Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

ПРОМЕНИТЕ В ГПК: МНОГО ПОЗА, МАЛКО ПОЛЗА

Поредните промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) влязоха в сила преди две седмици (на 11 ноември). Така на практика ремонтите на един от основните закони в страната (от 1996 г. насам) станаха общо осемнайсет. Мотивите, с които Национално движение Симеон Втори подхвана ГПК, звучат много сериозно и много познато - да се отпуши гражданското правораздаване; процесът да стане по-бърз и разбираем за всички; да бъдат решени (веднъж завинаги) проблемите на изпълнителното производство; да се сложи край на порочната практика страните по гражданските дела да протакат нещата до безкрай; Върховният касационен съд да бъде освободен от неприсъщи задължения.В началото на ремонтната процедура на ГПК действията на правителството и жълтото мнозинство изглеждаха изключително радикални и многообещаващи. Малко по-късно обаче народните представители доказаха, че нямат никакво намерение да изневеряват на традициите, наложени от предшествениците им, и подходиха към обекта на промяната твърде плахо. Тъжната истина лъсна чак в пленарната зала, когато между първо и второ четене на проектозакона депутатите решиха да обърнат (отново) много по-голямо внимание на материята, уреждаща правомощията на държавата в гражданското правораздаване. И да забравят всички ония текстове, които се занимават с делничните проблеми на обикновените хора (делби, разводи, защита на собственост, решаване на трудови спорове и т.н.) и които дават основания ГПК да бъде определен наистина като народен закон. Основният факт за подобни ревизионистки помисли бе тоталното разминаване между предварителната реклама на начинанието, проведена по всички канони на занаята (шумно, лъскаво и с участието на най-отговорните хора в държавата, компетентни по въпроса), и онова, което се случи след това. Защото точно когато всички очакваха, че този път работата наистина е сериозна и ще бъде свършена веднъж завинаги - внезапно се оказа, че най-важният проблем за решаване е друг: дали прокуратурата да бъде възстановена като активна страна в гражданскоправните отношения. (Това право й бе отнето през 1997 г., когато управляващото мнозинство и правителството на ОДС влязоха в тежък конфликт с тогавашния главен прокурор Иван Татарчев.) И най-вече - дали да се даде в ръцете на държавното обвинение възможността да иска развалянето на приватизационните сделки.Вярно е, че златоносната идея бе подхвърлена от самото държавно обвинение. Но също така е вярно, че част от народните представители (начело с червения депутат Любен Корнезов) само чакаха някой да ги подсети, за да материализират тутакси идеята. Още преди да влезе в пленарната зала, това предложение (добило гражданственост като Поправката Корнезов) предизвика остри скандали, ожесточени дебати и взаимни обвинения. Схватката за и против реабилитирането на прокуратурата като обвинител на порочното раздържавяване стана особено яростна след приемането на поправката Корнезов на първо четене в пленарната залата.Основните аргументи на радетелите за възстановяване на правото на прокурора да участва в гражданския процес бяха три - подредени в едно стройно изречение: Прокуратурата трябва да има възможност да разваля лошите приватизационни сделки и да предявява искове в граждански дела, когато става дума за защита на националния интерес. Противниците на тези идеи се заинатиха с твърдението, че прокуратурата няма място в гражданските правоотношения и че с подобна поправка се отварят вратички за злоупотреби и за мачкане на икономически субекти от страна на конкурентите им.В крайна сметка (едва на второ четене на поправките в ГПК) парламентът отказа да възстанови правото на прокуратурата да оспорва приватизационните сделки в съда. Моментално Любен Корнезов обяви, че това е защита за незаконната разпродажба на държавно имущество и призова да не се мисли за конкретните лица Хикс или Игрек, които сега работят в прокуратурата. Новото време и новият морал не желаят да се ровят в приватизацията, не остана по-назад в изявленията си и депутатката от БСП Татяна Дончева. Ответният удар бе нанесен от тежката артилерия на НДСВ в лицето на председателя на парламентарната правна комисия Анелия Мингова. Според нея връщането на приватизационното прокурорско право може да се окаже противоконституционно, тъй като в основния закон изрично пишело: държавните обвинители могат да участват в граждански и административни дела само в конкретни случаи, предвидени със закон. А заместник правосъдният министър Марио Димитров уточни, че ако в процеса на приватизация са извършени престъпления и без прокурорската поправка има достатъчно възможности от виновниците да бъде потърсена наказателна отговорност. Толкоз с този скандал. Нека видим сега кои промени в ГПК бяха приети и какви биха били евентуалните практически ползи от тях?Първата е свързана с опита гражданският процес да се направи по-бърз и да се ограничат възможностите на страните в него да го протакат и отлагат безкрайно във времето. Оттук нататък, ако един ответник има неизвестен постоянен адрес (или в рамките на един месец не може да бъде открит на постоянния му адрес, защото се крие или пък отсъства), той ще бъде призован за последно чрез Държавен вестник. В случай че и след публикацията ответникът не излезе на светло и не се яви на процеса, съдът му назначава служебен представител и постановява решението си в негово отсъствие. По време на дебатите в пленарната зала се чуха разумни гласове, че остава неуреден един изключително съществен въпрос: Какво се случва, ако неоткриваемият на постоянния му адрес ответник се окаже, че прекарва годишната си отпуска в дълбоката провинция или зад граница? Кой знае защо обаче отговор не последва. Не беше прието и предложението на Любен Корнезов в ГПК да бъде вкарана възможността за призоваване на страните по съдебния спор чрез ИНТЕРНЕТ, а не както е досега чрез призовкар, по телефона, факса или с телеграма.Една от съществените промени в ГПК е петкратното увеличаване на максималната държавна такса (от 20 на 100 лв.), която всяка страна по делото е длъжна да плати, ако поведението й доведе до отлагане на процеса или до отменяне на решението на съда (чрез предявяване на определен тип искания, посочване на факти или доказателства, които въпросната страна е могла да посочи своевременно). Тази такса ще се плаща за всеки вид предизвикано по този начин ново заседание. Най-драстично обаче беше увеличен максималният размер на глобата (от 3 на 100 лв.) за свидетел или вещо лице, които не се явят в съдебна зала без уважителни причини. От 20 на 100 лв. скочи и таванът на глобата за свидетели или вещи лица, които откажат да дадат показания или заключения. Депутатите записаха в ГПК и една нова алинея, според която само по изключение в следващо заседание по едно дело страните могат да навеждат нови обстоятелства и да посочват нови доказателства. Това изключение обаче ще се допуска само ако без тях (новите обстоятелства и доказателства) не може да бъде решено правилно делото и след заплащане на допълнителната държавна такса за новото съдебно заседание.С последните промени, в т.нар. бързо производство по ГПК бяха вкарани още няколко вида дела, сред които и исковете за обявяването за окончателен на даден предварителен договор по чл.19, ал.3 на Закона за задълженията и договорите. Накратко става дума за следното: ако при сключен предварителен договор за покупко-продажба на имот продавачът изведнъж се откаже от сделката, купувачът има право да предяви иск пред съда и да получи съдебно решение за сключване на сделката в срок от месец-два. Досега тези дела се точеха с години.По бързата процедура ще минават още и исковете по чл.74 и чл.75 от Семейния кодекс (за ограничаване и лишаване от родителски права), за неправомерно използване на регистрирана търговска марка, географско означение и промишлен дизайн, както и нарушаване на авторското право. Важна е и промяната, според която едно гражданско дело се спира, ако Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционносъобразността на даден закон, приложим по това дело.Безспорно обаче едни от най-съществените изменения в ГПК са в частта, която урежда кои дела подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд (ВКС). Въпреки че от ВКС настояха при тях да отиват единствено жалбите срещу дисциплинарните уволнения, законодателят реши нещо по-друго. Оттук нататък пред ВКС няма да могат да се гледат:- решенията на окръжните съдилища по делата за издръжка или по брачни искове;- гражданските и търговските дела, по които паричните вземания са в размер до 5000 лева. (досега тази горна граница беше 1000 лв.);- някои от исковете по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. И още: ВКС ще гледа жалби срещу въззивни решения по трудови спорове само ако те са по искове за защита срещу незаконно уволнение и за възнаграждения и обезщетения по трудови правоотношения в размер над 5000 лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във