Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Промените в НПК - такова животно все пак има!

Конституционният съд (КС) от 2010 г. привидно сложи точка на разправиите около фигурите резервен защитник, таен свидетел и вечен обвиняем със своето решение №10 по дело №10, посветено на най-спорните промени в НК. Но погледнато в дълбочина, това решение изобличи за сетен път тежкия разрив между нуждата от ефективна реформа в наказателния процес и възможността тя да бъде заложена в основата на родното законотворчество. Жалбите на опозицията и на президента, че въпросните текстове противоречат на Европейската конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на конституцията, че ограничават правото на защита на обвиняемия, състезателното начало в процеса и възпрепятстват обективното установяване на истината, са несъмнено повече политика, отколкото заплаха за съдебната практика. Но поставят въпроса възможно ли е у нас изобщо да се предприемат мерки за дисциплиниране на процеса, без някой да надигне вой, че се газят човешки права.
Атакуваните пред КС текстове предвиждат съдът да назначава резервен защитник на обвиняемия, ако упълномощеният адвокат не се яви без уважителна причина в съдебно заседания. Същото право получи и прокурорът в досъдебната фаза. Съдът се сдоби с възможността да постановява осъдителни присъди даже само при наличие на доказателства, събрани с помощта на СРС или чрез анонимен свидетел. За сметка на това отпадна двегодишният срок в НПК, след изтичането на който обвиненият за тежко престъпление може да поиска делото му да влезе в съда.
Срещу тези текстове освен подателите на жалбата - президента и 60 опозиционни депутати, се обявиха Висшият адвокатски съвет и две неправителствени организации. Новите текстове пък бяха подкрепени не само от Министерския съвет и Министерството на правосъдието, но и от Върховният касационен съд и от главния прокурор.
Конституционният съд намира, че да остане на преценката на прокурора или на съда решението да бъде ли назначен резервен защитник не поставя в неравностойно положение обвинените лица, както се твърди в президентското възражение. КС се аргументира, че ако се възприеме президентската теза, това би означавало принципно да се отрекат като противоконституционни всички процедури, насочени към ускорено приключване на наказателните дела. На установеното в конвенцията право делото да се разглежда в разумен срок отговаря задължението на обвързаните държави да вземат необходимите правни и организационни мерки за практическото му реализиране. А в най-голяма степен ангажирани с проблема са онези органи, които осъществяват функциите по ръководство на съответния етап на процеса - прокурорът в досъдебната фаза и съдът в съдебната фаза. Така че е логично точно на тях да се възложи да преценят дали в определена ситуация няма опасност развитието на процеса да бъде блокирано от недобросъвестни действия на упълномощените от обвиняемия защитници.
КС стига до заключението, че институтът резервен защитник не накърнява и принципите на справедливото разглеждане на делото и правото на всеки обвиняем да ползва адвокат по свой избор. За неоснователни са обявени твърденията, че в досъдебната фаза прокурорът би могъл да подбере удобно за него лице, което впоследствие да накърни справедливостта в съдебния процес, тъй като адвокатът защитник се определя от съответния адвокатски съвет. Нещо повече, ако това е възможно, адвокатският съвет е необходимо да определи за защитник адвокат, посочен от лицето, на което се предоставя правната помощ. А правният статус на резервния защитник е сходен с този на всеки друг защитник - упълномощен или служебно назначен. Цитира се и съдебна практика на съда в Страсбург, която прогласява че правото на разглеждане на наказателното дело в разумен срок не е само привилегия на обвиняемия, но и право на други заинтересовани лица - например когато изходът от наказателното производство е решаващ за пострадалия да получи обезщетение. КС привежда пример и с уредбата във Франция и Германия - когато участието на защитник е задължително, неявяването пред съда на упълномощения от подсъдимия адвокат при всяко положение води до незабавно назначаване на служебен защитник.
Колкото до възможността да се произнесе присъда въз основа на доказателства от СРС и защитен свидетел, КС е на мнение, че допустимостта и оценяването на доказателствата поначало са извън обхвата на международните актове, по които България е страна. Тези въпроси трябва да се решават от националното законодателство и от вътрешните съдебни органи на съответната държава. А в конституцията единственото ограничение от гледна точка на силата на доказателствата е по отношение на самопризнанието - то не е достатъчно, за да бъде наложена присъда. За неоснователни са обявени и твърденията на вносителите, че действащото законодателство позволява осъждане само въз основа на съчетанието от показанията на служители под прикритие или на данните от различни по вид СРС. В случаите, когато се използва таен свидетел, а в СРС отново той е източник на информация (например при телефонно подслушване, когато лицето, чийто глас е записан, се разпитва и като таен свидетел) съдът не би следвало да постанови осъдителна присъда, ако няма и други доказателства в подкрепа на обвинението. Посоченото изключение обаче не обуславя въвеждането на абсолютна законова забрана да се произнесе присъда на основата на комбинацията от свидетели с тайна самоличност и специални разузнавателни средства.
Относно института Разглеждане на делото в съда по искане на обвиняемия КС припомня, че той е създаден в условията на поредица осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека, които констатират неоправдано забавяне на наказателния процес, най-вече в досъдебната му фаза. Целта му е да стимулира активността на органите на досъдебното производство и да ограничи опасността от необосновано протакане на процеса. КС не приема обаче тезата на вносителите, че оспорената законодателна промяна изключва правото на обвиняемия делото му да бъде разгледано в разумен срок. Нещо повече, за основна слабост на отменената процедура се посочва формалният и чисто количествен критерий за измерване на понятието разумен срок на досъдебното производство. Конституционните съдии сочат, че в някои сложни дела е противно на обществения интерес делото да бъде вкарано в съда, тъй като това би могло да предостави неоправдана полза на обвиняемия - например да възникнат затруднения при издирване на свидетели при събиране на допълнителни доказателства, включително и чрез съдебни поръчки в чужбина и т.н. Неслучайно практиката на съда в Страсбург по този въпрос е доста гъвкава и при преценката за разумност на периода за разследване съдът прилага три критерия: фактическа и правна сложност на делото, поведението на компетентните органи и поведението на самия обвиняем.
В крайна сметка това решение на КС и доводите, които го обуславят изглежда ще прекърши добилата епидемични измерения тенденция да се спекулира с повод и без повод с човешките права. По правило у нас нещата се случват не когато трябва, а когато им дойде времето. А дотогава се твърди упорито, че такова животно нема.

Facebook logo
Бъдете с нас и във