Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРОКУРОРЪТ НЕСТОРОВ ОСТАНА НА УЛИЦАТА

В единната и неделима прокуратура зрее нов скандал, чиито размери и последствия са непредвидими. Преди около месец и половина - на 15 февруари, изтече тригодишното изгнание на софийския градски прокурор Нестор Несторов в Софийска районна прокуратура. Той обаче все още не е възстановен на предишния си пост, защото... бившият Висш съдебен съвет, чийто мандат изтече в средата на декември 2003 г., завеща на наследниците си един от най-удивителните нормативни батаци, от който сякаш няма измъкване. ОТ УХО НА УХОНай-после Параграф 22 бе ощастливен от вездесъщата група граждани, която денонощно обикаля из софийската Съдебна палата и регулярно информира медиите за случващото се в храма на Темида. Според вечно будната магистратска съвест, на 16 февруари 2004 г. в белокаменната обител на богинята на правосъдието е трябвало да се разиграе драма с непредизвестен край. На тази дата бившият софийски градски прокурор Нестор Несторов трябваше да се върне на поста си по силата на закона. На 14 март 2001 г. Висшият съдебен съвет го понижи в длъжност с няколко степени и го прати да отбива три години професионалния си дълг като редови обвинител в Софийската районна прокуратура. Няколко дни преди изтичане на заточението обаче негови приятели му пратили хабер да не припарва до предишния си кабинет, защото там го чакала неприятна изненада в стил... Николай Колев. Какво се крие зад приятелското предупреждение гражданите от Съдебната палата не пожелаха да коментират, а Нестор Несторов направо тръшна телефона, след като изслуша въпроса на Параграф 22. За сметка на това обаче редакционните архиви продължават да са вечно живи, а в тях по случая Колев пише следното:На 23 юни 2001 г. бившият военен прокурор Николай Колев (по онова време на работа във Върховната административна прокуратура) бе задържан при специализирана операция на Върховната касационна прокуратура, Столичната следствена служба и командоси от Специализираното поделение за борба с организираната престъпност (баретите). В колата на магистрата са открити няколко пакетчета с тъмнокафяво вещество и незаконно притежаван пистолет. При полевия наркотест веществото е било идентифицирано като хероин. След обиск в жилището на прокурора Колев той е откаран в ареста на Столичната следствена служба (на ул. Майор Векилски) с постановление за 72-часово задържане. Няколко часа по-късно се оказа, че Колев изобщо не е помирисвал килиите на столичното следствие, защото е бил откаран в ареста на Транспортна полиция. Освен това стана ясно, че обискът в жилището му е незаконен, защото той и съпругата му (прокурор от Върховна касационна прокуратура) се ползват с магистратски имунитет, който изобщо не е бил снеман от Висшия съдебен съвет. Николай Колев прекара няколко седмици зад решетките с постоянна мярка за неотклонение задържане под стража, след което бе освободен срещу парична гаранция. Мотивът, с който Софийският градски съд го освободи, бе липса на доказателства, че лицето е извършило престъпленията, за които е обвиняван. На 28 декември 2002 г. Николай Колев бе разстрелян недалеч от дома си, а обвиненията срещу него така си и останаха недоказани. За сметка на това обаче никой по никакъв начин досега не е опровергал думите му, че цялата работа е била скалъпена, а дрогата и пистолетът - подхвърлени от неговите врагове. Какво би могло да се случи с Нестор Несторов, ако на 16 февруари 2004 г. бе проявил неблагоразумието да влезе в бившия си кабинет? Нищо повече освен едно: той да бъде закопчан и обвинен в самоуправство. Ето защо на въпросната дата Несторов прилага изтъркания до блясък похват - внезапно му призлява, след което излиза в дълга отпуска по болест. И как не, след като той поне тази супа вече я е духал. При това за далеч по-сериозни неща, примерно - за получаване на подкуп от врачанския хазартен бос Валтер Папазки през лятото на 2000 година. Още едно нещо, което и до този момент не е доказано по никакъв начин. ДИСЦИПЛИНАРНАТА ЕПОПЕЯНа 14 февруари 2001 г. Висшият съдебен съвет (ВСС) понижи софийския градски прокурор с няколко степени в ранг и длъжност и го заточи в Софийската районна прокуратура като редови прокурор с 482 лв. заплата. Официално бе обяснено, че Несторов е наказан заради делото срещу врачанския хазартен бос Валтер Папазки и брат му Георги Георгиев-Културиста. Те бяха обвинени за поръчковия разстрел на Валентин Алексиев-Лисицата, извършен на 12 февруари 1996 г. в столицата. Идеята за изпращането на Нестор Несторов в девета глуха принадлежи на софийския апелативен прокурор Иван Петров и за първи път стана публично достояние в края на май - началото на юни 2000 година. Именно тогава започна и играта на стражари и апаши, в която градският прокурор бе обречен да играе ролята на вечния болник и още по-вечен отпускар. След като стана ясно, че градският прокурор няма да се даде толкова лесно, противниците му предприеха обходна маневра и около месец след образуването на дисциплинарката срещу Несторов Софийската районна прокуратура погна съпругата му за укрити доходи през периода 1994-2000 година. За първи път Нестор Несторов се изправи пред петчленния дисциплинарен съд на ВСС на 26 септември 2000 г., но делото бе отложено поради липсата на единия от съдиите. Втората сгледа между жертвата и блюстителите на дисциплинарната чистота сред магистратите бе насрочена за 17 октомври, но се проведе ден по-късно - на 18 октомври, и... приключи с победа за Несторов. Делото срещу него е прекратено, защото Висшият съдебен съвет не бил спазил задължителната законова процедура и не му дал възможност да обясни своята гледна точка по въпроса. Нестор Несторов отбеляза триумфа си по подобаващ начин. Няколко минути след като обвинителите му бяха върнати в първи клас, той обяви пред съдебно-криминалните репортери, че атаките срещу него и срещу съпругата му се водят от един негов подчинен и от един престъпник. Тогава той не уточни кого точно е имал предвид, което днес се определя от хроникьорите като груба грешка. Повод за тази оценка е фактът, че на 30 октомври софийският апелативен прокурор Иван Петров отново предлага на ВСС да накаже Несторов, а ВСС отново образува дисциплинарно производство срещу него. Естествено, отново заради нежеланието му да вземе делото Папазки в свои ръце... На 26 ноември 2000 г. Несторов все пак минава в контранастъпление, но по възможно най-... богобоязливия начин: Имам данни, че съм бил подслушван, но не ме интересува, защото няма от какво да се страхувам или за какво да съм гузен - обяви той пред медиите. Но побърза да допълни: Преди около година бях уведомен, че съм подслушван, но не знам дали наистина е така. Ето защо пуснах новината покрай ушите си...Оттук нататък ударите върху софийския градски прокурор следват един след друг. На 14 февруари 2001 г. Висшият съдебен съвет го понижава в ранг и длъжност и го праща за три години в Софийска районна прокуратура с 482 лв. месечна заплата. Ден по-късно главният прокурор Никола Филчев подписва заповедта за понижаването на Несторов в редови районен обвинител и възлага контрола за изпълнението на заповедта на софийския апелативен прокурор Иван Петров.На 18 декември 2001 г. Висшият съдебен съвет (ВСС) образува още една дисциплинарка срещу Нестор Несторов, този път за намеса в предварителното производство срещу съпругата му. В началото на 2002 г. делото срещу Лилия Несторова е внесено в Софийския районен съд (СРС). Срещу нея са повдигнати общо 27 обвинения. На 25 февруари СРС дава ход на делото, като на първото заседание в залата е изчетен целият обвинителен акт на Софийска районна прокуратура. Според него съпругата на Несторов трябва да отговаря за потвърждаване на неистина, за затаяване на истина в официални документи с цел неплащане на данъци и за умишлено вписани неверни данни в нотариален акт. През пролетта на 2002 г. изведнъж гръмна вестта, че столичният следовател по делото срещу Лилия Несторова - Владимир Филипов, вече е на работа в Софийска районна прокуратура и е настанен да работи в... стаята на Нестор Несторов. СПУКАНО ГЪРНЕДесет месеца преди Висшият съдебен съвет да прати Несторов в изгнание, през май 2000 г., Софийската градска прокуратура внася в Софийския градски съд (СГС) обвинителния акт срещу Валтер Папазки и компания, където делото удря на първия камък. След неколкомесечно проучване на материалите съдията по делото си прави самоотвод и случаят попада в ръцете на заместник-председателя на СГС и шеф на Наказателната колегия Антон Станков.През лятото на следващата година, когато всички уж са готови за началото на процеса, следва нов удар: през юли 2001 г. Антон Станков е избран за министър на правосъдието, а наследничката му - съдия Даниела Атанасова, трябва да започне съдебната процедура отначало. На 8 май 2002 г. Висшият съдебен съвет отново наказва Нестор Несторов с понижаване в ранг и длъжност за срок от три години с мотив, че се е месил в делото на жена си, и отново той трябва да изтърпи наказанието си в Софийската районна прокуратура. Месец и четири дни по-късно обаче (13 юни 2002 г.) Софийският районен съд оправдава Лилия Несторова по всички повдигнати обвинения. А на 11 юли 2003 г. съдебният процес срещу Валтер Папазки пак започна отначало. Този път, защото един от съдебните заседатели - 70-годишният Никола Кантарджиев, почина пред входа на Съдебната палата.На 9 февруари 2004 г. Несторов изпраща писмо до Висшия съдебен съвет и до главния прокурор, с което ги уведомява, че на 15 февруари тригодишното му наказание изтича и те трябва да го възстановят на предишното му работно място, т. е. писмено да оповестят, че той отново е титулярен шеф на Софийската градска прокуратура. Три дни по-късно (12 февруари) Несторов изпраща копие от писмото до главния прокурор, а на следващия ден се среща и разговаря за бъдещето си със завеждащия отдел Административен във Върховната касационна прокуратура (ВКП) Митьо Марков и с и. д. софийския градски прокурор Нели Дечева. За най-голяма изненада Несторов научава от двамата си колеги, че няма никакви шансове да бъде реабилитиран, защото софийският апелативен прокурор Иван Петров вече е издал заповед за ново тригодишно заточение в Софийска районна прокуратура заради второто му дисциплинарно наказание от 8 май 2002 година. Твърдо решен да отстоява правата си, Несторов решава да се въведе сам във владение, но в последния момент се отказва и решава да изчака мнението на Висшия съдебен съвет по въпроса. Капанът, който магистратът залага, е елементарен, но за сметка на това - коварен: ВСС трябва да реши дали едно дисциплинарно наказание, наложено през 2002 г. за нарушение, извършено през 2000 г., може да влезе в сила едва през 2004 година. Според водещи юристи по трудово и осигурително право, главоблъсканицата, с която Висшият съдебен съвет трябва да се захване, е уникална. В Закона за съдебната власт не пише нищо по този въпрос, а според универсалния нормативен акт, регламентиращ този тип взаимоотношения - Кодекса на труда, положението е още по-умопомрачаващо. Единственият текст, посветен на темата, е чл.197, ал.1, който гласи: Дисциплинарните наказания се заличават с изтичането на една година от налагането им.На 19 март Нестор Несторов изпраща второ писмо до главния прокурор, този път с искане да му бъде обяснено къде трябва да се яви на работа, след като не може да се върне в кабинета си на градски прокурор, а заточението му в Софийската районна прокуратура вече е изтекло. Отговор обаче и до този момент не е получил.Горе-долу същата е и реакцията на Висшия съдебен съвет. Преди два месеца по случая Несторов е сформирана специална комисия, но все още никой не знае кога тя ще се събере, докога ще проучва казуса и кога ще внесе предложение във ВСС за неговото решаване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във