Параграф22 Weekly

§22 Седмичник

Провал с експеримента "гражданска конфискация"

Един-единствен запор за последните 15 месеца на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ)и едно-единствено влязло в сила решение в актива на софийската й дирекция! Шокиращите данни оповести напоследък председателят на комисията Пламен Георгиев в подкрепа на предложението си за законова промяна, която да съживи неработещата гражданска конфискация. Георгиев иска прагът на несъответствието между законен доход и притежавано имущество, което е основание и за отнемането му, да бъде свален от 250 хил. на 120 хил. лева.


Причините за откровението на бившия прокурор и заместник-министър на правосъдието са две. Едната е фрапиращата липса на резултати от дейността на комисията след въвеждането на новия закон, по който тя работи от ноември 2012 година. Другата причина е очакваното тълкувателно решение на Върховния касационен съд (ВКС)по повод на ключовия за гражданската конфискация въпрос: необходимо ли е да има връзка между извършеното престъпление и придобитото имущество, за да бъде то отнето в полза на държавата. Въпросът постави омбудсманът Константин Пенчев заради оплакване от противоречива практика на съдилищата в прилагането на стария закон за конфискация, популярен като закона "Петканов".


В очакване на отговора съдилищата в цялата страна започнаха масово да спират делата за конфискация. Ако ВКС, чиято гражданска колегия проведе първото си заседание по казуса тази седмица, намери такава връзка (въпреки че в закона я няма), ще бъдат зачеркнати и резултатите от работата на комисията още от самото й създаване преди осем години. А органът, призван да върне чувството за справедливост у българите чрез отнемане на т. нар. необясними богатства, ще се окаже едно грандиозно недоразумение.


Отчитайки опасност върховните съдии да сложат прът в колелата на гражданската конфискация, Пламен Георгиев вече пита: "Какъв е смисълът от нашата комисия?" Ако тълкуването на ВКС е в смисъл, че връзка между престъпление и имущество (пряка или косвена)трябва да има, това буквално ще съсече повечето дела, които се водят по стария закон. Наложените по тях запори на обща сума близо 1 млрд. лв. ще бъдат отменени, което пък е отлична възможност за собствениците на такива имоти да търсят обезщетения за вреди от държавата. А загубилите имущество с влязло в сила решение ще могат да искат отмяната му.


За ефекта на тълкувателната намеса по проблем, създаден повече от съдилищата, отколкото от законодателя, "Параграф 22" вече писа. Показателно е, че питането на омбудсмана се основава на сигнал от гражданин за абсолютно противоположно тълкуване на закона от един и същи тричленен състава на ВКС, чиято гражданска колегия ще приеме и тълкувателното решение. Става въпрос за завой на 180 градуса в рамките само на един месец по конкретно дело за конфискация. Дали тримата съдии са се объркали, или става въпрос за корупция? Впоследствие се оказва, че разнобоят в прилагането на закона е повсеместен.


Стремежът да бъде пречупено жилото на този тип законодателство, като бъде обвързано с неефективния спрямо организираната престъпност наказателен процес, е очеваден от години. И въпреки че тълкуването ще засегне само делата по стария закон, то ще е показателно за това, има ли шанс гражданската конфискация да проработи ефективно у нас. По-точно ще бъде ли допуснато това, или непрекъснато ще се залагат капани, които да я провалят. В приложението на новия закон (влязъл в сила на 19. 11. 2012 г.) проблем с връзката между престъпление и имущество няма, както твърди Георгиев, тъй като такава не се търси. Но пък според него законът е проблемен по отношение на прага на несъответствие, който е твърде висок и не позволява конфискация при разлика между имущество и законни доходи, по-малка от 250 хил. лева. Ние пък се питаме няма ли проблем и в самата комисия, щом при толкова необясними многомилионни богатства у нас се оказва, че собствениците на много от тях все пак имат законни доходи.


Да съпоставим фактите. Въпросният единствен запор за последните 15 месеца (срещу Юзеир Юзеиров)е всъщност единственият запор, наложен по новия закон, въпреки че едногодишният срок за проверка на първите постъпили сигнали е изминал. Изминал е и едномесечният срок от приключването на проверката, в който съответният директор на териториална дирекция трябва да изготви мотивиран доклад до комисията със заключение какво да се прави. Възможностите са три: да се удължи срокът на проверката с още шест месеца, тя да бъде прекратена или въз основа на нея да се внесе иск в съда. Едногодишният срок за проверка не означава обаче, че тя трябва да продължи минимум една година, а че трябва да продължи "до една година".


Хората от комисията обичайно твърдят, че времето не стига, защото, първо, банките, МВР, ДАНС, НАП, агенция "Митници", КАТ и пр. трябва да отговорят на съответните запитвания, а после изпратената информация да бъде обработена. Редът и сроковете за това взаимодействието са определени обаче както в закона, така и със съвместна инструкция на комисията, на председателя на ДАНС, на министъра на вътрешните работи, министъра на финансите и на главния прокурор. Оплаквания от страна на комисията, че запитаните институции бавят отговорите, не е имало. Пък и от самата комисия признават, че в повечето случаи става въпрос за елементарни справки, а не за кашони с информация. Такива случаи има, като например при Богомил Манчев, но те не са правило.


Ако опасенията на комисията във връзка с тълкуването на стария закон са, че то може да обезсмисли направеното досега, предложеното от Пламен Георгиев вдигане на имуществения праг изразява страха, че работейки вече по новия закон, комисията няма да има съвсем никакви резултати. И това ще трябва да бъде отразено в годишния й доклад за 2013 г., който трябва да е готов до края на март. Напоследък Георгиев поведе кампания за промяна на високия праг на несъответствие между имущество и нетен доход, въз основа на което да се направи обосновано предположение че имуществото е незаконно придобито. Както бе казано в началото, сега то е 250 хил. лв., а комисията иска те да бъдат намалени на 120 хил. лева. Несъответствието трябва да е натрупано за десетгодишен период назад във времето. Режимът е далеч по-либерален от този, описан в стария закон - той изискваше проверка за несъответствие при имущество за 60 хил. лв., натрупано за период от 25 години. Всичко това беше отчетено в последния доклад на Европейската комисия, която определи сегашния праг като "много висок".


Според Пламен Георгиев комисията установява обичайно несъотствие в диапазона 150-170 хил. лв., което означава, че при исканото сваляне на прага те ще бъдат обхванати от санкциите й, а не изпуснати. "Ако прагът бъде свален на 120 хил. лв., новият закон ще заработи с пълна сила", твърди Георгиев. Този праг щял да позволи да се работи по масовите случаи, вместо проверките да бъдат прекратявани поради недостатъчно несъответствие между доходи и имущество. В същото време щели да се избегнат "кокошкарските случаи" и да се работи най-вече с по-"едрите риби". Именно в това обаче се съмняват всички, не само юристите. И съмненията им произтичат нетолкова от ограниченията в закона, колкото от дейността на комисията.


При толкова много съмнителни имущества в тази държава е повече от подозрително как така се е стигнало да масов "стандарт" на несъответствие в размер на 150-170 хил. лв., който не позволява да бъде внесен иск за отнемане в съда. Това е цената на един неособено голям апартамент, а страната е пълна с палати и с други впечатляващи имущества, чиито собственици не са виждани да работят. При това новият закон разшири значително кръга на престъпленията, обвиненията по които са основание за започване на проверка за законност на притежаваното имущество. Обвинените значи стават повече, но масово доказват законни доходи, покриващи притежаваното от тях имущество точно колкото им е необходимо. Как се случва това?!


 




Без проблем с разкриване на банковата тайна


Опитите на комисията да оправдава бавните проверки с разкриването на банкова тайна нямат нито законово, нито реално покритие. Съгласно Закона за кредитните институции тези искания се разглеждат от съответния районен съд в 24-часов срок, като решението не подлежи на обжалване. В самото решение съдът определя срок за предоставяне на исканите сведения, който по правило е кратък - обикновено 14-дневен при искане за разкриване на банкова тайна от всички банки в страната. Някои териториални дирекции на КОНПИ изпращат първо запитвания за наличие на сметки, след което се снабдяват със съответното съдебно решение. Други директори изпращат обаче запитването с приложено съдебно решение, което пести време. Срокът за отговор на запитванията е едномесечен, но банките се съобразяват и с искания на комисията за по-бърз отговор. И се вместват в сроковете - дори в случаите, когато се иска голяма по обем информация.



С изпращането на отговор на запитване за разкриване на банкова тайна банките не актуализират периодично предоставената вече информация. Допълнителна информация би могло да бъде предоставена само в случай че с предходен отговор, поради допуснат пропуск, не е представена пълна справка и пропуснатото попада в обхвата на постановеното в съдебното решение. Банката не предоставя информация за последващо движение на сметките, за които въз основа на същото съдебно решение вече е разкрита банкова тайна, както и за новооткрити сметки на проверяваните лица за период извън посочения в съдебното решение. В случай че е необходима нова информация, се изисква ново запитване и съответно актуално съдебно решение.



 


Спирането на делата - също спорно


Докато тълкува нужна ли е връзка между престъпление и имущество при конфискацията, ВКС мисли и дали съдилищата имат право да спират граждански дела при образувано тълкувателно дело. По този въпрос също е образувано тълкувателно дело в края на октомври миналата година, но то още не е насрочено. Проблемът засяга пряко спрените дела за конфискация, тъй като десетки от тях са замразени пред долните инстанции в очакване върховните съдии да се разберат по въпроса за престъпната връзка при отнемането на имущество. Не е спорно, само че самият ВКС може да спира конкретни граждански дела при образувано пред него тълкувателно дело. Причина за исканото тълкуване е противоречивата практика на съдилищата при образувано тълкувателно дело по въпрос, засягащ водени пред тях производства. Някои съдилища ги спират, за да изчакат тълкувателно решение. Други приемат, че не трябва да го правят, тъй като тълкувателните дела дават принципно разрешение на спорни правни въпроси и не засягат конкретиката на казуса, който стои за разглеждане. Конкретният текст в Гражданскопроцесуален кодекс, който ще бъде тълкуван, казва, че съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. А в центъра на сблъсъка ще е това, дали тълкувателните решения попадат в тази категория дела, даващи основание за спиране на текущите производства.


Facebook logo
Бъдете с нас и във