт с останалите власти. А най-общата формулировка гласи, че пълният имунитет включва неотговорност за думите или позицията по време на заеманата длъжност и важи завинаги. Тоест - нито един депутатът не може да носи отговорност за онова, което е казал или е извършил, докато е изпълнявал служебните си задължения. Нито по време на мандата му, нито след неговото изтичане. Същото се отнася и до магистратите - те не могат да бъдат преследвани за решенията и процесуалните си действия и докато са съдии, следователи и прокурори, и след като напуснат съдебната система.
Вторият елемент на пълния имунитет е т. нар. неприкосновеност срещу задържане и наказателно преследване. Именно това е същинският имунитет на депутатите и магистратите, защото представлява конституционно заковано процесуално препятствие за евентуално образуване на наказателно производство срещу тях. За разлика от неотговорността (за нея стана дума по-горе), неприкосновеността е привилегия, която можеше да бъде отнемана с решение на Народното събрание или на Висшия съдебен съвет. Процедурите обаче са толкова тежки, тромави и продължителни, че почти нито едно искане за снемане на депутатски или магистратски имунитет през последните 15 години не е било удовлетворено.
Функционалният имунитет, с който бяха обзаведени магистратите преди две години, представлява съкратена версия на предишното им конституционно право да бъдат винаги над закона. След ремонта на конституцията през септември 2003-а заветният чл.132 от основния ни закон (в Закона за съдебната власт тази разпоредба е записана като чл.134) придоби следния вид:
(1) При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.
(2) В случаите по ал.1 срещу съдиите, прокурорите и следователите не може да бъде повдигнато обвинение без разрешение на Висшия съдебен съвет.
(3) Съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат задържани освен за тежко престъпление, и то с разрешение на Висшия съдебен съвет. Разрешение за задържане не се изисква при заварено тежко престъпление.
(4) За даване на разрешение по ал.2 и ал.3 се прави мотивирано искане до Висшия съдебен съвет от главния прокурор или от не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет.
Въпреки че въвеждането на така описания функционален имунитет на магистратите даде формално основание на ЕК да затвори преговорната глава 24 - Правосъдие и вътрешни работи, след 30 октомври 2003 г., когато се случи това радостно събитие, ситуацията в България остана непроменена. В смисъл такъв, че отчитането на грандиозните успехи в борбата срещу мафията и корупцията продължи, но в затвора така и не се озова нито един мафиотски бос, високопоставена бяла якичка или подкупен магистрат.
Според официалните обяснения, причините за този неуспех са няколко: калпаво наказателно законодателство; липса на достатъчно пари за материално-техническо обезпечаване на полицията, прокуратурата и съда; ниски заплати, които демотивират ченгетата и магистратите; денонощно усъвършенстване на организираната престъпна дейност и практическата й недосегаемост от властта чрез сложни системи от фантомни и офшорни фирми, както и юридически лица, опериращи на границата между сивата икономика и легалния бизнес.
Неофициалните причини за безпомощността на държавата пред организираната престъпност и белите якички също са известни: битка за надмощие между отделните институции; нежелание на различните ведомства да вадят сами собствените си кирливи ризи; стремеж за ведомствен контрол над собствения ресор в подземния свят; обезсилване на иначе строгите законови разпоредби чрез взаимноизключващите се подзаконови наредби, правилници и инструкции; стремеж на различните ведомства да се докажат пред Европа не като си вършат работата, а като разкрият... колко корумпирани и некадърни са колегите им от съседното ведомство.
По никому (уж) неизвестни причини коалиционните партньори в 40-ото Народно събрание - БСП, НДСВ и ДПС, досущ като коалиционните партньори в 39-ото Народно събрание - НДСВ и ДПС, съвсем забравиха, че освен досъдебното производство България има да изпълнява още куп ангажименти към Европейския съюз - реформа в търговското и административното право, облекчаване на гражданския процес, модернизиране на затворите и следствените арести, реално въвеждане на пробацията и институцията на омбудсмана, европеизиране на нормативната уредба за закрила на децата и за борба срещу домашното насилие.
Не по-малка е и амнезията, сковала коалиционните партньори по отношение на борбата с организираната престъпност. Като дим от комина се разнесоха намеренията, декларирани от България за създаването на данъчна полиция, за разширяване на правомощията на финансовото разузнаване и за разкриването на вътрешноведомствени отдели за борба с корупцията. На всичко отгоре с приемането на новия Наказателнопроцесуален кодекс бе ликвидирано митническото дознание, което пък обезсмисли - от процесуална гледна точка - съществуването на прословутите мобилни групи и на митническото разузнаване.
Вместо всичко това пред управляващите вече има съвсем нова и много по-достъпна цел № 1: снемане на функционалния имунитет на прокурорите и на следователите. За да изглежда всичко като истинско, привържениците на тезата, че след като останат голи, боси и равни пред закона, прокурорите и следователите ще заработят като за световно, завъртяха в публичното пространство два прекрасни аргумента. Първият гласи, че от януари 2000 г. дознателите в МВР разследват почти 75% от престъпленията, без никога да са имали имунитет. А от 28 април 2006 г., когато новият НПК влиза в сила, те ще поемат поне 97% от престъпленията. Тоест - на следователите не им трябва някакъв имунитет, защото за тях остават някакви си там 3% от престъпленията и на практика в Националната следствена служба ще останат една шепа хора.
Не по-малко солидно звучи и аргументът срещу функционалната недосегаемост на прокуратурата. Един от основните принципи в наказателния процес гласи, че страните в състезанието - обвинението и защитата - са равнопоставени пред закона и пред съдията. С други думи, след като адвокатите нямат никакъв имунитет, логично е прокурорите също да се простят с привилегията си да правят каквото искат, но да носят отговорност само за успехите си.
Разбира се, тук трябва да бъде направено важно уточнение. Никъде по света, дори и в най-развитите демокрации, няма еднозначен отговор на въпроса полезен или вреден е имунитетът на магистратите. В САЩ например полицейските детективи и прокурорите нямат никакъв имунитет, докато съдиите са защитени само от граждански искове, но не и от наказателно преследване. Тоест - отвъд Атлантика, всеки щатски съдия може да бъде подгонен, настигнат и изправен пред Темида, стига да е уличен в корупция, в извършването на криминално престъпление или на друго закононарушение.
В повечето от страните членки на ЕС прокурорите и следователите (без значение как се наричат те - детективи или съдебни полицаи) също не са част от третата власт и не се ползват с никакъв имунитет. По отношение на съдиите обаче, поне засега, американската мечта е сбъдната само във Великобритания и в Германия - там съдиите също нямат имунитет срещу наказателно преследване, но са независими и несменяеми. От какво тогава е породен песимизмът, че премахването на функционалния имунитет на прокурорите и следователите е поредният опит на управляващите да имитират съдебна реформа, без да свършат дори за пет пари работа? Много просто. В развитите демокрации независимостта на прокурорите, следователите, съдиите и на всички останали люде, които получават пари от държавата в името на реда и спокойствието, е гарантирана по два начина: чрез системата от обикновени закони и чрез жестоки механизми за граждански контрол върху дейността на държавните институции.
Докато онова, което е на път да се случи в България, е повече от страшно: пълно събличане на прокурорите и на следователите, тотално подчинение на дознателите и... налагане на жестока цензура посредством няколко дребни изменения в Закона за защита на личните данни, Закона за защита на класифицираната информация, Закона за достъп до обществена информация и в бъдещия Закон за МВР, който в момента се обсъжда от парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред и в който ще има следната разпоредба (чл.155, ал.1): Фактите, сведенията и предметите, свързани с функциите на МВР, са класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация.
Но най-голямото доказателство, че от снемането на функционалния имунитет на прокурорите и следователите ползата ще е никаква, е друго. Откакто магистратите уж престанаха да бъдат недосегаеми, несменяеми и безконтролни (т. е. - от септември 2003 г.), няма случай, при който магистрат да е бил уволнен или осъден, защото е съсипал авторитета на съдебната власт или пък не си е вършил работата умишлено. А както много добре е известно, съдебната система е пълна с професионалисти, които или започват работния си ден с голяма ракия за отскок, или приключват делата си така, че мафиотите и обикновените бандити по цели седмици не могат да изтрезнеят от... тостове за здравето на Темида.

Facebook logo
Бъдете с нас и във