Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРОКУРОРСКИЯТ ЧАДЪР НАД МАЦОЛА Е ИМАЛ И ПОЛИЦЕЙСКА КРЪПКА

Преди две седмици в бр.29 на Параграф 22 от 22 юни бе публикуван текст под заглавие, озаглавен В прокуратурата всичко е дефицитно. В него се разказва за един списък със седем дознания и следствени дела, образувани в периода 1999-2003 г. срещу мутрите на русенския бизнесмен Илиян Пенев-Мацола, чието име нашумя покрай записите на подслушаните му от полицията разговори със заместник апелативния прокурор на София Николай Ганчев и с бившия окръжен прокурор на Русе - Люлин Матев.
Всички тези дознания и дела са приключили по най-безславен (за правосъдието, разбира се) начин, защото по вина на редица люде на държавна заплата - полицаи, прокурори, следователи и съдии, нито една от мутрите около Мацола не влиза в затвора с ефективна присъда. До началото на юни 2004 г., когато Висшият съдебен съвет отказва да преназначи Люлин Матев на поста ръководител на Окръжна прокуратура - гр. Русе и го оставя на работа като редови обвинител.
Колкото и да не е за вярване, тази дописка така възбуди гнева на неколцина русенски блюстители на реда, че те събраха кураж и решиха да споделят част от професионалните си преживелици от онова време. С Параграф 22, разбира се, защото те все още не вярват, че главният прокурор Борис Велчев и екипът му наистина искат да прочистят държавното обвинение от всички корумпирани и некадърни кариеристи.

Едно от дознанията, за което стана дума в публикацията В прокуратурата всичко е дефицитно, е образувано през зимата на 2003 г. по сигнал за рекет. По онова време Люлин Матев все още е окръжен прокурор, негов заместник е Венелин Тодоров, а сегашният шеф на ГДБОП - главен комисар Ваньо Танов, е директор на РДВР-Русе. Историята е банална, а в дъното й стои конфликт между съдружници, които засега ще обозначим с измислените инициали А. А. и Б. Б.
Около година и половина по-рано двамата решават да отворят ИНТЕРНЕТ клуб, като условията на съдружието са следните: А. А. дава помещението, Б. Б. - компютрите, а разходите и печалбите се делят поравно. През есента на 2002-а обаче Б. Б. решава, че приходите от ИНТЕРНЕТ клуба не си заслужават времето, прибира си компютрите и захваща нов бизнес.
Почувствал се прецакан от бившия си съдружник, А. А. решава да защити интереса си на всяка цена. За разлика от нормалните хора обаче, той не завежда съдебно дело, защото няма нито един документ, с който да докаже, че е ощетен по някакъв начин. Ето защо А. А. изпраща до заместник окръжния прокурор на Русе Венелин Тодоров жалба, в която най-трогателно описва как Б. Б. е откраднал фирмените компютри и му е нанесъл непоправими щети.
Без много-много да се колебае, Венелин Тодоров образува проверка по жалбата на А. А. Тя продължава два-три месеца, а резултатът от нея е повече от логичен: по документи компютрите са собственост на Б. Б., така че той не може да окраде сам себе си. Въпреки това заместник окръжният прокурор Тодоров не прекратява преписката срещу Б. Б., а я изпраща в Русенската районна прокуратура по компетентност, т.е. за продължаване на работата по нея.
За щастие на правосъдието (поне през януари 2003 г.) районните обвинители в крайдунавския град се оказват на съвсем друго мнение и проверката срещу Б. Б. е прекратена поради липса на престъпление. Тогава А. А. се обръща за съдействие към Илиян Пенев - Мацолата, пред когото развива същата теория: Б. Б. е откраднал всичките му компютри и по този начин му е нанесъл неизчислими щети.
Без да се задълбочава в излишни размисли по въпроса кой е крив и кой е прав, Мацола възлага на дясната си ръка - Светлозар Илиев, и на неговата наказателна бригада задачата да вразумят Б. Б. и да го глобят с 3000 лева. Оттук нататък ситуацията звучи много познато: Илиев и хората му започват да звънят денонощно по телефона на Б. Б. и да го тормозят, като заканите им започват от обикновен побой, минават през трошене на коленете и стигат до заплаха с убийство.
В края на февруари 2003 г. нервите на Б. Б. не издържат и той изпраща жалба до тогавашния шеф на РЗБОП-Русе - подполковник Владимир Токусчиев, в която подробно е описано кога и с какви заплахи мутрите на Мацола са го убеждавали да изплати на бившия си съдружник А. А. обезщетение от 3000 лева.
По случая е образувана втора проверка - този път по линия на РЗБОП-Русе, която е възложена на оперативния работник Димитър Друмев. За да изглежда всичко като истинско, антимафиотът Друмев иска и получава разрешение от Русенския окръжен съд за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС). През март и април 2003 г. телефонът на Б. Б. е окачен на денонощно подслушване, а СРС-тата доказват, че Светозар Илиев и хората му - Петко Петков, Свилен Чавдаров, Преслав Чакъров, Росен Русев, Красимир Драшков и т. н. - звънят на жертвата най-малко по седем-осем пъти на денонощието. При това - когато им скимне: сутрин, обед, следобед, привечер, късно през нощта или призори.
В началото на март 2003 г. антимафиотът Друмев вика Б. Б. при себе си и му съобщава за предстоящата операция, която трябва да протече по следния начин: жертвата събира 1000 лв., РЗБОП бележи парите, Б. Б. дава оцветените пари на рекетьорите, ченгетата от РЗБОП задържат рекетьорите.
За нещастие човекът не разполага с 1000 лв. накуп, а и няма откъде да ги събере. Вместо да потърси някакъв вариант за по-нататъшно развитие на разработката срещу Светлозар Илиев и хората му, примерно - да им бъде направена постановка с фалшиви белязани пари, антимафиотът Друмев заявява на Б. Б., че при подобно стечение на обстоятелствата нищо повече не може да се направи и... сякаш забравя за случая.
В края на април 2003 г. Б. Б. отива в Русенската районна прокуратура споделя патилата си с когото трябва и по случая е образувана втора проверка, която е разпределена на прокурор Кремена Колицова.
Какво се случва оттук нататък - просто не е за вярване, защото в разговор с Параграф 22 прокурор Колицова потвърди абсолютно цялата информация, с която разполагаме по случая с изнудването на Б. Б. и която доказва как Илиян Пенев-Мацола е станал толкова виден русенец.
Като за начало, на 29 април 2003 г. прокурор Кремена Колицова изпраща писмо до РЗБОП-Русе, с което изисква абсолютно всички специални разузнавателни средства (СРС) по случая с изнудването на Б. Б. А след това възлага проверката не на РЗБОП-Русе, а на Криминална полиция. За нейна най-голяма изненада обаче споменатият вече антимафиот Друмев реагира по изумително странен начин. Най-напред той изпраща контраписмо до шефа на русенското поделение на Дирекцията за оперативно-техническа информация (ДОТИ), с което иска... унищожаване на всички СРС-та, защото използване им не дало никакви резултати. А след това отива в Русенската районна прокуратура и вдига скандал, че по случая с изнудването на Б. Б. е образувана втора проверка, която е възложена на криминалистите в РДВР-Русе.
Явно за да не остане по-назад, шефът на РЗБОП-Русе - подполковник Владимир Токусчиев, също защитава честта на пагона по подобаващ начин. За разлика от редовия антимафиот Друмев обаче, той устройва сцена пред колегите си от Криминална полиция, които са се осмелили да вземат случая, въпреки че не е от тяхната компетентност.
За щастие на правосъдието районните обвинители и криминалистите в Русе изобщо не се впечатляват от бунта на двамата антимафиоти. И това не е случайно, защото мобилните оператори в града предоставят на обвинението разпечатки от всички разговори, водени от Светлозар Илиев и хората му в периода януари - средата на май 2003 г., които доказват само едно: жертвата Б. Б. е била изнудвана и заплашвана денонощно, а русенските антимафиоти просто не са си свършили работата (меко казано). И още - тогавашният директор на РДВР-Русе - Ваньо Танов, застава зад тях и им осигурява най-опитните криминалисти, с които разполагаха в онзи момент.
Оттук нататък събитията се разиграват светкавично.
На 27 май 2003 г. прокурор Кремена Колицова и екипът от Криминална полиция бележат 150 лв., които Б. Б. дава на Свилен Чавдаров и Росен Русев. Няколко минути по-късно инкасаторите са арестувани, срещу тях е образувано дознание по чл.213а, ал.2, т.4 от Наказателния кодекс - за изнудване, извършено от две и повече лица, а те са оставени зад решетките за 72 часа с прокурорско постановление.
На 28 май бизнесменът Б. Б. е разпитан пред съдия, като малко преди това по телефона му се обажда един от съоснователите на бившата СИК - Стоил Славов-Телето, който в прав текст го предупреждава да внимава какво и срещу кого приказва. Този разговор явно изиграва своята роля, защото жертвата веднага забравя имената на Светлозар Илиев, Петко Петков, Красимир Дражков и останалите по-отговорни инкасатори на Мацола. Като хвърля на лъвовете само редовите биячи Свилен Чавдаров и Росен Русев.
На 29 май в Русенската районна прокуратура цъфва не друг, а тогавашният окръжен прокурор Люлин Матев. При това - с причудливия въпрос Дали е възможно да се стигне до споразумение между обвиняемите и обвинението? След категоричния отказ на русенския районен прокурор Свилен Стефанов обаче Люлин Матев си тръгва, обвит в многозначително мълчание.
На 30 май сутринта прокурор Кремена Колицова внася обвинителния акт срещу Чавдаров и Русев в Русенския районен съд, който - почти едновременно с това - налага на двамата постоянни мерки за неотклонение задържане под стража. А защитниците на Чавдаров и Русев - Емил Тодоров и Иван Василев, които години преди това са делили една адвокатска кантора с Николай Ганчев, веднага уведомяват Мацола за светкавичното развитие на случая.
На 6 юни Русенският окръжен съд пуска двамата срещу парични гаранции от по 500 лв., защото... били безработни и не могли да осигуряват прехраната на семействата си, въпреки че само месечните им сметки за мобилни телефони са били от порядъка на 500-600 лева.
В периода юни-септември 2003 г. Б. Б. е подложен на втора рекетьорска вълна, този път с идеята да оттегли показанията си срещу Свилен Чавдаров и Росен Русев. И чудото се случва. През късната есен на 2003 г. Русенският районен съд осъжда инкасаторите на Мацола на по три и половина години затвор ефективно. Година по-късно Русенският окръжен съд заменя ефективните присъди на Чавдаров и Русев с условни, а на 9 май 2005 г. Върховният касационен съд ги потвърждава.
По това време шефът на РЗБОП-Русе - подполковник Владимир Токусчиев, и редовият антимафиот Друмев, тържествено отбелязват втората си годишнина като бодри пенсионери, защото двамата излизат в заслужен отдих веднага след като Чавдаров и Русев са арестувани на 27 май 2003-а (и получили по 20 заплати обезщетение за предсрочно пенсиониране).
И са били съвсем прави да празнуват двамата бивши антимафиоти, защото тяхното процесуално поведение по случая с изнудването на Б. Б. така и не прави впечатление на никого. Нито на тогавашния вътрешен министър Георги Петканов, нито на главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов, нито на и. д. шефа на Военноапелативна прокуратура ген. Николай Ганчев. Което вече не е никаква новина, предвид обстоятелството, че и тримата са били сред най-високите гости, които Илиян Пенев-Мацола е посрещал в олимпийската резиденция Липник.

Facebook logo
Бъдете с нас и във